О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. София 09.10.2020 г.
Софийски
градски съд първо гражданско отделение І-21 в закрито заседание на девети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като се запозна с гр. дело № 8007 по
описа за 2020 г., съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано след изпращане по
подсъдност от Административен съд София град на адм. дело № 5454/2020 Г. по
описа на същия съд.
Съдът
в настоящия си състав, след като се запозна със съдържанието на исковата молба,
уточняващото заявление от 14.07.2020 г.
и приложените писмени документи, намира следното:
Исковата
молба е подадена до Административен съд София град и в ней се съдържа
изявление, че се предявява иск срещу Върховния административен съд и Комисията
за защита от дискриминация. Предмет на иска е претенция за обезщетение за
имущестевни вреди:
-
неполучаване на доходи поради оставане без работа, с размерп на претенцията
307754 лева;
-
имуществени вреди от невнесени социални и здравни осигуровки изчисклени за
скредно месечно брутно трудово възнаграждение, посочено от ищцата 3945,56 лева,
с неуточнен размер на тази претенция;
-
имуществени вреди в размер на 10 000 лева, за които ищцата твърди, че
следвало да бъдат възстановени на ТП на НОИ Видин, из-платени за времето на
безработица;
-
имуществени вреди в размер на 499 917 лева с мотиви „за възпрепятстване
перспективите за бъдеща работа с подобен размер на трудовото възнаграждение;
- неимуществени
вреди с размер на претенцията 1 469 142 лева, за които се твърди, че
са настъпили вследствие „умишлено и безразсъдно пренебрегване правата на ищцата
в рамките на проведени администативни поризводства пред КЗД (очевидно се има
предвид Комисията за защита от дискриминация) и многобройни съдебни
производства, включително и пред ВАС.
В
исковата молба се съдържа искане да се извърши „безусловно и незабавно от двата
органа всеки в своята компетентност възстановяване на длъжност и възстановяване
в статут на представител на служителите в четворНо качество – чл. 7 ал. 2 КТ,
чл. 7а КТ, представител в европейския работнически съвет Bayer
Europian Forum и
представител в Комитета за условия на труд. В обстоятелствената част на
исковата молба се излагат доводи за нарушени норми от правото на Европейския
съюз.
При така съдържащото се изложение в
заглавната и обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че не е
било налице основание за изпращане на делото по подсъдност на СГС.
Въпреки
неяснотата на изложението в исковата молба, от заглавната й част е видно, че тя
е насочена срещу Комисията за защита от дискриминация и Върховния
административен съд. Първият ответник е административен орган, а вторият е
върховният съдебен орган, компетентен да осъществява административно правосъдие
в страната. Отговорност и на двата органа може да възникне във връзка с
осъществявана административна дейност: на Комисията за защита от дискриминация
– чрез издаване на административни актове в рамките на нейната административна
компетентност; на Върховния административен съд – чрез съдебния контрол, който
осъществява в рамките на своята правораздавателна компетентност. В този смисъл
е изричното, макар и недостатъчно конкретизирано изявление на ищцата в точка 5
от титулната част на исковата молба, за „обезщетение за причинени болки и
страданияот засягане на нравствената, емоционалната, психическата и
психологическата сфера, които страдания са извършени умишлено и безразсъдно
пренебрегване правата на ищцата в
рамките на административни производства пред КЗД и многобройни съдебни производства,
включително и п ред ВАС…“ (ИМ стр. 2, точка 5). От горното следва, че
ищцата основава претенциите си на твърдения за вреди, причинеуни от
административна дейност. Компетентен да разгледа такъв иск е съответният
административен съд, определен съобразно правилата на чл. 133 от АПК за
местната подсъдност. В случая е без значение обстоятелството, че ищцата
обосновава претенциите си на правото на ЕС, на каквото се позовава изпращащият
съд. Изпращащият съд смесва две напълно различни правни понятия: характера на
дейността, за която ищецът претендира обезщетение и изложението на твърдяното
нарушение на правни норми като материалноправно основание на исковата
претенция. Правото на Европейския съюз като част от вътрешното право на Р.
България се прилага от всички държавни органи, включително и в рамките на
административна дейност. Нарушение на правото на ЕС може да бъде допуснато
както от администартивен орган, така и от съдебен орган, упражняващ правораздавателен
контрол върху администартивните актове. На това нарушение частноправният субект
може да се позове, когато претендира нарушение от административна дейност и
това позоваване не променя характера на тази дейност като административна. В
подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 203 ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК,
според които по реда на глава ХІ от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от допуснати
от административни органи достатъчно съществени нарушения на правото на
Европейския съюз. И доколкото глава ХІ от АПК е приложима за
правораздавателната дейност на административните, а не на общите съдилища,
съгласно чл. 128 ал. 1 т. 6 от АПК, единствено компетентен да разгледа
предявените искове е Административен съд София град. В тази връзка следва да се
отбележи, че в исковата молба не се конкретизира административният акт или
актове, с чиято незаконосъобразност ищцата обосновава исковите си претенции.
Тази нередовност обаче не може да бъде отстранена от настоящия, а от изпращащия
съд.
Поради
изложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Прекратява производството по гр.
дело № 8007/2020 г. на СГС.
Повдига спор за подсъдност между
Софийски градски съд и Административен съд София град на административно дело №
5454/2020 г. на АССГ, образувано по искова молба с вх. № на АССГ
17658/17.06.2020 г., подадена от Г.С.М., преобразувано в гр. дело № 8007/2020
г. на СГС.
Изпраща делото на Върховния
касационен съд за образуване на производство по чл. 135 ал. 4 от АПК пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС за
разглеждане на повдигнатия спор за подсъдност.
СЪДИЯ СГС: