Р Е Ш Е Н И Е № 230

гр. Сливен, 09.11.2020 год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,        в публично заседание  на деветнадесети октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                              и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията            административно  дело №  250   по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „МГ Кафе“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-57-0347601/02.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Проверката била извършена в период, когато к.-а.ът не функционирал, поради въведеното в страната извънредното положение. Непосредствено преди контролната покупка на кафе, била извършена профилактика на автомата, като от административния орган не бил изследван въпроса дали не е налице техническа причина за неотчитане на продажбата.  Излагат се и доводи, че не е спазен принципът на съразмерност, визиран в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Въз основа на това жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание чрез упълномощен представител – адв. Е. Д. - *** жалбата се поддържа. Претендират се разноски.

Ответната страна  - Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, се представлява от гл. юриск.Ж. Д., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – к.-а., находящ се в гр. Сливен, ул.“Б. М.“ № …. Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 0347601 от 18.04.2020 г., служители на ГДФК на НАП, извършили проверка на цитирания търговски обект, при която било установено, че к. – а. разполага с ФУВАС (фискално устройство за вграждане на автомати на самообслужване) с ИН на ФУ DT627051 и ИН на ФП 02627051. Била извършена контролна покупка на кафе на стойност 0, 40 лева, като на дисплея на вендинг автомата не била визуализирана и регистрирана извършената продажба от наличното ФУВАС. При извършената проверка в масивите на НАП не било установено изпращане на данни от ФУВАС на кафе – автомата. Видно от представената административната преписка, на оспорващия търговец е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № F554133/16.06.2020 г. за нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите.

С процесната ЗНПАМ № ФК-57-0347601/02.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ к.-а., находящ се в гр. Сливен, ул.“Б. М.“ № …, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповедта е издадена въз основа на констатациите, обективирани в Протокола за извършена проверка серия АА № 0347601 от 18.04.2020 г, както и въз основа на всички събрани доказателства, като административния орган е приел, че „МГ Кафе“ ООД гр.Сливен е нарушил чл.3 ал. 8, т. 1 във връзка с чл.25 ал.4 от Наредба №Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“  от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед, издадена на основание чл.186 ал.3 от ЗДДС.

От показанията на свидетеля А.Я.С. се установява, че след като извършил профилактика на к.-а.а на 17.04.2020 г., не си спомня дали е оставил машината включена в електрозахранването. 

По делото е приобщен и неоспорен по предвидения процесуален ред протокол от 17.04.2020 г., от който е видно, че на същата дата от А.С. е извършена профилактика на вендинг машина, находяща се в гр. Сливен ул.“Б. М.“ № ...

 Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на представител на дружеството на 16.06.2020 г., а жалбата е депозирана чрез органа на 01.07.2020 г., поради което се явява процесуално допустима – подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна при следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед, като всеки индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

След извършена, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗПАМ е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, като изводът за териториалната такава, съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.1 и т.3 от ЗНАП и правомощията предоставени на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при Централно управление на НАП със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (л.31-32).

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.  Тази правна норма не предоставя възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а е единствено задължение да приложи посочената ПАМ при наличие на визираните в хипотезата юридически факти, т.е. административния орган действа в условията на обвързана компетентност.

В чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), която регламентира изискванията, редът и начинът за издаването на документа и подаването на данните към Националната агенция за приходите. Посочената в обжалваната заповед норма на чл. 3 ал.8 т.1 вр. с чл.25 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите въвежда изискването лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, да регистрират и отчитат всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

По делото са събрани категорични доказателства, че на 18.04.2020 г.  в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ к.-а., находящ се на адрес гр. Сливен, ул.“Б. М.“ № …, е извършена контролна покупка на кафе на стойност 0.40 лева от органите по приходите, при която на дисплея на вендинг автомата не е визуализирана и регистрирана извършената продажба от наличното ФУВАС. От протокола за извършена проверка серия АА № 0347601 от 18.04.2020 г., се установява по категоричен начин, че на 18.04.2020г.  - по време на извънредното положение във връзка с пандемията от COVID 19 и въпреки въведената забрана за използване на кафе-апаратите, процесният к. а. е работил, като от него са извършвани продажби, които не са постъпили в масивите на НАП от ФУВАС. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършената проверка, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. С оглед на изложеното, следва да се приеме за доказано обстоятелството, че извършената продажба на кафе не е регистрирана и отчетена чрез ФУВАС, с фискален бон, регистриращ продажбата, чрез визуализиране на дисплей.

Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения съгласно чл. 22 ЗАНН, като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и конкретните материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния материален закон. Установеното нарушение в процесния случай води до наличие на соченото в заповедта фактическо основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС.

С налагането на ПАМ се гарантира преустановяване извършването на нарушения от същия вид от търговеца, а съгласно чл. 12 ЗАНН с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Специфичната цел на ПАМ по чл. 186 ЗДДС не е свързана с издаването и изпълнението на НП за нарушението, за което е издадена. Това следва от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, според който ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. (Решение № 12620 от 26.09.2019 г. по адм. дело № 4641/2019 г. първо отделение на ВАС). Поради тази причина в производството по налага и оспорване на ПАМ не могат да се разглеждат и въпросите относно правилността на налагането на административно наказание и свързаните с него въпроси за отговорността на дееца, вкл. и тези за вината.

При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, преценката на органа се отнася единствено до определяне продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до него. Преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т.е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Изложените в акта мотиви относно продължителността на срока на налагане на процесната ПАМ в достатъчна степен конкретизират съображенията на административния орган при определянето на срока на налагане на ПАМ. Действайки при условията на оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал.1 ЗДДС максимум до 30 дни, издателят на заповедта изрично е посочил, че продължителността на срока е съобразена с начина и вида на организиране на отчетността на търговеца и степента на обществената опасност на деянието. Отчетено е обстоятелството за вида на извършваната търговска дейност, и среднодневния оборот, както и, че констатираното нарушение цели отклонение от данъчно облагане. Изрично е посочено, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на нарушенията, както и, че при тази му продължителност няма да се засегнат права и законни интереси на търговеца в по- голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Тези мотиви са достатъчно конкретни и логически обосновани, поради което позволяват да се извърши преценка на съответствието на заповедта с целта на закона. Оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с основния принцип на съразмерност в административния процес, залегнал в чл. 6 АПК. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. (Решение № 5447 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 78/2019 г. осмо отделение на ВАС)

Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения свързани с отчетността правилно административния орган е приел, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето, което сочи на значителен интензитет на засягане на обществените отношения по регистриране и отчитане на продажбите, което е определящо за решението да се наложи ПАМ за срок около средния размер. (в този смисъл Решение № 10374 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2020 г., I о.,)

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправните норми, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд Сливен,

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МГ Кафе“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-57-0347601/02.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „МГ Кафе“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: