№ 13864
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110150143 по описа за 2024 година
Ищцата Р. П. К. е предявали иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за солидарното
осъждане на „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД и „Л.Б.“ЕООД за сумата от 55000лева обезщетение за
неимуществени вреди и, ведно със законната лихва от датата на злополуката - 16.10.2023г. и
сумата от 3200лв. – имуществени вреди. Ищцата заявява, че между нея и първия ответник е
налице сключен трудов договор от 02.10.2017г., като е назначена на длъжността „***“. От
16.10.2023г. заема длъжността „***“, като на същия ден около 14.30 часа е претърпяла
злополука, призната от ТП на НОИ за трудова - при прибиране на средства от каса в трезор,
ищцата бута вратата на трезора, за да го затвори, като ръката й е повлечена от тежестта на
вратата на трезора и пръстът й остава между вратата и касата на трезора, при което е
настъпило — травматично откъсване на част от него. Излага твърдения за претърпените от
него болки и страдания по време на оздравителния процес. Претендира солидарното
осъждане на двамата ответници, тъй като макар само първият ответник да е нейин
работодател, предвид специфичната правно-организационна форма на «Л.Б.» командитно
дружество, комплементарът е солидарно отговорен за задълженията му. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците заявяват, че не се оспорва наличието на
трудово правоотношение между „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД и ищцата, изменението на
длъжността й, както и факта на настъпване на трудовата злополука. Оспорена е
допустимостта на исковете по отношение на ответника «Л.Б.»ЕООД, , доколкото същият не
е работодател на ищцата. Твърдят, че е налице съпричиняване от нейна страна, доколкото се
оспорват обстоятелствата около настъпването й. Заявят, че по отношение на ищцата е
проведен задължителнитя инструкта, като от нейна страна не е проявено елементарно
внимание и старание и са пренебрегнати основни технологични правила и правила за
безопасност. Отделно от това е оспорен размерът на претендираните неимуществени вреди
като прекомерно завишен. Заявяват, че на ищцата е изплатена сумата от 415лв. свързана с
разходите за възстановяване, като същата следва да бъде приспадната от претендираните
имуществени вреди. Отделно от това прави възражение за намаляване на отговорността на
работодателя с изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение по Договор за групова
медицинска медицинска застраховка „Заболяване“ № ZO-2-5834 от 15.03.2023 г., сключена
между работодателя и О.З.Д. ЗАД АД, като изплатената сума е в общ размер на 772,42лв.
1
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По възражението за недопустимост на иска по отношение на „Л.Б.“ЕООД, доколкото
същият няма качеството на работодател на ищцата.
Процесуалната легитимация зависи от правното твърдение на ищеца. Ако той
твърди, че е носител на спорното право, а ответникът е длъжник по него, какъвто е
разглеждания случай, налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация.
Процесуалната легитимация е обусловена от заявената от ищеца принадлежност на
претендираното ищеца право, като след изрично дадени указания ищецът е заявил, че
пасивната легитимация произтича от специфичната организационна структура на първия
ответник – командитно дружество, като с оглед обстоятелството, че „Л.Б.“ЕООД е
комплементар, същият отговоря неограничено за задълженията на командитното дружество.
С оглед изложените фактически твърдения, съдът приема, че предявеният иск е допустим,
като следва да разгледа същия по основание.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение, както ищцата е претърпяла
трудова злополука на 16.10.2023г., призната за такава с Разпореждане №5104-22-
141/01.12.2023г. при която и получила травматична ампутация на първата фаланга на
показалеца на дясната ръка.
Приетият като писмено доказателство по делото Протокол №5103-15-64/22.11.2023г.
издаден от ТП-НОИ гр. П. с обвързваща съда материална доказателствена сила установява,
че на 16.10.2023г. около 14.30 часа в гр. П.,, *** ищцата Р. К. е изпълнявала служебните си
задължения на „***“ на филиала 201, *** на „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД, находящ се на
горепосочения адрес с работно време, съгласно утвърден график от 13.30 до 21.30 часа с
почивка от 17.00 до 17.30 часа. Непосредствено преди възникването на злополуката ищцата
се е придвижила до офис на ръководител в ***а, за да извърши ежедневните си задължения
по отчитане на парични средства от касата в трезора (метална каса) намиращ се в същото
помещение. Р. К. е следвало да прибере паричните средства в трезора, като за целта е
отворила металната му врата. Слез като е поставила паричните средства в трезора, Р. К. е
предприела действия по затваряне на вратата му с помощта на дясната си ръка. В бързината,
не е съобразила, че в този момент показалецът на дясната й ръка остава между вратата и
касата на трезора, вследствие на което е бил премазан.
От медицинските документи, приети по делото като писмени доказателства, и
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че като пряка и
непосредствена последица от описания инцидент ищцата е травматична частична ампутация
на втори пръст на дясната ръка. Описаното травматично увреждане е причинено по
механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет и/или неговото тангенциално
действие и е възможно по начин и време да е възникнало така, както е съобщила
освидетелстваната. Травматичното увреждане е довело до постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Първа медицинска помощ ищцата получава в УМБАСЛМ, „***“ гр. П., като в деня
на злополуката е извършена по спешност частична операция на втори пръст през средна
част на дисталната фаланга. Поради влошаване на състоянието на пръста и трвматичната
ампутация е проведена втора операция в „Клиника по ортопедия и травматология, хирургия
на ръка и реконструктивна хирургия“ към УМБАЛ „***“ на 30.11.2023г.
В периода между извършеното оперативно лечение в гр. П. и извършеното такова в
УМБАЛ „***“, ищцата е изпитвала интензивни болки по по апикалната повърхност на
показалеца на дясната ръка, които са в резултат от претърпяната злополука. Травмата е
свързана с високоинтензитента болка, особено силно изразена в първите 10-14 дни (ранен
постравматичен период) и продължаваща с намаляваща сила до края на пълния
възстановявителен период от 1,5-2 месеца. В конкретния казус е налице възникване на пряко
свързано с травмата усложнение, реализирало продължаващи болки постоперативно и до
2
края на възстановяването. Обичайният възстановителен период е 1,5-2 месеца. В
конкретният случай поради възникване на усложнение, периода е многократно увеличен.
*** води до постоянни затруднения с фината моторика на ръката при боравене с предмети, с
доживотен характер.
От показанията на свидетелите Т. Я. и Д. К. касаят възприетите непосредствено от
тях лични впечатления за изпитваните силни болки от ищцата, непосредствено след
инцидента и по време на възстановяването, както и че се е нуждаела от чужда помощ, както
и че травмата на ръката и причинила сериозен емоционален и физически дискомфорт. Съдът
възприема също така еднопосочно възпроизведеното от двамата свидетели обстоятелство, че
вследствие на силните болки от травмата ищцата е приемала болкоуспокояващи, станал е
чувствителна и неуверена и е изпитвал притеснения за бъдещето си. Свидетелят К.
потвърждава, че ищцата продължава да се оплаква от болки и търпи негативни емоции от
вида на пръста си. В така очертаната кредитирана част показанията на свидетелите се
отличават с последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени
доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. В трайната си практика ВКС приема,
че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка,
достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите
да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън
посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде
свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти
от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е
задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства
по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата
по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел,
не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и
обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.
Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ
изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова
злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката
и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по
чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали
работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за
настъпването на вредите.
Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което
злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава
въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и
настъпилите увреждания. Изложеното предпоставя, че ищцата при изпълнение на работата
си при ответното дружество е претърпял травматично увреждане, което има характер на
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Като последица от увреждането
ищецът търпи физически и душевни страдания, тоест искът по чл. 200, ал. 1 от КТ за
обезщетяването им е доказан по основание.
По отношение размера на ищцовата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на
гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за имуществената
3
отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото, уредено
в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се определи по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България.
В конкретния случай, от неоспореното от страните заключение на вещото лице д-р Д. Н.
по изслушаната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) пред СРС, което настоящият състав
на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че
ищецът е получил следните телесни увреждания, вследствие на процесния инцидент: ***, с
последвало усложнение - *** Травмата е причинила на пострадалата и реализира
медикобиологичния признак *** за период по-голям от 30 дни. Съгласно заключението, при
*** води до постоянни затруднения с фината моторика на ръката при боравене с предмети, с
доживотен характер. В хода на лечението на травмата са настъпили усложнения забавили
възстановяването на ищцата за по-продължителен период. От заключението се установява
също така, че при личен преглед на ищеца от вещото лице на 26.02.2025 г., се вижда, че от
*** (нокътната) фаланга, с добре оформен ампутационен чукан, кожният дефект е напълно
зараснал, с нежен неизпъкнал над нивото на кожата белег. Налице е леко ***
Съгласно разясненията, дадени от вещото лице в о. с. з. от 16.06.2025г. при *** т.е. ***,
както и се *** т.е ***. Вещото лице посочва, че усложнението настъпило след операцията е
увеличило многократно периода на възстановяване, като реалното възстановяване е
започнало едва след втората операция. При разпита си вещото лице уточнява, че
настъпилото усложнение е много характерно и често срещано и не се касае за лекарска
грешка. Към момента пръстът е възстановен.
При така безспорно установеното увреждане, съдът приема, че справедливото
обедщетение по по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложим в случая поради изричното
препращане на чл. 212 КТ, в размер на 30 000, 00 лв. Тази травма е водела до изразени
интензивни болки съчетани с кървене, налагащо хирургична намеса. Ампутирането е довело
завинаги до ***. Заздравяването на ампутационния чукан и раздвижването на ръката е било
свързано с продължително лечение и рехабилитация. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че е житейски логично получената травма да е създала значителни
неудобства и да е свързана с ежедневни битови затруднения в нормалната деятелност на
ищцата, тъй като е намалена завинаги ***. Нещо повече, полученото от злополуката ***,
наред с ***, завинаги ще има ***, което без съмнение са оказали и оказват и понастоящем
негативен ефект и върху психическото състояние на ищцата, доколкото е жена в активна
трудоспособна възраст – 43 години към момента на злополуката, а същите рефлектират
върху самочувствието и. Следва да се отчета и обстоятелството, че възстановителният
4
период е продължило повече от обичайния срок. На съобразяване подлежи и социално-
икономическата обстановка в Република България, както и инфлационните процеси.
В понятието "неимуществени вреди", според последователната практика на ВКС,
споделяна и от настоящия състав /Решение № 407/26.05.2010 г по гр. д. № 1273/2009 г., III
ГО, ВКС; Решение. № 195 от 16.07.2013 по гр. дело № 757/2012, IV ГО, ВКС/ се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания
на същия, за които е и ноторно известно отразяването им върху психиката и създадения от
това социален и психичен дискомфорт. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че
всички доказателства, преценени в своята съвкупност, касаещи определяне на
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото възлиза в
размер на 30 000, 00 лв. В заключение следва да се отбележи, че принципът за
справедливост включва в най - пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални
вреди /болки и страдания/, поради което и така определения размер на обезщетение е в
съответствие с принципа за справедливост.
С оглед основателността на предявения иск съдът следва да разгледа релевираното
от ответника възражение за съпричиняване. Съгласно трайно установената практика на ВКС
по тълкуването и приложението на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 201, ал. 2, т.
1 от КТ (например – решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV-то гр. отд.,
решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV-то гр. отд., решение №
207/28.02.2006 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 719/10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. на I-
во гр. отд., решение № 50127/16.01.2024 г. по гр. д. № 2468/2022 г. на IV-то гр. отд., решение
№ 51/08.05.2018 г. по гр. д. № 2302/2017 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 50255/17.01.2023 г.
по гр. д. № 649/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. и пр.), ответникът-работодател, който е въвел по
делото възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата
злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение
на работата, т. е. при условията на пълно главно доказване ответникът-работодател следва да
установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на
труда, но и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Наличието на
съпричиняване при проявена груба небрежност не може да се основава на предположение, а
при липса на категорични доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с
изискванията за безопасност на труда и/или за наличието на причинна връзка между
допуснати от него нарушения на тези правила и механизма на настъпването на трудовата
злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи. В
практиката на ВКС е разяснено също, че разпределението на тежестта за доказване не
зависи от вида на релевантните обстоятелства – положителни или отрицателни факти;
последните също са в тежест за установяване от страната, направила и поддържала
възражението за съпричиняване, като те могат да бъдат доказани чрез установяването на
положителни факти, изключващи наличието на отрицателните, за което са допустими всички
доказателствени средства по ГПК – експертни заключения, свидетелски показания, писмени
доказателства, обяснения на насрещната страна.
Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или
служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е
абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги
предотврати. В това се изразява груба небрежност на работника, самонадеяното му
поведение, неговата нереална субективна представа за обективната действителност. В този
смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 757/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о.
5
ВКС; Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV ГО/, в която е
прието, че съпричиняването при трудовата злополука има винаги, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и правилата за безопасност. Нещо повече, не всяко съпричиняване дори е основание
за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ,
отговорността на работодателя може да се намали само, когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато
не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства.
Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.
За доказване на твърдяното съпричиняване от ответната страна са ангажрани гласни
доказателства посредством разпитите на свидетелите И.С. и Н.Г. дават показания относно
обстоятелствата, касаещи предприетото от страна на работодателя чрез негови служители
поведение след настъпването на инцидента, както и относно обстоятелствата, касаещи
предварително взетите мерки за обезопасяване на процесния трезор, с каквито са
оборудвани и другите ***и от веригата. Представени са писмени доказателства за
провеждани инструктажи на служителите, включително и на ищцата. Свидетелят Г.
потвърждава, че подобен, но по-лек инцидент се е случил и с друг служител от веригата
***и, което е наложило поставянето на допълнително обезопасяване на трезорите.
Свидетелите подробно описват външния вид на трезорите, включително на процесния, че
същите са сертифицирани и произведени във вида в който са били към момента на
настъпване на злополуката. По частите на трезора по които има опасност от притискане и
защипване са поставени обозначаващи опасност черно жълти линии, както и допълнителни
знаци, сочещи опасност от притискане на крайници. Показанията им са логични,
непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал,
включително с представения Протокол за разследване на трудовата злополука.
В настоящия случай съдът приема, че работодателят е доказал твърденията си, че
ищцата не е вложила нужното внимание при изпълнение на задълженията си, разсеяла се е
по време на работа и в бързината си да затвори вратата на трезора е предизвикала
затискането на пръста си с нея. В тази връзка съдът приема, че ищцата пренебрегвайки
основни правила за безопасност, проявявайки невнимание и разсеяност е допринесла за
настъпването на злополуката с поведението си. Тя е нарушила изискванията за безопасност
и не се е съобразила с обозначенията индикиращи опасност находящи се върху трезора.
Съдът определя процент на съпричиняване в размер на 30%, доколкото ако ищцата бе
проявила повече внимание при работата си с трезора, инцидентът не би настъпил, като
същевременно следва да се съобрази обстоятелството, че тя е заела длъжността заместник
мениджър в деня на настъпването на трудовата злополука, като това е първият ден в който
тя има нови задължения и отговорности, които водят до по голямо напрежение при
изпълнението на задълженията й. Определеното от съда обезщетение в размер на 30000 лева
следва да бъде намалено с определения процент съпричиняване, с оглед на което възлиза на
21000лева.
По възражението по чл.200,,ал.3 КТ.
Неоснователно е възражението и обезщетението не се намалява с полученото
обезщетение по общественото осигуряване – чл. 200, ал. 3 КТ.
Установи се по делото от писмо от НОИ с изх. №1023-40-45#1/07.03.2025г. се че на
ищцата са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични
листове в размер на 12679,65лева. На съдебния състав е известна съществуващата съдебна
практика по въпроса следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата
злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по
6
общественото осигуряване, по повод на която е образувано т. д. № 1/2023 г., ОСГК на ВКС,
по което към момента няма постановено решение. Съдът споделя практиката, че хипотезата,
която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е
конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, един от случаите
на което е получаването на плащане два пъти за едно и също нещо. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да
се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, каквито по делото не се
претендират. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и
съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди
компенсира причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени разходи,
т.е. намаляване на имуществото на пострадалия. Тези обезщетения нямат връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира неполучаването на
трудовото възнаграждение, т.е. имуществена вреда от вида на пропусната полза.
Получаването на двете обезщетения - по чл. 200 КТ и от общественото осигуряване, в
случая не води до неоснователно обогатяване, а до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди, поради което не е налице основание за приспадането им.
По възражението по чл.200,ал.4 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в
случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени
договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука" за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на
застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е определена в
застрахователния договор. Установява се по делото, че от страна на работодателя е сключе
Договор за групова медицинска медицинска застраховка „Заболяване“ № ZO-2-5834 от
15.03.2023 г., и О.З.Д. ЗАД АД. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски,
които работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило
застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на
дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради
което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения
начин се намалява "дължимото обезщетение", законът не предвижда намаляването да се
извършва само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди. По
делото се установява, че работодателят е сключил групова застраховка „Злополука“ в
интерес на работника или служителя за настъпило застрахователно събитие при или по
повод изпълнение на работата, валидна към датата на инцидента, От приетата и неоспорена
от страните ССЕ се усатновява, че на ищцата е изплатена сума в размер на 772,42лв. по
договор сключен от работодателя с О.З.Д. ЗАД АД, както и сумата от 1122,70лв. по Договор
с Б.Ж.В.И.Г. Общият размер на сумите възлиза на 1895,12лева, които следва да бъдат
приспаднати от присъденото обезщетение, като сле Поименен списък на застрахованите
служители не е представен, но се установява от доказателства, че на 17.07.2023г. на ищцата е
изплатена сума в размер на 122.15 лева съгласно условията и сроковете на посочения
застрахователен договор. Плащането и представената полица дават основание да се приеме,
че са налице предпоставките на чл. 200, ал. 4 КТ, поради което вземането подлежи на
приспадане от определението обезщетение, като след преизчисление съдът приема, че на
ищцата се дължи обезщетение в размер на 19104,88 лева. В забава по отношение на съдебно
установените вземания по чл. 200, ал. 1 от КТр ответникът е изпаднал от деня на настъпване
на вредите – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за имуществени вреди – в размер на 3200 лева. За
доказване на размера на претенцията е представена проформа фактура за сумата от 3200
7
лева – силиконова протеза за пръст по индивидуална мярка. Правното значение
на проформа фактурата е, че същата представлява предварителна сметка за разходите по
един договор, която се изпраща като предложение преди да се извърши доставката/услугата,
но не удостоверява действително извършен разход, подлежащ на възстановяване поради
което искът се явява неоснователен.
Ищцата претендира солидарното осъждане на ответниците „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД и
„Л.Б.“ЕООД, като обосновава правният си интерес от специфичната правно-организационна
структура на дружеството работодател. С оглед разпоредбата на чл.99,ал.2 ТЗ за
командитното дружество намират приложение правилата за събирателното дружество,
доколкто не е уредено друго. Ответникът „Л.Б.“ЕООД е неограничено отгворен съдружник –
комплементар в „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД. По отношение на него съдът намира, че предявения
иск е неоснователен. Действително съгласно чл. 88 ТЗ приложим по отношение на
неограничено отговорните съдружници в командитното дружество, ищецът може да насочи
иска си и срещу един или повече съдружници, каквито са ответниците. И това е така,
защото съдружниците отговарят солидарно и неограничено - чл. 76 ТЗ, доколкото правилата
за събирателните дружества важат и за командитните. Комплементарът обаче няма
качеството работодател, доколкото не е страна по сключения трудов договор. Съгласно § 1
от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. В случая трудовото правоотношение е възникнало по силата на трудов
договор между ищеца и „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД т.е. командитното дружество е работодател и
като такъв отговаря по изричното разпореждане на чл. 200 КТ имуществено за вреди от
трудова злополука или професионална болест на работника или служителя. Ако се приеме,
че комплементарите отговарят солидарно заедно с дружеството за вреди от трудова
злополука на основание чл. 88 ТЗ, то следва, че такава отговорност носят и лица, които
нямат качеството работодател, което е недопустимо с оглед на правната природа на
отговорността като безвиновна и обективна съобразно качеството на работодател на лицето,
чиято отговорност се ангажира. Освен това, имуществената отговорност на работодателя
при трудова злополука и професионално заболяване има специална уредба в Кодекса на
труда, която поначало изключва приложение на общата деликтна отговорност по ЗЗД, както
и отговорността по ТЗ, която е специфична за търговските правоотношения.
С оглед горното съдът приема, че спрямо вторият ответник искът се явява
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е представлявана от адвокат осъществил безплатна правна помощ на
основание чл.38 ЗА. В тази хипотеза съдът определя дължимото възнаграждение, като
съобразява фактическата и правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания,
предприетите процесуални действия, цената на предявените искове. Съдът приема, че
справедливото възнаграждение с включен ДДС възлиза на 6000 лева, като с оглед
уваженатата част от исковете дължимата от ответника сума възлиза на 1969,58лева.
Ответниците претендират общ адвокатски хонорар в размер на 5500лева, като с оглед
липсата на разбивка за всяко дружество приема, че се дължи поравно. Ищцата дължи на
„Л.Б.“ЕООД смута от 2250 лева адвокатски хонорар, а на „Л.Б. ЕООД и Ко“ КД -
1511,40лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на 764,20 лв., дължима за разглеждането на исковете в уважената им част, както и
разноските, направени от бюджета на съда за назначените по делото експертизи и депозит на
свидетели в размер на 246,20лв.
8
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, „Л.Б. ЕООД *“ КД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р. П. К., с ЕГН **********,
сумата 19104,88 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 16.10.2023г. на територията на филиален *** 201, находящ
се в гр. П.,, *** със законната лихва върху сумата от 16.10.2023г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 55000.00
лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. П. К., с ЕГН ********** срещу“Л.Б.“ЕООД , с ЕИК
*** за осъждането му при условията на солидарност с „Л.Б. ЕООД *“ КД, ЕИК *** да
заплати на Р. П. К., с ЕГН **********, сумата 19104,88 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.10.2023г. на
територията на филиален *** 201, находящ се в гр. П.,, *** със законната лихва върху сумата
от 16.10.2023г. до окончателното плащане като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. П. К., с ЕГН ********** срещу „Л.Б. ЕООД *“ КД,
ЕИК *** и “Л.Б.“ЕООД , с ЕИК *** да заплатят при условията на солидарност на основание
чл.200,ал.1 КТ сумата от 3200лева – имуществени вреди като недоказан.
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД *“ КД, ЕИК *** да заплати на „ЕАД З.“, с БУЛСТАТ *** на
основание чл.38 ЗА сумата от 1969,58 лева с вкл. ДДС – адвокатски хонорар за безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА Р. П. К., с ЕГН ********** да заплати на Л.Б. ЕООД *“ КД, ЕИК *** на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 1511,40лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. П. К., с ЕГН ********** да заплати “Л.Б.“ЕООД , с ЕИК *** на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 2250лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД *“ КД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
в полза на държавата и по сметка на Софийски районен съд сумата от 1010,40 лв. разноски
по делото
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9