гр. София, 14.08.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 3161 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени осъдителни искове от Л.М.Л., както следва:
-
искове
с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу „ЗК Л.И.“ АД
за присъждане на сумата от 200 000.00 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на М.Х.Р., починал при ПТП на 25.11.2016г.,
причинено виновно от водача на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******- Т.Д.П.,
застрахован при ответника по валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
12.07.2018г. до окончателното плащане;
-
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Т.Д.П.
за присъждане на сумата от 200.00 лева, частично от сумата 7000.00 лева – лихва
за забава за периода 25.11.2016г. – 12.07.2018г., дължима върху главницата от
200000.00 лева, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на М.Х.Р., починал при ПТП на 25.11.2016г., причинено виновно от този
ответник като водач на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******.
Ищцата твърди, че на 25.11.2016г. на път III-307, при км 3+700, между гр.Луковит и
с.Тодоричене, е настъпило ПТП, причина за което било противоправното и виновно
поведение на водача на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******- Т.Д.П., която шофирала
с несъобразена с пътните условия скорост – завой и мокра пътна настилка, поради
което навлязла в лентата за насрещно движение, в която причинила удар с
насрещно движещият се в своята лента л.а. „Ауди 80“ с рег.№ *******. Посочва,
че в резултат от удара починал М.Х.Р., водач на л.а. „Ауди 80“, тъй като
причинените му травматични увреждания били несъвместими с живота. Заявява, че починалият
Р. бил неин биологичен баща, който обаче не я припознал, но независимо от това
се грижел непрекъснато за нея и поддържал близки отношения, поради което между
тях била изградена силна емоционална връзка със съдържанието, което изпълвала
връзката родител – дете. Уточнява, че през целия си живот е познавала М.Р. като
свой баща и така го наричала, двамата често се срещали след раздялата на майка
й с М., често пребивавала в неговия дом, ежеседмично баща й я посещавал, поради
което загубата му й причинила силно страдание, потиснатост, тъга и чувство за
безсилие и незащитеност. Поддържа, че отговорността на
деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за
задължителна отговорност ГО с ответника по полица № BG/22/116000141252 за
периода 23.01.2016г. - 22.01.2017г. и заявява, че на 04.07.2018г. е предявила
извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за причинените й
болки и страдания от загубата на своя баща, но на 12.07.2018г. бил заявен отказ
от застрахователят да уважи искането й. Предвид изложеното, предявява иск за
осъждане на „ЗК Л.И.“ АД да й заплати обезщетение в размер на 200000.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на постановения отказ – 12.07.2018г., до
окончателното плащане. Изразява съображения, че в застрахователното покритие не
се включват закъснителните лихви върху търсеното обезщетение за времето от
деликта до отказа на застрахователя, поради което, без да заявява главен иск за
присъждане на обезщетение от деликвента Т.Д.П.,
предявява иск срещу нея за присъждане на лихва за забава върху главницата от
200000.00 лева за периода 25.11.2016г. – 12.07.2018г. в размер на 200.00 лева,
претендирани частично от 7000.00 лева. Претендират се разноски.
Ответникът
„ЗК Л.И.“ АД признава, че е страна по валиден към датата на събитието договор за застраховка ГО, по
силата на който покрива отговорността на деликвента. Не оспорва, че в резултат
на произшествието М.Х.Р. е починал, но оспорва правото на ищцата да търси обезщетение
от застрахователя с твърдение, че между починалия и нея не са възникнали
особени отношения на близост. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на
застрахования при него автомобил, като твърди, че ударът се дължи на виновно
нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на починалия водач на
л.а. Ауди 80“, който навлязъл в лентата за насрещно движение. При условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия с твърдение, че е нарушил правилата, както и че е управлявал превозното
средство без предпазен колан. Претендира разноски.
Ответникът Т.Д.П. оспорва претенцията с
твърдения, че не е нарушила правилата по ЗДвП; че ударът бил причинен по вина
на М.Х.Р., който навлязъл с висока скорост в нейното платно за движение;
евентуално, че с това поведение същият е съпричинил
вредоносния резултат; че между ищцата и починалия не е била изградена силна
емоционална връзка, която да придава качеството на правоимащ
за Л.Л. да претендира обезщетение за вреди,
уважаването на която претенция предпоставя основателността на акцесорния иск.
