Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
…………. 2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, в открито заседание на дванадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА
МУМДЖИВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Татяна Шуманова, като разгледа
докладваното от съдия Мумджиева ВНЧД №
233 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК, вр. чл. 250, ал. 4 НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от
частния тъжител Т., срещу разпореждане на СРС, НО, 116 с-в от 03.08.2020г. по
НЧХД №5509/2020г. по описа на състава, с което съдът на основание чл.250, ал.1,
т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81 от НПК е прекратил наказателното
производство.
В жалбата на частния тъжител се твърди, че
постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Изтъкват се
пространствени доводи, че лицата, срещу които е подал тъжбата, са осъществили
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.148, ал.2
вр. чл.147, ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание на 26.01.2021 г. въззивният съдебен състав по реда
на чл. 327 НПК прецени, че за
правилното решаване на делото, за да
обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 НПК, не се налагат
събиране на доказателства, нито разпит на свидетели, вещи лица и на двамата подсъдими.
В открито съдебно заседание
повереникът на частния тъжител – адв. Т. моли съдът да уважи депозираната жалба
поради нейната основателност. Излага съображения защо намира инкриминираните в
частната тъжба думи за такива, субсумиращи се под престъпния състав на чл.148,
ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 и чл.148, ал.2 вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
Твърди, че използваните от двамата подсъдими думи са „крайно обидни“ за
тъжителя, както и че го обвиняват в извършването на престъпление. В заключение
намира разпореждането на първоинстанционния съд за неправилно, с оглед на което
моли съдът да го отмени.
В хода по същество частният
тъжител Т. релевира факти, касаещи съществото на спора, а не такива досежно
законосъобразността на атакуваното съдебно разпореждане. В заключение моли
разпореждането на СРС, с което наказателното производство е прекратено, да бъде
отменено.
Двамата
подсъдими, редовно призовани, не се явяват.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите, описани в жалбата и след като в съответствие
с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество обаче е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е
образувано по частна тъжба на Т.Т. срещу А.А. и Т.Х. за извършени престъпления
по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 и
чл.148, ал.2 вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
С разпореждане
от 26.05.2020г., съдията-докладчик е констатирал недостатъци на подадената тъжба,
поради което е оставил същата без движение, като е дал конкретни указания на
тъжителя: в седемдневен срок от получаване на разпореждането последният да
уточни обвинението, като конкретизира съдържанието на употребените думи, да
посочи от кои изрази в цитираните сведения се е почувствал засегнат, както и да
предостави доказателства, от които да е видно, че е спазен срокът за подаване
на тъжба съгласно чл.81, ал.3 от НПК. В разпореждането съдията-докладчик е
указал и последиците, които ще последват за частния тъжител при неотстраняване
на недостатъците на тъжбата в срок, а именно прекратяване на наказателното
производство.
В
резултат на горепосоченото разпореждане на съда частният тъжител Т. на 19.06.2020г. е подал допълнение към тъжбата, в
която е цитирал конкретните думи и изрази, употребени от А. и Х. в писмените
сведения, дадени по пр.пр.36176/2019г. на СРП.
С разпореждане
от 03.08.2020г. съставът на СРС е прекратил наказателното производство по НЧХД № 5509/2020г.
по описа на СРС, НО, 116-ти състав на основание чл. 250, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр.
чл. 81 от НПК.
За
да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдията - докладчик при СРС е
приел, че в тъжбата не е описано съставомерно деяние и посочените в нейното
съдържание факти не могат да бъдат субсумирани под който и да е било състав на престъпление
от частен или общ характер, което обуславя и нередовност на подадената тъжба
съгласно изискванията на чл.81 от НПК.
Тук
е мястото да се посочи, че предмет на настоящото въззивно производство е
постановеното от първоинстанционния съдебен състав разпореждане за прекратяване
на наказателното производство и съответно – редовността на подадената тъжба и
допълнението към нея, а не въпросите по съществото на спора. Преди да пристъпи
към анализ по същество въззивният съд намира за необходимо да посочи някои
принципни постановки във връзка с образуването на наказателни дела от частен
характер, в частност – изискванията към частната тъжба и нейните функции. В производствата
от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване
в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени
престъпления и участието на подсъдимия в тях. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, за да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да
съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението,
мястото и времето на извършване на деянието, но и конкретни данни за
клеветническата информация, в частност съдържанието на вербалните изявления, с
които тъжителят е приел, че му е приписано престъпление и лицето срещу което са
били насочени. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната
квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова,
каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният да
разгледа делото съд. С оглед гореизложеното, основателно първият съд е посочил,
че процесуалното правомощие по чл. 250, ал.
1, т. 1 от НПК включва оценка на твърденията в тъжбата по
същество, защото само така може да се постигне целта на закона - да се
провеждат съдебни заседания само по годни да получат осъдителна присъда
обвинения - в случай, че бъдат доказани, като с оглед липсата на факти в
тъжбата, индициращи извършено престъпление от частен характер, СРС е прекратил
делото.
След цялостна проверка на допустимостта
на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на
законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното
производство, образувано по нея, въззивният съд намира за установено следното.
СРС не е съобразил съдържанието на
подаденото допълнение (в което се посочва съдържанието на вербалните изявления,
които тъжителят счита за клеветнически), но крайният извод за прекратяване на наказателното
производство е правилен и законосъобразен по следните съображения:
Правилно е отбелязал
контролираният съд, че с престъплението клевета се накърняват обществените
отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на
достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването
на личността като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав
на клеветата, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на другиго неистинни
позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Поведението на
дееца е от естество да засегне посочените неимуществени блага на личността,
само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът
осъзнава това, като под предлог за свобода на изразяване той цели злепоставяне
на пострадалия. Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е недостойни от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна
негативна оценка на обществото или да представляват приписване на престъпление.
На следващо място тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. Във всички
случаи обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и
неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписваното му престъпление (Решение № 745/1991 г. на ВС, ІІІ, Н. О.).
Настоящият съдебен състав счита,
че инкриминираните в тъжбата и допълнението към нея изрази не са годни да
осъществят състава на престъплението "клевета", доколкото същите са
употребени в писмено сведение, депозирано в хода на предварителна проверка по
пр.пр № 36176/2019г. В настоящата хипотеза е налице липса на умисъл за
осъществяване на престъпление против честта и достойнството на частния тъжител Т.,
доколкото употребените думи не са насочени срещу личността и достойнството на
последния, а целят оказване на съдействие на правоохранителните органи –
съответно – споделяне от страна на А. и Х. на известните им по случая факти и обстоятелства.
От значение в случая е обстоятелството, че инкриминираните словесни изрази са
обективирани в сведения, изготвени в хода и за нуждите на прокурорската
преписка, инициирана по жалба на тъжителя Т. във връзка с изложени твърдения за
извършени документни престъпления. Именно в контекста на изпълнение на
задълженията си да се явят пред компетентните органи и да споделят известното
им по случая във връзка с депозираната жалба, в частност – да упражнят по този
начин правото си на защита, двамата подсъдими А. и Х. са употребили и
инкриминираните словесни изрази. Отделно
от това, така заявеното от подсъдимите А. и Х. в своя фундамент е част от
правото им като граждани, спрямо които има подадена жалба, да изразят своята
версия за случилото се пред компетентните за това органи.
Във връзка с изложените по-горе
обстоятелства въззивният съд счита, че употребените от А. и Т. в писмените
сведения думи не съставляват разгласяване на позорно обстоятелство или
приписване на престъпление, а представляват изразяване на мнение и споделяне на
лични впечатления за изострените отношения между частния тъжител Т. и двамата
подсъдими. Твърденията в частната тъжба за изложени от подсъдимите факти и обстоятелства, вкл. използваният
словесен подбор от страна на А. и Х., не описват конкретно престъпление, тъй
като ако тези твърдения са верни, сведенията, изискани от подсъдимите
представляват отговор на предприетото от страна на тъжителя Т. действие по
депозиране на жалба срещу тях и са последица от предприетите от него усилия да
потърси защита на правата и законните си интереси. Използваната от А. и Х. лексика,
цитирана от частния тъжител, следва да се окачестви като оценка на подсъдимите за
настъпилите събития и влошените взаимоотношения между тях и частния тъжител Т.,
породени от претенции за неуредени имуществени отношения. Както акуратно е
посочил районният съд личните възприятия на частния
тъжител досежно такъв факт са ирелевантни, доколкото нужно е той да е позорен
от гледна точка на обществения морал, а не от гледна точка на личното му
субективно усещане.
На
следващо място частната тъжба и допълнението към нея разкриват конкретика на
употребените изрази от двамата подсъдими, която от гледна точка на
самостоятелното им проявление в действителността, така и в контекста на мястото
и начина на обективирането им (в хода на предварителна проверка по започната
прокурорска преписка, чийто инициатор е именно ЧТ Т.), не установява излагане
на твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на Т.,
който е от естество да накърни неговото добро
име в обществото. За да е налице клевета в случая, трябва фактите и
съпровождащите ги обстоятелства да са обективно позорни, както и да са изречени
с ясното съзнание и желание от страна на подсъдимите да уронят доброто име на Т..
Използваната лексика сама по себе си и тълкувана с оглед съпътстващите я
фактори обаче не може да обуслови извод за желанието на ползващите я да уронят
честта и доброто име на някого в частност, тъй като от така описаните факти в
тъжбата не се извличат данни за субективния елемент от този престъпен състав.
Ето
защо въззивният съд намира за правилни правните изводи на първата инстанция за
липса на престъпление „клевета", доколкото от формулировката на изразите в
писмените сведения се установява като водещо намерението на А. и Х. да
съдействат на компетентните държавни институции във връзка с образуваната по
жалба на самия тъжител прокурорска преписка и да ги уведомят във връзка с действия
от страна на тъжителя Т..
Съгласно константната съдебна
практика, за да се приеме, че е извършена клевета чрез приписване на
престъпление, както се твърди в тъжбата, е необходимо твърдяното деяние да е
конкретизирано за дееца по време, място и обективни признаци на извършването
му, т. е. необходимо е в клеветата да са посочени конкретни данни за основни
характеристики на престъплението /така напр. Решение № 159/19.06.2015 по дело №
300/2015 на ВКС, НК, I Н.О./. Във връзка
с изложеното по-горе и съобразявайки инкриминираните в тъжбата и допълнението
към нея думи и изрази, въззивният съд намира, че в настоящия случай частната
тъжба не отговаря на посочените изисквания, за да се приеме, че съдът е сезиран
съгласно изискванията на чл.81, ал.1 НПК. Правилен е изводът на СРС, че
инкриминираните изрази представляват общи постулати, без конкретизиране коя
точно е невярната, неистинската информация, съответно- подправените документи,
с които се прави опит да се дискредитира името на тъжителя Т. пред
компетентните държавни органи. Не без значение е и обстоятелството, че
държавните органи, доколкото действат в условията на независимост,
безпристрастност и вземат решенията си единствено въз основа на закона и
доказателствата по случая, нямат право да формират лична оценка за лицето,
спрямо което се изнасят някакви данни в хода на висяща проверка.
Същественото в
случая е, че според твърденията в частната тъжба депозираните сведения от
страна на А. и Х. са дадени от тях по посочената по-горе прокурорска преписка, т.е.
не са плод на проявена инициатива от тяхна страна, нито са резултат от проявена
от тях активност. В тъжбата се твърди, че те са следствие на подадена от
частния тъжител Т. жалба срещу подсъдимите. Ако се поддържа тази фактология,
разкриването на данни, дискредитиращи автора на подадената жалба, очевидно не е
насочено към накърняване на доброто му име в обществото, а е израз на правото
на защита.
Ето защо въззивният съд намира за
правилни направените от първата инстанция правни изводи за липса на
престъпление от частен характер, доколкото от формулировката на изразите се
установява като водещо намерението на двамата подсъдими А. и Х. да опишат
известните им факти и обстоятелства по образуваната прокурорска преписка, съобразно
собствената си преценка, а не да уронят честта и достойнството на тъжителя Т..
Въззивната съдебна инстанция намира,
че в постъпилото по към частната тъжба допълнение се навеждат твърдения за
наличие на извършено престъпление от общ характер, което систематично се намира
в раздел ІІІ, глава VІІІ от Особената част на
НК „Престъпления против правосъдието“. Ето защо, ако тъжителят Т. счита, че са налице
данни за извършено престъпление, срещу което наказателното преследване се
осъществява по общия ред, то той може да се възползва от предоставената му от
закона възможност и да сезира с жалба органите на прокуратурата.
Въз основа на тези съображения
въззивният съд прие, че описаните в тъжбата изрази обективно не могат да
припишат престъпление или да разгласят позорно обстоятелство за тъжителя Т..
Като е стигнал до същия извод, съдията-докладчик при СРС е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт.
Поради гореизложените съображения
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.
338 вр. чл.334, т.6 от НПК, СГС, НО, VIII въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.08.2020г. на СРС, НО, 116-ти състав,
с което е прекратено образуваното наказателно производство по НЧХД № 5509/2020 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.