РЕШЕНИЕ

 

№ 260001

 

гр. Троян, 26.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………............. като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. Дело № 206 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

Г.А.У. *** е предявила срещу М.М. *** с правно основание чл. 50 ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата 3 000 лева, произлизаща от причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие ухапване от куче, собственост на ответника. Излага се в исковата молба, че на 30.08.2019 г., сутринта, когато ищцата излизала от двора си, на улицата била нападната от кучето на ответника, и при ухапване, У. получила разкъсно-контузна рана на крака си. В подкрепа на твърдението си У. е представила писмени и гласни доказателства и чрез пълномощника си адв. П.П. от ЛАК моли съда да уважи иска и да осъди ответника да й заплати процесната сума, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

На ответника е връчено копие от ИМ и доказателствата. М. е представил писмен отговор в предвидения месечен срок по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения срещу него иск. Ангажирал е доказателства, в процеса е представляван от адв. Ц.А. от ЛАК, който моли съда да отхвърли иска като е неоснователен и недоказан.

От приложените към делото писмени доказателства: нотариална покана рег. № 4869 том, 2, акт 84 от 09.10.2019 г., 3 бр. касови бележки от МБАЛ „Авис Медика“ ООД Плевен, 1 бр. касова бележка от „Вихрен Фарма“ ЕООД гр. София, Епикриза на Г.У. от МБАЛ „Авис Медика“ ООД – Хирургично отделение, Амбулаторен лист от платен преглед № 001017 от 07.10.2019 г., Болничен лист № Е20197433401, Болничен лист № Е20197479589, Болничен лист Е20198100747 и медицинска документация на ФСМП – Троян – фиш 803 А и Журнал за повикванията, касаеща извършен преглед на 30.08.2019 г. на Г.А.У. ***, от показанията на разпитаните като свидетели по делото А.Т.У., С.С.С., П.Д.У., Ц. К.Н.и М.М.М., както и от допуснатата съдебна експертиза с вещо лице д-р Ф.В., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          Установява се в процеса, че ищцата и ответника живеят в съседни имоти в гр. Троян. По делото е представено писмо с приложени към него фиш и журнал за повикванията от ЦСПМ – гр. Ловеч за извършен преглед на 30.08.2019 г. на ищцата Г.У.. От представената Епикриза на Г.У. от МБАЛ „Авис Медика“ ООД – Хирургично отделение, се установява, че ищцата е постъпила на лечение на 28.09.2019 г и  изписана на 30.09.2019 г., като е посочено в анамнезата, че преди около месец същата е ухапа от куче на дясна подбедрица, раната е обработена и защита, направена е ваксинация, от седмица крака се бил надул и У. получила втрисания и болки. След проведено лечение У. била изписана от болничното заведение.

          По твърдението на У., на което основава и претенцията си, че на 30.08.2019 г. сутринта е била ухапана от кучето на ответника, са изслушани и възприети свидетелските показания.

          От показанията на свидетеля Ц. Н.се установя, че преди 5-6 години е притежавал куче порода Сибирско хъски, което в последствие е продал на бащата на ответника – М.М.. Кучето не е имало документи. При Н.дошли М. и дъщеря му и взели кучето. Свидетеля излага, че кучето не е агресивно, докато го е гледал около година, при него са ходили доста хора, но кучето се е държало винаги дружелюбно и никой не е нападало.

Бащата на ответника М.М., който е разпитан в качеството на свидетел в процеса, излага, че е взел кучето от Ц. Н.преди 5-6 години за двете си деца. Те в началото му се радвали, в последствие се наложило той да се грижи за кучето, което винаги е стояло вързано на двора. Свидетеля излага, че редовно го води за ваксина, то не е агресивно и за времето, през което го гледа, вече пет години, никога не е имало случай да нападне някого. Двора, където стои кучето е изцяло ограден, а входната врата от към пътя е заключена. За процесния случай М. разбрал от сина си, който му се обадил сутринта около 9 часа и го попитал къде е кучето. Свидетеля излага, че малко преди това нахранил кучето, което си стояло вързано в двора им. Тогава ответника му казал, че У. го повикала да му стане свидетел, че била нахапана от бездомно куче.

          Свидетелката А. У. е дъщеря на ищцата излага, че майка й е била ухапана от куче през м. август миналата година. Свидетелката разбрала за това от майка си, която се върнала след преглед от Бърза помощ, тогава А. У. се обадила на съпруга си, който работи с ответника и му казала за случая. М. дошъл у тях и разпитал какво е станало, тогава ищцата му разказала как е нахапана от кучето му. А. У. излага още, че не е била пряк очевидец на случката, инцидента е станал много рано сутринта и след като се е прибрала в двора, ищцата е повикала за помощ внука си, който я закарал в болницата.

          Свид. С.С.точно на същата дата и час на инцидента е излизал от друга къща на същата улица, за която твърди, че е на негова братовчедка. Чул викове и видял Г.У. да лежи на земята, нападната от куче. Свидетеля тръгнал да го гони, кучето започнало да тича надолу и си влязло в къщата през отворената порта, която къща според свидетеля е на ответника. Стойков е виждал кучето вързано. Когато свидетеля се върнал видял, че на улицата бил излязъл внука на ищцата и в последствие я закарал на болницата. Стойков описва кучето, че е порода Хъски, черно с бяло отпред.      

Свид. П.У.е внук съм на ищцата. Една сутрин през м. август миналата година докато спял, чул, че баба му, с която живеят в една къща, извикала от улицата. Свидетеля веднага излязъл и видял ищцата на стълбите на къщата в кръв. Веднага я закарал до болницата да я превържат и разбрал от нея, че била нахапана от куче. След като се върнали от болницата, около девет часа у тях дошъл ответника М.М., но свидетеля заявява, че не е присъствал на разговора между него и баба му. Узунов излага, че е виждал ответника да разхожда кучето си в гората.

По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза, с вещо лице ветеринарен доктор Ф.В.. При изследването експерта е установил, че кучето е със спокоен характер и поради установения нисък риск от проява на агресия е заключено, че то не е агресивно нито към хора от обкръжението си, нито към непознати хора. Според експертизата кучето не би ухапало човек, дори и да се почувства застрашено, изключая от възможност то да няма възможност за отстъпление или да му бъде причинена болка.   

По делото е била допусната и съдебно-медицинска експертиза със задача да изследва състоянието на ищцата след получената травма, но съда я заличил поради невнасяне на възнаграждение за изготвянето й.

Съда е изискал от Община Троян и съответно с писмо от 15.07.2020 г. му е изпратено копие от жалба на Г.У., подадена на 17.09.2019 г., с която тя е запитала кой трябва да съди, тъй като на 30.08.2019 г. е била нахапа от бездомно куче в следствие на което е получила рана на крака и има пет шева.

Във връзка с така преценените доказателства и изяснена фактическа обстановка се налагат следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, в който е визиран основния състав на непозволеното увреждане, за да е налице такова е необходимо да съществуват едновременно няколко елемента от фактическия му състав – противоправно поведение, причинени вреди и причинно - следствена връзка между вредата и това поведение. Същественото тука от субективна страна е, че причиняването на вредите трябва да е извършено виновно, т. е. да е налице психическото отношение на дееца, изразено в умисъл или непредпазливост. Конкретния казус обаче касае хипотезата на чл. 50 от ЗЗД, т. нар. обективна отговорността, а именно: „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.” Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващия дейността, свързана с тези вещи.  За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недоброто стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите, и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината. В случая съда намира следното: първо в процеса не беше установено кучето порода Хъски, чия собственост е.

На второ място - по дело то са налице доказателства, че ищцата на посочената дата е претърпяла инцидент от нахапване от куче, но не се установи дали това е кучето на ответника. Тука като основно доказателства следва да бъде коментирана подадената на 17.09.2019 г. жалба до Община Троян, в която У. изрично посочва, че на 30.08.2019 г. в 5 и 45 часа пред дома й в гр. Троян е била нахапана от бездомно куче. Следователно дори и съда да приеме, че ищцата е получила увреждане в следствие на ухапване, то в процеса не се доказа по обективен и несъмнен начин, че това е сторено от кучето на М.М..

От свидетелските показания беше установено, че на 30.08.2019 г. ответника след като е разговарял с баща си е установил, че кучето е в двора им и е вързано. Напълно възможно е сутринта кучето да се е отвързало и да е излязло на улицата, въпреки, че от свидетелските показания се установи, че имота е ограден от всички страни и входната врата се заключва винаги, но няма как в девет часа кучето да се е върнало на мястото си и да се е вързало само на синджира си. 

В течение на процеса беше представено копие на част от паспорта на кучето, където е отразено, че породата е кръстоска и е с цвят черно – бяло – кафяв.

 При тези изводи настоящата инстанция счита, че не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. 

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищцата да бъде осъдена да заплати сторените от ответника съдебно - деловодни разноски в размер на 550 лева по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г.А.У., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.М.М., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 50 ал. 2, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева, представляваща причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие ухапване от куче.

ОСЪЖДА Г.А.У., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на М.М.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата 550,00 - петстотин и петдесет лева сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                                     Районен съдия: