№ 375
гр. Плевен, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201348 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р – 006069/26.06.2024г. на
ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ,
ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „***“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ ООД-СОФИЯ ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45
ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.11
ал.1 т.10 ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - „***“ ООД-СОФИЯ ЕИК:
*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като
счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – в НП не е посочено местослуженето
на актосъставителя /чл.57 ал.1 т.3 ЗАНН/. Наред с това, оспорва правилността
на юридическата квалификация на нарушението, както и такова изобщо да е
било извършено. Сочи, че процесният Договор за потребителски кредит
/“ДПК“/ е сключен в съответствие с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй
като годишният процент на разходите /“ГПР“/ и общата сума, дължима от
потребителя /съответно – 48% и 3720 лв./, са изрично и ясно посочени в ДПК.
В тази връзка се позовава на разпоредбите на чл.19 ал.1 и ал.2 ЗПК, както и на
легалната дефиниция, съдържаща се в §1 т.1 ЗПК и извежда, че предвидената
съгласно договора неустойка, не съставлява изначално дължим от
кредитополучателя разход, още повече, че последният е имал различни
1
възможности за обезпечение /поръчители, банкова гаранция/. Счита, че
неустойката представлява разход, който съобразно чл.19 ал.3 ЗПК е изключен
от изчисляването на ГПР, тъй като дължимостта на неустойката произтича от
неизпълнението на поетото договорно задължение – чл.19 ал.3 т.1 ЗПК. На
тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирано е писмено становище, в което се поддържат
изложените в жалбата съображения; пледира се за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно, и се отправя искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, в която
насока представя писмени доказателства.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ
ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „***“
при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се
явява. Депозирано е писмено становище по неоснователността на подадената
жалба, с отправено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално
претендиран адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
006069/05.06.2024г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. И. К. и упълномощен представител
на ДРУЖЕСТВОТО. Съставен е срещу „***“ ООД-СОФИЯ ЕИК: ***, във
връзка с резултати от извършена проверка на 20.03.2024г. в офис за кредити с
адрес гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ №11, стопанисван от ДРУЖЕСТВОТО. Съставен
е Констативен протокол № К-2739062/20.03.2024г. Изяснено е, че в обекта се
предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК, в размер до 3000 лв.,
от страна на „***“ ООД, чрез кредитен посредник – „***“ ЕООД с ЕИК: ***.
При проверката са предоставени за преглед 4 бр. договори за потребителски
кредит, както следва: 1. Договор №***/15.02.2024г.; 2. Договор
№***/05.12.2023г.; 3. Договор №***/27.02.2024г.; 4. Договор
№***22.12.2023г. Изяснено е, че в чл.19 ал.1 от същите договори е посочено:
„Кредитополучателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на кредитора, минимум едно от
следните обезпечения: 1.минимум две физически лица – солидарни
длъжници, всяко от които да отговаря на следните неизчерпателни
изисквания: да представи служебна бележка от работодател, за размер на
трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000лв; да работи на безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***“
2
ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР на *** една година назад да е със статус не по-
лош от 401 „редовен“. Солидарните длъжници се посочват от настоящия
договор за потребителски кредит.; 2. банкова гаранция с бенефициер –
кредитополучателят, за сумата „Обща стойност на плащанията“, посочена в
преамбюла на договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор….“
По-нататък, съгласно чл.19 ал.2 от договорите, „Страните се
споразумяват, че при неизпълнение на задължението си по чл.19 ал.1 да
предостави обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на …….. лв. Неустойката се заплаща от
кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка една от погасителните
вноски, като към размера на вноските, посочени в „Месечна погасителна
вноска“ в преамбюла на договора, се добавя сумата в размер на …. лв.
месечно. Посочената неустойка се дължи и ако кредиторът не приеме
предложеното обезпечение по т.1, поради неговата ненадеждност“.
Установено е, че по изследваните при проверката договори, не е изпълнено
задължението по чл.19 ал.1 за предоставяне на обезпечение.
С КП К-2739062, на търговеца е наредено на 09.04.2024г. да се
предоставят копия на 1. Договор №***/15.02.2024г.; 2. Договор
№***/05.12.2023г.; 3. Договор №***/27.02.2024г.; 4. Договор
№***22.12.2023г., ведно с погасителен план, СЕФ, РКО, ПКО, уведомление;
2. Бланка на типов договор; 3. Информация за брой сключени договори в
офиса за периода м.09.2023г. до момента; 4. Информация по колко от тях е
изпълнено задължението по чл.19 ал.1 от договорите /да се приложат
доказателства/. На 24.04.2024г. с ППД К-0133482 са предоставени изисканите
документи и информация; в Писмо с изх.№884/05.04.2024г. ДРУЖЕСТВОТО
предоставя информация, че за периода 01.09.2023г. до 20.03.2024г., в офиса в
гр.ПЛЕВЕН са сключени 570 броя договори за потребителски кредит, като по
нито един от тях не е изпълнено задължението по чл.19 ал.1 от договорите,
цитирано по-горе. На 07.05.2024г. е изпратена покана с изх.№ Р-03-690 на
22.05.2024г. ДРУЖЕСТВОТО да предостави на ел.поща ***@kzp.bg или в
КЗП-ПЛЕВЕН, ул.“Д***“ №27, ет.4, офис 413 становище, в което да бъде
изяснено: включен ли е размерът на неустойката по чл.19 от договорите за
предоставяне на обезпечение, в размера на годишния процент на разходите
/ГПР/ към съответните договори /ДПК/ 1. Договор №***/15.02.2024г.; 2.
Договор №***/05.12.2023г.; 3. Договор №***/27.02.2024г.; 4. Договор
№***22.12.2023г. На 21.05.2024г., е получено Становище с изх.
№927/20.05.2024г., че неустойката по чл.19 от договорите не е включена в
годишния процент на разходите /ГПР/. В хода на проверката е изяснено, че
според съдържанието на Договор за потребителски кредит № ***22.12.2023г.,
по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, заемната сума е 3000 лв., размерът на погасителната
вноска – 120лв., общата дължима сума – 3720 лв., срок на договора – 6 месеца,
3
фиксиран ГЛП 48%; такса забава при просрочени плащания за всеки ден
просрочие 0,30 %; ГПР 48,00%; месечна неустойка /в случай, че се дължи/ -
480 лв.; общ размер на неустойката по чл.19 от договора – 2880 лв.; обща
стойност на плащанията /с включена неустойка по чл.19/ - 6600 лв..
Направена е констатация, че в конкретния случай, е налице несъответствие
между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след
прибавяне на неустойката по чл.19 ал.1 във вр. с чл.19 ал.2 от Договора, която
е в размер на 480 лв. месечно или 2880 лева общо. Посочено е, че неустойката
се дължи след сключване на Договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в
противоречие с Глава четвърта ЗПК, където е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка - да откаже
сключването на такъв. Отбелязано е, че съобразно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В тази връзка е направен извода, че
посоченият в договора ГПР 48,00% е неверен, тъй като ако беше включена
посочената в договора неустойка в размер на 2880.00 лв., размерът му
многократно би надхвърлил максимално допустимия по Закон; отбелязано е,
че неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез
поръчители /2 физически лица - солидарни длъжници/ или банкова гаранция,
като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения
- до 3 дни от сключване на договора, както и са въведени редица сложни
условия, на които да отговарят поръчителите /солидарни длъжници/, в
голямата си част - несъобразени с конкретния размер на предоставения
кредит. При съобразяване на тези характеристики е заключено, че неустойката
очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения,
а представлява де факто втора, „скрита“ възнаградителна лихва, която обаче, в
нарушение на чл. 19 ал. 1 ЗПК, не е включена в ГПР, нито в годишния лихвен
процент; в случай, че тази сума беше включена в ГПР, то заедно с
фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл.19
ал.4 ЗПК. Поради това, направен е извода, че формално посоченият в договора
ГПР - 48.00 %, е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на
неустойката - 2 880,00 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно чл.19 ал.1
ЗПК, а в посочената величина на ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя/ начин, да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Въз основа на всичко изложено е прието, че на 22.12.2023г. в гр. ПЛЕВЕН,
„***“ ООД-СОФИЯ ЕИК: *** е сключило договор № ***22.12.2023 г., който
не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК - не съдържа по ясен и
4
разбираем начин, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. При съставяне на АУАН, не били направени възражения; такива
не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“
ООД-СОФИЯ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския
кредит, за извършено нарушение по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.87 - 88 от
делото/. Неоснователно се възразява, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и по-конкретно - в НП не е посочено
местослуженето на актосъставителя /чл.57 ал.1 т.3 ЗАНН/. Напротив,
внимателното запознаване със съдържанието на атакуваното НП разкрива, че
е изрично посочено, че АУАН е съставен от „…С. Н. Н. на длъжност „главен
инспектор“ в Комисията за защита на потребителите – Рагионална
дирекция-Русе…“. Така направеното отбелязване е напълно достатъчно, за да
удовлетвори обсъжданото законово изискване, т.е. не е допуснато нарушение
на процесуалните правила, а още по-малко – съществено такова. Служебната
проверка за законосъобразност на административнонаказателното
производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради
което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява
формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., Р. И. К., както и
писмени доказателства /л. 26, л.33 – 34, л. 35 – 69, л.70 – 73, л.98 – 136, л. 168
– 169, л.176 – 177 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и К., Съдът
преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа
на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и
представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – Становище
с изх.№927/20.05.2024г. от страна на „***“ ООД, ППД К-0133482/24.04.2024г.,
Договор за потребителски кредит №***22.12.2023г., ведно с приложения, КП
К-2739062/20.03.2024г. От тези доказателствени източници се установява по
убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът
приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
5
№ 1 начин…“. В подадената жалба, се оспорва правилността на юридическата
квалификация на нарушението, както и такова изобщо да е било извършено.
Вярно е, че в процесния ДПК са посочени 48 % като ГПР и обща сума,
дължима от потребителя – 3720 лева, но това съвсем не означава, че по този
начин, ДПК е съобразен с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Неоснователно
е и позоваването на §1 т.1 ЗПК, съобразно която легална дефиниция, „. "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.“. Видно е, че същата легална дефиниция изрично
изключва единствено нотариалните такси от понятието „Общ разход по
кредита за потребителя“, но не и евентуалните неустойки. Тук
жалбоподателят обаче се позовава на разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗПК /“При
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит…“/ като отбелязва,
че договорената в случая неустойка е именно клауза по неизпълнение на
задълженията по ДПК, поради което не следва да се включи в ГПР. Съдът
счита, че това виждане, няма как да бъде възприето, без да се влезе в
противоречие не само с разпоредбите на ЗПК в буквалния им смисъл, но и с
духа на този нормативен акт. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.2
ЗПК, „Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“. Поставя се
въпроса – къде в процесния случай е защитата на потребителите, при
положение, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 3 000 лв., а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 2 880.00 лв., т. е. в размер почти
равен на главницата по кредита. Наред с това, предвидената неустойка не е
уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита, поради което
неустойка би се дължала дори при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Същата е обвързана с
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок
от сключване на договора – алтернативно, банкова гаранция или двама
поръчители-солидарни длъжници. Очевидно е, че по така описания начин, за
кредитора не би представлявало никаква трудност да „активира“ клаузата за
6
неустойка, тъй като е добре известно, че кредитополучателите по т.нар.
„бързи кредити“ са лица, изпаднали в нужда, за които както предоставянето на
банкова гаранция, така и осигуряването на двама поръчители /при това – в
изключително краткия тридневен срок и при редицата изисквания във връзка с
обезпечението/, би представлявало изключително затруднение, обичайно
свеждащо се до невъзможност. Това, на свой ред, поставя кредитора в
своеобразно властващо положение над длъжника; наред с това, задължението
за неустойка е посочено в ДПК, но не е изчислено като ГПР, не е ясно и точно
установено. Основателно се изтъква в атакуваното НП, че проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/, а
по обсъждания начин, практически кредиторът не извършва такава
предварителна проверка, но сключва ДПК и своего рода „прехвърля“
негативните последици от неизпълнението на собствените си задължения по
Закон, върху длъжника, т.е. потребителя. Подобен начин на действие, със
сигурност не отговаря на принципното положение, регламентирано в чл.2
ЗПК, изискващо „…отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит.“. Също така основателно, в НП се
сочи, че на практика, по описания начин, предвидената неустойка се превръща
в скрита възнаградителна лихва, но пък в случай, че беше изрично посочена
като такава, то сключения ДПК би бил в нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК. В
обобщение – касае се за изкусно заобикаляне на закона, при което с формално
законни средства, се постига несъобразен със Закона краен резултат:
предвижда се неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по ДПК, т.е. за неизпълнение на задължение, нямащо пряко
отношение към предмета на Договора за потребителски кредит, при това –
изискванията към обезпечението са множество и сложни, а размера на самата
неустойка не само е почти идентичен с размера на главницата по
предоставения кредит, но и не е включена при изчисляване размера на ГПР.
Отново следва да бъде подчертано – чл.11 ал.1 т.10 ЗПК повелява в частта
относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, ДПК да бъде на
разбираем език, а в случая, предвид така въведените от кредитора условности
и усложнени юридически конструкции, ГПР не само е неверен, но и
подвеждащ за потребителя. Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе
условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО не е изпълнило
задължението, инкорпорирано в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че така обсъжданото нарушение, се явява доказано по
несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на имуществена санкция на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителския кредит - в размер от 3000 до 8000 лв. Предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път,
правилно нейният размер е определен в самия минимум – 3000 лева, поради
7
което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, а
наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП – търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на
обществените отношения, е изключително широк.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство,
принципно, разноски биха се дължали на административнонаказващия орган,
но доколкото искане в очертаната насока не е направено, то този въпрос
повече не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р –
006069/26.06.2024г. на ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО,
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „***“ при
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на „***“ ООД-
СОФИЯ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, за
извършено нарушение по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8