Решение по дело №2385/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1336
Дата: 19 август 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330202385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1336
гр. Пловдив , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202385 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
36-0000255 от 28.05.2020 г. на Изпълнителния директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ (нататък РД „АА“) гр. Пловдив, с което на „***“
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 104а от
Закона за автомобилните превози (нататък ЗАвПр) му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1
от ЗАвПр.
В жалбата се излагат съображения за липса на материална компетентност у
издалия постановлението орган, невръчването му на наказаното лице, изтичането на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Признава промяната в обстоятелствата. Моли да се
отмени обжалваният акт. В съдебно заседание възраженията се развиват и допълват с
такива относно допускането на съществено процесуално нарушение при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), състоящо се в
несъставянето му в присъствието на втори свидетел и то очевидец, а оттам и
невъзможността да се гарантира датата на установяване на нарушението. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна не е взела становище по законосъобразността на
постановлението и възраженията в жалбата в настоящото производство. В съдебно
заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „***“ ЕООД притежава лиценз на Общността №
12768 с предмет превоз на товари.
На 05.07.2019 г. настъпили промени в обстоятелствата, вписани в лиценза на
Общността, а именно бил променен адресът на управление на дружеството от *** на
***. Същото било обявено в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към
Агенцията по вписванията на посочената дата. В 30-дневен срок от извършената
промяна, т.е. до 07.08.2019 г., дружеството жалбоподател не подало заявление за
отразяването в лиценза. Нарушението било установено по повод на изпратено от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до регионалната дирекция
писмо с рег. № 30-14-23-1908/1/24.04.2020 г.
По този повод е съставен от акт за установяване на административно нарушение
серия А-2019 бл. № 272873 от 07.05.2020 г. за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел при съставянето му и
представителя на дружеството жалбоподател, като последният го подписал и лично
вписал, че няма възражения. В допълнителния срок не постъпили писмени възражения
срещу него.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 104а от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
дружеството жалбоподател за вмененото му нарушение с АУАН.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Х. Ч. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН,
писмо рег. № 30-14-23-1908/1/24.04.2020 г., копие от пощенски плик с отбелязване, че
пратката не е потърсена,, молба от дружеството с вх. № 81-00-54-862/16.09.2020 г.,
доклад рег. № 11-54-3610/27.05.2020 г., разпечатки от ТРРЮЛНЦ и заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. Посочва, че нарушението е установено при
получаване на писмо от ИА „АА“, както и че е извършил справка в ТРРЮЛНЦ.
Доколкото показанията на свидетеля са логични, непротиворечиви, последователни и
съответстват на останалите писмени доказателства, а именно разпечатките от
ТРРЮЛНЦ и писмото изпратено от изпълнителна агенция, съдът им се довери и
основа на тях възприетата фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед на МТИТС.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и не го е сторил. Актът е съставен в
негово присъствие и му е бил предявен за запознаване и подписване, с което е
съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на един
свидетел. Възражението в тази връзка съдът намира за неоснователно. Действително
нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН съдържа указание към органите да съставят актове в
присъствието на очевидците, а при невъзможност в присъствието на двама свидетели
на съставяне на АУАН. Това задължение обаче, както посочва в решение №
500/09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 1169/2020 г. Административен съд Пловдив, следва да се
преценява с оглед на конкретиката във всеки един отделен случай. При това
положение тези свидетели са от категорията на тези, които са станали на процедурата
по съставяне с оглед установяване материалната и териториална компетентност на
актосъставителя, спазването на процедурата, включително и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. При това положение следва да се приеме, че тези свидетели имат
доказателствено значение и то за обстоятелствата станали им пряко известни. По
настоящото дело не се твърди да е нарушен редът, а единствено в защитната пледоария
представителят на жалбоподателя излага възраженията си по неспазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които съдът ще обсъди сетне в решението си. От друга
страна относно извършването на нарушението първо се потвърждава от нарушителя и
второ са налични преки доказателства по делото. Предвид на изложеното и
доказателствената функция на свидетелите при съставяне на АУАН, включително и
обезпечителното им предназначение относно попълването на делото с необходимите
доказателства (каквото по настоящото не е необходимо), съдът не намира да е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правата на дружеството жалбоподател, предвид отсъствието на втори свидетел при
съставяне на АУАН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не се споделя
възражението на защитата, че е нарушено именно това правило и актът е съставен
извън предвидените в закона срокове. Действително моментът на установяване на
нарушението е съществен с оглед на преценката за спазването на тези срокове.
Независимо, че по настоящото дело не се установява първият момент, в който на
администрацията е станало известно въпросното нарушение, съдът намира, че е спазен
3-месечният срок по съставяне на АУАН от установяването му. Най-ранният момент,
който може да се приеме за такъв, от който държавните органи са имали възможност да
възприемат извършеното нарушение е 13.03.2020 г., т.е. датата, на която е подадено
заявление за издаване на лиценз за товарни превози. Следователно до 13.06.2020 г.
администрацията е следвало да състави АУАН. Такъв е съставен на 07.05.2020 г.,
следователно това е станало в предвидения срок и е спазен законът. Същото
обстоятелство не е необходимо да бъде проверявано или установявано със свидетелски
показания, доколкото е пряко установимо от доказателства по делото.
3
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за оповестяване на
автомобилната администрация при промяна в обстоятелствата от издаден лиценз.
Изчерпателността на описанието на нарушението съдът намира за осъществена,
доколкото е посочено какво точно е следвало да извърши дружеството жалбоподател
и в какъв срок.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството и осъществяването на вмененото нарушение.
Поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 10, ал. 1
от ЗАвПр. Посочената норма гласи, че при настъпване на промени в обстоятелствата,
вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът
подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
Безспорно се установява, че жалбоподателят осъществява превоз на товари, за
което има издадена лиценз на Общността. На 07.05.2019 г. е обявено и вписвано в
ТРРЮЛНЦ промяна в обстоятелствата относно дружеството и вписано в лиценза му, а
именно за адреса на управление, който е бил променен от *** на ***. В този смисъл
промяна се установява само относно адреса на управление, но не и относно
седалището на дружеството, доколкото същото е останало непроменено ***.
Следователно е налице от обективна страна промяна на обстоятелствата, вписани в
лиценза и за дружеството е съществувало задължение да подаде заявление за
отразяването им в 30-дневен срок от настъпването им (05.07.2019 г.), т.е. до 07.08.2019
г. Същото не е било сторено в законоустановения срок. За това обстоятелство не се
спори от страна на дружеството, като се и признава.
Не са налице условията на чл. 10, ал. 2 от ЗАвПр, а именно смърт на
физическото лице - едноличен търговец, прехвърляне на предприятието на търговеца
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или преобразуване на
превозвача, така че правата му да преминат върху неговия правоприемник и
задължението му за уведомяване на автомобилната администрация да е с по-дълъг
срок. Затова и правилно е приложен закона и правилно актосъставителят е преценил,
че е нарушена ал. 1 на същата разпоредба.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на нарушението, тъй като отговорността му е
обективна и безвиновна.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 104а от ЗАвП, която предвижда наказание на превозвач,
който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на
територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им
4
извън случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвПр, в размер на 1000 лв. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 1000 лв., което е в предвидените от закона рамки. То отговаря
и на измеренията на извършеното нарушение.
Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По разноските:
Предвид изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски. Такава
претенция обаче не е направена, поради което и съдът не следва да се произнася в тази
връзка.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000255 от 28.05.2020 г. на
Изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 104а от ЗАвПр му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6