Определение по дело №572/2022 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви към Определение № 22/19.01.2023 г. по ЧНД № 572/2022 г. по описа на Окръжен
съд-С.
Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.
437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената И.Е.Г.. В съдебно заседание молбата се
поддържа лично.
В хода на съдебните прения осъденото лице счита, че е дало доказателство за своето
поправяне, поради което се настоява за уважаване на молбата и за допускане на условно
предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на Затвора - С. поддържа становището на Началника на
Затвора - С.. Счита, че не е налице както първата предпоставка за условно предсрочно
освобождаване, така и втората предпоставка. Твърди, че в условията на затвора лишената от
свобода се е стремила да спазва изискванията предвид задължителния им характер, но е
необходимо да бъде продължено възпитателното въздействие върху нея. Позовава се на
липсата на активност спрямо дейностите за осмисляне на свободното време, както и на
риска от рецидив, който се задържа в стойности на средния.
Представителят на Окръжна прокуратура - С. също намира за неоснователна молбата
на осъдената Г. за допускане на условно предсрочно освобождаване. Счита, че не са налице
предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване, поради което предлага
молбата да бъде оставена без уважение.
Защитникът на осъденото лице адв.Д. предоставя на съда да прецени
основателността на молбата на осъденото лице.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото лице Г. моли съда
да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“. Заявява, че е осмислила
поведението си, осъзнава вината си и не възнамерява да повтори грешката си.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи следните
фактически констатации:
И. Г. търпи от 16.05.2022 г. наказание „Лишаване от свобода" за срок от седем месеца
за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 7 от НК наложено по НОХД № 4743/2017г. на РС-П.. От
15.10.2022г. търпи присъда № 8/23.07.2020г. по нохд № 4/2020г. на РС-П., с която е
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от седем месеца за престъпление по чл.
195, ал. 1 т. 7 от НК
Към 19.01.2022 г. осъдената Г. е изтърпяла фактически 3м и 4 дни, от работа -
дванадесет дни, или всичко - три месеца и 16 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в
размер на три месец и 14 дни.
Режимът на изтърпяване на наказанието й не е променян. Посочено е че придобива
формално право за условно предсрочно освобождаване на 30.01.2023г.
Осъдената по време на изтърпяване на наказанието е с неустойчива линия на
поведение. При засягане на интереси била склонна към словесно отреагиране. При
възникнал конфликт по местоживеене относно изпълнение на дежурството по поддържане
на хигиената на отделението е преместена в друга стая, където отново е създадено
напрежение. Трудно приемала съветите на служителите, настоявайки нещата да се случват
според очакванията й. В определени ситуации отреагирала на момента, без умение да
задържа реакциите си.
В живота на свобода, по данни на осъдената, е завършила начално образование в с.
Борец. По време на пенитенциарното третиране в затвора не е проявявала интерес към
1

включване в общообразователно обучение, а в дейностите за осмисляне на свободното
време участвала единствено като зрител.
Осъдената Г. в цялост не притежава трудов стаж и професионални квалификации. По
данни от осъдената до началото на пандемията от Ковид 19 работи във фабрика за
производство на шоколади в Германия. От м. февруари 2022 г. до м.март 2022 г. работи като
хигиенист във фирма за почистване в Германия. След разпределяне на 22.06.2022г. в ЗООТ
„Р.“ подава заявление за полагане на доброволен труд. От 17.08.2022 г. до 08.09.2022г.
работи ВРО „М.“, но е спряна поради изпитване на безпокойство от продуктовите животни.
Полага доброволен труд на охраняем ВРО в крепост „Т.“ , след което работи в бригада към
Община С. за почистване на речни корита. Макар да е показвала желание за работа в
условията на затвора, е проявявала придирчивост и избирателност по отношение естеството
на трудовата ангажираност и моментното си настроение.
На осъдената Г. в хода на поправителното въздействие са извършени две оценки на
риска от рецидив - една първоначална и последваща. Първоначалната оценка, изготвена на
22.06.2022г. регистрира 88т. - горните стойности на среден риск. Идентифицирани били
следните проблемни зони: „Жилищно устройване“, „Образование, обучение и трудова
заетост“, „Управление на финанси и доходи“, „Взаимоотношения“, „Начин на живот и
обкръжение“, „Емоцонално равновесие“,“Мисловни умения и поведение“ „Нагласи“. През
месец декември 2022г. е извършена последваща оценка на риска от рецидив като са
регистрирани 88 т.
Към момента анализът на отделните зони не дава доказателства за необходимата
положителна промяна в поведението на осъдената, имаща отношение към процеса на
поправяне.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата се установява, че заложените
цели не са изпълнени в тяхната цялост и в необходим обем. Макар и изразяваща съгласие за
работа по така заложените цели, в действителност се установява, че е необходима работа в
посока задълбоченост и ангажираност с изпълнението им. Вижда се стремеж за представяне
в добра светлина, но реално не се влагат усилия за конструктивно сътрудничество и
постигане на позитивна промяна.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата на лишената от свобода Г. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“ е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът
намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от
НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от
изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Предвид доказателствените материали по делото и конкретно – въз основа на
приетата актуална справка от затвора, се установява, че осъдената не е изтърпяла
изискуемия срок на наложеното спрямо нея наказание за извършено престъпление, а именно
– предвиденият в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК срок от половината от наложеното
спрямо нея наказание. Това е основната и безусловно изискваща се законоустановена
предпоставка, за да бъде преценена молбата на осъденото лице като допустима и
основателна. В конкретният случай, с оглед липсата на изтърпяване на половината от
наложеното спрямо Г. наказание, настоящият съдебен състав прие, че основната
предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
същата, категорично отсъства.
От доказателствата, събрани по делото, се формира становище че не е налице и
втората предпоставка.
2

Видно от становището на затворническата институция и приложените към него,
както и представените в съдебно заседание от ст.юрисконсулт С. и изискани по служебен
път писмени доказателства, а именно система за оценка на осъден правонарушител,
индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо досие и справки, съдът не
може да обоснове извода, че осъдената Г. е дала доказателства за своето поправяне и
превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за поправянето на
осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у
него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се установяват с
всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието. Нормативно това е уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от
НПК, като основните доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №
7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че констатацията за показано от осъдения
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК изискват
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Г. е наличието на категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо
поправянето й като не е необходимо окончателното й поправяне в условията на затвора. По
делото бяха представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система за оценка на
осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на наказанието, материалите,
съдържащи се в затворническото досие на осъдената, справка за изтърпяното наказание на
осъдената към датата на съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при осъдената
продължават да са налице проблемни зони, свързани с „Трудова заетост“, „Жилищно
устройване", и „Мисловни умения и поведение" с оглед идентифицираните рискови
фактори, които към настоящия момент задържат промяната, целите и дейностите, свързани с
пенитенциарното третиране на продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни
области се нуждаят от допълнително пенитенциарно третиране с цел реализиране на целите
в индивидуалния план за въздействие по отношение на тях. От анализа на изпълнението на
поставените цели в плана следва извод за липса на напредък, което налага дейността по
въздействие в тази насока да продължи предвид избирателността по отношение на
условията на труд, неполагане на труд в пълен обем, основно ориентирана към щадяща
трудова дейност, без изискване да полага големи усилия и физическа натовареност.
Стойностите на оценка на риска от рецидив - 88 точки попадат във високите граници на
риск, което налага извода на съда, че осъдената към настоящия момент не дава
доказателства за положителна промяна в поведението си, имащо отношение към процеса на
3

поправяне и превъзпитаване. Следователно не може да се направи заключение, че е
започнало поправяне на осъдената, което единствено би могло да бъде основание за
допускане на условното предсрочно освобождаване.
Данните за полаган от Г. доброволен труд като работник по хигиена, не са
достатъчни за категорично заключение, че осъдената се е поправила. Наред с това, липсата
на осъзната вина и искрено критично отношение към реализираната престъпна деятелност,
данните за омаловажаване на тази дейност не изключват безусловно опасността от
последващо неправомерно поведение на осъдената Г. и указват, че не са постигнати в пълен
обем целите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна
промяна на мисленето и поведението на осъдената Фиксираните трайно запазени проблемни
зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив с висока стойност в
неконтролирана среда, не сочат на успешен поправителен ефект по смисъла на чл. 70, ал. 1
от НК.
От становището на началника на затвора, както и приложените система за оценка на
осъдения правонарушител, индивидуална програма за въздействие, планиране на присъдата,
затворническото досие се налага извод, че осъдената с цялостното си поведение в
пенитенциарното заведение не е дала доказателства за своето поправяне. Процесът на
положително въздействие в пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се
приеме, че са налице доказателства за поправянето на Г.. Анализът на представените
доказателства показва, че осъждането не е оказало необходимия превантивен и
поправителен ефект и положително въздействие върху личността на осъдената. Осъдената
не разбира и не осъзнава факторите в живота си, които стоят в основата на престъпното й
поведение. Корекционното въздействие спрямо осъдената следва да продължи в посока на
осъзнаване и поддържане на трудовите умения, търсене и осмисляне на алтернативи за
справяне с трудностите до постигане на устойчивост на целената промяна, чието външно
проявление е снижаването на стойностите на риска от рецидив.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът
стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е
налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената по време на
изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с присъда №
8/23.07.2020г. по НОХД № 4/2020г. на РС-П. наказание „Лишаване от свобода“. Воден от
изложените мотиви съдът постанови своя акт.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	22
Дата:	19 януари 2023 г.
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20222200200572
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	17 ноември 2022 г.

Определение по дело №572/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите