Решение по дело №176/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

5540

Година

5.8.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

07.16

Година

2014

Председател:

Секретар:

взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от И. Й. Г., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Ю. А., съдебен адрес [населено място], [улица] срещу Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В. И.. В нея се твърди, че Г. работел по трудов договор към ответната фирма, считано от 15.05.2013 г., на длъжност шофьор на товарен автомобил-втора категория. През първите три дни на септември 2013 г. имал курс със служебната кола до Румъния, на който станал лек инцидент с материални щети по ремаркето на товарната кола (за който нямал вина и работодателят си получил съответните документи за застрахователно обезщетение), след което не му бил възложен нов курс, а му наредили да работи в базата на ответника по боядисване и др. ремонтни дейности на същото ремарке. Така работил до 13.09.2013 г., когато му било казано да не идва вече на работа, да си подаде молба за напускане и че ще му се издаде заповед за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Съгласил се и подал молба, но минавали дните и нищо не се предприемало. Когато се обаждал по телефона с въпрос кога ще му се оформят документите, му се отговаряло, че срокът бил 7 дни. Едва на 23.09.2013 г. бил извикан в офиса на дружеството, но за негова изненада му била върната молбата с искане за освобождаване по взаимно съгласие (без да е била заведена никъде) и му се връчили следните документи, всичките със стари дати: 1 - заповед № 11/13.09.2013 г. по чл.330, ал.2 от КТ - за прекратяване на трудовия договор, 2 - заповед за налагане на дисциплинарно уволнение - без номер и дата, с правно основание чл.195 от КТ, 3 - заповед за удържане обезщетение от работник - също без дата и номер, както и без посочване правно основание и мотиви с конкретна формулировка, а само "във връзка с правно основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ", 4 - писмена покана - с "дата на връчване" - 09.09.2013 г., а другата - с "дата на връчване - 07.08.2013 г.", макар всички изброени документи да му се връчили и ги подписал на 23.09.2013 г. Междувременно не му било преведено уговореното по трудов договор възнаграждение - по банков път на посочената от него сметка, за изработените от него месеци, както следва: 15 дни от май 2013 г., за целия август 2013 г. и за дните от 1 до 12.09.2013 г., които бил отработил. Тъй като счита горецитираната заповед № 11/13.09.2013 г., придружаващата я втора заповед (без номер и дата), както и третата заповед - също без № и дата, трите връчени на 23.09.2013 г., за незаконосъобразни, отправя искане към съда за тяхната отмяна. 3аповедта за уволнение № 11/13.09.2013 г. съдържала процесуални нарушения, правещи я порочен акт, без разглеждането й по същество, тъй като не била мотивирана. Липсвало в същата посочване на основанието, въз основа на което бил уволнен. Текстът на чл.330, ал.2, т.6 от КТ бил общ законов текст - дисциплинарно уволнение, но не било посочено нито конкретното вменено му нарушение на трудовата дисциплина (дата, място, подробно описание в какво се състои нарушението и т.н.), нито правното основание за това - кое от посочените в чл.187, т.1-10 от КТ се прилага - всичко това с оглед неговата защита срещу уволнението му. Твърде общо изложеното основание "несправяне (неукрепване товар, закъснение и доставки на стоки), период и груби нарушения" - неизвестно на какво, и без посочване на конкретни дати, ПТП-неидентифицирано - нищо не значели и не можели да заменят законовоизискващите се атрибути на заповед за уволнение. Липсва текст и за заплащане на полагащите му се по КТ обезщетения за платен годишен отпуск и за недадено предизвестие. Втората заповед (без номер и дата) също била порочна само на основание процедурно нарушение - липсвал №, дата, липсвали в същата мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, макар и да били фиксирани три дати - 06.06.2013 г., 16.07.2013 г. и 02.08.2013 г. - без да било конкретизирано какво точно нарушение е извършил и въз основа на какво се посочвали качества като "неумение, несправяне и безотговорност" като основания за вменяване на дисциплинарни простъпки. Макар и да се декларирало спазване на изискванията на чл.189, 193 и 194 от КТ, не му били търсени обяснения своевременно. Освен това, за евентуално вменяване на нарушение на трудовата дисциплина с дата 06.06.2013 г. (без да е конкретизирано подробно) бил изтекъл преклузивният срок по чл.194, ал.1 от КТ. Липсвало позоваване на някое от предвидените в чл.190, ал.1 от КТ основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, нито пък на някое от изчерпателно изброените видове дисциплинарни нарушения по чл.187, т.1-10 от КТ. Като цяло, така неидентифицираната като заповед с № и дата била незаконосъобразна. Заповедта без № и дата, за удържане обезщетение на работник "във връзка с прекратяване тр.договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ", също страдала от цитираните процесуални пороци - липсвали законовоизискуемите се атрибути - №, дата, мотиви, посочване на точното правно основание, вида и размера на евентуалната щета за работодателя и т.н. Оставало да се предположи, че работодателят се бил възползвал от възможността за удържане на 1 брутна заплата, предвидена по чл.221, ал.2 от КТ. Разгледани по същество, трите заповеди били незаконосъобразни, защото не отговаряли на действителното положение - не бил извършил никакво нарушение на трудовата дисциплина, за да създаде повод на работодателя да прекрати договора му на основание дисциплинарно уволнение. При изготвяне на първата заповед, в противоречие със закона не било отразено задължението на работодателя да му изплати полагащото се обезщетение при уволнение, предвидено в чл.224 от КТ, за неползван платен годишен отпуск и не му било изплатено това обезщетение. Всички изброени нарушения на КТ говорели за незаконосъобразни действия на ответника, които били водени единствено с цел да се освободи от него и без да спазва трудовото законодателство, като бил действал тенденциозно в негов ущърб. Що се отнасяло до двете писмени покани - първата с "дата на връчване" 09.09.2013 г., а другата - с "дата на връчване" 07.08.2013 г. - твърди, че му били връчени едновременно с посочените заповеди на 23.09.2013 г., т.е. не била спазена процедурата за предварително снети обяснения от работника по чл.193, ал.1 от КТ, следователно, трябвало да се приложи ал.2 на същия законов текст. За времето от сключване на трудовия му договор - 15.05.2013 г., до края на същия месец, работодателят не му заплатил полагащото му се трудово възнаграждение, както и за целия август 2013 г., и за септември - от 1 до 12 число. От датата на уволнението до момента г-н Г. бил безработен. Изложеното го мотивирало да сезира съда и да иска постановяване на съдебно решение, с което: l - нa основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, да се признае дисциплинарното му уволнение за незаконосъобразно и се отмени заповед № 11/13.09.2013 г. и придружаващата я втора заповед (без номер и дата), двете връчени му на 23.09.2013 г., 2 - на основание чл.225, ал.1 от КТ вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, да се осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, в размер на 6 брутни заплати, или 2490 лв., 3 - на основание чл.220 от КТ, да се осъди ответника да му заплати дължимо, но неизплатено обезщетение за недадено предизвестие, в размер на 415 лв., 4 - да се осъди ответника да му заплати полагащото се, но неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 120 лв., 5 - на основание чл.128, т.2 от КТ, да се осъди ответника да му заплати дължимо и отработено, но неизплатено трудово възнаграждение в размер на: за май 2013 г. - 207.50 лв., и за септември 2013 г. - 200 лв., общо дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение: 407.50 лв., 6 - при отмяна на заповедта за уволнение, да се осъди ответника да му заплати удържаното без основание в размер на 1 брутна заплата (чл.221, ал.2 от КТ) в размер на 415 лв. (което всъщност представлявало неизплатеното му трудово възнаграждение за август 2013 г.), или обща сума - 3847.50 лв., заедно със законната лихва за всички претендирани суми по пера, считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.11.2013 г., както и да се присъдят в негова полза сторените деловодни разноски. На основание чл.242, ал.1, предл.2 и 3 от ГПК, моли се за допускане на предварително изпълнение на решението на съда.

Трансмит-82 ЕООД е подало писмен отговор, с който оспорва исковата молба и я счита за неоснователна. В действителност, между страните имало сключен трудов договор № 15/15.05.2013 г., който бил прекратен със заповед № 11/13.09.2013 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Със заповед № 11/13.09.2013 г. било прекратено трудовото правоотношение, като последица от наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, съгласно разпоредбата на чл.188 от КТ, а именно - наказанието по т.3 на чл.188 от КТ - уволнение, с предходна заповед на работодателя, издадена на основание чл.195 от КТ. Оспорва твърдението на ищеца, че заповедта за уволнение (за прекратяване на трудовото правоотношение) съдържала процесуални нарушения, както и твърдението, че същата била немотивирана. Както било видно ог самата заповед, същата била издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като изложените конкретни мотиви били несправяне с възложената работа (неукрепване на товар, закъснения при доставки на стоки) и груби нарушения на трудовата дисциплина (допуснато ПТП поради липса на съобразителност), които по своя характер представлявали основание за дисциплинарно уволнение съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ (системни нарушения на трудовата дисциплина). В заповедта не били посочени конкретните дати на допуснатите нарушения, но за същите били налице данни и писмени документи в трудовото досие на работника, включително - в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Счита, че са спазени правилата на КТ при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение, като била спазена формата, заповедта била издадена от работодателя, който е компетентен орган да я издаде, същата била мотивирана и била връчена на работника при спазване на разпоредбите на КТ. Относно възражението, че работодателят не бил спазил изискването на чл.193, ал.1 от КТ, оспорва същото, като твърди, че писмени обяснения от работника били искани два пъти - първата писмена покана за даване на обяснения била връчена на работника на 07.08.2013 г. и била във връзка с транспортна заявка № 1738/308/0007 от LKW W. I. Transportorganisation AG A.; втората писмена покана за даване на обяснения била връчена на работника на 09.09.2013 г. и била във връзка с транспортна заявка № 50131010604 от ТД Г. Румъния ООД. И двете покани били надлежно връчени срещу подпис на работника на съответните дати, посочени в тях, като твърденията, изложени в исковата молба, били голословни и не отговаряли на действителността. Счита, че била налице хипотезата на чл.193, ал.3 от КТ, съгласно която разпоредбите на чл.193, ал.1 и ал.2 от КТ не се прилагали, когато обясненията на работника не са изслушани или дадени по негова вина. Оспорва твърденията в исковата молба за допуснати процедурни и/или процесуални нарушения при издаване на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.195 от КТ, като твърди, че същата е законосъобразна, поради следното - заповедта била издадена от работодателя, посочени били конкретните правни основания за нейното издаване, същата била мотивирана и връчена на работника по реда на КТ. Нанесените имуществени вреди на работодателя били в размер, който бил в пъти по-голям от размера на удържаното на работника обезщетение. На следващо място, относно възраженията за неполучено трудово възнаграждение за периода 15.05.2013 г. - 31.05.2013 г. - същото било изчислено, отразено във ведомостта и изплатено на ръка от работодателя; възнаграждението за месец юни 2013 г. било изчислено, отразено във ведомостта и изплатено по банков път; възнаграждението за месец юли 2013 г. било изчислено, отразено във ведомостта и заплатено по банков път, а възнаграждението за месец август и частта му от 01.09 до 13.09.2013 г., като се вземел предвид ползваният неплатен отпуск, представлявало удържаното обезщетение съгласно заповедта на работодателя за удържане на обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Оспорва изцяло размера на исковата претенция по пера, както са отразени в петитума на исковата молба.

На свой ред, дружеството е подало насрещна искова молба, в която се сочи, че г-н Г. бил назначен на работа на длъжност "шофьор на товарен автомобил Е9709АМ", с шифър по НКПД - 83242006. На 07.06.2013 г., при изпълнение на служебните си задължения, виновно и при липса на съобразителност по отношение габаритите на повереното му МПС, той допуснал ПТП, изразяващо се в удар и заклещване на камиона при опит да премине през подлез на главен път Е-79 при [населено място] поле, общ.Благоевград, за което му бил съставен АУАН № 077045/07.06.2013 г. От допуснатото ПТП, на дружеството-работодател били причинени имуществени вреди от сторени непредвидени разходи, които не подлежали на пълно възстановяване от застрахователя, както и преки ищуществени вреди, тъй като повереното МПС, вследствие на пътно-транспортното произшествие, не било в техническо състояние, което да му позволява да извършва превоз на товари за период от седем календарни дни. Като последица, работодателят не бил способен да обезпечи извършването на два превоза на товари на обща стойност от 3000 лв. (без начислена печалба), разходвал сума от 75 лв. за гориво, за да транспортира камиона на самоход до ремонтна база в [населено място], като не получил 100 % възстановяване на извършените разходи от застрахователя, като невъзстановен разход били останали 440 лв., разходвани за ремонт на влекача и ремаркето на камиона, като все още не била ремонтирана и възстановена щората на ремаркето, за който ремонт следвало да се заплатят от работодателя допълнително 800 лв. Общата стойност на нанесените преки имуществени вреди на работодателя била в размер на 4315 лв. Отделно, при възлагане на следващ превоз на стоки, на 14.06.2013 г. работникът виновно допуснал ПТП в [населено място], като последица от което било налице увреждане на бронята на повереното МПС, като работодателят претърпял имуществени вреди в общ размер на 240 лв., представляващи разликата между цената, платена за извършения ремонт, и заплатеното застрахователно обезщетение. За допуснатото ПТП, на ответника по насрещния иск бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който се намирал в застрахователната компания. На следващо място, на 06.09.2013 г. при извършване на последващ превоз в посока Румъния, работникът виновно, поради несъобразителност с пътната обстановка, допуснал да гръмне една от гумите на повереното МПС, с което били повредени заден десен калник и стоп, от което работодателят претърпял имуществена вреда в общ размер на 270 лв., представляващи разликата между платената цена за извършения ремонт и заплатеното застрахователно обезщетение. На следващо място, по заявка на LKW W. I. Transportorganisation AG A., в периода 02.08.2013 г. - 05.08.2013 г. Трансмит-82 ЕООД извършило превоз на стъклени бутилки, които представлявали "чуплив товар". За извършения превоз била издадена данъчна фактура № [ЕГН]/02.08.2013 г. Стоката била разтоварена в разтоварния пункт на 05.08.2013 г. и тогава била установена вреда, нанесена от ответника, който не уведомил работодателя си за състоянието, в което е доставена стоката. След извършване на превоза и разтоварването, с писмо по електронната поща от 07.08.2013 г. дружеството било уведомено, че при разтоварване на стоката от МПС с ДК [рег.номер на МПС] /Е1695ЕА на 05.08.2013 г. е било установено, че два броя палети са счупени и негодни за употреба бутилки, което било видно и от приложените към електронното писмо снимки, както и за обстоятелството, че шофьорът на камиона не е оставил оригиналните документи на разтоварния адрес. При извършването на този превоз И. Г. виновно, поради лошо укрепване на товара, при условие, че е задължен да укрепи товара, доставил част от стоките счупени и негодни за употреба, за което на фирмата била предявена рекламация, по която все още не бил уточнен размерът на финансовото обезщетение. На следващо място, по транспортна заявка № 50131010604 на ТД Г. Румъния ООД, работодателят извършил превоз на стоки до няколко разтоварни пункта в Гърция в периода между 15.07.2013 г. и 17.07.2013 г., за което имало издадена данъчна фактура № [ЕГН]/19.07.2013 г. За извършения превоз, Трансмит-82 ЕООД заплатило на възложителя неустойка в размер на 300 евро, равни на 586.74 лв., по вина на И. Г., който пристигнал на два от разтоварните пунктове с еднодневно закъснение от уговореното в заявката, като закъснението било единствено по негова вина, както било видно от разпечатките от тахографа на МПС. Отделно от горното, И. Г. през време на упражняване на труд не спазвал трудовата дисциплина, за което му били правени множество забележки. При извършване на ремонтна дейност между 20.07.2013 г. и 27.07.2013 г. по автомобил в базата на дружеството, той, без да има право и позволение, отворил сандък на МПС на свой колега, като забравил да заключи сандъка обратно. Впоследствие на 27.07.2013 г. работникът, на който било поверено МПС, тръгнал на курс, без да знае за отворения сандък, като от него изчезнали колани за превръзка на товар, помпа, крик и маркуч, с което на работодателя виновно била причинена имуществена вреда в размер на 425 лв., представляващи разходи за закупуване на изчезналото имущество. Отделно от това, при извършване на превоз на стоки, от страна на работодателя били предоставяни парични средства за необходимите разходи на работниците, като ответникът не бил отчел с разходно-оправдателни документи сумата от 358 лв., дадени от работодателя в аванс, с което на основание чл.55 от ЗЗД се обогатил неоснователно, а работодателят обеднял със сумата от 358 лв., която подлежала на възстановяване по реда на претендираната в пълен обем гражданска отговорност на работника. Предвид изложеното се предявява насрещен иск за осъждане на г-н Г. да заплати на дружеството сумите, представляващи нанесена имуществена вреда на работодателя, както следва: 4315 лв. (четири хиляди триста и петнадесет лева), представляващи ищуществени вреди от настъпило ПТП на 07.06.2013 г., от които: 3000 лв. (три хиляди лева) - загуба от неосъществена транспортна услуга; 75 лв. (седемдесет и пет лева) - заплатени разходи за гориво; 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) - заплатени разходи за ремонт на МПС, невъзстановени от застрахователя; 800 лв. (осемстотин лева) - дадени за ремонт на МПС и неподлежащи на възстановяване от застрахователя; както и: 240 лв. (двеста и четиридесет лева) - имуществени вреди от възникнало ПТП на 14.06.2013 г. за заплатен ремонт на МПС, които били невъзстановени от застрахователя; 270 лв. (двеста и седемдесет лева) - имуществени вреди от възникнало ПТП на 06.09.2013 г. за заплатен ремонт на МПС, невъзстановени от застрахователя; 585 лв. (петстотин осемдесет и пет лева) - заплатена от фирмата неустойка на ТД Г. Румъния ООД по транспортна заявка, изпълнена с двудневно закъснение между 15.07.2013 г. и 17.07.2013 г.; 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) - имуществена вреда от заплатени от работодателя разходи за възстановяване на изчезнало имущество в периода между 20.07.2013 г. и 27.07.2013 г., съгласно фактура № [ЕГН]/23.09.2013 г. и фактура № [ЕГН]/19.09.2013 г.; 358 лв. (триста петдесет и осем лева) - неоснователно обогатяване от неотчетени от ответника аванси; заедно със законната лихва, считано от датата на постъпване на насрещния иск в съда до пълното изплащане на сумите, заедно със сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В писмения си отговор по насрещния иск г-н Г. поддържа, че претенциите били абсолютно неоснователни. Некоректно били интерпретирани изложените факти. Твърди, че изложеното като фактология в насрещния иск - случилите се пътни инциденти с него по време на работа - попадало в обхвата на чл.204 от КТ - било резултат от нормален производствено-стопански риск, за който работникът не отговарял имуществено пред работодателя. При случилото се на 07.06.2013 г. при подлеза на главен път Е-79 при [населено място] поле, общ.Благоевград, липсвал предупредителен знак, указващ преминаване на МПС само с определена височина. Нямало как да се квалифицира като умишлено действие това му нарушение. Освен това товарният автомобил бил отремонтиран в [населено място], а не в [населено място], което автоматично означавало, че разходите по ремонта му не били в посочения размер, а далеч по-ниски, като самият работник участвал с труд при ремонта. Точно защото работодателят бил наясно с тези обстоятелства, не му издал надлежна заповед своевременно - в месечния срок по чл.210, ал.2 от КТ, нито пък му удържал от заплатата за следващия месец, нито му удържал при уволнението. При инцидента на 14.06.2013 г. друг участник в движението (друго МПС) при маневра в [населено място] го заклещил в движение. За този случай органите на КАТ приели, че не той, а другият шофьор е виновен, затова по отношение на Г. липсвал акт за ПТП. Имало само съставен протокол, но в него било отразено съвсем друго, защото в хода на общата проверка контролните органи констатирали, че спрямо Г. е налице друго административно нарушение - не си носел контролния талон към свидетелството за управление на МПС и затова му бил съставен личен фиш за глоба, не на работодателя му, която той сам си платил. Що се касаело до щетите от това ПТП по служебния му автомобил - работодателят не бил ощетен, защото си получил пълния размер застраховка. На 06.09.2013 г. действително претърпял по време на път спукване на гума, но това било в рамките на нормалния производствен риск по смисъла на чл.204 от КТ, а освен това дори да сигнализирал собственика-работодател, че имал износени гуми, то той решавал кога да се сменят, не Г., както и той преценявал да ползва по-ниско качество гуми (по-евтини) - въпреки, че превозвал товари с голяма тежест, а нормално било гуми с ниско качество да се увредят по-бързо от обикновено при експлоатация. Фирмата в този случай нямало как да докаже, че непосредствено преди тръгването му на път същата гума е била увредена, защото неговите задължения - да си прегледа превозното средство преди път - винаги ги изпълнявал, защото касаели и неговата безопасност. Нелогично и смехотворно звучали твърденията на фирмата, че "виновно, поради несъобразителност с пътната обстановка" бил "допуснал да гръмне една от гумите на повереното му МПС", защото при всякаква пътна обстановка можело да се спука гума, независимо от пътя и времето, щом е изхабена и подложена на голямо натоварване. Ето защо и в този случай Г. не дължал вреди. 3а стъклените бутилки - товарът, който превозвал, бил напълно здрав до момента на пристигане в базата на получателя. Но работниците на фирмата-приемател, при започване на разтоварването - което не било негово задължение - по невнимание били разкъсали защитния найлон, с който било опасано палето, и бутилките паднали. Не бил скрил този факт от работодателя си и не бил укрил оригинални документи - взел тези документи, които получателят на стоката му предал на момента, без да проверява - както обичайно не се правело - вида на предадените му фактури и разписки. Затова не приема обвинението, че е налице негова вина поради лошо укрепване на товара. Последният бил добре укрепен и по време на превоза липсвали повреди в товара, това станало при разтоварването от други лица, не от него. Не приемал, че това обстоятелство се доказва с фактури, а не с констативен протокол, подписан от превозвача и получателя. За закъснението на 15-17 юли 2013 г., по заявка с ТД Г. Румъния ООД, също твърди, че нямал вина. Поначало му била поставена невъзможна във времеви диапазон от 24 часа задача да извърши превоз на стоки, които се товарят в [населено място] (което означавало забавяне във времето), да достави същата стока на три различни пункта в Гърция, отдалечени на километри един от друг, при това не бил предупреден от работодателя си (нито писмено, нито устно), че се налагало за 24 часа да извърши превоза. Освен това, в ЧМР-заявката бил отразен групаж, което означавало, че пунктовете на разтоварване са няколко и едновременно с това в същото ЧМР-заявка липсвало писмено ограничение за срока на доставката. Освен бавенето при товаренето в [населено място], имало технологично време и бавене при преминаване през граничния пункт Кулата. Така Г. пристигнал на първия пункт в Гърция едва в 15.30 ч. Първото разтоварване, не по негова вина, започнало едва в 20.45 ч., т.е. чакал повече от 4 часа. Към онзи момент работното му време вече било приключило, а и с оглед нормативните изисквания с международен характер - режим на пътуване-почивка на шофьора - нямало как след 21 ч. да продължи да пътува до другите два пункта за разтоварване, затова го отложил за следващия ден. Ето защо оспорва претенцията за вреди, виновно причинени от него от евентуална рекламация. Твърди, че фактура № 11832/08.08.2013 г. била съставена за глоба на друг, различен от поверения му товарен автомобил, с който работел - в същата било отразено, че става реч за автомобил с рег. [рег.номер на МПС] и Е2213ЕА, а Г. винаги извършвал превози само с автомобил рег. [рег.номер на МПС] и Е1695ЕА, и тези номера били отразени и в трудовия му договор. Изготвянето на фалшиви документи било практика за бившия му работодател, който го снабдявал с официални служебни бележки, удостоверяващи, че е в редовен платен отпуск (което си било невярно) и които по дати съвпадали с времето, през което бил в действителност на работа. Целта на тези бележки, с които били снабдявани всички шофьори, била да се оправдаят при евентуална проверка от контролните органи (КАТ и ДАИ), че не спазват законово регламентираните почивки на шофьора, а да свършат поставената задача-превоз за по-кратко време без съблюдаване на международните стандарти за почивка, при нарушението на които се налагали големи глоби на фирмите-превозвачи. Имал готовност да предостави на съда тахошайби, от които чрез експертно разчитане да се удостовери, че на посочените в бележките дати, в които уж не работел, извършвал превози със служебния автомобил - с цел установяване редовната практика на бившия му работодател да фалшифицира документи с цел да прикрие свои закононарушения. Оспорва поредното обвинение, формулирано като "неспазване на трудовата дисциплина", което приемал за долнопробна клевета. Не бил отварял никакъв сандък на колега - липсвало каквото и да било доказателство, уличаващо го в такова нарушение. Задължение на всеки шофьор било преди пътуване да си прегледа изправността на автомобила и всичките му принадлежности, включително и въпросния сандък с инструменти. За всички шофьори на въпросната фирма липсвали приемо-предавателни протоколи за поверените им автомобили. Нямало как Г. да поеме щети от липси по автомобила на друг колега. Нямало водено наказателна разследване или нещо подобно за установяване авторството на отваряне на въпросния сандък. Оспорва и обвинението за неотчетени с разходно-оправдателни документи 358 лв. Отрича да е получавал каквито и да било авансово суми. Поради изложеното моли за отхвърляне на насрещната искова претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът е дал следната правна квалификация - чл.344, ал.1, т.1 и 3, чл.225, ал.1, чл.224, ал.1, чл.128, т.2, чл.221, ал.2 и чл.220, ал.1 от КТ - за претенциите на г-н Г.; чл.211 от КТ, чл.203, ал.2 от КТ, чл.45 от ЗЗДог и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗДог - за насрещните претенции на Трансмит-82 ЕООД.

Няма признати права и обстоятелства.

Няма ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

Доказателствената тежест е разпределена, както следва - г-н Г. трябва да докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с Трансмит-82 ЕООД; че добросъвестно и качествено е изпълнявал трудовите си задължения; че е имал право на платен годишен отпуск; Трансмит-82 ЕООД трябва да докаже, че г-н Г. е извършил твърдяните нарушения на трудовата дисциплина; че му е била осигурена възможност да даде обяснения; че е била спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание; че дисциплинарното наказание съответства на тежестта на нарушенията; че нарушенията са били извършени от г-н Г. виновно; че са били налице предпоставките за удържане на една негова брутна заплата; че същият умишлено е причинил на дружеството описаните в насрещната искова молба вреди - претърпяни загуби и пропуснати ползи; че авансово са му били дадени въпросните 358 лв., които той не е върнал; че възнагражденията, които той претендира, са му изплатени; че обезщетенията, които той претендира, не му се следват; че е ползвал платения си годишен отпуск.

По делото се събраха писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Прие се заключение по счетоводна експертиза. Прие се и заключение по оценителна експертиза.

В първото открито съдебно заседание съдът допусна конкретизация относно периода на претендираните неизплатени трудови възнаграждения, както следва - половин трудово възнаграждение за месец май 2013 г., половин трудово възнаграждение за месец септември 2013 г. и цяло трудово възнаграждение за месец август 2013 г.; коригираха се и датите, за които в насрещната искова молба се претендира обезщетение в размер на 425 лв., а именно - периодът 20.07.2013 г. - 27.07.2013 г. стана 20.05.2013 г. - 27.05.2013 г.

В откритото съдебно заседание, провело се на 19.05.2014 г., производството по делото е прекратено по отношение на иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, поради отказ от същия. В същото заседание са допуснати изменения на други искове - на иска по чл.220 от КТ, изразяващо се в увеличаване на неговия размер от 415 лв. на 417.49 лв.; на иска по чл.224 от КТ, изразяващо се в увеличаване на неговия размер от 120 лв. на 132.84 лв., и на иска по чл.128 от КТ, изразяващо се в намаляване на неговия размер от 822.50 лв. на 705.53 лв.

Установи се следната фактическа обстановка:

От приложения към първоначалната искова молба трудов договор № 15/15.05.2013 г. е видно, че на същата дата И. Г. е започнал работа в ответното дружество като шофьор на товарен автомобил, с основна заплата от 415 лв., на пълно работно време, за неопределено време, с платен годишен отпуск от 20 дни.

С писмена покана от 07.08.2013 г., неносеща подписа на Г. (лист 12 от делото), той е помолен да даде писмено обяснение в тридневен срок за транспортна заявка позиция 1738/308/0007.

С писмена покана от 09.09.2013 г., неносеща подписа на Г. (лист 11 от делото), той е помолен да даде писмено обяснение в тридневен срок за товар по транспортна заявка № 50131010604.

На 31.07.2013 г. по банков път на Г. са преведени 327.28 лв. заплата за юни 2013 г., а на 30.08.2013 г. - 327.28 лв. заплата за юли 2013 г.

На 13.09.2013 г. е издадена заповед, с която на Г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение поради извършени нарушения - 1. ПТП, 2. Закъснение доставка на стока, 3. Неукрепване на товар - извършени на: 1.06.06.2013 г., 2.16.07.2013 г., 3.02.08.2013 г. - като наказанието било въз основа на неумение, несправяне и безотговорност.

На същата дата е издадена и заповед № 11/13.09.2013 г. за прекратяване на трудовия договор на Г..

Издадена е била и заповед без № и дата, с която във връзка с дисциплинарното уволнение дружеството е удържало като обезщетение едно брутно трудово възнаграждение на Г..

Ответното дружество е представило екземпляри от двете писмени покани и от заповедите за уволнение и прекратяване на трудовия договор, в които има положени подписи от Г..

Вещото лице счетоводител Р. В. даде заключение, според което начислените, но неизплатени суми на Г. за август и септември 2013 г. са в размер на 303.47 лв., които са били удържани от работодателя. Не е начислен и изплатен дължим клас в размер на 1.70 лв. Няма доказателство, че чистата сума за получаване за май 2013 г. в размер на 222.58 лв. е получена от Г.. Начисленото, но неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 119.56 лв. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 2504.94 лв. Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е за 7 дни и възлиза на 132.84 лв., то е начислено за декември 2013 г. и удържано от работодателя. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е в размер на 417.49 лв., а неизплатените трудови възнаграждения - в общ размер на 305.17 лв.

С наказателно постановление № 967/04.07.2013 г. Г. е санкциониран за това, че на 07.06.2013 г. около 19.25 ч. в района на [населено място] поле, общ.Благоевград, при управление на поверената му композиция от влекач и ремарке е допуснал ПТП, като не се е съобразил с височината и габаритите на автомобила, състоянието на пътя и на превозното средство, и се е ударил в ж.п.подлез, необозначен с пътен знак, с горната част на МПС. Наложена му е глоба от 100 лв., която той е заплатил.

Съгласно писмо от 06.08.2013 г. (лист 223 от делото), Г. Румъния уведомява Трансмит-82 ЕООД, че поради забавяне на доставката по заявка 50131010604 му е начислило неустойка в размер на 300 евро.

Със заповед № 4/09.09.2013 г. на управителя на дружеството, на Г. е удържана сумата от 300 евро, представляваща начислената неустойка от Г. Румъния.

Със заповед № 5/23.09.2013 г. на управителя на дружеството, на Г. е удържана сумата от 410.56 лв. за възстановяване на щетите от изгубения по вина на Г. инвентар от камиона на К. С. М..

Управителят на Трансмит-82 ЕООД е отговарял на въпроси по реда на чл.176 от ГПК (лист 243 от делото), но фактите, изяснени в тази процедура, нямат пряко отношение към делото.

От справката от НАП за трудовите договори на Г. (лист 261 от делото) се изясни, че в периода 25.09.2013 г. - 30.09.2013 г. той е работил във Ваникартранс, а след 04.04.2014 г. - в Транс-И.А.

С наказателно постановление № 21160/27.06.2013 г. Г. е санкциониран за това, че на 14.06.2013 г. около 10.10 ч. в [населено място], надлез Надежда, управлява лек автомобил Мерцедес, без да носи контролния талон към СУМПС, за което му е наложена глоба от 10 лв., която той е заплатил.

От констативен протокол № 2/23.04.2014 г., съставен от ИААА, е видно, че при извършената комплексна проверка на Трансмит-82 ЕООД не са констатирани нарушения относно работното време на водачите, почивките и използването на тахографите.

При разпита си свидетелката А. Г. посочи, че живее на съпружески начала с И. Г.. Той започнал работа в Трансмит-82 ЕООД на 15.05.2013 г., като бил назначен за шофьор на товарен автомобил. Преди това не бил карал товарен автомобил. Той бил нает от В. и С. И Д. И. не се занимавал с никаква дейност в тази фирма и бил фигурант. Майка му и баща му се занимавали с всичко. Те били действителните собственици, които давали заплатите. Имало период, в който фирмата се водела на В. И., но след едно изчезване на камион в К. дефиле, адвокат Т. Т. го посъветвал да прехвърли фирмата, за да не търпи имуществени вреди. Той я прехвърлил на сина си Д. И.. С официалния печат на фирмата се разпореждала С. И.. Инцидентът с камиона на И. при [населено място] поле станал, защото пред подлеза не е имало пътен знак, който да отбелязва височината на товарните автомобили, които да не преминават под него. И. не бил от [населено място] и нямало как да знае особеностите на всеки пътен участък. След това автомобилът бил откаран за ремонт в [населено място]. И. участвал в ремонтните дейности и ходел през всичките дни, в които трябвало да бъде отремонтиран камионът. Ходел на пълно работно време. Работодателят му си получил обезщетението от застрахователя. На И. не му удържали абсолютно нищо от заплатата за това ПТП. В [населено място] имал лек инцидент при преминаване през кръгово кръстовище, бил му съставен фиш за това, че не си носел контролния талон към свидетелството за правоуправление. За предишното ПТП му наложили глоба от 100 лв., която И. си платил. Гумите във фирмата не били с високо качество и не се сменяли редовно, били износени, И. сигнализирал на управителя, но той не направил нищо. За случая с палетата с бутилки, при пристигането в съответната фирма започнали да разтоварват камиона и при разтоварването самите хора, които разтоварвали, скъсали част от защитния найлон и бутилките паднали и се счупили. Това станало в Румъния и не бил съставен документ. На И. отново не му удържали нищо от заплатата. Работодателите не му отправили никакво обвинение. Той им обяснил какво се е случило и че вината не е негова, и те продължили да му възлагат нови курсове. Следващият курс бил за Гърция през юли 2013 г. Отишъл да го товарят в [населено място] в 15.45 ч., товарили го около 4 часа, станало 20.00 ч. и му изтекъл работният ден, и не можел да продължи да шофира. Трябвало да остане да почива. По закон нямал право да продължи, иначе глобите били големи. Останал да нощува тук. Рано сутринта тръгнал за Гърция, като там трябвало да разтовари на три различни места. Загубил време и на ГКПП Кулата, защото там трафикът бил интензивен. През същия ден успял да разтовари на първото място, и там го забавили отново при разтоварването, и на следващите места разтоварил на другия ден. След като се върнал от въпросния курс, отново никой от И не му направил проблем. И. не бил ползвал отпуск. Не му давали да си ползва регламентираната почивка от един до друг курс. В неделя, вместо да си почине вкъщи, той ходел да ремонтира товарния си автомобил. В началото на септември И. всеки ден ходел на работа. Казал на И, че те не му плащат за това да е монтьор, а че трябва да бъде шофьор. Тогава В. И. му казал, че ако не му изнася, може да си тръгне, да си донесе молбата за напускане. И. я отнесъл. Молбата била с един месец предизвестие и по взаимно съгласие. Когато И я приели, не я входирали и не му дали екземпляр. До 13.09.2013 г. той работел, след което започнал да не ходи и отишъл да си търси документите, и С. И. му казала, че не е готова заповедта за прекратяване на договора. Най-после на 23.09.2013 г. му връчили пълен набор от документи и И. ги подписал всичките тогава, но някои от тях били със стари дати. Двете покани за обяснения той ги видял и подписал на 23.09.2013 г. Бил изненадан, че заповедта не е по взаимно съгласие, те му отговорили, че така са преценили и са решили да го уволнят дисциплинарно.

Свидетелят Р. Г., баща на свидетелката А. Г., разказа, че познава И. от три години и половина. В началото на май 2013 г. И. започнал работа в Трансмит-82 ЕООД. Не бил практикувал преди това шофиране на тежкотоварни автомобили. Когато започнал, имал проблем до [населено място] поле - ударил ремаркето в подлеза, но на самия мост нямало указателна табела и преди моста нямало знак, който да посочва, че не могат да минат превозните средства под него. Щетите не били кой знае какви - скъсан брезент, изкривена греда отдясно отпред, челните алуминиеви греди се били изместили, а задната греда на вратата се била отлепила и усукала. На другия ден автомобилът бил закаран в [населено място], като там И. участвал в ремонтирането. Свидетелят го возел всеки ден до [населено място]. Ремонтът продължил три-четири дни. Фирмата взела пари от застрахователя. Следващият инцидент бил в [населено място], като И. го наказали, защото не си носел контролния талон. Станал инцидент и през лятото - спукана гума, тя била стара и за смяна. Инцидентът в Румъния го причинили самите получатели, които скъсали найлона на палетата. И. сигнализирал много пъти на шефовете си за гумите, но без резултат. В случая с изчезнали инструменти от сандък на друг шофьор И. не бил замесен. За курса в Гърция И. го забавили на ГКПП Кулата. Трябвало да разтовари на три места, с голямо разстояние между тях. На 10.09.2013 г. му казали да напусне, ако иска. Три дни след това той си подал молба за напускане по взаимно съгласие, трябвало да му оправят документите. Мотали го две седмици и на 23.09.2013 г. му връчили всички документи да ги разпише, и тогава И. разбрал, че е дисциплинарно уволнен.

Следващият свидетел, който даде показания по делото, е В. И.. Той посочи, че във фирмата работи от създаването й. Първоначално тя се водела на него. И. Г. започнал работа при тях през май 2013 г. като шофьор. Той имал задължение да си поддържа автомобила. Гумите им не били износени, винаги купували нови гуми, втора употреба никога не били купували. Транспортното произшествие, което се случило с И. в [населено място] поле, станало въпреки точните и ясни инструкции, които му дали. И. бил забил камиона отдолу под моста. Счупени били покривът и спойлерът, ремаркето било усукано, вратите били изхвръкнали навън. Извадили камиона, разтоварили го, върнали го обратно, прибрали го в гаража. На другия ден дошли застрахователи, които направили протокол. Камиона го закарали на един майстор в [населено място]. Застрахователите им платили по експертна оценка, а не по фактура. Направили го камиона почти изцяло, само покрива не успели, защото за него трябвал специализиран сервиз. По принцип пътен знак там нямало. То било дере, там не било за камиони, а за каруци. При превоза за Румъния И. не ползвал колани и предпазни дъски, товарът вътре се люшкал, всичко било по земята изпочупено. Относно транспортната услуга за Гърция И. имал закъснение и на дружеството била наложена неустойка. Имало и липси на екипировка, помпа, крик и маркучи. И. без разрешение, без да пита нито И., нито колегата си К. М., му отворил по някакъв начин сандъка, взел наличните там колани, ъгли, маркучи. Липсващото оборудване после дружеството си го купило. Преди да го уволнят дисциплинарно, И. изобщо не идвал на работа. Свидетелят не е присъствал на връчването на документите за уволнението на И..

Свидетелката С. И. сподели, че работи в Трансмит-82 ЕООД от основаването на фирмата, като счетоводител и спедитор. За 4 месеца работа при тях И. направил много поразии. Първата била ПТП до [населено място] поле. В. И. го предупредил откъде трябва да мине, обаче И. минал под моста. Там пътен знак не е имало. Тогава им платили застраховка. Втората щета била при ПТП в [населено място], тогава ремонтът им излязъл 400 лв. По третата щета - за спуканата гума - били на "минус" с 270 лв. След това имало инцидент и в Румъния със счупени бутилки. Друга щета дошла от доставката в Гърция - 300 евро. На шофьора К. му изчезнали колани и ъгли, които се намирали в сандъка на автомобила му. И. Г. търсил нещо в сандъка и без да се обади на колегата си, взел каквото му е необходимо и явно не затворил сандъка, после по време на път изпаднали въпросните неща. Наложило се фирмата отново да ги купува. Имало суми, които Г. не бил отчел след края на курсовете. Нямало акт от полицията за това, че И. е извършил евентуална кражба от сандъка на колега. Тя вярвала на К., а не на И.. И. пред нея не се бил оплаквал, че гумите му са износени. Нямала спомен на коя дата бил уволнен И.. Заповедта за уволнение, заповедта за удръжка от заплатата, поканите за писмени обяснения му били връчени по дати. Преди това не били предявили претенции към И. - ставало реч още за първия инцидент под моста - защото мислели, че ще "влезе в релси". Трудовите възнаграждения се изплащали по банка, по каса, на ръка.

Свидетелят К. М. сподели, че работи в Трансмит-82 ЕООД като шофьор. С И. Г. работили заедно. Той не се справял добре с работата си, защото нямал опит и не възприемал това, което му казвали. Грешките на И. по време на работа били много - един път ударил колата в [населено място], втори път ударил колата в [населено място]. Имал проблеми със срочността на доставките. Не стигал навреме да разтовари. Изчезнало почти всичко, което имало в сандъка на М. - обезопасяващите колани за товарите, ъглите, маркуч за гуми, ключ за гуми. И. Г. признал пред свидетеля, че той е пипал, като търсил крик в сандъка, не го затворил, а и не предупредил М., и вещите по време на движение били изпаднали. Заплатата я плащали някой път по карта, някой път - на ръка. Авансово средства преди курс, за да плащат, работодателите му били давали, без разписка, на доверие. М. не бил присъствал на връчването на документи на И..

Последен по делото се разпита като свидетел И. Т.. Той каза, че сега И. работи в неговата транспортна фирма. Досега от негова страна не е имало нарушения, справял се много добре, отговорен е, нямал направени ПТП, всичко било наред, спазвал часовете за доставка, държал се колегиално, експедиторките били доволни, разчитало се на него.

Приобщиха се документи от съответните ликвидационни преписки от ДЗИ-Общо застраховане ЕАД. Те са анализирани и пространно коментирани в заключението на вещото лице инж.В. Н. на листи 354-369 от делото.

Гореизложеното налага следните правни изводи:

Съдът приема, че процедурата по налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение - на И. Г. е съществено опорочена още на фазата по снемане на обясненията на работника (чл.193 от КТ).

Изслушването на работника/служителя или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя. Това действие е част от дисциплинарната процедура и е нейно задължително изискване. Законодателят й е придал такова съществено значение, като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето, спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки. Самото искане за даване на обяснения трябва да изхожда от носителя на дисциплинарна власт и да е във връзка с допуснати конкретни нарушения на трудовата дисциплина, насочващи към открито дисциплинарно производство, респ. - към възможност за носене на дисциплинарна отговорност (решение № 322 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Т. М.). При поискване на обясненията работодателят следва да уведоми работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура и да индивидуализира дисциплинарното нарушение чрез посочване трите имена на извършителя на нарушението, длъжността и мястото на работа, точно и пълно описание на извършеното нарушение, времето на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, потвърждаващи фактите (ако има такива).

Издадената в конкретния случай заповед от 13.09.2013 г., с която е наложено наказание уволнение, е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на императивната разпоредба на . Поисканите от работодателя с поканите от 07.08.2013 г. и 09.09.2013 г. обяснения са неясни и неконкретизирани, състоят се буквално от по едно-единствено изречение, поради което И. Г. е бил лишен от възможността да се запознае с това, за какви конкретни нарушения му се искат обяснения. Не е спазено изискването по един ясен, недвусмислен и разбираем за Г. начин да се посочи за какво точно се искат обяснения.

С оглед на горното и на основание чл.193, ал.2 от КТ, уволнението следва да бъде отменено, без съдът да го разглежда по същество.

Производството по иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ беше прекратено и съдът не дължи произнасяне.

Исковете по чл.224, ал.1 и чл.128, т.2 от КТ подлежат на уважаване в размерите, изменени в заседанието от 19.05.2014 г. и съобразени с неоспореното заключение на вещото лице Р. В.. В тежест на работодателя беше да докаже плащане по някой от начините, посочени в чл.270, ал.3 от КТ, но това не се случи. Те следва да се присъдят на Г. заедно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда. Възнагражденията за август и септември са незаконно удържани от работодателя по реда на чл.221, ал.2 от КТ (след като уволнението се призна за незаконно и ще се отмени от съда).

Искът по чл.220, ал.1 от КТ ще следва да се отхвърли, защото евентуалното му уважаване предпоставя законност на уволнението, а в случая не е така.

Ще следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение относно уважените парични претенции на И. Г. (чл.242, ал.1 от ГПК).

Съдът счита насрещните искове на работодателя, с правно основание чл.211 от КТ, чл.203, ал.2 от КТ, чл.45 от ЗЗДог и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗДог, за неоснователни и недоказани.

Не се доказа даването на неотчетен от Г. аванс в размер на 358 лв. В тази насока работодателят не ангажира нито надлежни писмени доказателства, нито гласни такива, а в негова тежест беше да установи това. Ето защо претенцията по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗДог подлежи на отхвърляне.

Съдебният ред за реализиране на имуществена отговорност на работника по предпоставя материалноправно основание за пълна имуществена отговорност съгласно гражданския закон. Предвид хипотезата на , такова е налице, когато вредата е причинена умишлено, не при или по повод изпълнението на трудовите задължения или пък деянието съставлява престъпление. Видно от обстоятелствата, изложени в насрещната искова молба, Трансмит-82 ЕООД всъщност претендира обезщетение за вреди, причинени му от работника по небрежност по време на изпълнение на възложената му работа. Инициирането направо на съдебния исков процес, без провеждане на процедурата по - , лишава предявения иск от основание. Специалният ред за осъществяване на ограничена имуществена отговорност всякога изключва прякото приложение на съдебното исково производство.

Пълната имуществена отговорност на основание се определя от гражданския закон - , уреждащ отговорността за непозволено увреждане. За да бъде уважен един такъв иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно: да се установи наличието на деяние, чийто автор е работникът/служителят; деянието да е противоправно; да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на , а именно: деянието да е осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена () и съответно би могла да бъде реализирана само по реда на Раздел втори на Глава десета, а не по общия ред. В случая при никоя от хипотезите, изтъкнати в насрещната искова молба на Трансмит-82 ЕООД, действията/бездействията на И. Г. не могат да бъдат определени/охарактеризирани/приети за умишлени такива, поради което и претенциите на дружеството се явяват неоснователни и не подлежат на уважаване.

На И. Г. се следват направените по делото разноски, изчислени и присъдени съобразно уважените/отхвърлени негови искове и изцяло отхвърлените насрещни искове, и след компенсация с разноските на дружеството, изчислени съобразно отхвърлените искове на Г.. В крайна сметка, на И. Г. трябва да се присъдят разноски от 1117.22 лв. Заплатените адвокатски възнаграждения от негова страна не следва да бъдат счетени за прекомерни. С оглед обема, характера и фактическата и правна сложност на настоящото дело, не са налице обстоятелства за тяхното намаляване.

Трансмит-82 ЕООД трябва да внесе следващите се държавни такси върху уважените искове на Г., както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице Р. В..

Мотивиран по този начин, Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на И. Й. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица] адвокат Ю. А., извършено със заповед от 13.09.2013 г. на Д. В. И., управител на Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], както и прекратяването на трудовия му договор, направено със заповед № 11/13.09.2013 г. на Д. В. И., управител на Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], и ги ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В. И., да заплати на И. Й. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица] адвокат Ю. А., следните парични суми:

1 - на правно основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда - 705.53 лв. (седемстотин и пет лева и петдесет и три стотинки) - дължими и неизплатени трудови възнаграждения за май, август и септември 2013 г. (тези за август и септември - незаконно удържани от Трансмит-82 ЕООД по реда на чл.221, ал.2 от Кодекса на труда), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба в съда - 01.11.2013 г., до изплащането на сумата от 705.53 лв.;

2 - на правно основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда - 132.84 лв. (сто тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 7 работни дни, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба в съда - 01.11.2013 г., до изплащането на сумата от 132.84 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на горната осъдителна част на настоящото съдебно решение.

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Й. Г. срещу Трансмит-82 ЕООД с правно основание чл.220, ал.1 от Кодекса на труда, за присъждане на сумата от 417.49 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба в съда - 01.11.2013 г., до изплащането на сумата от 417.49 лв.

ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, предявени от Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В. И., срещу И. Й. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица, адвокат Ю. А., с правни основания чл.211 от КТ, чл.203, ал.2 от КТ, чл.45 от ЗЗДог и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗДог, за присъждане на следните суми, представляващи нанесена имуществена вреда на дружеството, както следва: 4315 лв. (четири хиляди триста и петнадесет лева), представляващи ищуществени вреди от настъпило ПТП на 07.06.2013 г., от които: 3000 лв. (три хиляди лева) - загуба от неосъществена транспортна услуга; 75 лв. (седемдесет и пет лева) - заплатени разходи за гориво; 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) - заплатени разходи за ремонт на МПС, невъзстановени от застрахователя; 800 лв. (осемстотин лева) - дадени за ремонт на МПС и неподлежащи на възстановяване от застрахователя; както и: 240 лв. (двеста и четиридесет лева) - имуществени вреди от възникнало ПТП на 14.06.2013 г. за заплатен ремонт на МПС, които били невъзстановени от застрахователя; 270 лв. (двеста и седемдесет лева) - имуществени вреди от възникнало ПТП на 06.09.2013 г. за заплатен ремонт на МПС, невъзстановени от застрахователя; 585 лв. (петстотин осемдесет и пет лева) - заплатена от фирмата неустойка на ТД Г. Румъния ООД по транспортна заявка, изпълнена с двудневно закъснение между 15.07.2013 г. и 17.07.2013 г.; 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) - имуществена вреда от заплатени от работодателя разходи за възстановяване на изчезнало имущество в периода между 20.05.2013 г. и 27.05.2013 г., съгласно фактура № [ЕГН]/23.09.2013 г. и фактура № [ЕГН]/19.09.2013 г.; 358 лв. (триста петдесет и осем лева) - неоснователно обогатяване от неотчетени от ответника аванси; заедно със законната лихва, считано от датата на постъпване на насрещния иск в съда до пълното изплащане на сумите, заедно със сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В. И., да заплати на И. Й. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица] адвокат Ю. А., сумата от 1117.22 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева и двадесет и две стотинки) - направени по делото разноски, изчислени и присъдени съобразно уважените/отхвърлени негови искове и изцяло отхвърлените насрещни искове, и след компенсация с разноските на дружеството, изчислени съобразно отхвърлените искове на Г..

ОСЪЖДА Трансмит-82 ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В. И., да внесе по сметка на Районен съд Благоевград сумата от 330 лв. (триста и тридесет лева), включваща следващите се държавни такси по уважените искове на И. Й. Г. (180 лв.) и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице Р. В. (150 лв.).

На страните да се връчат копия от настоящото съдебно решение, което може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Благоевград чрез Районен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: