Р Е Ш Е Н И Е
№
V-60 22.04.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На
двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня
Михова
Прокурор: -
като разгледа
докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско
дело № 312 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение №3740 от 23.12.2019г. по
гр.д.№6517/19г. на РС- Бургас Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София,
ул.”Пиротска“ №171-а, е осъдена да заплати на Г.Д.А., ЕГН ********** ***,
сумата от 1737,49 лв., представляваща нетния размер на дължимо и неплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд- общо 245,96 часа, за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент
1.143 на положения от ищеца нощен труд 1720 ч. в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 2.08.2019г. до окончателното изплащане,
както и 206,82 лв.- мораторна лихва за периода до 1.08.2019г.
ГД „ПБЗН“ на МВР е осъдена да заплати на
ищеца и сумата от 350 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 119,50 лв.- държавна такса и 180
лв.- разноски за експертиза.
Против решението е постъпила въззивна
жалба вх.№2741/17.01.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните
работи, чрез юрисконсулт Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени
са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, поради което се иска да
бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени
изцяло. Неправилно била тълкувана от съда нормативната уредба, касаеща
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Неправилен бил изводът на съда, че
са исковия период действало правилото на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143 и че
тя е запазила действието си след постановеното решение по адм.д.№5450/2016г. на
ВАС до приемането на новата наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Изтъква, че
последното било обнародвано в ДВ бр.59 от 29.07.2016г. и съгласно чл.195, ал.1
от АПК като подзаконов нормативен акт наредбата се смятала за отменена от тази
дата, на която влизало в сила решението. Новата наредба№8121з-776 била
обнародвана на 2.08.2016г., като с §4 от същата се отменяла наредба №8121з-407.
Следователно последната била действаща за четири дни от исковия период.
Втората съществена грешка на съда била, че
допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Препраща към мотивите за
неприложимостта на тази Наредба, изложени в отговора на исковата молба. В
допълнение е извършен преглед на нормативната уредба, въз основа на който са
изведени следните изводи: 1/ законотворческият разум предполагал изброяването
на видовете възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в
ЗМВР от 2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен
размер, а същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл ; 2/ Допълнението на
чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста
„за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши
служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни
актове, които не били насочени специално към служителите в МВР. Приложението на
общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било
отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014г., които
делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов
нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР
имало изрично преплащане към КТ само за конкретни норми. Понеже редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в
ЗМВР, а препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.
Неясно бил мотивиран изводът на съда, че
при преизчисляване на положените от
служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължало заплащане
като за извънреден труд. Мотивите на съда били противоречиви и
непоследователни- веднъж приемал, че на ищеца се полага възнаграждение за нощен
труд, а след това постановил решение, че се дължи заплащане на извънреден труд.
Не били обсъдени доказателствата на въззивника, че исканото преизчисление се
основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд, която по ЗМВР
била еднаква и била в размер на 8 часа. Не било обсъдено и писмо от 2011г. на
МТСП, според което превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,
била установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, като от мотивите на писмото се изяснявало, че в тези случаи работникът
не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Подчертава, че извънреден
труд би бил налице само ако работниците или служителите действително работят
извън установеното за тях работно време. Извършеното от съда преизчисление на
часовете нощен труд към дневен с коефициента, положен от ищеца означавало, че с
неприложим към материята подзаконов акт се дерогирала действащата в случая
законова норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентирала специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което било недопустимо и противоречало на принципа на йерархията на
нормативните актове. Освен това съдът излизал в мотивите си извън рамките на
своята компетентност, като приемал, че в последните две наредби, приложими към
процесния период липсата на изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 не следвало да се тълкува като забрана за преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 1,143, тъй като същата би била
противоконституционна и щяла да постави служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители. Акцентира, че разпоредбата на чл.187
от ЗМВР е действаща и не е подлагана на проверка за противоконституционност,
поради което изводите на районният съд, съдържащи предположение за
противоконституционност били несъстоятелни и излизали извън компетентността му.
Цитирана е съдебна практика на различни по степен съдилища в подкрепа на
доводите на въззивника. Представя и писмена правна консултация от проф. Мръчков.
На трето място са оспорени констатациите
на вещото лице относно положен от ищеца извънреден труд, послужили като
доказателство за постановяване на обжалваното решение, като най-общо сочи, че
експертизата е с манипулативен резултат, предвид неправилно формулирани въпроси
към експерта. Изложени са конкретни оспорвания, но не е направено искане за
допълнителна, повторна или тричленна експертиза. В заключение е направен извод,
че с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца повече от дължимото, без
да е отчел, че част от положения нощен труд вече е заплатен като извънреден.
При условията на евентуалност се иска да
бъде взето предвид, че през периода от 1.01.2018г. до 17.07.2018г. трудът на
работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл.9г
през този период от НРВПО /обн. ДВ бр.41/2017г./.
Претендират се разноски. Направено е
евентуално възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв.Георги Стоянов, пълномощник на въззиваемия, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас
за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Намира за безспорно, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗВМР, в различните ѝ редакции, работното
време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на смени /8-, 12-, 24 часови/- сумирано за едномесечен, респективно
за тримесечен период. Изтъква се, че разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ
предвижда нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта
при 5 дневна работна седмица да е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица да е до 7 часа. Изведено е
заключение, че волята на законодателя е 7 часа отработени през нощта да се
приравняват на 8 часа отработени през деня. За приравняването на 7 часа нощна
смяна на 8 часа дневна смяна, съответно да се заплаща възнаграждение като за 8
часа се прилага процесния коефициент 1,143. Това превръщане на нощния труд в
дневен било подробно разяснено в Писмото на МТСГ от 2011 и Разяснението на МТСГ
от 2010г. във връзка с чл.9, ал.2 от НСОРЗ, които се намирали в кориците на
делото. намира за неправилни доводите на въззивника за неприложимост на общите
разпоредби на КТ поради дерогирането им от специалните норми на Наредбите от
2015г. и от 2016г., действали за процесния период, издадени от Министъра на
вътрешните работи в съответствие със законовата делегация за това. Акцентира на
това, че въззиваемият е със статут на държавен служител според чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР. Спрямо държавните служители била приложима разпоредбата на чл.50а,
ал.2 от ЗДС, която предвиждала субсидиарно приложение на КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Според него КТ е нормативен акт с по-висок ранг от ЗДС и ЗМВР. Последните два
закона действително съдържали различна уредба на правоотношенията, в сравнение
с институтите, уредени в КТ, но според въззивника тази уредба, съдържаща се в
по-низши по степен нормативни актове не може да поставя в по-неизгодно
положение лицата, в сравнение с правните разрешения, дадени в КТ. Според
въззиваемият въззивника неправилно тълкува разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители от МВР. Въззивникът неправилно считал, че според тази норма времето,
полагано като 8-часово нощно дежурство не следвало да бъде приравнявано от
нощен труд в дневен и не следвало да се умножава с коефициент 1,143, но това
разбиране не можело да бъде споделено. Липсата на конкретна разпоредба за
приравняване на нощния труд в дневен не означавало, че приравняването на нощния
труд в дневен следвало да става с коефициент 1. Според него нормата по-скоро
позволявала полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно- без да
изключва правилата на заплащането на извънредния труд, когато такъв е положен.
При празнота в съответния нормативен акт следвало да се прилагат правилата на
ЗДС, ЗМВР, съответно- на КТ.
Акцентира още на това, че за част от
процесния период била приложима наредбата от 2014г., според чл.31, ал.2 от
която се прилагал процесния коефициент 1,143 при сумирано отчитане на работното
време. Намира, че по делото е доказано, че за процесния период ищецът е положил
нощни дежурства, в резултат от които е превишил служебното работно време,
поради което БРС е уважил правилно предявените искове. Счита, че цитираната от
въззивника съдебна практика е изолирана. Възразява да бъде приета като
доказателство приложената правна консултация от проф.Мръчков.
Претендират се разноски пред въззивната
инстанция.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, вр.с чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд
като държавен служител на длъжността „началник дневна смяна“ в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас, която е на
структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
при МВР. Полагал труд и през нощта. Претендира /след изменение по чл.214 ГПК на
първоначалната си претенция/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1737,49
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 1.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получени при преизчисляване
на положения от него 1720 ч. нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и 206,82 лв.- лихва за забава върху главницата за
периода до 1.08.2019г. Счита, че след извършеното преизчисление с коефициент
1,143 следва да му бъде изплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд с часова ставка от 6 лв.
В отговора на исковата молба ответникът -
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния
си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по
размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно
начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния
период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба
№8121з-908/02.08.2018г.
на министъра на МВР. Съгласно чл.31, ал.2 от първата наредба, при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и
06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби
липсвала подобна разпоредба. Нормативната
база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията
за нощен труд на държавните служители в МВР, не намирала приложение Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ,
понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на кодекса същата се прилагала само за работници
и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът
през процесния период. Положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и
заплатен съобразно действащото законодателство със ставка 0,25 лв. на час. Развити
са подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че в действалите в
част от процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143,
каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в
периода от 29.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с
решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба,
поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Посочил е, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане на нощния труд, а от друга задължавало работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато нормата била надвишена, очевидно се касаело за
извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран. Т.е. налице били две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения, което било отчетено и от ответника
при издаването на Наредбата и Заповедта от 2014г. от министъра на вътрешните
работи. Съобразно приетото експертно заключение съдът е счел исковете за
основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което
исковата претенция е уважена в претендирания размер /съобразно приетото
изменение/, ведно с акцесорните претенции за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, съответно за периодите преди и след предявяването на
исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-
правилно.
Както пред първата, така и пред въззивната
инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, относно
съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност,
организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния
период, както и за това, че на същия е начислявано и заплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд- 0,25 лв. на час.
Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и
съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни
изводи относно релевантните за спора факти. Във въззивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо
същата да се преповтаря в настоящото решение.
Въззивната инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния
съдебен състав.
Бургаският
окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Дефиниция за
понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) -
извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното
за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана
писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия
казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен
служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби
на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън
редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден
труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните
служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие,
което надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният
от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са
максимално допустимите с оглед продължителността на двадесет и четиричасовото
дежурство, но не означава, че това е нормативно установения размер на нормалната продължителността на нощния
труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени, тъй като
всъщност няма фиксирана нормална продължителност на нощния труд.
Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За
процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на
министъра на МВР. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между
22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.3 от последните две наредби е предвидено,
че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се
изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като
при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в
протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. В тях
обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която
следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато
е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм., действала за няколко
дни от процесния период след отмяната с решение на ВАС на наредбата от 2015г.
до приемането на наредбата от 2016г.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
При
съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе в
изложението/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по
отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички
категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд
над установената за работника/ служителя
продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа
на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния
труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР,
чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е
превишена установената за съответния служител продължителност на работното
време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони
/подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната
категория лица, изхождайки от нормалната
му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на
служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът
на отчитане на работното време е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ- в работни дни - подневно. Според ал.2 от
същата норма работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното
време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187, ал.3, регламентацията е сходна- работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период /преди изменението от 2016г. периодът е
едномесечен/.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време
не са установени в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържат в съответните
подзаконови нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и
отпуските/ и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/ за работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на
МВР, издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за
държавните служители в МВР.
Съгласно
чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./, когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от
НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се
отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Макар
такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди приемането ѝ
през 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./,
доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от
приемането на наредбата през 2007г.,
няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното
време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди
2017г., когато същите работят на сумирано работно време, предвид нормата на
чл.18, ал.3 от НСОРЗ, която също изисква превръщането на нощните часове в
дневни. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира
процесния коефициент 1,143.
Съгласно
чл.21, ал.2 от Наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през
процесния период- Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., работното време на държавните служители, работещи на
смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/
период. Идентична е разпоредбата и на Наредбата от 2015г., както и чл.18, ал.2
от Наредбата, издадена през 2014г. Чл.31 от наредбите предвижда, че
отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се
изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като
при отчитане на броя часове време на
труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се
посочва само в цяло число.
Видно
е, че в приложимите към казуса Наредби от 2014, 2016 и 2018г., издадени на
основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от
НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това
дали уредбата по тези наредби на министъра на вътрешните работи изключва
приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият
съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както
и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност
на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според
изготвените заповеди и графици на дежурства, държавните служители при МВР,
които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са
полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на
нощния труд. След като в специалния закон за МВР липсва ясна и категорична
норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд на
служителите в МВР, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият казус. С оглед
безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените
в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона
за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на
ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите
на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага
разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които
препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за
процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното
работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи
при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили
извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.
Въззивната
инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до
случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната
продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато
продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност
на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в
последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило,
като понастоящем приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ е изрично уредено и в чл.9г
от НРВПО. Отново следва да се подчертае, че отчетността на работното време е
свързана с нормалната му продължителност, която следва да е установена със закон,
тъй като законодателната уредба, в съответствие с международните ангажименти на
страната, следва да осигурява както ефективното изпълнение на служебните
задължения, така и опазването здравето на работника / служителя. Няма спор, че
продължителното полагане на нощен труд оказва неблагоприятно влияние върху
здравето на работника/ служителя, поради което и в КТ е законоустановена
нормална продължителност на нощния труд
от 7 часа. Възприетият в чл.9, ал.2 от НСОРЗ принцип на отчетност на
нощния труд чрез приравняването му към дневен с коефициент 1,143 не просто
запазва размера на трудовото възнаграждение на работника служителя, полагащ
нощен труд, а по мнение на настоящият съдебен състав е израз на разбирането, че
7 часа нощен труд, положен в часовете от 22.00 до 6.00 се равняват като
въздействие върху човешкия организъм на 8 часа дневен труд /което рефлектира
върху способностите на работника/ служителя да изпълнява с необходимата бързина
и качество служебните си задължения/, а това налага и преобразуването на
положените часове нощен труд в дневен при смесените смени /когато се полага
както дневен, така и нощен труд/, когато работното време се изчислява сумирано.
В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, съгласно която нощните часове следва да се превръщат в
дневни.
По
повод оплакването за несъобразяване на писмото от 2011г. на МТСП следва да се
посочи, че същото няма задължителен характер. В случая, за част от процесния
период е налице и законодателно изменение- чл.9а, ал.4 и чл.9г от НРВПО, което
изключва изложената в писмото теза.
Представената
от въззивника правна консултация от проф.Мръчков също няма задължителен
характер за съда, още повече, че от нея не става ясно кои съдебни актове са
коментирани в нея, както и дали изложените в тях аргументи са идентични с тези,
на които се основават обжалвания и настоящия съдебни актове.
С
оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен с коефициент
1,143 се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията,
съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от
която се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 и приравнен на дневно работно време възлиза на 1965,96
часа, като разликата от 245,96 часа не е отчетена по протоколи за положен труд
и стойността им в размер на 1737,49 лв. не е начислена и не е изплатена на
ищеца. Ето защо, предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в
претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с
акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху главницата, начислена съответно за периода преди и след
подаването на исковата молба.
По
повод оплакванията в жалбата, че съдът е основал изводите си на манипулирано
заключение на експертизата, следва да се отбележи, че въззивникът е поддържал в
отговора на исковата молба, че експертиза изобщо не е необходима, понеже се
касае за просто математическо изчисление, но въпреки това е имал възможност да
постави правилните според него въпроси към експертизата в първата инстанция, но
не се е възползвал от тази възможност. Същевременно, оплакването му за
допуснато процесуално нарушение не е подплатено с доказателствено искане пред
въззивната инстанция. При това положение, доколкото на основание чл.162 от ГПК
за съда съществува задължение при доказан по основание иск и липсващи
достатъчно данни за неговия размер, да определи размера по своя преценка, следва
да се приеме, че това е сторено от РС съобразно наличните доказателства.
Неоснователно е евентуалното искане за намаляване на претенцията за главницата с оглед редакцията на чл.9г от НРВПО /ДВ бр.41/2017г. в сила от 1.01.2018г./ за част от процесния период /първите няколко месеца от 2018г./. Доколкото чл.9а, ал.4 от НРВПО няма идентична редакция, настоящият съдебен състав намира, че първоначалната редакция на чл.9г НРВПО касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете, определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на работното време на първо място е неразривно свързано със заплащането на служителя. Отделно от него обаче съществува задължение за отчетност на извънредния труд пред Инспекцията по труда /последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/. С други думи- за началните месеци на 2018г. на основание чл.9а, ал.4 НРВПО за работодателя съществува задължение да отчита и заплаща на служителя положените часове нощен труд с преобразуването му в дневен с коефициент 1,143, но не и да го отчита като такъв пред Инспекцията по труда.
Предвид
горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При
този изход на делото на въззивника не се
дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноските за въззивната инстанция в размер на 350 лв., съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението
на въззивника за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е близко до
минималния размер според Наредба №1/2004г. на ВАдвС и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№3740 от 23.12.2019г. по гр.д.№6517/19г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Главна
дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, адрес: гр.София,
ул,,Пиротска“ №171- а, да заплати на Г.Д.А. ЕГН **********,*** сумата от 350
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.