Заявява, че застрахователят е бил известен за настъпилото ПТП още на
26.11.2016г. от нейния съпруг, като собственик на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******, поради което и
считано от тази дата „ЗК Л.И.“ АД е задължен за закъснителната лихва върху евентуално
дължимото обезщетение.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа
страна следното:
Представен е констативен протокол № 109 от 25.11.2016г.,
съставен от дежурен ПТП относно настъпило на същата дата на път III-307, при км
3+700, произшествие с участието на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******и л.а. „Ауди
80“ с рег.№ *******. В същия се съдържат констатации на посетилия
местопроизшествието, че ударът се дължи на виновното поведение на водача на
л.а. „БМВ 730Д“ Т.Д.П., която е навлязла в лентата за насрещно движение.
Отразено било, че пътуващите в л.а. „Ауди 80“ три лица за загинали, между които
водачът М.Х.Р., за когото е приложено и удостоверение за наследници.
От представено удостоверение за раждане на ищцата се
установява, че Л.М.Л. има вписана в акта само майка, но не и баща.
По делото не се спори и се признава от ответника „ЗК Л.И.“
АД, че към 25.11.2016г. между дружеството и собственика на л.а. „БМВ 730Д“ с
рег.№ *******е бил валиден договор за застраховка ГО. Обстоятелството е
удостоверено със справка от информационната система на ГФ и е отделено за
безспорно с определението на съда от 15.04.2020г.
Представена е депозирана пред „ЗК Л.И.“ АД на
04.07.2018г. молба-претенция по чл.380 КЗ от Л.М.Л. за определяне на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на загиналия М.Х.Р.. С
молбата са били представени изготвените към този момент документи за процесното
ПТП и е била посочена банкова сметка ***. Видно от писмо отговор от
12.07.2018г. дружеството ответник е отказало изплащане на обезщетение.
Спорни по делото са били както механизма на ПТП, така
и търпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на М.Х.Р., предвид
възражението на ответното дружество, че Л.М.Л. не е негова дъщеря, а полаганата
от починалия родителска грижа по отношение на нея не е доказана.
Съгласно приобщените по делото присъда по н.о.х.д. №
142/2020г. по описа на ОС – Ловеч, решение по в.н.о.х.д. № 33/2022г. на АС –
В.Търново и решение от 03.04.2023г. по н.д. № 1027/2022г. на ВКС, за настъпилото
транспортно произшествие е било образувано наказателно производство срещу водача
Т.Д.П. за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, вр.чл.342, ал.1 НК. С постановените актове същата е била призната за виновна, че на 25.11.2016г.
при управление на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******на път III-307, при км 3+700,
е нарушила виновно правилата за движение по пътищата, като не контролирала
непрекъснато управляваното от нея превозно средство и неправомерно е навлязла в
лентата за насрещно движение, с което поведение станала причина за удар с
движещият се насрещно и в своята лента л.а. „Ауди 80“ с рег.№ *******, като по
непредпазливост причинила смърт на три лица. Наложено й било наказание лишаване
от свобода, изтърпяването на което било отложено за петгодишен изпитателен
срок. Присъдата е влязла в сила на 03.04.2023г. и е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца (чл.300 ГПК). Предвид изложеното, съдът намира за доказан твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП и приема, че вината на водача на л.а. „БМВ 730Д“
за произшествието е установена по несъмнен начин.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по
която е обосновал извод, че смъртта на водача на л.а. „Ауди 80“ М.Х.Р. е
резултат от причинена при удара съчетана травма, като настъпилите увреждания не
са били съвместими с живота, в резултат на което този пострадал е починал.
Характерът на травматичното увреждане съответства на механизма на ПТП, поради
което експертът приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
смъртта на лицето и пътното произшествие. Обоснован е извод, че при тези вреди
е без значение дали загиналия е пътувал с поставен обезопасителен
колан, т.е. леталният изход би настъпил без оглед на това обстоятелство.
Разпитани като свидетели са В.П.И., М.Н.И., М.М.А.иМ.Л. Р.а, от чиито показания
се установява, че М.Х.Р. и майката на Л.М.Л. -М.Л. Р.а са живеели като
семейство 10 години в с.Брестница, от което съжителство били родени три деца,
най-малкото от които била ищцата. Сочат, че когато тя била на около 5 години
родителите й се разделили, като баща й отишъл да живее в с.Добревци с друга
жена. Потвърждават, че макар да имал друго семейство, М.обгрижвал
децата си, родени от връзката му сМ.Л. Р.а, като най-много
се грижел за ищцата Л.М.Л., тъй като тя не можела да говори и да чува и се
нуждаела от помощ непрекъснато, каквато помощ под формата на грижи, дрехи, вещи
и пари били осигурявани от М.Х.Р. до смъртта му. Свидетелите заявяват, че починалият
много обичал дъщеря си и така се обръщал към нея, а тя го викала „татко“, както
и че били много близки, тъй като до петгодишната й възраст М.Р. се грижел за
нея в общия им дом, а след това я взимал често за четири –пет дни при него или
я посещавал ежеседмично. Категорични са, че смъртта му й причинила силни
душевни мъки и страдания, тъй като била силно привързана към баща си и страдала
за него, непрекъснато плачела и ходила на мястото, където загинал, и на гроба
му. Поясняват, че ищцата винаги е живяла в с.Брестница, от където са всички
свидетели, поради което често я виждат и имат непосредствени възприятия относно
преживяванията й. Посочват, че живее с майка си и има дете, но не е семейна,
т.е. не живее с бащата на сина си, който е загинал в друго ПТП. Дадените сведения са логични и
непротиворечиви, дадени са от лица, които имат непосредствени впечатления,
живеят в едно село с ищцата и са били очевидци на развилите се във времето
отношения между Л.М.Л. и М.Х.Р., на грижата, която загиналия осигурявал на
дъщеря си, останала неграмотна, заради глухотата си, на обичта на дъщерята към
баща й. В този смисъл, макар да са изслушани майката на ищцата и М.М.А., с коготоМ.Л. Р.а живее след
раздялата си с М., съдът кредитира изцяло техните показания, които по нищо не
противоречат на тези, дадени от В.П.И. и М.Н.И., явяващи се незаинтересувани от
изхода на делото лица.
Приета е съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице
по която, след запознаване с материалите по делото и преглед на ищцата,
осъществен със съдействието на майка й (предвид, че ищцата е глухоняма) е констатирало,
че при Л.М.Л. се установява наличието на депресивни симптоми, обичайни за
такова преживяване, като допуска, че е възможно негативното изживяване да е
било по-интензивно с оглед по-рано
преживяната загуба на бащата на нейния син също при ПТП. Допускането е
направено с оглед обичайните човешки реакции, тъй като контактът с ищцата е бил
затруднен, без възможност за разговор и обсъждане на породените чувства.
Заключението е основано на свидетелските показания и на данните от майката, че
ищцата непрекъснато плачела след произшествието и често споменавала баща си.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си срещу застрахователя на деликвента пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на
претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото
са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от
04.07.2018г., по което „ЗК Л.И.“ АД е постановил отказ на 12.07.2018г. Предвид
изложеното, исковата претенция се явява допустима.
По основателността на претенцията
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да
докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между деликвента и
ответника; настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и
размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието, във връзка с което ищцата е следвало да установи в процеса
особено близката си връзка с починалия при процесното
ПТП М.Х.Р., основана на това, че последният я е отглеждал. В тежест на
ответника е било да установи плащане, съответно наличие на обстоятелства,
изключващи или намаляващи отговорността на застрахователя.
Относно настъпване на застрахователното събитие
От приложените писмени доказателства съдът счете за
доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е
резултат от противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „БМВ 730Д“ с
рег.№ *******, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е
осигурил контрол над управляваното превозно средство и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където ударил правомерно движещият се в тази лента л.а.
„Ауди 80“ с рег.№ *******. Механизмът е изяснен в хода на проведеното
наказателно преследване, приключило с постановяване на осъдителна присъда срещу
водача Т.Д.П. по н.о.х.д. № 142/2020г. по описа на ОС – Ловеч, изменена с решение
по в.н.о.х.д. № 33/2022г. на АС – В.Търново, с което ефективната присъда е
заменена с отлагане на изтърпяването на наложеното наказание ЛС за петгодишен
изпитателен срок. Решението на въззивния съд е било потвърдено с решение от
03.04.2023г. по н.д. № 1027/2022г. на ВКС, с което делото е приключило
окончателно. В мотивите към актовете са изложени съображения, че причина за
удара е именно неправомерното навлизане в лентата за насрещно движение от
страна на водача на л.а. „БМВ 730Д“. В тях не е установено допуснато от водача
на л.а. „Ауди 80“ с рег.№ ******* нарушение на правилата за движение и
конкретно твърдяното от ответниците неправомерно негово навлизане в лентата за
движение на л.а. „БМВ“. Твърдението, че произшествието е настъпило по вина на
водача Р. не бяха доказани.
Установи се, че в пряка причинно –следствена връзка от
произшествието е настъпила смъртта на М.Х.Р., водач в увредения автомобил, който
е получила тежки травматични увреждания, които са били несъвместими с живота.
Самата връзка на причина-следствие не се оспорва от ответника и се установява
от приетата съдебно-медицинска експертиза.
По възражението за съпричиняване
Наведеното от ответната страна възражение, че починалия
М.Х.Р. е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан, съдът намира за неоснователно.
По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди (решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на
ВКС, II ТО). Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на
вредата, т.е. не зависи от субективния елемент вина (ТР № 1/23.12.2015г. на т.д.№
1/2014г. на ОСТК на ВКС). От значение при преценка основателността на това
възражение е дали именно непоставянето на предпазен колан е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания, т.е. дали
същите биха били различни при поставен колан и дали употребата му би имала за
резултат охраняване живота на този водач.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза поставянето на колан не би имало никакво значение спрямо крайния
резултат, т.е. тежките и несъвместими с живота травматични увреждания биха
настъпили независимо от ползването му, тъй като са резултат от деформации на
купето на автомобила, причинени при удара. Тези деформации произтичат от силата
и интензитета на удара (ударът е челен със застъпване на двамата автомобила от
около 90 см), при който поставения колан не изключва леталния изход.
При тези изводи на вещото лице, които съдът кредитира,
като обосновани и обективни, съдът намери, че не е налице причинно-следствена
връзка между липсата на поставен колан от страна на М.Х.Р. и смъртта му, поради
което отхвърля като неоснователно направеното от ответниците възражение за съпричиняване.
По отношение наличието на застрахователно
правоотношение
По делото не е спорно, установява се от приложена
справка от ГФ и се признава от ответника, че за увреждащото МПС е бил валиден
договор за застраховка ГО, по силата на който застрахователят е задължен да
репарира вредите, причинени на трети лица при управление на застрахования
автомобил. Обстоятелството е отделено за безспорно по делото с нарочно
определение. Предвид изложеното, по делото бе доказано, че отговорност за
обезвреда на правоимащите носи ответника.
По отношение материалната легитимация на ищеца
Кръгът лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди за търпените болки и страдания от загубата на близък,
загинал при ПТП, е определен с разрешенията по ППВС № 4/1961г. и ППВС №
5/1969г. Съгласно възприетото с тях правото на обезщетение принадлежи на
най-близкия кръг родственици – деца на починалия, съпруг, родители, братя и
сестри и други, които поради нетрудоспособност са били издържани или имат право
на издръжка от пострадалия, лица, които починалият е отглеждал, без да е
осиновил, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия, без да е бил сключен брак, освен ако това съжителство не
съставлява престъпление или противоречи на правилата на морала. Единственото
изискване, което ВС въвежда, за да придаде качеството на правоимащ
да получи обезщетение за вреди от загубата на близкия е между отглеждащия и
отглеждания да са се създали фактически отношения като между родител и дете.
По настоящото дело се събраха убедителни
доказателства, че ищцата Л.М.Л. е живяла в едно семейство с майка си и
починалия М.Х.Р., които са съжителствала около десет години. Установи се, че ищцата
познавала М.като свой баща, поради което и така се обръщала към него. Този факт
бил възприет и от самите жители на с.Брестница, където семейството живеело и
където продължили живота си ищцата и нейната майка след раздялата им с М.Р..
Доказано бе, че докато са имали един дом починалият Р. се е грижел за ищцата
като за свое дете, каквато я имал и възприемал, купувал храна, дрехи и други
необходими вещи, съпътствал я при нужда, обгрижвал я
дори повече от другите деца в семейството, тъй като ищцата страдала от глухота
и не говорила, поради което не посещавала училище и останала неграмотна. Доказа
се също, че и след фактическата раздяла между М.Р. иМ.Р.а,
загиналият при произшествието продължил да отглежда ищцата, като се грижел
постоянно за всичките й нужди – посещавал я всяка седмица и дори я взимал да
пребивава в дома му. Знаели се като баща и дъщеря, уважавали се и се разбирали,
имали силна емоционална връзка, поради което смъртта на М.причинила на Л.Л. дълбока тъга, чест плач, чувство за беззащитност при
загубата на лицето, което считала за родител и което я осигурявало материално и
бил нейна опора. Така изградените отношения съдът приема, че са такива между баща
и дъщеря, със съдържанието и емоционалната устойчивост, валидни за такава
роднинска връзка, основана на факта, че загиналият е отглеждал ищцата като свое
дете. Именно поради тази причина, ищцата трудно преодолявала загубата, плачела,
чувствала се потисната, развила депресивни симптоми, изпитвала нужда да
посещава гроба на М.и мястото на инцидента.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че между
починалия М.Х.Р. и Л.М.Л. е съществувала връзка като между баща и дъщеря, характеризираща
се с особена привързаност и близост, което обосновава правото на ищцата да
получи справедливо обезщетяване на причинените й от загубата на близкия вреди.
Относно размера на обезщетение
Съдът намира, че справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 100000.00 лева. За да обоснове този размер, съдът се ръководи от
критериите за определянето му, дадени в ППВС № 4/1968г. Отчита, че към датата
на произшествието ищцата е била на 25 години и е живяла в домакинство, различно
от това на починалия Р., в което с подкрепата на майка си се грижела за сина
си. Същевременно връзката между починалия и ищцата, имаща съдържание на такава
между родител и дете, не е била пренебрегната и е била поддържана през всички
години от раждането на ищцата до смъртта на отглеждащия я. Съдът отчете още
обстоятелството, че като дете с говорни нарушения и пълна глухота, ищцата се е
нуждаела от постоянни грижи за прехранването й и осигуряването й на достоен
човешки живот, какъвто майка й и М.Х.Р. са й осигурили, че именно поради тези
страдания привързаността на починалия към ищцата е била силна и постоянна,
поради което загубата му е била тежко възприета от Л.М.Л..
Относно дължимата лихва
От една страна, съгласно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. От друга
обаче, застрахователят отговаря от един по-късен момент. Съгласно Решение на
ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на I ТО, постановено по така поставения въпрос, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
ГО в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Разрешението е
дадено с оглед разбирането, че пострадалия е длъжен съгласно чл.380 КЗ да
отправи претенция до застрахователя и ако той откаже плащане или няма
произнасяне в указания тримесечен срок, то за правоимащия
се поражда правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок по чл.496 КЗ е такъв, след изтичането на който искът на пострадалия се явява допустим, но
не е срок за отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод, че
застрахователят е изпаднал в забава, считано от 04.07.2018г., когато е бил
уведомен за събитието от страна на ищцата, след който момент застрахователят
отговаря за собствената си забава. С оглед диспозитивното начало в процеса
обаче съдът присъжда законна лихва върху определеното обезщетение в тежест на
ответника „ЗК Л.И.“ АД, считано от датата, заявена с исковата молба, т.е. от
12.07.2018г. до окончателното плащане.
Уместно е да се посочи следното:
На първо място, исковата претенция срещу
застрахователя е по чл.432 КЗ, а не по чл.226 КЗ (отм).
По правилото на § 22 ПЗР на КЗ отмененият кодекс намира приложение, когато
застрахователният договор, от който произтича задължението на ответника, поражда
действие след влизането в сила на КЗ от 2016г. В случая, договорът за
застраховка ГО за увреждащото МПС е в сила от 23.01.2016г. и приложение намира
новия КЗ. В този смисъл, доводите на ищеца за началната дата на лихвата за
забава не се споделят от съда. Действително, при стриктно тълкуване текста на
тази разпоредба следва да се приеме, че КЗ (отм) се
прилага за всички договори ГО, сключени преди 01.01.2016г., но при спазване на
правилата на логическото и систематично тълкуване се налага извод, че това е
така само по отношение на договори, чието изпълнение е започнало най-късно на
31.12.2015г., т.е. когато до тази дата е започнало покритие на рисковете по
договора, но не и ако това се е станало след влизане в сила на новия КЗ. Обратното
би довело до недопустимо толериране на застрахованите, които са сключили такъв
договор преди 01.01.2016г., без намерение да обезпечат риск от непозволено
увреждане, доколкото напр. са имали действащ договор, но с единствената цел да
се ползват от по-благоприятните за тях правила на КЗ (отм)
в частта относно закъснителните лихви, преуредени с
чл.429 КЗ (нов).
На второ място, застрахователят отговаря по КЗ за
лихвите от датата на уведомяването му за произтеклото произшествие,
съставляващо покрит риск по сключения договор ГО. В настоящия случай са събрани
доказателства, че „ЗК Л.И.“ АД е бил уведомен за произшествието от собственика
на увреждащото МПС с уведомление от 28.11.2016г. Следва да се отбележи, че това
уведомяване на застрахователя е с оглед нуждите от покриване на имуществените
вреди на увреждащото МПС по валиден договор за застраховка „Каско“ за
автомобила със същия застраховател, т.е. по никакъв начин не разкрива и не може
да се счете, че съставлява уведомление до този застраховател, че е налице
събитие, което поражда отговорността на компанията за вреди на трети лица по
договора ГО, какъвто е и смисъла на това уведомяване. Ето защо, съдът намира,
че за първи път дружеството ответник е било уведомено за риска едва на
04.07.2018г.
Поради изложените съображения, съдът намира исковата
претенция на ищцата срещу деликвента за заплащане на лихва за забава за периода
25.11.2016г. – 03.07.2018г. за основателна и уважава претенцията в тази част.
Изчислена с помощта на лихвен калкулатор дължимата лихва върху главницата от
100000.00 лева и за горепосочения период надхвърля търсените 200.00 лева,
предявени частично от сумата 7000.00 лева, поради което исковата претенция се
уважава изцяло по размер. За периода 04.07.2018г. – 12.07.2018г. се отхвърля,
тъй като считано от 04.07.2018г. забавата е на застрахователя. Разбирането на
съда произтича от изложените фактически твърдения, които са дали основание на
този иск. Съобразно исковата молба лихвата се претендира от деликвента по
съображения, че не може да се търси от застрахователя, а не по причина, че за
нея отговаря както застрахователя, така и деликвента. Доколкото съдът не може
да излезе извън рамките на посоченото от ищеца основание, то следва да отхвърли
иска по чл.86 ЗЗД срещу деликвента за периода 04.07.2018г. – 12.07.2018г.
По разноските
При този изход на спора по
делото отговорността за разноски следва да се разпредели по правилата на чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК.
Разходите на ищеца са в
размер на 50.00 лева, заплатена държавна такса по иска
по чл.86 ЗЗД срещу Т.П.. С определение на съда от 08.04.2020г. ищцата е била
освободена от внасянето на такси и разноски по делото, поради което пълният
размер на дължима държавна такса по иска по чл.432 КЗ срещу „ЗК Л.И.“ АД не е
бил внасян, нито са указвани в тежест на тази страна заплащането на разноски по
делото за вещи лица и свидетели. Ето защо, „ЗК Л.И.“ АД следва да внесе по
сметка на Софийския градски съд сумата от 4000.00 лева - държавна
такса върху уважения размер на иска по чл.432 КЗ.
Разходите на ответника „ЗК Л.И.“
АД възлизат на 200.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК и определено по НЗПП. От
тях, ищцата следва да заплати на дружеството 100.00 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, като присъждането е основано на
правилото, че макар освободена от такси и разноски по делото ищцата е винаги
задължена за разноските на насрещната страна при частично уважаване на исковата
претенция и съобразно отхвърлената част.
Разходите на ответника Т.П.
са 900.00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Разходът остава в
тежест на страната, тъй като исковата претенция на ищцата срещу този ответник е
била уважена. С оглед на това, ответницата П. следва да заплати на ищцата
сумата от 50.00 лева – внесена от ищцата държавна такса по предявения срещу ответницата
П. иск по чл.86 ЗЗД. Внесеният от ответницата П. депозит за разпит на свидетел
следва да й бъде върнат, поради неосъществяване на това процесуално действие по
обективни причини.
Сторени са разноски от
бюджета на съда в общ размер от 840.00 лева – възнаграждения за вещи лица и
свидетели. Доколкото събирането на тези доказателства касаят иска по чл.432 КЗ,
то 420.00 лева от тях следва да понесе „ЗК Л.И.“ АД, а останалата част остават
за сметка на съда, тъй като, че ищцата е била освободена от разноски по реда на
чл.83, ал.2 ГПК.
Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Ч., П.И.И.“, поели защита интересите на ищцата безплатно на
основание чл.38 ЗА, съгласно договор от 19.05.2023г., л.381 от делото.
Възнаграждението възлиза на 15180.00 лева, което е минималният праг на
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ към датата на сключване на договора,
завишен с ДДС, тъй като са представени доказателства, че адвокатското дружество
е регистриран по ЗДДС субект. От тях, на присъждане подлежи сумата от 7590.00
лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Доколкото в сключения договор не е налице
разграничение каква част от дължимото възнаграждение е по иска срещу
дружеството ответник и каква – срещу деликвента, то съдът има право сам да
разпредели разхода и определя, че 6831.00 лева е припадащата се част на
ответника „ЗК Л.И.“ АД и 759.00 лева остават в тежест на ответника Т.П..
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Л.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100
000.00 (сто хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 25.11.2016г. на път III-307,
при км 3+700, между гр.Ловеч и с.Тодоричене, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******, при което е настъпила смъртта на М.Х.Р.,
ведно със законната лихва от 12.07.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния претендиран размер от 200000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, Т.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 200.00 лева по
заявения частичен иск от сумата 7000.00 лева – лихва за забава за
периода 25.11.2016г. – 03.07.2018г. върху сумата от 100000.00 лева,
представляващо обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.11.2016г. на път III-307,
км 3+700, между гр.Ловеч и с.Тодоричене, причинено виновно от този ответник
като водач на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ *******, при което е настъпила смъртта на
М.Х.Р., като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода 04.07.2018г. – 12.07.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на Софийския градски съд сумата от 4000.00 лева – държавна такса по уважения иск по чл.432, ал.1 КЗ,
както и сумата 420.00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т.Д.П., ЕГН **********,
да заплати на Л.М.Л., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева – разходи по делото по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.И.И.“, ЕИК ********,
с адрес: гр.София, ул. „********сумата от 6831.00
лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищцата Л.М.Л..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, Т.Д.П., ЕГН **********, да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.И.И.“, ЕИК ********,
с адрес: гр.София, ул. „********сумата от 759.00
лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищцата Л.М.Л..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Л.М.Л., ЕГН **********, да заплати на „ЗК Л.И.“ АД,
ЕИК ********, сумата 100.00 лева –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на Т.Д.П., ЕГН **********, сумата от 60.00 лева – внесен депозит за свидетел.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)