РЕШЕНИЕ
гр.София,10.06.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7455 по описа за 2020 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от М.Л.М. против Прокуратура на Република България искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 и с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът
твърди, че на 20.05.2003 г. бил привлечен като обвиняем по слд. № 55/2003 г., №
57/2003 г. и № 58/2003 г. на НСлС-Благоевград за престъпление по чл.282, ал.1
от НК. Наказателното производство приключило с определение от 16.07.2015 г. за
прекратяване на НОХД № 2225/2015 г. на СГС, НО, 26 състав, на основание чл.289,
ал.1, вр чл.24, ал.1, т.З от НПК, което вязло в сила на 06.10.2015 г.
Същевременно твърди, че спрямо него за същото обвинение е постановена оправдателна
присъда № 61/20.02.2009г. по НОХД № 913/2016г. на СГС. Поддържа, че
наказателното производство спрямо него се явява незаконно, предвид
постановената оправдателна присъда и определението от 16.07.2015 г. за
прекратяване по НОХД № 2225/2015 г. на СГС, НО, 26 състав. Поддържа, че общата
продължителност на делото продължила 12 г., 4 месеца и 16 дни. Твърди, че
претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, които се изразили в налагане
на мерки за неотклонение „парична гаранция“, „забрана за напускане на пределите
на страната“ и „подписка“, както и в продължителни емоции на стрес, тревожност,
обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото здраве и
психическата стабилност, настъпил психически срив, който довел до промяна в
поведението му, вкл. и към най-близките
за него хора. Опозорено било доброто му име в обществото чрез множество
публикации в средствата за масова информация.
Счита, че справедливото
обезщетние за неимуществени вреди от незаконно обвинение възлиза на 100
000 лв. Наред с това претърпял неимуществени вреди и от забавеното разглеждане
на наказателното производство.
Стойността на обезщетението за неимуществени вреди от забавено разглеждане на
делото определя на 50 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение, в размер
на 100 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди от забавено разглеждане на
наказателното производство в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.10.2015 г. до окончателното изплащане/ уточняваща молба от
13.01.2023 г./.
Ответникът
оспорва предявените искове. Оспорва да е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.З
от ЗОДОВ. Твърди, че наказателното производство срещу ищеца е прекратено,
поради изтичане на абсолютния давностен срок/чл.81, ал.З от НК/, която хипотеза
е извън приложното поле на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. По отношение на иска по
чл.2б от ЗОДОВ твърди, че не е посочено конкретно процесуално действие,
извършено от прокуратурата извън разумния срок, нито се установява забавяне на
процесуални действия от прокуратурата. Оспорва ищецът да е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва размера на предявените искове,
който не е съобразен с критерия да справедливост. Твърди, че в периода на
обвинението по отношение на ищеца са водени паралелно редица досъдебни
производства, както и че ищецът е осъждан. Твърди, че М. е подал и друга искова
молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 6563/2020 г. на СГС, ГО, 21
състав, по което е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от друго
наказателно производство, паралелно водено с наказателното производство,
описано в настоящата искова молба. Моли съда да отхвърли исковете. Поддържа и
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за законна лихва за
периода 06.10.2015 г. - 23.07.2017 г. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Ищецът е изложил противоречиви твърдения в исковата
молба относно фактическото основание, на което основава този иск. Твърди, че
спрямо него на 20.05.2003г. е започнало наказателно производство по сл.д №
55/2003г., № 57/2003 г., № 58/2003 г. по описа на НСлС- Благоевград, което впоследствие
било преобразувано под № 174/2003г. на НСлС. Твърди, че по внесен обвинителен
акт първоначално било образувано НОХД № 17/2006г. на ОС-Благоевград,
преобразувано в НОХД № 913/2006 г. на СГС, по което била постановена
оправдателна присъда № 61/20.02.2009г. По нататък твърди, че оправдателната
присъда била отменена с решение № 152/29.04.2014 г. по ВНОХД № 334/2014 г. на
САС и делото било върнато на СГС за ново разглеждане, като било образувано НОХД
№ 2094/2014 г. на СГС, преобразувано под № 4269/2014 г., впоследствие под № 1067/2015
на СГС, а накрая под № 2225/2015 г. Производството по НОХД № 2225/2015 г. на
СГС било прекратено с влязло в сила определение от 16.07.2015 г. на основание
чл.289, ал.1 , вр чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
С определение от 18.11.2022 г./л.197-198/ на ищеца
са дадени указания да уточни коя от хипотезите на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ
твърди, че се е осъществила:
-
обвинение в извършване на престъпление, за което е
оправдан с влязла в сила присъда
или
-
образуваното наказателно производство е било
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от него
или
-
наказателното производство е било прекратено, тъй
като извършеното дяние не е престъпление
или
-
наказателното производство е било прекратено, поради
това , че е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност.
С уточняваща молба от 13.01.2023 г./л.208/ ищецът
завява, че е осъществена хипотеза по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като е
прекратено наказателното производство по НОХД № 2225/2015 г. по описа на СГС на
основание чл.289, ал.1, вр. ал.24, ал.1, т.3 от НПК.
С последваща уточняваща молба от 13.03.2023 г.
/л.211/ ищецът твърди, че се позовава на определение по НОХД № 2225/2015 г. на
СГС, с което производството е прекратено на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24,
ал.1, т.3 от НПК. Същевременно твърди, че спрямо него е била постановена
оправдателна присъда № 61/20.02.2009г. по НОХД № 913/2016г. на СГС.
С последваща уточняваща молба от 04.04.2023 г./л.215/
ищецът заявява, че оправдателната присъда № 61/20.02.2009 г. по НОХД №
913/2006г. на СГС не е влязла в сила. Последният съдебен акт по наказателното
дело е определението за прекратяване на производството по НОХД № 2225/2015 г. на
основание чл.289, ал.1, вр чл.24, ал.1 ,т.3 от НПК, което е влязло всила на
06.10.2015 г.
В открито съдебно заседание от 26.04.2023 г. процесуалният
представител на ищеца заявява, че основава иска си на оправдателната присъда,
която не е влязла в сила. Наказателното производство е приключило с определение
за прекратяване, но основанието, на което е прекратено, не попада в хипотезите,
посочени в доклада на съда, поради което поддържа твърденията си, че е имало постановена
оправдателна присъда.
С доклада по
делото, направен в открито заседание от 26.04.2023 г., съдът е приел относно
предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, че ищецът се позовава на оправдателна присъда, която не е
влязла в сила, както и на определение за прекратяване на делото, което не
попада в хипотезите, посочени в доклада на съда, а това са хипотезите по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
С молба от 19.06.2003 г./л.272/ пълномощникът на ищеца
заявява, че тъй като все още не е присъединено наказателното производство няма
как да твърди с категоричност, че оправдателната присъда не е влязла в сила.
При така изложените твърдения от ищеца и предвид
доклада по делото, съдът приема, че М. основа иска си на твърдения за
постановена оправдателна присъда и на твърдения за постановено определение за
прекратяване на НОХД № 2225/2015 г. на основание чл.289, ал.1, вр. ал.24, ал.1, т.3 от НПК.
За да бъде уважен предявеният иск,
основан на твърдения за постановена оправдателна присъда, трябва да бъдат
ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е
повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/ищецът да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е
настъпила вреда за ищеца; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от приложено НОХД № 913/2006г. на СГС спрямо ищеца
няма влязла в сила оправдателна присъда. Присъда № 61/20.02.2009г. по НОХД №
913/2006г. на СГС е била отменена от САС
с решение № 152/29.04.2014 г. по ВНОХД № 334/2014 г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. Образувано е НОХД №
№ 2094/2014 г. на СГС, преобразувано под № 4269/2014 г., впоследствие
под № 1067/2015 на СГС, а накрая под № 2225/2015 г. Производството по НОХД №
2225/2015 г. на СГС е прекратено с определение от 16.07.2015 г. на основание
чл.289, ал.1 , вр чл.24, ал.1, т.3 от НПК, което е влязло в сила.
Поради липса на основен елемент от фактическия
състав на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ – липса на оправдателна присъда, предявеният
иск, основан на тези твърдения, е недоказан и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
основан на твърдения за постановено прекратително определение от 16.07.2015 г.
по НОХД № 2225/2005 г. на СГС. С това определение производството по делото е
прекратено на основание чл.289, ал.1 , вр чл.24, ал.1, т.3 от НПК, като е
прието, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената
в закона давност. Това основание не осъществява нито една от хипотезите,
предвидени в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -
образуваното наказателно производство да е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
По
предявения иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ:
От фактическа страна по този иск се установява
следното:
Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от
20.05.2003 г. по сл.д.№ 55/2003 г., № 57/2003 г., № 58/2003 г. по описа на
НслС, гр.Благоевград за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
С постановлението от 20.05.2003 г. е привлечен като
обвиняем по сл.д. № 55/2003г. за звършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК за това, че на 03.05.2000 г. в
качеството на длъжностно лице – старши митнически инспектор към ТМУ –Кулата не
е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за себе си и за другиго
облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Разпитан е като
обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 3000 лева.
На 22.05.2003г. ищецът е подал
жалба до ОП -
Благоевград, с която е поискал размерът на определената парична гаранция да
бъде намален до 500 лева.
С постановление от 29.05.2003г.
по сл.дело № 58/2003г. на ОП - гр.Благоевград
размерът на паричната гаранция е намален от 3000 лв. на 1000 лева. Ищецът
я е платил на 03.06.2003г.
На 20.05.2003г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по сл.дело №57/2003г., за това,че на
08.06.2000г. в качеството на длъжностно лице - старши митнически инспектор към
ТМУ - Кулата, не е изпълнил служебните си задължения, с цел да набави за себе
си и за другиго облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици
- престъпление по чл.282,ал.1 от НК. Разпитан е като обвиняем и му е наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева.
На 22.05.2003г. ищецът е подал
молба, с която е направил искане да бъде намален размерът на определената
парична гаранциа - от 3000 лв. на 500 лв.
С постановление от 29.05.2003г.
на ОП-Благоевград размерът на паричната гаранция е намален от 3000 лв. на 1000
лева.Ищецът я е платил на 03.06.2003г.
С постановление от 20.05.2003 г.
М. е привлечен в
качеството на обвиняем по сл.дело №58/2003г., за това че на 03.06.2000 г. в
качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор към ТМУ -
Кулата, не е изпълнил служебните си задължения, с цел да набави за себе си
и за другиго облага, и от това могат да настъпят немаловажни вредни
последици - престъпление по чл.282,ал.1 от НК. Разпитан е като
обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 3000 лева.
На 22.05.2003 г. ищецът е подал жалба, с която
е направил искане размерът
на определената парична гаранция да бъде намален до 500 лева.
С постановление от 29.05.2003г.
по сл.дело №58/2003г. на ОП - гр.Благоевград е намален размерът на паричната гаранция
от 3000 лв. на 1000 лева. Ищецът е платил паричната гаранция на 03.06.2003 г.
С писмо № I - 8205/20.06.2003г.
до главния прокурор на Република България,
министърът на вътрешните работи е предложил разследването по сл.дела с №54/2003г.,
№ 55/2003г., № 57/2003г. и №58/2003г. да бъде възложено на
НСлС, поради сложността на престъпния межанизъм.
С постановление от 09.07.2003г.
на прокурор във Върховна касационна прокуратура сл.дела с №54/2003 г., №
55/2003 г., № 57/2003 г. и №58/2003 г. са обединени в едно досъдебно
производство. Разпоредено е разследването да се води от ОслС - гр.Благоевград
по сл.дело № 54/2003г.
С постановление от 23.07.2003г.
главният прокурор на Република България Никола Филчев е приел, че в хода на
разследването по водените четири досдебни
производства са налице доказателства, че престъпленията са извъшени от
лица, участващи в организирана престъпна група. Поради това е разпоредил
разследването по обединеното сл.дело № 54/2003г. по описа на ОслС -
гр.Благоевград да се извърши от Национална следствена служба, под
надзора и ръководството на Л.М.- прокурор при ВКП.
На 28.07.2003г. обединеното дело е изпратено в
НСлС, където е заведено под № 174/2003г.
по описа на НСлС.
На 17.01.2006 г. е внесен обвинителен
акт в Окръжен съд – Благоевград, по който е образувано НОХД № 17/2006 г.
С разпореждане №14 от
19.01.2006г., на основание чл.36, ал.1 от НПК,
съдията-докладчик е изпратил делото на ВКС с искане за определяне на
друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа и реши.
На 25.01.2006г. във ВКС е
образувано ЧНД №88/2006г. С
определение № 18/23.02.2006г. на ВКС, II НО, е постановено НОХД №
17/2006г. по описа на ОС - гр.Благоевград да бъде изпратено за
разглеждане на Софийския градски съд.
На 07.03.2006 г. е образувано
НОХД № 913/2006 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, 8-ми състав.
С присъда № 61/20.02.2009г. по
НОХД № 913/2006г. на СГС ищецът е признат невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение по чл.282, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
На 05.03.2009г. е подаден
протест срещу присъдата.
На 09.04.2014г. протестът
заедно с НОХД 913/2006г. по описа на Софийския градски съд е изпратен на
Апелативен съд - гр.София.
С решение № 152/29.04.2014 г. по
ВНОХД № 334/2014 г. Софийският апелативен съд е отменил изцяло присъдата по
НОХД 913/2006г. по описа на в Софийския градски съд и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав
на същия съд.
На 16.05.2014г. е образувано
НОХД 2094/2014 г. по описа на
Софийски градски съд.
С Разпореждане №2592 от
19.05.2014 г. съдията-докладчик е
посочил, че обвинителният акт на прокурора от ОП - Благоевград е
непълен и непрецизен. Приел е, че липсват каквито и да е факти и
обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието на обвиняемите.
Приел е, че този недостатък е допуснат и в досъдебното производство - в
постановленията за привличане в качеството на обвиняеми - и така е
нарушено правото им да реализират защитата си в пълен обем. Поради
това съдът е прекратил наказателното производство по НОХД 2094/2014г. и е
върнал делото на ОП - гр.Благоевград за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения.
На 25.09.2014г. Окръжна
прокуратура-Благоевград е внесла отново обвинителен акт в съда срещу: М.М. - за
престъпление по чл.282,ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, А.К.- за
престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и М.С.- за престъпление по чл.316 вр.
чл.308, ал.1 от НК.
На 02.10.2014г. е образувано
НОХД № 4269/2014г. по описа на
Софийския градски съд. С Разпореждане № 5594 от 24.10.2014 г. съдията-докладчик
е посочил,че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от
НПК, тъй като не са отстранени недостатъците, посочени в разпореждане
№2592 от 19.05.2014г. на СГС, НО, 26 състав. Съдът е прекратил
наказателното производство по НОХД 4269/2014 г. и е върнал делото на ОП
- Благоевград за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения,посочени в предходното разпореждане.
На 30.10.2014г. прокурор Шутова
е подала частен протест срещу
разпореждането от 24.10.2014г. чрез Софийския градски съд до Апелативен
съд – София с искане да бъде отменено.
На 09.01.2015г. е образувано
ЧНД №25/2015г. по описа на
Апелативен съд - гр.София. С определение № 15 от 13.01.2015г., съдът е
потвърдил разпореждането на Софийския градски съд, с което съдията-
докладчик е прекратил НОХД №4269/2014 г.
На 17.03.2015г. прокурор Шутова
е изпратила в Софийския градски
съд сл.дело № 174/2003г. по описа на НСлС и обвинителен акт срещу М.М. - за
престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, А.К.- за
престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и М.С.- за престъпление
по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.
На 19.03.2015 г. е образувано
НОХД № 1067/2015г. по описа на
Софийския градски съд, НО, 26-ми състав. С Разпореждане №2163 от 22.04.2015г.
съдията-докладчик е посочил, че внесеният обвинителен акт на прокурора от ОП -
гр.Благоевград отново не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като не
са отстранени изцяло недостатъците, посочени в предходните две разпореждания.
Поради
това е прекратено наказателното производство по НОХД 1067/2015г. и е върнато
делото за трети пореден път на Окръжна прокуратура – Благоевград за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
На 04.06.2015г. прокурор Шутова
е изпратила в Софийския градски
съд сл.дело № 174/2003г. по описа на НСлС с нов обвинителен акт срещу:
М.М. - за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК; срещу А.К.- за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК и срещу М.С.- за престъпление по чл.316, вр.чл.308,
ал. 1 от НК.
На 08.06.2015 г. е образувано
НОХД № 2225/2015г. по описа на
Софийския градски съд, НО, 26 състав.
В съдебното заседание на
16.07.2015 г. с определение съдията -докладчик е прекратил наказателното производство
по НОХД № 2225/2015г., по описа на Софийския градски съд, НО, 26 състав, на
осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.З от НПК.
На 03.08.2015г. по делото е
получена въззивна жалба на Агенция
„Митници” срещу определението на Софийския градски съд.
На 01.09.2015 г. ищецът е подал
чрез Софийския градски съд до
Апелативния съд - гр.София възражение срещу жалбата, като е посочил,че
същата е неоснователна.
Делото е изпратено на
Апелативен съд - гр.София
на 25.09.2015 г.
На 25.09.2015г. е образувано
ЧНД № 913/2015г. по описа на
Апелативен съд - гр.София, по което с определение от 06.10.2015 г. съдът е
оставил без разглеждане жалбата на Агенция „Митници“ срещу определението за
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 2225/2015 г. по описа на
СГС и е прекратил въззивното производство. Определението на първоинстанционния
съд е влязло в сила на 06.10.2015 г.
Общо наказателното производство
спрямо ищеца/досъдебна и съдебна фаза/ е продължило през периода от 20.05.2003
г./когато е привлечен като обвиняем/ до 06.10.2015 г., когато е влязло в сила
определението за прекратяване на делото.
Наказателното производство само
в досъдебната фаза е продължило 3 години, 2 месеца и 8 дни. Ищецът е привлечен като обвиняем на 20.05.2003 г., а първият обвинителен
акт е внесен на 17.01.2006 г./след 2 години, 7 месеца и 28 дни/. На
19.05.2014г. съдията-докладчик е прекратил производството и е върнал делото на
ОП-Благоевград за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,
като на 25.09.2014 г. е внесен нов обвинителен акт/след 4 месеца и 6 дни/. На
24.10.2014 г. съдията-докладчик отново е
прекратил съдебното производство, на основание чл.246 от НПК, и е върнал делото
на ОП-Благоевград за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като на 17.03.2015 г. отново е внесен обвинителн акт
срещу ищеца /след 4 месеца и 21 дни/. На 22.04.2015 г. съдията докладчик отново
е прекратил съдебното производство, на
основание чл.246 от НПК, и е върнал делото на ОП-Благоевград, поради допуснати
процесуални нарушения, като на 04.06.2015 г. отново е внесен обвинител акт в
съда срещу ищеца/след 1 месец и 13 дни/.
Видно от писмо от Министерство
на Правосъдието от 20.09.2016 г. на ищеца
е било предложено подписване на споразумение за изплащане на обезщетение
за забавеното приключване на цялото наказателно производство, на основание
чл.60е, ал.2 от ЗСВ, поради нарушаване на правото за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, в размер на 7200 лв.
С писмено становище от
28.10.2016г. ищецът е отказал подписването на предложеното от Министерство на
правосъдието споразумение.
Видно от искова молба по грд №
6563/2020 г. на СГС, подадена от ищеца, и от мотивите към решение от 13.05.2021
г. по същото дело срещу М. е имало и
друго наказателно произодство, образувано на 14.10.2008 г., за престъпление по
чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.129, а от НК по ДП № 758/2008г. на РПУ-Петрич.
Видно от свидетелство за
съдимост от 23.02.2022 г. ищецът е осъждан. Спрямо него е постановена осъдителна
присъда № 438/29.05.2013 г. по НОХД № 760/2008 г. на РС-Петрич, влязла в сила на 17.03.2014 г., с която е
признат за виновен за извършено на 03.05.2000 г. престъпление по чл.311, ал.1
от НК, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Спрямо ищеца е постановена и
втора присъда от 22.04.2013 г. по НОХД № 2053/2012 г. на Специализирания
наказателен съд, в сила от 28.04.2014 г., с която е признат за виновен за извършео
на 13.10.2008 г. престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, вр чл.20, ал.2 от НК,
като му е определно наказание“лишаване от свобода“ за две години и шест месеца,
изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от
три години. В присъдата е посочено, че следва при изтърпяване на наказанието да
се отчете, че е бил задържан през период 14.10.2008 г. -16.10.2008 г. и спрямо него се е прилагала мярка за
неотконение „домашен арест“ през периода 17.10.2008 г. -16.12.2008г.
Видно от справка за трудови
договори от НАП ищецът е работил по трудов договор през периода 27.08.1990г. –
03.05.2004 г. на Митница Кулата и през периода 20.11.2009 г. - 26.07.2010г. в
„Хоризонт пропърти“ ООД.
За установяване на претърпените
от М. неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св. С.се установява, че познава ищеца, който бил приятел с
неговите родители. Свидетелят бил дете, когато започнало наказателното
производство срещу ищеца. Спомня си, че М. се променил. Преди образуването на
наказателното производство носел играчки на свидетеля, когато идвал в дома му,
после вече нищо не му носел. Държал се по-дръпнато и бил тъжен. Свидетелят
научил от родителите си, че ищецът имал някакви поблеми, не искал да се прибира
в родния си град, защото го било срам. Понякога спял в дома на свидетеля. Това
се случило около 2013 г. - 2014 г. След като започнало делото ищецът нямал пари, отстранили го от работа.
Родителите на свидетеля му давали пари, за да му помогнат. Ищецът се срамувал
от хората, заради делото, дори до магазина не искал да ходи. Имал проблеми със
съня. Сънувал кошмари – в съня му го влачели към затвора. Допреди две години продължавал да сънува
кошмари. Наказателното производство започнало преди 20 години, а приключило
преди 6-8 години. На свидетеля било известно, че наказателното производство
било прекратявано и когато това се случвало, ищецът се отпускал, но после
производството отново започвало и на М. му идвало да се самоубие. Преди не
пиел, но след образуването на наказателното производство започнал да пие.
Когато се напиел, говорел за това, че бил несправедливо обвинен. Променил
поведението си. Ако някой му направел забележка, много рязко се променял, приемал,
че се заяждат с него. На свидетеля не е известно ищецът да е имал други
наказателни дела. Това наказателно дело му причинило силен стрес.
При
така събраните доказателства по иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ съдът достигна до
следните правни изводи:
За да
бъде уважен предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството че срещу него
е имало образувано наказателно производство; 2/за продължителността на проведеното наказателно производство и за
обстоятелството, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС; 3/
за претърпените неимуществени вреди ; 4/ за наличието на причинно-следствена
връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и претърпените вреди
; 5/ да докаже размера на дължимото обезщетение.
Съгласно
чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Разумността се преценява, с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване
и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за
разумността на релевантния период съдът прилага критериите по чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Отговорността
на Прокуратурата
на Република България се основава на разпоредбата
на чл. 46, ал. 1 от НПК, съгласно която прокурорът ръководи разследването и осъществява
постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.
Същевременно, съгласно чл. 22, ал. 2 от НПК, прокурорът и разследващите органи
са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в
този кодекс срокове. В този смисъл Прокуратурата на Република България е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като действията по разследване
са извършени от лица под нейното ръководство. Част от правомощията на
наблюдаващите прокурори е и задължението да следят за спазването на принципа за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Разгледан
по същество, искът е частично основателен, поради следните съображения:
В
настоящия случай досъдебното
производство е
продължило 3 години, 2 месеца и 8 дни. Ищецът е привлечен като
обвиняем на 20.05.2003 г., а първият обвинителен акт е внесен на 17.01.2006
г./след 2 години, 7 месеца и 28 дни/. На 19.05.2014г. съдията-докладчик е
прекратил производството и е върнал делото на ОП-Благоевград за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, като на 25.09.2014 г. е внесен нов
обвинителен акт/след 4 месеца и 6 дни/. На 24.10.2014 г. съдията-докладчик
отново е прекратил съдебното
производство, на основание чл.246 от НПК, и е върнал делото на ОП-Благоевград
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като на 17.03.2015 г. отново е внесен обвинителн акт
срещу ищеца /след 4 месеца и 21 дни/. На 22.04.2015 г. съдията докладчик отново е прекратил съдебното производство, на
основание чл.246 от НПК, и е върнал делото на ОП-Благоевград, поради допуснати
процесуални нарушения, като на 04.06.2015 г. отново е внесен обвинителен акт в
съда срещу ищеца/след 1 месец и 13 дни/.
Делото е връщано три пъти с разпореждане на
съдията-докладчик от първоинстанциянния съд на ОП-Благоевград на едно и също
основание – обвинителният акт не отговаря на изискванията, посочени в чл.246 от НПК. Неизпълнението на дадените указанията на съда от наблюдаващия прокурор е
довело до връщане делото в доседбната фаза три пъти и е удължило
продължителността на срока на производството.
Съдът
намира, че наказателното производство се отличава с голяма фактическа и правна сложност. 3а да се прецени дали
делото е сложно са определящи няколко фактора: естеството на фактите, които
следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, необходимостта
да се получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на
делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. От приложеното
наказателно дело е видно, че през досъдебната фаза системно и при спазване на
процесуалните правила са били извършвани следствени действия от органите на
досъдебното производство. Предмет на разследване е било престъпление, извършено
от
няколко подсъдими при условията на съвкупна престъпна дейност,
поради което събирането на доказателства е изисквало използване на множество
доказателствени способи, което от своя страна е забавило разследването. Привлечени са били като
обвиняеми различни лица, които в обвинителния акт са общо трима за престъпления, които са тежки по смисъла на
чл.93, т.7 от НК,
с квалифициращи признаци и при
условията на продължавана престъпна дейност. В хода на разследването са събрани
значителни по обем доказателствени материали и са извършени голям брой действия
по разследване. Разпитвани са много свидетели и са извършени множество
процесуално-следствени действия.
Независимо
от изложеното, срокът на разследване надхвърля сроковете, предвидени в чл. 222 от НПК (отм. ДВ. бр. 86 от 28 октомври
2005 г. ),
който е в сила за част от периода. Съгласно чл.222, ал.1 от НПК, предварителното производство следва да бъде завършено в двумесечен срок от образуването
му. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до изтичане на срока по предходната
алинея./чл.222,
ал.2 от НПК/отм/. По искане на следователя
окръжният прокурор може да продължи срока по ал. 1 до шест месеца. В
изключителни случаи главният прокурор може да продължи срока до девет месеца./чл.222, ал.3 от НПК/отм/. Най-дългият срок, който предвижда чл.222 от НПК/отм/ е девет месеца,
а първоначалният обвинителен акт е внесен в съда на 17.01.2006 г. след 2
години, 7 месеца и 28 дни.
Необосновано е забавянето на прокуратурата да
изпълни указанията на съдията-докладчик. Делото е връщано три пъти с
разпореждане на съдията-докладчик от първоинстанционния съд на ОП-Благоеврагрд
на едно и също основание – обвинителният
акт не отговаря на изискванията, посочени в
чл.246 от НПК. Неизпълнението на дадените указания от наблюдаващия прокурор е довело до
връщане на делото в досъдебната фаза три пъти и е удължило продължителността на срока на производството,
като това забавяне не може да бъде оправдано с фактическата и правна сложност
на делото. През периода, през който делото е връщано на прокуратурата за
отстраняване на процесуални нарушения, е в сила чл.234 от новия НПК.
Предвид
изложените доводи, настоящият състав приема, че продължителността на досъдебното производство е в нарушение на принципа на чл. 6, §
1 от КЗПЧОС за разглеждане и разрешаване на делото в разумен срок.
От
показанията на св. С.се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди от забавеното провеждане на разследването, притеснявал се, сънувал
кошмари, станал по-дръпнат в отношенията с познатите си, приемал и
най-малката забележка като заяждане, започнал да пие, изживял стрес.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете
следните обстоятелства - възрастта на ищеца към датата на увреждането
– 51
г., тежестта на повдигнатото обвинение – за престъпление
по чл.282, ал.2, пр.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до осем години и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК/отм/; продължителността на
разследването в
досъдебната фаза - 3 години, 2 месеца и 8 дни; вида на
следствените действия, в които ищецът е взел участие; характера на претърпените
увреждания –
притеснения и стрес от продължаващото досъдебно производство. От друга страна съдът съобрази обстоятеството, че по същото време спрямо ищеца е било провеждано
наказателно производство и за други престъпления, като спрямо него е постановена осъдителна присъда № 438/29.05.2013 г. по НОХД № 760/2008г.
на РС-Петрич, влязла в сила на
17.03.2014 г., с която е признат за виновен за извършено на 03.05.2000 г.
престъпление по чл.311, ал.1 от НК, а с присъда от 22.04.2013 г. по НОХД №
2053/2012 г. на Специализирания наказателен съд, в сила от 28.04.2014 г., е
признат за виновен за извършено на 13.10.2008 г. престъпление по чл.129, ал.1,
вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, като му е определно наказание“лишаване от
свобода“ за две години и шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на
основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години. С оглед на провежданите
спрямо ищеца други наказателни производства, по които е бил признат за виновен
в извършване на престъпления, съдът приема, че неимуществените вреди,
претърпени от него, не се отличават с
по-голям интензитет, в сравнение с вредите,
които биха претърпели лица, които никога не са били осъждани.
Като
отчете горепосочените обстоятелства и стандарта на живот в страната през периода, през които ищецът е търпял вредите, съдът определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, на 1200 лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 50 000 лева, следва да бъде отхвърлен. За сравнение, по
иск по чл.2б от ЗОДОВ за продължило досъдебно производство от 16.10.2007г до
06.03.2015 г – приблизително 8 години, е определено обезщетение от 5000 лв. с
решение № 1326/27.06.2016 г. по гр.д. № 740/2016г. на САС, недопуснато до
касация с определение № 366/29.03.2017 г. по гр.д. № 4429/2016г. на ВКС.
По
претенцията за законна лихва:
Законната
лихва върху обезщетението по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ се дължи не от датата на
поканата, а от датата на увреждането. С уточняваща молба от 13.01.2023г./л.203/ ищецът
заявява, че претендира законна лихва от 06.10.2015 г., когато е влязло в сила
определението за прекратяване на наказателното производство. Към посочената от ищеца дата – 06.10.2015 г. същият вече е бил претърпял
неимуществени вреди от забавеното разглеждане на досъдебното производство. Ответникът
направи възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
законната лихва, което е основателно. Исковата молба е подадена на 23.07.2020
г., поради което законната лихва е погасена по давност за периода 06.10.2015 г.
– 22.07.2017 г./чл.111, б.“в“ от ЗЗД/, а в останалата част, за периода след 23.07.2017
г. следва да бъде присъдена.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. за частично
уважения иск по чл.2б от ЗОДОВ.
Съдът
не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват
доказателства такива разноски да са били направени. Видно от представения
договор за правна помощ от 01.02.2016 г. в него е отразено, че между ищеца и
неговия адвокат е било договорено адвокатско възнаграждение от 2000 лв., но не
е посочено това възнаграждение да е било платено.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– за адв.Д. против Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване:
гр. София, бул. „Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за заплащане на сумата от 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по
което М.Л.М. е оправдан с
присъда № 61/20.02.2009г. по НОХД № 913/2006 г. на СГС, която присъда не е
влязла в сила, тъй като е отменена с решение № 152/29.04.2014 г. по ВНОХД №
334/2014г. на САС, както и произтичащи от прекратяване на наказателното
производство с определение 16.07.2015г. по НОХД № 2225/2015 г. на СГС на
основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за
призоваване: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на М.Л.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв.Д., на основание
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 1 200
лева /обезщетение за
неимуществените вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, на производството по сл.д. № 174/2003г. по описа на НСлС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 50 000 лв. и в частта на претенцията за законна лихва за
периода 06.10.2015 г.-22.07.2017 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.Л.М.,
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10
лв. за уважения иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: