№ 175
гр. Ихтиман, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. К. Трионджиев
при участието на секретаря Б.лава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от А. К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200413 по описа за 2024 година
Производството по делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*“ № 23, с управител С*, чрез
адвокат *. Жалбата е насочена срещу Наказателно постановление № 77 от 24.07.2024 г.,
издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с
което на „*“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.
200, ал. 1, т. 6 от ЗВ и чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване / Наредба №
2 от 8.06.2011 г./. В жалбата са изложени подробни съображения, според които обжалваният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, като се настоява за неговата
отмяна. Жалбата е била подадена директно в съда, поради което съдебният състав е изискал
административната преписка, във връзка с което от наказващия орган е предоставено копие
на същата, след което делото е насрочено в открито съдебно заседание.
В проведеното открито съдебно заседание не се явява законният представител на
жалбоподателя, а се явява негов процесуален такъв - адвокат К., преупълномощена от
адвокат Апостолова, като същата поддържа жалбата и настоява за постановяване на съдебно
решение, с което да се отмени наказателното постановление. В съдебна зала се явява и
юрисконсулт Б. – представител на наказващия орган, който оспорва жалбата и настоява за
отхвърлянето й. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не
изпраща представител и не изразява становище.
Депозираната жалба е допустима – подадена е своевременно от лице, което има право
да оспори издаденото наказателно постановление, като последното подлежи на съдебен
контрол, поради което са налице основания за разглеждана на същата по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът съобрази следното:
В оспореното наказателно постановление са направени следните фактически
констатации:
На 28.12.2023 г. в деловодството на РИОСВ - София е постъпило писмо с вх. №
1
23323/28.12.2023 г. от „* - РМ“ ЕООД, ведно с копие на Протокол от изпитване № 2023/4268
от 15.12.2023 г. на Централна научно-изследователска лаборатория ЦНИЛ към „*“ ООД, с
резултати от проведен на 02.11.2023 г. собствен мониторинг по компонент „Води” на
Ураново находище „Бялата вода“, с. Очуша, община Костенец, Софийска област,
стопанисвано от „* - РМ“ ЕООД. Извършен е физикохимичен анализ на взетата водна проба
от Заустване № 1/Поток № 1 - пречистени руднични води след инсталация за сорбционна
очистка на замърсени с уран руднични води (ИСОЗУРВ), Пункт № 1 - точка на заустваие на
изход отвеждащ колектор.
В наказателното постановление е записано и че „* РМ“ ЕООД е титуляр на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води № 33120061/08.12.2011 г„ изменено с Решение № РР-3308/04.06.2018 г., Решение № РР-
4442/07.12.2021 г., изменено и продължено с Решение № РР-4678/26.08.2022 г., издадени от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР) за обект „Ураново
находище „Бялата вода“, с. Очуша. община Костенец. В цитираното Разрешително за
заустване са заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите,
включени в него. по места на заустване.
В оспорения административен акт е отразено и че след преглед на резултатите от
физико-химичния анализ в представения Протокол от изпитване № 2023/4268 от 15.12.2023
г. е установено, че посочената в него единица на величината за показателите Обща алфа
активност и Обща бета активност е Bq/m3, а мерната единица за тези показатели заложени в
разрешителното за заустване е Bq/dm3. Отразено е в наказателното постановление, че след
направените преобразувания, в съответствие с мерните единици заложени в Разрешителното
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е
установено превишение на заложените индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) в него,
както следва:
Заустване № 1/Поток № 1 - пречистени руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт № 1 -
точка на заустваие на изход отвеждащ колектор:
- Обща бета активност - отчетен резултат 2,083 ± 0,187 Bq/dm3 (2083±187 Bq/m3), при
норма 1 Bq/dni3(1000 Bq/m3).
- Обща алфа активност - отчетен резултат 2,756 ± 0,386 Bq/dm3 (2756+386 Bq/m3), при
норма 0,5 Bq/dm3 (500 Bq/m3).
Отразено е в наказателното постановление и че при останалите показатели не са
установени превишения на ИЕО.
Сходни констатации се съдържат и в Акта за установяване на административно
нарушение, предхождащ процесното наказателно постановление.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай оспореното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, като същото съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
закона, а описаната в него фактическа обстановка е ясна и е посочено, кои норми от закона
са нарушени според наказващия орган. Предхождащият го акт за установяване на
2
административно нарушение също е редовен от външена страна и съдържа необходимите
реквизити.
Съдебният състав намира, че посочените в наказателното постановление
обстоятелства относно установената фактическа обстановка се установяват от събраните по
делото доказателства, като съображенията за това са следните:
Като писмени доказателства по делото са представени преписи от издадено в полза
на „* РМ“ ЕООД Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 33120061/08.12.2011 г„ изменено с Решение № РР-3308/04.06.2018 г.,
Решение № РР-4442/07.12.2021 г., изменено и продължено с Решение № РР-4678/26.08.2022
г., издадени от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР) за
обект „Ураново находище „Бялата вода“, с. Очуша. община Костенец. В решението от
26.08.2022 г., с което е продължено разрешителното, а така също и с което е изменено
същото, видно от диспозитивната му част, са заложени индивидуални емисионни
ограничения (ИЕО) за показателите, включени в него по места на заустване, в това число:
обща бета активност - 1 Bq/dm3 и обща алфа активност - 0.5 Bq/dm3. В него е отразено и
честотата на пробовземане относно собствен мониторинг.
От съдържанието на протокол за изпитване от 15.12.2023 г., препис от който също е
приложен като писмено доказателство по делото, е видно, че след получени проби от
02.11.2023 г. е установено, че обща бета активност е измерена на 2083±187 Bq/m3, а обща
алфа активност е измерена на 2756+386 Bq/m3.
Като свидетел по делото е разпитана В. В. А. – актосъставител. Същата заявява, че
знае за кой случай става въпрос и че „*-РМ“ е титуляр на разрешително за ползване на воден
обект и заустване на отпадъчни води и повърхностни води за конкретен обект, като посочва
същи и добавя, че дружеството има задължението да предоставя периодични резултати от
извършен собствен мониторинг за качеството на заустваните води. Допълва, че при
представен такъв собствен мониторинг било установено превишаване на индивидуални
емисионни ограничения.
Свидетелката М.-* В. И. сочи, че е била свидетел при съставянето и връчването на
акта за установяване на нарушението, като заявява, че е съставен на 09.02. и е бил връчен на
упълномощен представител на дружеството „*-РМ“.
От изложеното дотук се налага извод, че действително жалбоподателят не е изпълнил
изискванията в издаденото му разрешително и по-конкретно изискванията на решението, с
което разрешителното е продължено и изменено, като при осъществен собствен мониторинг
са констатирани превишавания на стойностите относно алфа активност и относно бета
активност.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, според която в настоящия
случай наказателната отговорност е ангажирана неправилно, тъй като в наказателното
постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, а в
случая се касаело според представителя на дружеството за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2
от ЗВ. В тази връзка в жалбата се сочи, че когато става въпрос за нарушаване на
индивидуалните емисионни стойности определени с разрешително, нарушението следва да
се квалифицира по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а когато се нарушават емисионните норми, които
са свързани с нормативни изисквания, тогава квалификацията е по чл. 200, ал. 1, т. 6 от
същия нормативен акт. Аргументирайки се в тази насока жалбоподателят се позовава и на
Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
На първо място трябва да се отбележи, че към датата на извършване на проверката от
компетентните органи и към датата на извършване на мониторинга Наредба № 6 от 9.11.2000
г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
3
отпадъчните води, зауствани във водни обекти е била отменена.
Съгласно текста на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция от 2000 до 10000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи
или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените
условия в разрешителното.
Според текста на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция от 1000 до 5000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната
система, като наруши емисионните норми и изисквания.
В пар. 1, т. 11 от ЗВ е посочено, че „индивидуални емисионни ограничения“ са
стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или
емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при
прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден
период от време.
Текстът на пар. 1, т. 48 от ЗВ сочи, че „емисионна норма“ са стойностите на масата,
изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията и/или нивото на
емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или през няколко периода от време.
От изложеното дотук действително може да се направи извод, че индивидуални
емисионни ограничения са вид емисионни норми, които са конкретизирани и определени в
индивидуално издадени разрешителни.
В настоящия случай, обаче, от значение е разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредба №
2 от 8.06.2011 г., където изрично е конкретизирано, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от
Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на
определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Тоест,
според законодателя неспазването на индивидуалните емисионни ограничения следва да се
квалифицира като нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, а не като такова по чл. 200, ал. 1, т.
2. Настоящият случай е точно такъв – зададените в разрешителното /в решението за
продължаване на разрешителното/ индивидуални емисионни стойности не са били спазени.
Именно поради това правилно наказващият орган се е позовал на текстовете на чл. 200, ал.
1, т. 6 от ЗВ, във вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г.
Всичко изложено дотук налага извод, че наказателното постановление е издадено в
съответствие с нормативните изисквания, а описаното в него нарушение действително е
извършено от дружеството.
За нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ се предвижда глоба или имуществена
санкция в размер от 1000 до 5000 лева. Разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН задължава
наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да
прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Съдът счита, че по делото не бяха събрани доказателства процесното нарушение да е
повторно /извършването му да е било в условията на повторност/, нито пък са събрани
доказателства жалбоподателят преди датата на въпросната проверка, по време на която е
констатирано нарушението, да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за други нарушения по ЗВ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. В същото време е видно, че санкционираното лице доброволно е
представило на проверяващи изготвения протокол от изпитване от 15.12.2023 г. На следващо
място съдебният състав не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, освен това,
че превишаването на нормите в по единия показател е около два пъти над допустимото, а по
другия – около четири пъти над допустимото. Предвид изложеното и на основание чл. 63,
4
ал. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да
бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на
3000 лева трябва да бъде намалена до сума, по-близка до законовия минимум от 1000, а
именно – следва да се намали до 1500 лева. За пълнота може да се посочи, че не са налице
основания за прилагане на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен
случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими обществените
отношения, свързани с опазването чистотата на водите и околната среда. Не се установяват и
някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са допринесли за извършването на
нарушението.
С жалбата е поискано отмяна на наказателното постановление, но не и намаляване на
размера на глобата. Един от аргументите, обаче, посочени от жалбоподателя, относно
допуснато процесуално нарушение, е свързан с това, че липсват мотиви относно определяне
размера на санкцията от 3000 лева. В настоящия случай действително в наказателното
постановление липсват такива мотиви, а съдът, отчитайки обстоятелствата по делото е
приел, че размерът на санкцията трябва да бъде коригиран от 3000 на 1500 лева. С оглед на
това, съдът намира, че жалбоподателят има право на половината от сторените от него и
претендирани в производството съдебни разноски. В случая „*“ ЕООД е извършило съдебни
разноски в размер на 700 лева – заплатен адвокатски хонорар, което означава, че половината
от тази сума следва да се присъди в тежест на наказващия орган. При този изход от делото и
предвид това, че наказателното постановление не подлежи на отмяна, наказващият орган
принципно има право на минимално предвиденото в закона юрисконсултско възнаграждение
от 80 лева, но доколкото в съдебно заседание процесуалният му представител сочи, че не
претендира разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос за разноските на
наказващия орган.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 77 от 24.07.2024 г., издадено от Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на „*“ ЕООД, ЕИК * е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 200, ал.
1, т. 6 от ЗВ, във вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни
за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, като съдът, на основание чл.
63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 /три
хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София да
заплати на „*“ ЕООД, ЕИК * сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ - сторени съдебни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5