№ 348
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212188 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 170/29.06.2021 г., издадено от директор на РИОСВ - София,
на ***********, ЕИК *********,
за това, че *********** превишава заложените индивидуални емисионни ограничения в
издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води в
повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с **********, изменено с
Решение № *********, издадени от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“
(БДДР) за обект инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води
(ИСОЗУРВ) „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община,
район „Кремиковци“, област София, с което не поддържа необходимото качество на водата,
зауствана в повърхностен воден обект дере, приток на р. Воден Бик, поречие Искър. С
горното *********** нарушило чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), като
нарушението било извършено на 28.09.2020 г. на обект ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско
рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област
София, поради което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, на *********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ***********, чрез процесуален
представител, който моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата и в с. з. се изтъква, че в АУАН не била посочена длъжността на актосъставителя.
Деянието, за което дружеството било привлечено към административно-наказателна
1
отговорност, било несъставомерно по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. За да е съставомерно деянието,
необходимо било да бъдат нарушени кумулативно както нормативните изисквания за
качеството на водите, така и условията по разрешителното, а в случая в НП били изложени
аргументи единствено за нарушаване условията на разрешителното. Поради тази причина се
касаело за неточно посочване на нарушената нормативна разпоредба, което било в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Отделно от горното, АУАН бил издаден за
изследване на руднични води, а дружеството било титуляр на Разрешително за ползване на
воден обект за заустяване на отпадъчни води. Законът правил разлика между „руднични“ и
„отпадъчни“ води, като двете понятия имали различна правна същност. Неправилно била
посочена и датата на нарушението като 28.09.2020 г. Това било не денят на замърсяването, а
денят, в който пробите били постъпили за изследване в ЦНИЛ към **********. Не било
установено кога било настъпило изпускането на водите. Неправилно била приложена и
санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, доколкото в случая относима била тази
по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията, както и на приложената правна квалификация; актът и наказателното
постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни
за всяко от действията съответни органи (съобразно разпоредбите на чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от
ЗВ и видно от приложени по преписката заверени копия от заповед № РД-8/10.01.2011 г. на
министъра на околната среда за компетентността на директорите на РИОСВ да издават НП
за нарушения на чл. 200 от ЗВ и заповеди №№ РД-839/29.10.2019 г. и РД-154/28.02.2019 г.
на министъра на околната среда относно компетентността на актосъставителя Г.И. Ш.-
Атанасова); АУАН и НП са издадени в съответните срокове на чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН,
тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице противоречия
между АУАН и НП в текстовата им част.
Налице е известно разминаване между АУАН и НП в описаните показатели на
измереното ниво на арсен (в АУАН е посочено 0,26 ± 0.02 mg/dm3, а в НП - 0,22 ± 0.02
mg/dm3), но посоченото разминаване не води до драстично по своя характер вътрешно
противоречие, ограничило правото на защита. Същото е отчетено и коригирано от АНО по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
*********** било титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустяване
на отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с
2
**********, изменено с Решение № *********, издадени от директора на БДДР за обект
ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община,
район „Кремиковци“, област София. В посоченото Разрешително за заустяване били
заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите, включени в него по
места на заустяване.
На 16.11.2020 г. в деловодството на РИОСВ – София постъпило писмо с вх. №
***********, ведно с копие на Протокол за изпитване ********** г. на Централна научно-
изследователска лаборатория (ЦНИЛ) към **********, съдържащ резултати от проведен
собствен мониторинг по компонент „Води“ на ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле,
в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София,
стопанисвано от ***********. Водните проби за извършване на физико-химичен анализ
постъпили в ЦНИЛ към ********** на 28.09.2020 г. и били взети от Поток № 1 –
Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 – изход тръбопровод,
непосредствено преди заустяване във водоприемника.
След преглед на резултатите от физико-химичния анализ от представения Протокол
за изпитване ********** г., св. Г.Ш.-Атанасова (на длъжност старши експерт „Контрол на
компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ при РИОСВ-София) установила следните отклонения в Поток № 1 – Пречистени
руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 – изход тръбопровод от заложените ИЕО
в Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води в повърхностни
води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с **********, изменено с Решение №
*********, издадени от директора на БДДР:
Арсен – отчетен резултат 0,22 ± 0.02 mg/dm3, при норма 0.1 mg/dm3;
Обща алфа активност – отчетен резултат 616 ± 64 mBq/dm3, при норма 500 mBq/dm3.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства - показанията на свидетеля, осъществил непосредствено
проверката по документи, в лицето на св. Г.Ш.-Атанасова, които са в достатъчна степен
последователни, логични, и вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира
изцяло.
Фактическата обстановка се доказва и от наличните по преписката неоспорени
писмени доказателства във вид на заверени копия: Разрешително за ползване на воден обект
за заустяване на отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г. от
директора на БДДР; **********; Решение № *********; писмо с вх. № *********** и
Протокол за изпитване ********** г. на ЦНИЛ към **********. Посочените писмени
доказателства кореспондират помежду си и в съвкупност с кредитираните гласни
доказателства доказват по категоричен начин гореустановената фактическа обстановка.
Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно гласно или писмено
доказателство.
3
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че ***********
е било водоползвател-титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на
отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с **********,
изменено с Решение № *********, издадени от директора на БДДР за обект ИСОЗУРВ
„Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район
„Кремиковци“, област София, в което били заложени ИЕО за показателите, включени в него
по места на заустяване. По силата на посоченото разрешително дружеството е било
задължено да осъществява постоянен мониторинг и замерване на показателите на ИЕО,
както и да предоставя резултатите от изследванията в РИОСВ – София. В изпълнение на
задълженията си по Разрешителното, на 28.09.2020 г. дружеството представило за физико-
химичния анализ в ЦНИЛ към ********** проби от Поток № 1 – Пречистени руднични води
след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 – изход тръбопровод, непосредствено преди заустяване
във водоприемника – обект, изрично подлежащ на мониторинг съгласно Разрешителното.
Видно от Протокол за изпитване ********** г. на ЦНИЛ към **********, установени са
отклонения в два от показателите на ИЕО: Арсен – отчетен резултат 0,22 ± 0.02 mg/dm3, при
норма 0.1 mg/dm3 и Обща алфа активност – отчетен резултат 616 ± 64 mBq/dm3, при норма
500 mBq/dm3.
В този смисъл, правилен се явява изводът, че *********** е осъществило формално
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ („Водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да: …3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие
с нормативните изисквания и условията на разрешителните“). Текстът на посочената
разпоредба не оставя съмнение, че всяко отклонение от условията на разрешителното е
съставомерно обстоятелство, водещо до отклонение и от нормативните изисквания, част от
които са спазването на условията на разрешителното. Правилно е установена като дата на
нарушението и 28.09.2020 г., която е датата, на която задълженият да осъществява постоянен
мониторинг на ИЕО водоползвател *********** е предоставило проби от отпадъчните си
води за физико-химичен анализ. Поне по преписката няма данни за друга дата, която да
постави под въпрос датата на осъщественото нарушение. Горните изводи не се променят от
посоченото в протокола, че са изследвани „руднични води“, доколкото обектът на
изследване (Поток № 1 – Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 –
изход тръбопровод, непосредствени преди заустяване във водоприемника) е изрично
посочен и подлежащ на мониторинг в Разрешителното за ползване на воден обект за
заустяване на отпадъчни води. Следва да се има предвид също, че за „руднични води“
действително има самостоятелна дефиниция в § 1, т. 100 от ДР на ЗВ, но съобразно
специалната дефиниция за „отпадъчни води“ в § 1, т. 6 от ДР на НАРЕДБА № 2 от 8.06.2011
г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване („"Отпадъчни води" са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от
извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и
водите от канализационните системи на населените места, селищните и курортните
образувания“), същата издадена на основание чл. 135, ал. 1 т. 13 от ЗВ, във връзка с реда за
4
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване,
„рудничните води“ са елемент и част от „отпадъчните води“.
Съобразно горните изводи за нарушение на материалния закон, АНО правилно е
наложил административно наказание по относимата санкционна разпоредба на чл. 200, ал. 1
т. 6 от ЗВ („Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:… 6. изхвърли отпадъчни
води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.“). Това е така (с оглед твърдението на жалбоподателя, че
относима била санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1 т. 2 от ЗВ), доколкото специалната
административно-наказателна разпоредба чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2 изрично сочи, че
административно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ се налага за ползване на водни
обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното, и в частност при: 1) заустването на отпадъчни води без разрешително
освен в случаите, предвидени в ЗВ; 2) заустването на отпадъчни води в нарушение на
посочените условия в издаденото разрешително за заустване. Съответно, ал. 3 на същия
текст сочи, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми
се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални
емисионни ограничения (ИЕО), какъвто е и процесния случай. В тази връзка следва да се
цитира и императивната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗНА, съгласно която наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен.
Същевременно въззивната инстанция констатира, че на дружеството е наложена
имуществена санкция над законоустановения минимум без АНО да е изтъкнал аргументи за
това какви отегчаващи обстоятелства е отчел, за да наложи такова завишено наказание.
Съдът служебно не констатира подобни отегчаващи обстоятелства, поради което
наложената имуществена санкция се явява прекомерно и необосновано завишена.
Последното налага атакуваното НП да бъде изменено на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал.
2, т. 4 от ЗАНН (в сила към момента на изготвяне на настоящото решение) в частта за
размера на имуществената санкция, като вместо 2000 лева същата бъде намалена до
законоустановения минимум от 1000 лева като напълно съответен на тежестта на
нарушението. За пълнота следва да се отбележи, че случаят не попада в хипотезата на
„маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН, доколкото превишението в ИЕО не е пренебрежимо
незначително и касае повече от един показател (арсен и обща алфа активност).
На съдебното производство страните не са претендирали разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ НП № 170/29.06.2021 г., издадено от директор на РИОСВ - София, на
***********, ЕИК *********, в ЧАСТТА за размера на наложената имуществена санкция,
като вместо имуществена санкция в размер на 2000 лева, ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция
в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6