Разпореждане по дело №102/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение № 748/25.10.2010г. по касационно гражданско дело №911/2009г. по описа на ВКС на РБ, върховният съд е обезсилил въззивно решение № 462а/01.09.2008г. по в.гр.д. № 1290/2007г. по описа на Окръжен съд Б., в частта му, в която е допусната съдебна делба и са определени квотите на съсобственост на имотите описани в пунктове – 1 до 18 от исковата молба, като е върнал делото за разглеждането му от нов състав на същия съд в тази му част. Със същото касационно решение е било отменено цитираното по – горе решение на ОС Б., в частта, в която въззивният съд е прекратил по иска за делба на имотите под № 34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба, като и в тази част делото е върнато за разглеждане от нов състав. С цитираното касационно решение се дават по реда на чл. 218ж и чл. 218з от ГПК/отм./, задължителни указания за въззивната инстанция, при повторното разглеждане на делото исковата молба по делото да бъде оставен без движение.

С оглед на преценката на настоящия въззивен състав на съда, както и с оглед на дадените от ВКС на РБ задължителни указания по делото, безспорно е че следва да бъде оставена исковата молба по делото без движение, тъй като според мотивите на отменителното решение на върховния съд, същата е изначало нередовно и това препятства възможността съдът да постанови правилно и законосъобразно решение по предявения иск за съдебна делба.

Следва на ищцата по делото, да бъдат дадени задължителни указания във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата, които в посочения от закона срок същата е длъжна да отстрани. Причината поради която исковата молба следва да се счете за изначало неродовна и негодна за сезиране на съда с качествено искане за извършване на съдебната делба е, че в обстоятелствената част на исковата молба се иска допускане на дебата върху земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на общата наследодателка на страните – К. М.. Налице е обаче пълно несъответствие между изложените твърдения в исковата молба на които се основава искането за допускане на съдебна делба, и посочения петитум, в който ищцата при изпълнението на задължението си да посочи и квотите от съсобствеността на съделителите, при които счита че следва да бъде допусната делбата, е посочила квоти обусловени от заявени от нея в исковата молба права върху 8 /35 идеални части, но от земеделски имоти, предмет на иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, въз основа на който е налице влязло в законна сила съдебно решение. В тази посока изрично е посочено и в мотивите на отменителното касационно решение на ВКС на РБ, че решенията на съда по искове с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие и не биха могли да бъдат съобразявани от делбения съд. Правно значимо във връзка с искането за допускане на съдебна делба на съсобствени земеделски имоти, може да бъде само издадено въз основа на така влязлото в законна сила съдебно решение, друго решение на ОСЗ по реда на чл. 14 ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което реституцията върху земеделските имоти, предмет на успешно проведеното гражданско дело би могла да се счете за окончателно приключена. Именно последващите съдебното решение решения на ОСЗ от посочения вид, имат конститутивно действие по отношение на правото на собственост на земеделските имоти предмет на гражданското дело и могат да бъдат зачетени от делбения съд в рамките на производството по искане за допускане на съдебна делба.

Така въз основа на указанията на ВКС на РБ, за основно противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба от самото и предявяване на съда, следва да бъде отчетено липсата на яснота, ищцата от чие наследство претендира извършването на съдебна делба – от имотите на общата наследодателка К.М. или от имотите останали в наследство от първия съпруг на К. М. – С. М.. Това несъответствие между обстоятелствена част и петитум е особено съществено, тъй като същото се отразява и върху искането в частта му за квотите при които следва да бъде допусната съдебна делба. Очевидно е, че претендирането на делба на наследството от единия или другия наследодател, води съответно и до различия в искането за квотите при които делбата следва да бъде допусната, както и при решаване на въпроса между кои лица следва да бъде допусната съдебната делба, въпроси на които съдът е длъжен да даде отговор в решението си за допускане на съдебната делба съобразно разпоредбата на чл. 282 от ГПК/отм./.

Във връзка със задължителните указания на ВКС на РБ, следва в изправената искова молба, земеделските имоти върху които се иска допускането на съдебна делба, включително и тези които се намират понастоящем в регулационните граници на населеното място, да бъдат точно и ясно индивидуализирани по местоположение, площ и съседи и съобразно идентификационните им номера съобразно последните планове по картите на земеделските имоти и последните регулационни и застроителни граници на населените места, за което по делото да бъдат представени и съответни писмени доказателства – решения и скици.

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.1 т. 3 и 4 от ГПК, всяка искова молба следва да съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата на които се основава искането, както и точно формулиране в какво се състои искането, като между обстоятелствена и петитумна част на исковата молба не може да съществуват несъответствия и противоречия. Неизпълнението на това задължение съставлява нередовност на исковата молба съгласно разпоредбата на чл. 129 ал.2 от ГПК, като исковата молба по настоящото дело на това основание следва да бъде оставена без движение за отстраняване на тази нередовност. Следва да бъде указано на ищцата, че в случай на неотстраняване на нередовностите посочени от съда в настоящото определение и въз основа на задължителните указания на ВКС на РБ, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 218з от ГПК /отм./, чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 127 ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ за да бъде дадена възможност на ищцата ясно и точно да посочи искането и за допускане на делба на земеделски имоти от кое наследство се претендира – от наследството на общия наследодател на страните - К.М. или от имотите останали в наследство от първия и съпруг – С. М., както и да конкретизира искането си в частта му при какви квоти счита че следва да бъде допуснато извършването на съдебната делба и между кои лица като наследници на починалите собственици на земеделските имоти от преди образуването на ТКЗС, да бъде задължена също така ищцата по делото в изправената искова молба земеделските имоти върху които се иска допускането на съдебна делба, включително и тези които се намират понастоящем в регулационните граници на населеното място, да бъдат точно и ясно индивидуализирани по местоположение, площ и съседи и съобразно идентификационните им номера съобразно последните планове по картите на земеделските имоти и последните регулационни и застроителни граници на населените места, за което по делото да бъдат представени и съответни писмени доказателства – решения и скици.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата в случай че поддържа исковата си претенция за извършване на съдебна делба на наследствените имоти от първия и съпруг на К.М. – С. М., да представи по делото Решение на ОСЗ С. за възстановяване на собствеността върху така претендираните земеделски имоти по реда на чл. 14 ал. 7а от ЗСПЗЗ, въз основа на представеното по делото и влязло в законна сила съдебно решение по предявен иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.

ДАВА възможност на ищеца да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба съгласно подробните указания на съда, като и УКАЗВА че в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: