Номер 67304.11.2020 г.Град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – КюстендилI-ви състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
Секретар:Янка Я. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20201520101594 по описа за 2020 година
Н. Б. Д. ,ЕГН ********** от ******** е подала молба за издаване на заповед за
защита от домашно насилие против Ю. П. В. ,ЕГН ********** от *******.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на молбата за защита,в съдебно
заседание се признава за стореното.
Съдът, като разгледа постъпилата молба,обсъди събраните доказателства при
усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,према за установено следното:
Не се спори между страните,това се установява и от показанията на свидетелката
М. З. М. ,че са били във фактическо съжителстване,продължило за срок
приблизително пет-шест години,което било прекратено през месец май на
настоящата.Свидетеката установява,че на 02.09.2020 го. ответникът по молбата
около 22.00 часа на в гр.Кюстендил,на ул“Цар Освободител“ ,пред търговски обект
за продажба на закуски,пред който се намирала молителката със св.Милена
Младенова в присъствието на последните, отправил към горната думите
„боклук,къде ходиш,какво правиш“,след което я ударил с длани по лицето.
Горната фактическа обстановка се установява от депозираната от молителката
декларация и показанията на посочената свидетелка.
Съобразявайки установеното съдът счита,че подадената молба е
основателна,поради което ще се уважи.Мотивите на съда са следните:
На първо място съдът счита,че молбата е допустима като подадена в срок,
1
доколкото от конкретната дата,за която молителката прави оплакване за упражнено
спрямо него домашно насилие до датата на депозиране на молбата в съда не е
изтекъл срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН.Разгледана по същество , молбата е
основателна, поради следното:
По смисъла на ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права
(чл. 2 от ЗЗДН).Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл.3
от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В
тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Законът защитава правото на лична
неприкосновеност. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание
да се приеме, че спрямо молителят са били извършени действия, които биха могли да
се квалифицират като домашно насилие.
За да бъде основателна молба по чл.4 ал. 1 ЗЗДН, е необходимо да се установи, че
спрямо молителят е осъществен акт на домашно насилие, чийто извършител е лице,
попадащо сред изброените в чл.3 ЗЗДН. Посочените изисквания са налице в
разглеждания казус.
Безспорно е от декларацията по чл.9 ЗЗДН,която при липса на други
доказателства има самостоятелна материална доказателствена стойност,както и от
показанията на разпитаната свидетелка,че последният е извършил визираният в
молбата акт,попадащ в хипотезата на домашното насилие.
Според Директива на Съвета на Европейския съвет 97/80/ЕС, в производството
за защита от дискриминация /каквито са производствата по ЗЗДН/, след като
страната, която твърди, че е жертва на насилие, докаже факти, от които може да се
направи извод, че е налице такова, тежестта на доказване се прехвърля върху
ответната страна. Директивата сочи, че молителят в подобни производства не би
бил ефективно защитен пред националните съдилища, ако ответната страна не бъде
задължена да доказва, че е не е реализирана твърдяното насилие. Нормите на чл. 13,
ал.3, във вр. с ал.2, т.3 от ЗЗДН, макар и не пряко, но указват разпределението на
доказателствената тежест, която лежи върху ответника от момента, в който
страната, която твърди, че е жертва на домашно насилие представи декларация по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която се приема, че е налице извършено домашно насилие. Ако
ответната страна не докаже липсата на извършено такова, съдът е задължен да
издаде заповед в полза на страната- молител, дори ако тя е представила единствено
декларацията.Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че
при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. От друга страна, съгласно
2
изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН, особената доказателствена сила на
декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства. А при
наличието на други такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка
като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. В конкретната хипотеза, съвкупната
оценка на установеното по делото от фактическа страна, налага извод за
установеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. Обобщено съдът счита,че е реализиран спрямо молителката
акт,имащ характеристиката на деяния по смисъла на чл.2 ЗЗДН, на посочената в
молбата дата.
Във връзка с изложеното искането за издаване на заповед за защита от домашно
насилие следва да се уважи. Според чл. 15, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН при
уважаване на молбата съдът издава заповед за защита, с която налага една или
повече мерки за защита. Мерките за защита са уредени в чл. 5, ал. 1 от закона.
Поради горното съдът намира, че следва да се издаде заповед за защита, с която да се
наложат мерките за защита, уредени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от
домашното насилие, за срок от 12-дванадесет месеца,като на основание чл. 5, ал. 4
от същия закон на ответника следва да се наложи и глоба в размер на 200,00 –двеста
лева, съобразено основно с това,че проявата на домашно насилие е една и при липса
на данни за доходите на ответникът по молбата.За определяне на
продължителността на мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН съдът съобрази интензитета на
деянието и това,че страните вече не живеят съвместно. За да се постигне ефекта на
защитата ответника следва да бъде ограничен да приближава не само жилището, но
и местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката ,като
разстоянието е не по-малко от 50,00-петдесет метра. Като последица от уважаването
на молбата и на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие
ответникът следва да заплати държавна такса ,чийто размер съдът определя на
50,00-петдесет лева.Страните не претендират за разноските в процеса и такива няма
да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД за защита , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, против Ю.
П. В. ,ЕГН ********** от *******, като:
ЗАДЪЛЖАВА Ю. П. В. ,ЕГН ********** от *******, авица,Кюст.област,на
3
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Н. Б. Д. ,ЕГН ********** от ********.
ЗАБРАНЯВА , на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на Ю. П. В. ,ЕГН ********** от
*******, да приближава на разстояние по-малко от 50.00-петдесет метра жилището
на Н. Б. Д. ,ЕГН ********** от ********,находящо се на посочения адрес,както и на
по-малко от от всяко друго на което се установи да живее,местоработата на
посочената ,както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 12-
дванадесет месеца, считано от влизането на решението в сила.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю. П. В. ,ЕГН ********** от *******, на основание чл. 21,
ал. 2 от ЗЗДН,че полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата,както и това че може да носи наказателна
отговорност по чл.296,ал.1 НК.
НАЛАГА на Ю. П. В. ,ЕГН ********** от *******, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН, глоба в размер на 200 (двеста ) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Ю. П. В. ,ЕГН ********** от *******,да заплати по сметка на
Районен съд-Кюстендил държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева,както и
държавна такса в размер на 5,00-пет лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
УКАЗВА на Ю. П. В. ,ЕГН ********** от *******,че ако не плати доброволно
горните суми в 7-дневен срок от влизане на решението в сила ще бъде пристъпено
към принудителното им събиране,което ще го обремени с допълнителни такси и
разноски.
Да се издаде заповед за защита.
Издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от настоящото решение,след влизането му в сила, да се изпрати на
Районно управление на МВР –гр.Кюстендил .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-град Кюстендил в
седемдневен срок ,считано от 04.11.2020 год.за молителката, а за ответника от
датата на получаване на преписа от същото.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4