Решение по дело №1011/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1439
Дата: 15 април 2020 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20195330101011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

1439, 15.04.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 04.03.2020 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1011 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представляван от изпълнителните директори ****, твърди, че на 02.08.2018 г. по време на движение **** лек автомобил марка „****”, модел „**”, peг. № ******, собственост на „Сожелис България” ЕООД преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което настъпили повреда по предна дясна гума на автомобила. По силата на сключен между собственика на увредения автомобил и ищеца договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица „Каско Стандарт” № ****** и въз основа на постъпило заявление за изплащане на обезщетение, ищецът заплатил на третото лице „ОРНО” АД - лизингополучател и ползвател на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 415 лева, от които 400 лева за увредената гума и 15 лева за демонтаж, монтаж и баланс. С плащането на тази сума ищецът встъпил в правата на застрахования спрямо причинителя на вредите, а такъв в случая е Община Пловдив, която в качеството й на администрация стопанисваща пътя, която не е изпълнила законовите й задължения да го поддържа в изправност, съответно да сигнализира неизправните участъци по него, в резултат на което са настъпили увредите по автомобила. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове е правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 Кодекс за застраховането.

Ответникът Община П. с адрес – ****, представляван от пълномощника му главен юрисконсулт ******, оспорва предявените искове, като твърди, че : ищецът не е посочил доказателства, че щетите са настъпили единствено и само

Продължение на решение по гр. д. № 1011/19 г. на РСПд – стр. 2/5

 

по твърдения в исковата молба начин, както и не е отчетено поведението на водача при управлението на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото пътнотранспортно произшествие - следвало е водачът на автомобила да избере скорост, с която да се движи съобразно атмосферните условия, състоянието на пътя, който е бил покрит с вода, но вероятно не е сторил това, поради което с поведението си е допринесъл за попадането на автомобила в дупката на пътя, с оглед на което моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконусалт.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :         

Установява се от показанията на св. Л.Ф., че през 2018 г. по време на движение управляваният от него лек автомобил, марка „****”, модел „**”, рег. № ******, по „****, след гробищния парк по посока – изхода на гр. П., до разсадника, попаднал с предна дясна гума в дупка на пътното платно, чул се голям шум и индикаторът светнал, поради което автомобилът не могъл да продължи движение и се наложило да бъдат повикани Пътна помощ и Полиция; дупката била по-голяма от гумата, която била 20 цола; нямало предупредителна табела за наличие на неравност на пътя.

Като свидетел по делото бе разпитан и Г.М. – **** в Сектор „Пътна Полиция” – П., посетил мястото на произшествието, според показанията на който, след като видял дупката съставил протокол за ПТП, но не и акт за установяване на административно нарушение на водача на автомобила, тъй като приел, че той няма вина за това събитие; дупката не била сигнализирана и обезопасена, а в протокола описал видимите щети по автомобила.

Като доказателство по делото е приет и заверен препис на съставения от св. М. Протокол за ПТП № **** г., в който са посочени следните обстоятелства, причини и условия за ПТП, произтекло на 02.08.2018 г., в 12.30 ч. на моста на ****, разадник : „Дупка на пътното платно, която не е сигнализирана и обезопасена. Участник 2 /МПС „**** **”, рег. № ******/ преминава през нея, в резултат на което допуска ПТП с мат. щети”, като в протокола са описани следните видими щети по автомобила : спукана предна дясна гума и джанта.

Протоколът за ПТП съставлява официален документ, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените в закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, форма и ред, с оглед на което и тъй като същия не бе оспорен съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК същият съставлява доказателство за

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 1011/19 г. на РСПд – стр. 3/5

 

изявленията пред лицето, което го е съставило и за извършените от него и пред него действия.

 Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза между описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието и повредите по автомобила ще има пряка причинно-следствена връзка при преминаване през дупка с широчина най-малко 26 см и дълбочина 10 - 15 см.

Въз основа на анализа на коментираните до тук доказателства, които взаимно се допълват, базирайки се на неоспорения протокол за ПТП, на показанията на свидетелите, според първия от които, след като автомобилът попаднал в дупката на пътното платно не могъл да продължи движението си, а според втория, който въз основа на възприятията си относно размерите на дупката приел, че водачът на автомобила няма вина за произшествието, а също и на неоспореното заключение на вещото лице инж. М., съдът приема, че процесната дупка на пътното платно е била с размери най-малко 26 см и дълбочина около 10 - 15 см, а от тук и че на 02.08.2018 г. в **** е произтекла повреда по предна дясна гума на лек автомобил марка „****”, модел „**”, рег. № ****** именно вследствие на попадането й по време на движение на автомобила в дупка на пътното платно.

От приложеното към исковата молба заверено копие на Застрахователна полица № ******/11.09.2017 г., неразделна част от която е Добавък **** г., се установява, че на 11.09.2017 г. между „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, собственик на лек автомобил, марка „****”, модел „**”, рег. № **** /който впоследствие е променен на ******, за което е сключен и горният добавък към полицата/, според представеното заверено копие на Свидетелство за регистрация – Част ІІ № **** /лист 14 от делото/, и ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с клауза “пълно каско” на увредения лек автомобил със срок на действие от 00:00 ч. на 29.09.2017 г. до 23.59 ч. на 28.09.2018 г. По силата на същия и във връзка с образувана в дружеството преписка щета № **** ищецът превел по банков път на 15.08.2018 г. /заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод – лист 21 от делото/ със съгласието на собственика на автомобила на „ОРНО” АД – ползвател на автомобила видно от отбелязването в т. С.3.1 от Свидетелство за регистрация – Част ІІ № ****, сумата от 415 лева за репариране на следната повреда по автомобила : подмяна на гума предна дясна ****, в т. ч. и за демонтаж на стара гума, монтаж и баланс на нова гума /заверен препис на Опис на претенция – лист 15 от делото/, като според заключението на автоексперта изплатеното застрахователно обезщетение покрива пазарната стойност на причинените вреди по автомобила, възлизащи към датата на ПТП на 416 лева.

 Недоказано остана твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, което е формулирано твърде общо в отговора на исковата молба и не бе конкретизирано от

 

Продължение на решение по гр. д. № 1011/19 г. на РСПд – стр. 4/5

 

процесуалния представител на страната. Ето защо и предвид липсата на знак, предупреждаващ за наличното препятствие на пътя, въз основа на показанията на водача на автомобила, че е управлявал последния със скорост в рамките на разрешената от закона, настоящият състав приема, че водачът е изпълнил вменените му в чл. 20 ЗДвП задължения, както и че не е могъл да избегне дупката.

Улица “***” е на територията на гр. П., поради което съобразно § 7, т. 4 Закон за местното самоуправление и местната администрация е собственост на Община Пловдив. А като собственик на пътя, към който се  приравняват и улиците по силата на § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, последната по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. 

Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Следователно дупката на пътя съставлява препятствие на пътя, създаващо опасност за движението, поради което е следвало да бъде обозначено със съответния знак, какъвто не се установи да е имало поставен в деня на ПТП.

Въз основа на установената в предходното изложение фактическа и правна обстановка настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД : противоправно неизпълнение на задължението на Община П., регламентирано в чл. 3, ал. 1 ЗДвП, в причинно-следствена връзка с което бездействие на служителите на Община П. е настъпила повреда по предна дясна гума на лекия автомобил, поради което и тъй като за репарирането й ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, то в съответствие с чл. 410, ал. 1, т. 2 Кодекс за застраховането последният е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и предявеният регресен иск следва да бъде уважен в претендирания с исковата молба размер от 415 лв., за заплащането на която сума ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане ответникът следва да бъде осъден.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 485 лв. разноски по производството, в това число 50 лв. държавна такса по производството, 300 лв. адвокатско възнаграждение и 135 лв. депозитни разноски.

            По изложените мотивите съдът :

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 1011/19 г. на РСПд – стр. 5/5

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Община П. с адрес – ****, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представляван заедно от изпълнителните директори **** : сумата от 415 лева,  изплатено от последното застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № ******/11.09.2017 г., изменена с Добавък **** г. и по щета № **** на „ОРНО” АД в качеството му на ползвател на собствения на „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД лек автомобил марка “****”, модел „**”, с рег. № ******, за подмяна на предна дясна гума, в това число демонтаж на стара гума, монтаж и баланс на нова гума, увредена вследствие попадането й в несигнализирана дупка на пътното платно на 02.08.2018 г. по време на движение на автомобила в ****, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.01.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 485 лева – разноски по производството.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.