№ 158
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Й.а
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604874 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.06.2021 г., постановена по НОХД № 7584/2020 г. по
описа на СРС, Наказателно отделение, 17-ти състав, подсъдимият Б. М. С. е
признат за виновен в това, че на 29.06.2019 г. около 16.20 часа в гр. София, в
двор на кооперация, находяща се на ул. ****, се заканил с убийство на Г. ИВ.
Т. с думите: „Сега ще те убия!”, като държал в двете си ръце по един нож и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
у Г. ИВ. Т.-престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като на осн. чл. 55, ал.
1, т. 2, б.“б“ НК му е наложено наказание пробация, при следните мерки и
продължителност, както следва: „задължителна регистрация по настоящ
адрес”, два пъти седмично за срок от две години; „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от две години; както и
пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” — 100 часа
годишно за срок от една година.
На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския
ищец Г. ИВ. Т. сумата от 500 /петстотин/ лева-обезщетение за неимуществени
вреди от деянието, предмет на обвинението, ведно със законна лихва от
1
датата на деликта, като гражданския иск е отхвърлен в останалата част до
размера от 5000 /пет хиляди/ лева като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени
направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 330,54
лв. в полза на СДВР, и разноски в съдебното производство, в размер на 664
лв., държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева,
както и в полза на гражданския ищец 80 лева-разноски за повереник.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е
постъпила въззивна жалба от защитника и допълнение към нея, като се
отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението и оправдан,
а гражданският иск да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен. Защитата
поддържа, че доказателствата по делото не били обсъдени в съответствие с
чл. 305, ал. 3 НПК, противоречията не били изяснени, като са ползвани
показания от досъдебна фаза за обосноваване на обвинението без дадено
съгласие за прочитането им. Неправилно бил приложен законът, като
твърдяната закана не била предизвикала страх у пострадалия и неправилно
била прието, че подсъдимият не бил реабилитиран.
Срещу присъдата на първоинстанционния съд в гражданскоправната
част е постъпила жалба от повереника на ЧО и ГИ и допълнение към нея,
като се претендира изменение на първоинстанционната присъда и уважаване
на гражданския иск в пълния му предявен размер. Излагат се доводи, че
гражданският иск е доказан по размер, като първата инстанция при
определяне на справедливия размер на обезвреда не бил отчел, че негативните
преживявания за пострадалия са включвали страх за малолетното му дете и
семейството му, поради което размерът на присъденото обезщетение бил
занижен.
В закрито заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е
преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е
необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание повереникът моли да бъде уважена жалбата срещу
присъдата в гражданскоправната част, като оспорва въззивната жалба от
защитника, счита присъдата в наказателноправната част за правилна.
Претендира разноски във въззивното производство.
2
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли да бъде уважена
жалбата. Поддържа, че по делото липсвали доказателства, че по отношение на
пострадалия е отправена заплаха, която да е предизвикала основателен страх
за живота му. Самият пострадал установявал, че не е ползвал лекарствени
продукти и не е търсил лечение и консултация с медицински специалисти.
Посетилите местопроизшествието свидетели-полицейски служители също не
установявали, че у пострадалия е съществувал реален страх. От показанията
на св. М., които неправилно били дискредитирани от първата инстанция се
установявало, че след случая бил проведен разговор с пострадалия, и същият
не бил споменал пред нея, че подсъдимият е държал хладни оръжия в ръцете
си, като споделил, че малолетното дете е било единствена причина да не се
саморазправи с подсъдимия. Неправилно СРС се доверил на показанията на
съпругата на пострадалия-св. Т.а, макар че били в противоречие с останалите
гласни доказателства. Съществували противоречия в гласните
доказателствени средства относно броя на ножовете в ръцете на подсъдимия,
размера на същите, употребените изрази спрямо пострадалия. Същевременно
с това пред полицейските служители пострадалият не бил заявил, че е имало
свидетели на случая. Не били обсъдени действията на пострадалия, които
били в противоречие с Наредба за обществения ред на територията на СО,
заключението на вещите лице за особеното състояние, в което се е намирл
подсъдимия, като по същество се обосновава липса на мотиви-схематичност,
непълнота, неяснота и вътрешни противоречия.
Представителят на С.г.п. моли първоинстанционната присъда да бъде
потъврдена, като правилна, поддържа, че първоинстанционният съд е
изложил конкретни съображения за своите изводи, които сочат обоснованост
на същата.
Подсъдимият не взема отношение по същество на обвинението.
В последната си дума моли да бъде уважена жалбата.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния
съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за
нейната отмяна или изменение.
3
В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена
фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства.
Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в
съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и
съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като
преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса.
Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни доводи при
анализа на доказателствената съвкупност като е посочил кои конкретно
доказателствени изтоници следва да бъдат поставени в основата на изводите
му и кои не следва да бъде възприемани, както и сображенията за това. Не е
допуснато превратно тълкуване на доказателствата като верният
доказателствен анализ е довел до правилно установени фактически
положения.
Въззивният съдебен състав приема за установено от фактическата
страна следното:
Подсъдимият Б. М. С. е роден на **** г. в гр. Казанлък, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан,
с адрес: гр. София, ул. ****.
На 17.06.2019 г. подсъдимият Б.С. претърпял пътнотранспортно
произшествие, вследствие на което настъпили увреждания на здравето му, а
именно лека черепно-мозъчна травма с краткотрайна загуба на съзнание. При
С. възникнали посттравматична церебрастения, протичаща с вегетативни
симптоми, главоболие, световъртеж, лесна раздразнимост и непоносимост
към силни дразнители от вън — силен шум, светлина, топлина и др. Било
проведено болнично лечение във ВМА, като след изписването му на
20.06.2019 г. на лицето бил предписан домашен режим на лечение, без
звукови и светлинни дразнения, при тишина и спокойствие. Визираното
домашно лечение подсъдимият провеждал в дома си на адрес гр. София, ул.
****, където живеел сам и където бил посещаван често от майка му- св. М..
Подсъдимият и св. Г. ИВ. Т. били съседи, като Т. живеел в жилищна
кооперация на адрес гр. София, ул. ****, вх. ****, а двете сгради били в
4
непосредствена близост една до друга.
На 29.06.2019 г., събота, около 10.45 часа свидетелят Г.Т. се намирал в
обособен заден двор към сградата, в която живеел. Към въпросния заден двор
достъп и съответно изглед имал и блокът, в който живеел подсъдимият С.. На
посоченото място и времеви диапазон Т., използвайки техническо средство-
ъглошлайф извършвал механично въздействие върху метална лира, свързано
с отстраняване на боя от последната, влседствие на което предизвиквал силен
шум.
По същото време подсъдимият С. се намирал в дома си и бил силно
подразнен от шума, който св. Т. предизвиквал с ъглошлайфа, още повече, че
лечението му изисквало условия на тишина и спокойствие. Предвид това,
около 12.45 часа подсъдимият направил забележка на св. Т. да спре с шума,
като викнал от балкона си и слязъл до вътрешния двор, където св. Т. работел с
ъглошлайфа. Малко по-късно свидетелят Т. преустановил работата си и се
прибрал в дома си, където била и неговата съпруга. Малко след 16.00 часа Т.
отново излязъл в задния двор, включил ъглошлайфа и продължил
почистването на металната лира. С. двукратно излязъл на терасата си и
отново отправил забележки към св. Т. като му викал да спре, но последният
продължил работата си. Св. Т.а-съпруга на пострадалия Т., чула забележките
към съпруга си и разменила реплики с подсъдимия, които били възприети и
от техен съсед — св. А.., живеещ в сградата на същия адрес.
Непосредствено след това подсъдимият, силно подразнен от
продължаващия шум и невъзможността да си почива. взел от дома си два
кухненски ножа и излязъл навън като се насочил към двора на съседната
сграда. Около 16:20 часа Т. забелязал, че към него се приближава подс. С.,
който носел по един нож във всяка ръка, които били отуснати до тялото му и
с остриета по посока на Т. и застанал на около метър и половина от Т., без да
замахва с тях. Свидетелят Т. спрял ъглошлайфа и подпрял лирата на стената
до себе си, а подсъдимият С. започнал да вика и да търси сметка от св. Т. във
връзка с шума, като му се заканил с думите: „Ти ще спреш ли?” „Сега ще те
убия!”.
Подсъдимият С. ритнал лирата, която Т. обработвал с шлайфа, след
което последният се опитал да успокои подсъдимия, като му казал, че е
приключил с работата си и няма да вдига повече шум, а подсъдимият подс. С.
5
си тръгнал и се прибрал в дома си.
Свидетелят Т. също се прибрал у дома, разказал на съпругата си и се
обадил на телефон 112, за да подаде сигнал относно случилото се. Малко по-
късно на място пристигнали полицейски служители от 06 РУ-СДВР, пред
които св. Т. разказал за случката. Последните не успели да установят
подсъдимия на адреса му, поради което си тръгнали, а свидетелят Т. отишъл в
06 РУ-СДВР, за да подаде жалба.
На следващия ден подсъдимият С. разказал на майка си — св. М., че е
имал пререкания със съседа си св. Т., но се притеснявал да отиде и да му се
извини. Затова майка му отишла до дома на сем. Т.и да предаде извинението
на сина си, като разговаряла със св. Т. и му оставила телефонния си номер, за
да се срещнат двамата и да се разберат, но пострадалият не я потърсил
Така изложената фактическа обстановка се установява на база следните
доказателствени изтоници, а именно обясненията на подсъдимия С.,
показанията на свидетелите Г.Т., Л.М., Д.П., И. А.., Е. Т.а и И. М.,
включително показанията на св. Първанов от досъдебното производство,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК, и тези на св. **** — прочетени частично и приобщени по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; заключенията на съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на пострадалия и аудиотехническа
експертиза; писмените доказателства — медицински удостоверения и
епикризи за подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия; справки по
изпълнително дело.
Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода на
делото, установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така
както е възприета от първоинстанционния съд. При установяване на
решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното
деяние от подсъдимия контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, от която с решаващо значение са показанията
на свидетелите Г.Т., Л.М., И. А.. и Е. Т.а, които се явяват очевидци на
събитията. При съпоствката на посочените гласни доказателствени източници
не се установяват съществени противоречия относно главния факт в процеса-
механизма на обективиране на деянието и автора на последното.
6
От показяниата на св. Т. се установяват обстоятелствата относно датата
и мястото на извършване на инкриминираното деяние, автора на последното,
конкретните дейсвтия и употребени изрази от подсъдимия по отношение на
пострадалия, съдържащи закана за живота му. Този източник на
доказателства не се явява изолиран от доказателствената маса, а е подкрепен
от показанията на св. Л., който в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд потвърждава изнесените от Т. факти относно
съдържанието на употребените изрази, както и обстоятелството, че
подсъдимият е държал във всяка от ръцете си нож.
В синхром с така посочените доказателства са и фактите, изнесени от
страна на св. А.., установяващ в хода на разпита обстоятелствата около датата
и мястото на деянието, автора на същото и проявлението му в обективната
действителност от гледна точка на съдържанието му, в тази насока са и
показанията на св. Т.а. В този смисъл отчитайки взаимната последователност,
логичност и съответност настоящата инстанция намери, че законосъобразно и
обосновано първата инстанция е зачела доказателствета им стойност и е
поставила същите в основата на изовдите си от фактическа страна, като
относно доказателствените изводи не са налице основание за корекция на
първоинстанционния съд.
