№ 50
гр. Враца, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211420200517 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на Г. Б. Б. от гр.****
ЕГН ********** чрез адв.К.У.-редовно упълномощен против Наказателно
постановление (НП) № 26-0000164 от 12.03.2021 г., издадено от директора на
РД”АА” гр.Враца към ИА „Автомобилна администрация” на МТИТС, с което
за нарушения на чл.34, §.3, буква „б” от Регламент (ЕС) №165/2014, на
основание съответно чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Жалбоподателят оспорва НП, като твърди, че не при съставянето на
АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
материалния закон и административно производствените правила. Моли за
отмяна на издаденото НП, алтернативно за налагане на наказание в
предвидения от закона размер. Претендира и разноски по делото.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят и
процесуалният му представител не се явяват, като от последния е постъпило
писмено становище, в което развива доводи в посока за отмяна на издаденото
НП, алтернативно за неговото изменение.
1
АНО – РД”АА” гр.Враца към ИА „Автомобилна администрация” на
МТИТС, не изпраща представител и съответно не изразява становище.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия А-2020, № 282045 от 03.03.2021 г. за това, че на същата дата, около
11:50 часа, на път Е 79, I-1, преди бензиностанция Ромпетрол, посока
гр.Враца, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил влекач, марка
Волво, кат.N3, с рег.********** и прикачено полуремарке кат.04 с италианска
регистрация № ХА254GG, притежаващ заверено копие към лиценз за
международен превоз на товари на Общността №**********, оборудван с
дигитален тахограф, извършва международен превоз на товари /CMR
02.03.2021 г./, като водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа за периода от 12:51 часа на 19.02.2021 г. до
17:01 часа на 01.03.2021 г., видно от два броя разпечатки от дигиталния
тахограф.
Актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл.34, §.3,
буква „б” от Регламент (ЕС) №165/2014. Актът е съставен в присъствието на
свидетел-очевидец на нарушението и е подписан от нарушителя. В
законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от нарушителя
до АНО.
Въз основа на горния акт за установяване на административно
нарушение, при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на
нарушенията, наказващият орган на 12.03.2021 г. е издал атакуваното НП
№26-0000164, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.93в,
ал.11 от ЗАвтПр административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани
гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят К.К. и
св.Т.Г.. Показанията на свидетелите се припокриват с изложеното в АУАН и
в НП, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни,
2
безпристрастни и достоверни.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни
писмени доказателства: НП №26-0000164/12.03.2021 г в оригинал и АУАН
Серия А-2020, № 282045 в оригинал; Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.; два
броя разпечатки от дигитален тахограф и копие на CMR.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения
7(седем)-дневен срок и същата е процесуално допустима. Разгледано делото
по същество, води до извода, че въззивната жалба се явява частично
основателна.
Наказателното постановление и актът за установяване на
административно нарушение са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма
и съдържание.
По отношение компетентността на актосъставителя, следва да се
анализират разпоредбите на чл.92, ал.1 вр. с чл.91, ал.3 от ЗАвтПр.
Визираните норми овластяват длъжностните лица от ИА „АА” да съставят
актове за констатираните при извършените от тях проверки административни
нарушения. В случая актът е съставен от инспектор при ОО „АА”- гр.Враца,
т.е. от дължностно лице от ресорната агенция, което доказва материалната му
компетентност. Материалната компетентност на наказващия орган е
безсъмнено доказана с приетата и приложена по делото заповед №РД-08-
30/24.02.2020г. (л.6), по-конкретно т.I.6. от заповедта. В цитираната точка е
определено от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съощенията, че право да издават наказателни постановления за установени
нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на тях, имат директорите на РД „Автомобилна
администрация”, какъвто именно се явява наказващият орган по настоящото
производство.
Съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя
на визираното нарушение на чл.34, §.3, буква „б” от Регламент (ЕС)
№165/2014. Не е спорно по делото, че към момента на проверката,
жалбоподателят е бил водач на влекач и полуремарке, притежаващ заверено
3
копие на лиценз на общността за международен превоз на товари.
Проверяващите органи са констатирали нарушението на 03.03.2021 г., когато
водачът е бил спрян за проверка, по време на която са установили, че същият
не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато
водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
тахографа за периода от 12:51 часа на 19.02.2021 г. до 17:01 часа на
01.03.2021 г., което било установено от два броя разпечатки от дигиталния
тахограф. Деянието, правилно е било квалифицирано като нарушение на
чл.34, §3, буква „б” от Регламент (ЕС) №165/2014.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира,
че е безспорно установено и доказано реализирането на горепосоченото
административно нарушение, механизма на неговото извършване, времето и
мястото на осъществяването му и неговото авторство.
Ето защо, с оглед установената фактическа обстановка по делото и
анализа на събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено
извършването от жалбоподателя на вмененото му административно
нарушение на чл.34, §3, буква „б” от Регламент (ЕС) №165/2014.
Наказващият орган е ангажирал отговорността на водача по чл.93в,
ал.11 от ЗАвтПр, но неправилно е определил размера на наложеното
административно наказание „глоба”, а именно - в размер от 1500.00 лева.
Посочената санкционна разпоредба е изменена – ДВ, бр. 60, в сила от
07.07.2020 г., съгласно която Водач, който не е въвел данните относно
периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или
"дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на
превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното
средство, се наказва с глоба 500 лв. Административното нарушение е
извършено на 03.03.2021 г. и е следвало да бъде приложен закон, който е бил
в сила по време на извършването му или съответно най-благоприятният за
дееца, съгласно чл.2 НК.
Въззивната инстанция счита, че извършеното административно
нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Предвид
характера на съставомерното деяние и правната регламентация на
обществените отношения по специалния закон за автомобилните превози,
хипотезата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в случая. Институтът на
4
маловажния случай е дефиниран с нормата на чл.93, т.9 от НК, приложима в
административно-наказателното производство на основание чл.11 от ЗАНН и
има за последица освобождаване на нарушителя от административно-
наказателна отговорност. Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол (ТР
№1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС). Въведеният със закон режим за
осъществяване на автомобилния транспорт се характеризира със сериозна и
детайлна регламентация, включително на реквизитите от съдържанието на
тахографските листа от монтираните в автомобилите контролни уреди.
Налице са завишени изисквания по отношение на задълженията на водачите
на автомобили, които извършват превозната дейност. Неизпълнението на
всяко от предвидените задължения съставлява елемент от състава на
административно нарушение. С оглед важността на защитените със
специалния закон обществени отношения, въззвият съд отказва да приложи
чл.28 от ЗАНН. Без правно значение е липсата на вредоносен резултат от
нарушенията, доколкото релевираното деяние не е резултатно
административно нарушение и вредоносните последици не са съставомерен
признак. От друга страна, деянието не съставлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност, преценено съобразно критериите в чл.93, т.9 от НК вр.
с чл.11 от ЗАНН и законосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на нарушителя с издаденото наказателно
постановление.
В този смисъл са Решение 23.06.2020 г. на АдмСъд-Враца по
к.а.н.д.98/2020 г. и Решение от 23.02.2016 г. по к.а.н.д.680/2015 г. по описа на
АдмСъд–Враца.
Врачанският районен съд прецени, че са налице условия за изменение
на НП, тъй като наложеното административно наказание - глоба е в
незаконосъобразен размер, с оглед последвалото изменение на разпоредбата
на чл.93в, ал.11 ЗАвтПр. НП следва да бъде изменено като се намали размера
на наказанието „глоба” в предвидения такъв от законодателя, а именно в
размер от 500.00 лева.
С оглед направената от жалбоподателя претенция за присъждане на
разноски по делото в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение и
предвид изхода на делото, съдът намира искането за допустимо и
5
основателно. Претенцията следва да бъде уважена изцяло, тъй като
разноските за адвокатско възнаграждение са определени в минимален размер
съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, Районен съд - гр.Враца, VІІ наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000164/12.03.2021 г.,
издадено от директора на РД „АА” Враца към МТИТС, с което за нарушениe
на чл.34, §.3, буква „б” от Регламент (ЕС) №165/2014, на основание чл.93в,
ал.11 от ЗАвтПр на Г. Б. Б. от гр.**** ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба”
в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА РД ”АА” гр.Враца към ИА „Автомобилна администрация”
на МТИТС да заплати на Г. Б. Б. от гр.**** ЕГН ********** сума в размер
на 300.00 /триста/ лева , представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Враца по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6