СРС е посочил констатирани противоречия във визираните
доказателствени източници като е изяснил причините за тяхното наличие и
защо тези противоречия не водят априори до констатация за
недобросъвестност или основания за дискредитиране на показанията, които
съображения се споделят от настоящия състав. Действително от разпита на
визираните свидетели, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 НПК частично показания на св. **** се установява разлика в
показанията относно размера на ножовете в ръцете на подсъдимия, известни
смислови различия в употребените реплики, а св. А.. сочи, че е възприел само
един нож, но както правилно е посочил първоинстанционният съд тези
противоречия се дължат на разлините особености и способности на отделните
лица да въприемат конкретно ситуацията, като досежно размера на
остриетата нито един от свидетелите не би могъл да отрази конкретно
размера им, а сочи своя субективна преценка относно конкретния размер,
която за различни лица е разбираемо да е различна, а касателно показанията
7
на св. А.., че е възприел само един нож същите намират логично обяснение с
оглед положението на подсъдимия спрямо положението на свидетеля, като
последният видно от показанията му не е виждал лявата му ръка, защото е
бил разположен с дясната си страна спрямо свидетеля. Правилно първата
инстанция е констатирала досежно съдържанието на употребените реплики,
че конкретните изрази и пресъздаването на чутата пряка реч или преразказа
й, са резултат от избраните от съответния свидетел изразни средства, като не
сочат на недостоверност на техните показания.
Настоящият съдебен състав, подобно на първия съд, кредитира
показанията на свидетелката М. и обяснеията на подсъдимия частично, като
отчете, че М. не е очевидец на събитията и възможната заинтерсованост,
предвид обстоятелството, че е майка на подсъдимия, а обясненията на
посъдимия освен доказателствено средство, са и средство за защита.
Правилно първоинстанционният съд е зачел показанията на св. М. в
частта относно здравословното състояние на подсъдимия и претърпени
травми и лечение вследствие на ПТП и опитите му след извършване на
деянието да изкаже съжаление за случилото се чрез майка си. В останалата
им част те представляват производни доказателствени средства, които
пресъздават единствено съобщеното й от подъдимия, като обясненията на
последния в частта, в която отрича отправяне на закана с убийство са
очевидно защитно средство, тъй като са изолирани и опровергани от
останалата доказателствена маса.
Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд
и досежно показанията на св. Първанов и доказателствената им стойност,
както и установените от същия обстоятелства относно посещението на адреса
като полицейски орган въз основа на сигнал от ОДЧ, споделената му
фактология от св. Т., както и опита за установяване на автора на деянието и
насочване на пострадалия за подаване на жалба в 06 -РУ-СДВР, след като
подсъдимият не е бил установен на адреса си.
На изготвените експертизи съдът даде вяра, като прецени, че са
обективно и компетентно изготвени и имат отношение към предмета на
доказване по делото, същите дават сведения отосно обстоятелства, за които
съдът не разполага с необходимите специални знания в областта на науката.
Противно на доводите на защитата, първоинстанционният съд е отчел
8
коректно установените от СППЕ, изготвената от вещите лица Златарева и
Стойчева изводи, видно от мотивите към присъдата
Писмените доказателства кореспондират с показанията на разпитаните
свидетели и са относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост, както и приложената справка от
ЧСИ във връзка с изпълнение на наказанието глоба, наложено на подсъдимия
по НОХД № 1073/2016 година на РС-Пловдив.
Преценявайки така изложените съображения по повод възраженията на
защитата съдът не констатира липса на мотиви или неяснота на същите, нито
фрагментарност. Тъкмо напротив първоинстанционният съд е изложил
убедителни сображения при доказателствения аналаиз, които не се основават
на превратно тълкуване на доказателствата или пропуски в логическия процес
на анализа им, изяснил е съовтетно и аргументирано на кавко се дължат
констатираните противоречия, кои факти са установени, въз основа на кои
доказателства и кои от същите са залегнали в основата на изводите и кои
доказателства не се приемат, които съображения настоящата инстанция
споделя.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на
доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от правна
страна, че заключението на районния съд, че подсъдимият С. е извършил
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр., ал. 1 НК е обосновано и законово
издържано. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по
делото, установената фактическа обстановка и със закона. Изводите на СРС,
че обвинението, повдигнато срещу подсъдимия за извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр., ал. 1 НК е доказано по несъмнен начин, са обосновани и
законосъобразни.
В съответствие с материалния закон, СРС правилно е изяснил от
обективна страна, че подсъдимият на 29.06.2019 г. около 16.20 часа в гр.
София, в двор на кооперация, находяща се на ул. ****, се заканил с убийство
на Г. ИВ. Т. с думите: „Сега ще те убия!”, като държал в двете си ръце по
един нож и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у Г. ИВ. Т..
В конкретния случай става въпрос за закана с изрази, които по същество
9
представляват такива за лишаване от живот на свидетеля, като същите са
били възприети от последния Елемент от изпълнителното деяние е не само
използването на изрази насочени към пострадалия, но и действията на същия,
като използвайки изразни средства, подсъдимият е държал в ръцете си
ножове, което утвърждава по недвусмислен начин заканата спрямо
пострадалия за лишаване от живот. Именно преценена в нейната
взаимовръзка престъпната деятелност на подсъдимия следва да се
квалифицира по посочения състав от наказателния закон, като
обстоятелството, че пострадалият не е изпитал реален страх за живота си,
видно от заключението на СПЕ, не дисквалифицира деянието като
престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като съгласно ТР
№ 53/89 г. по н. д. № 47/89 г., ОСНК на ВС не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи, каквото основание предвид действията на
подсъдимия е налице.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия виновно,
с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и пряко е желаел това.
Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовото
запрещение за същото, въпреки това, имайки ясно изградена представа за
общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните
последици, пряко е целял настъпването им - отправяне на закана с убийство,
която по съществото си да е такава, че би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й. Следва да се посочи, че за да бъде осъществена
субективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК е достатъчно
деецът да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя обективно се
възприема като реална. Не е необходимо към момента на деянието - когато
отправя заканата - деецът да има предварително оформено решение да
извърши убийството и да действа в осъществяване на това решение /ТР №
53/89 г. по н. д. № 47/89 г., ОСНК на ВС/.
С оглед гореизложеното, правилни са формираните правни изводи на
районния съд, че подсъдимият Б.С. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3
вр., ал. 1 НК, по което именно следва да бъде признат за виновен.
10
На следващо място въззивният съд намира по наказанието следното:
За престъплението по чл. 144, ал. 3 вр., ал. 1 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия правилно първоинстанционния съд
е отчел основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК.
В този смисъл правилно е отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство опитът на подсъдимия след извършване на деянието да изкаже
съжаление за случилото се, като правилно е прието, че здравословното му
състояние към момента на извършване на деянието е смекчаващо вината
обстоятелство от изключителен характер, като в допълнение на
съображенията на първата инстанция, които се споделят от настоящия състав
следва да бъде посочено и поведението на пострадалия, тъй като действията
му са били в нарушение на чл. 2, ал. 2 от Наредба за обществения ред на
територията на СО и неколкократните претенции на подсъдимия спрямо
пострадалия да преустанови дейността си. Съдът не установи наличието на
харакатеристична справка или данни от такова естество, които да мотивират
извода за доби характеристични данни при подсъдимия. Процесуалното
поведение на последния не следва да се отчита като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелства, тъй като поведението му в процеса
е предопределено от правни норми предписващи какво следва да е същото,
като спазването на изискванията на закона е дължимо поведение от всеки
участник в наказателния процес, а спазването на закона не следва да се счита
като допълнително основание за смекчаване на отговорността на подсъдимия.
Правилно е отчетено като отегчавващо отговорността обстоятелство
предходната съимост на дееца, като с оглед данните, че наложеното му
наказание глоба не е било заплатено, то правилни са констатациите на
първоинстанционния съд, че не са настъпили последиците на реабилитация
по право.
Отчитайки основанията на на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК,
законосъобразно първоинстанционният съд е заменил наказанието лишаване
от свобода с пробация, а налагайки пробационни мерки по вид и
продължителност, както следва-„задължителна регистрация по настоящ
адрес”, два пъти седмично за срок от две години; „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от две години; както и
11
пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” — 100 часа
годишно за срок от една година е наложил справедливо наказание, което ще
постигне целите на чл. 36 НК.
В частта относно гражданския иск правилно е преценено, че същият е
доказан по основание-налице е деяние, което е противоправно, извършено е
виновно, настъпили са вреди от неимуществен характер за пострадалия, която
са в пряка причинно-следствена връзка с деянието. В този смисъл
материалноправните предпоставки за уважаване на гражданския иск са
налице. При определяне размерът на обезщетението, което следва да бъде
присъдено първоинстанционния съд е изпълнил задължението си да прецени
вида, естеството и продължителността на търпените негативни приживявания
у потсрадалия, като уважвайки същия в размер от 500 /петстотин/лева е
съобразил изискването за справедливост по смисъла на чл 52 ЗЗД и не е
допунсла нарушение на закона. Както правилно е съобразил първостепенния
съд пострадалият не се е уплашил за своя живот, не е вземал лекарства и не е
променил начина си на живот по драстичен начин, като скоро след инцидента
подсъдимият се е изнесъл от жилището си, което е предотвратило и
последващи негативни изживявания на св. Т.. Коректно е посочено, че
заявените от него притеснения за причиняване на щети по семейния
автомобил не са свързани с предмета на делото и не се установи поведение на
подсъдимия, което да е провокирало подобни страхове. Наред с това следва
да бъде отчетено, че деянието, предмет на обвинението е свързано със заплаха
за живота на пострадалия, което рамкира границите на гражданска
отговорност до негаитивните изживявания у пострадалия, свързани с неговия
живот, а не с живота на негови ближни, каквито заплахи не са предмет на
обвинението и не могат да бъдат отчитани или възмездявани в този
наказателен процес. Наред с това следва през призмата на чл. 51 ЗЗД да бъде
отчетено, че в основата на деянието, предприето от подсъдимия е и
поведението на пострадалия, който е извършвал действия в нарушение на
забраната по чл. 2, ал. 2 от Наредба за обществения ред на територията на СО
и след предупреждение от подсъдимия не е преустановил дейността си. В
този смисъл не са налице основания за именение на присъдата и в
гражданскоправната част, като въззивната жалба в тази част е неоснователна.
Правилно с оглед изхода на делото първоинстанционният съд е
постановил на осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият да заплати разноски по
12
делото в размер на 330,54 лв. в полза на СДВР, и разноски в съдебното
производство, в размер на 664 лв., държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева. Неправилно първоинстанционният съд е
присъдил в полза на частния обвинител и граждански ищец разноски за
повереник в размер на осемдесет лева. Доводите на първата инстанция не са
лишени от основание за съразмерно присъждане на разноски, съобразно
уважената част от гражданския иск, но само в случаите, когато в
производството пострадалият участва само граждански ищец. Следва да бъде
съобразено, че пострадалият участва в производсвтото и като частен
обвинител, като сумата заплатена за адвокатска защита включва правна
помощ не само с оглед доказване на гражданскоправната претенция, но и
доказване на обвинението. Затова и когато правната помощ на повереника
включва и защита и съдействие на правата на частен обвинител според този
състав няма основание за присъждане на разноски съобразно уважения
граждански иск. Независимо от това, тъй като липсва съотвтетна въззивна
жалба от повереника в частта от присъдата, касаеща разноските и забраната
за влошаване положението на подсъдимия, няма основания за внасяне на
корекция в присъдата в тази част.
По отношение претенцията за присъждане на разноски във въззивната
инстанция настоящият състав счита, че следва това искане да бъе отправено
до първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, за да бъде
осъществен съдебен контрол върху произнасянето в тази част, тъй като
настоящото решение не подлежи на съдебен контрол, а подсъдимият ще бъде
лишен от възможност за инстанционен контрол.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, които да налагат нейното изменяване
или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения присъдата
следва да бъде потвърдена.
Воден от всичко изложено, и на основание чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.06.2021 година по НОХД № 7584/2020
13
година на СРС, НО, 17-ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14