№ 94
гр. гр. Добрич , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско
дело № 20213200500529 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК въз основа на
подадената от длъжника ЗЛ. М. Б., ЕГН ********** от гр.Д., чрез упълномощения адв.С. С.
жалба срещу отказа на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ да прекрати производството по
изпълнително дело №20127370400677, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в
постановление от 18.02.2021 г.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление се настоява за отмяната
му. В жалбата се сочи, че предвид липсата на извършени изпълнителни действия в периода
29.10.2013 г. до 29.10.2015 г. и липсата на данни взискателят да е поискал извършването на
други изпълнителни действия, перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпила по
силата на закона на 29.10.2015 г. Извършените след прекратяване на изпълнителното дело
поради перемпция в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителни действия не се
ползват с преустановително действие по отношение течението на двугодишния срок.
Взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и е да е
действия по вече прекратеното производство. Сочи се още, че към датата на предприетото
частно правоприемство по отношение на изпълняемото право, с което „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е разполагал и е прехвърлил на „Кредит инкасо Инвестмънт БГ"
ЕАД и регулиращата това приемство в изпълнителния процес норма на чл.429, ал.1 от ГПК
показва, че същото не обвързва длъжника - З.Б.. Причина за това е, че няма данни цедента -
1
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, нито самостоятелно, нито чрез пълномощника си
„Кредит инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД да е уведомило по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД
длъжника по прехвърленото вземане, че същото има нов носител и занапред той следва да
предприеме погасяването му именно в полза на този нов носител и да се въздържа от
изпълнение спрямо стария такъв. Липсата на този елемент от фактическия състав по
прехвърляне на вземането е основание да се приеме, че поддържаното от „Кредит инкасо
Инвестмънт БГ" ЕАД частно правоприемство спрямо длъжника не е доказано, респективно
не са били налице нужните предпоставки за конституирането му в качеството на взискател в
образувания изпълнителен процес. Поради наличието на този порок действията на
незаконосъобразно конституираната в процеса страна нямат процесуално значение,
респективно не следва да се зачитат каквито и да било негови правни последици настъпили
в правната сфера на длъжника З.Б.. С оглед на това конституирането на „Кредит инкасо
Инвестмънт БГ" ЕАД, като участник в изпълнителното производство, респективно
изявленията му, че възлага по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ извършването на необходимите
действия не водят до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последния следва
да се приеме за изтекъл.
Жалба с вх.№20244/10.07.2020 г. е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима.
Взискателят "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********** изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Л.Т. рег.№737 на КЧСИ излага становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от
ГПК, прие за установено следното:
Изпълнително дело №20127370400677 е образувано на 23.03.2012г. въз основа на
изпълнителен лист от 19.12.2011г., издаден по ч.гр.д. № 5544/2011г. по описа на Районен
съд гр. Добрич и изпълнителен лист от 14.12.2011г., издаден по ч.гр.д. № 5544/2011Г. по
описа на Районен съд
гр. Добрич, като с молбата взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е овластил
ЧСИ да избира способ са изпълнение съгласно чл. 18 от ЗЧСИ. С разпореждането за
образуване е насрочен опис на движими вещи за дата 08.06.2012г.
На 03.07.2012г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 30.10.2012 г. е наложен запор върху МПС на длъжника. Насрочен е
опис на движими вещи и МПС за дата 20.11.2012 г., който не е реализиран поради липсата
на редовно връчване на призовка за принудително изпълнение.
2
С разпореждане от 26.09.2013г. е насрочен опис на движими вещи за дата 30.10.2013г.
Длъжникът е уведомен на 27.10.2013 г.
На 29.10.2013 г. длъжникът внася сумата от 200 лв.
С разпореждане от 23.03.3015 г. е насрочен опис за 22.04.2015 г. Поради липса на редовно
връчване на призовка за принудително изпълнение, опис не е извършен.
На 10.06.2016г. е постъпила молба от "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за
конституиране като взискател по делото, като е представен договор за прехвърляне на
вземания, сключен с взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. С молбата ЧСИ е
упълномощен да избира способ на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане от
17.06.2016 г. молителят е конституиран като взискател и е насрочен опис на движими вещи
в дома на длъжника. Описът не е извършен поради липса на редовно връчване на призовка
за принудително изпълнение.
На 18.08.2017 г. е получена молба от взискателя с посочен изпълнителен способ -
изпълнение върху вземания на длъжника. На 30.04.2018г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
На 18.07.2019 г. е разпоредено налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника.
Възбраната е вписана на 05.08.2019 г.
На 18.01.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „ПИБ"
АД.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК
изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено основанието по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило или поисканите не могат да се осъществяват. Резултатността на
изпълнителното действие е ирелевантна, но само в случай, че липсата на резултат е по
3
причина поведението на длъжника, осуетил прилагането на способа - укрС.е на имущество,
препятстване на получаване на книжа, отсъствие от страната и пр.
В случая предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са налице. Установява се, че са
предприемани изпълнителни действия, поискани от взискателя - опис на движими вещи и
запор върху МПС, банкови сметки и възбрана, които препятстват прекратяването на
изпълнителното производство. С оглед на поисканите и предприетите изпълнителни
действия, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е завършен. Нещо повече, дори и когато е
направено искане за прилагане на нов способ след като перемцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да го изпълни, тъй като дължи подчинение на представения и
намиращ се все още в него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата перемция е, че следва да образува новото искане в отделното изпълнително
производство, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново дело обаче с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Новото искане прекъсва
преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекъсва и давността независимо дали
съдебният изпълнител е образувал ново дело или не. Перемцията обаче е без правно
значение за давността /така решение №37 от 24 февруари 2021г.по гр.д. №12747/2020г.на
ВКС, четвърто г.о./.
В този смисъл предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са били налице към датата на
депозиране на молбата за прекратяване, не са налице и понастоящем.
Съдът приема за несъстоятелно и стореното от жалбоподателя възражение относно
действието на сключения на 22.04.2016г. договор за цесия. Действително цесията не е била
съобщена на длъжника, съгласно изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Посочената разпоредба
предвижда, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато
то му бъде съобщено от предишния кредитор. Прехвърлянето на вземане (чл. 99 ЗЗД)
представлява договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето лице - нов
кредитор, по силата на който вземането преминава върху цесионера и има действие за
длъжника от деня на съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Длъжникът не е
страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има
за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно задължение
длъжникът да престира на цесионера. След съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 4
ЗЗД, старият кредитор, респ. взискател се счита за заменен с новия кредитор/взискател, като
се постига резултат аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да е
страна по договора между цедента и цесионера. От гледна точка на процесуалните
предпоставки цесионерът е частен правоприемник, правоприемството е факт, чието правно
значение се определя от закона. Съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК частните правоприемници на
взискателя могат да искат изпълнение въз основа издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист. В тази насока са правилни предприетите действия на съдебния
изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429,
ал. 1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези
4
очертани от титула на изпълнение.
Доколкото законодателят не е установил специална форма и срок за уведомяването по чл. 99
от ЗЗД, съдът приема, че предявената от цесионера молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК,
придружена с представен изпълнителен лист и с прилагане на писмени доказателства за
осъществената цесия, надлежно доведени до знанието на насрещната страна, има правното
действие на предявяване на цесията. Смисълът на предявяването е да установи за в бъдеще
въпроса кому следва да престира длъжника. Поради изложените съображения, съобщението
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не дерогира прехвърлителното действие на цесията, нито
въпроса за това кой е активно – материално правно легитимиран да претендира изпълнение
на цедираното вземане. Единствените правни последици от уведомяването се свеждат до
това, че до съобщаването на цесията, длъжникът може да плати на цедента, респ. на
цесионера, за който е уведомен по-рано и плащането да го освободи валидно от дълга. До
съобщаването, страната може да новира или опрости дълга по споразумение със стария
кредитор. Всички посочени правни действия са валидно противопоставими на цесионера, до
момента на писменото потвърждение на станалата цесия. Дали е удостоверено надлежно
пред съдебния изпълнител настъпило в хода на изпълнението частно правоприемство на
страната на взискателя чрез действителна сделка по прехвърляне на вземане е въпрос, който
не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съобщаването на цесията има значение за това на кого
дължи изпълнение длъжника. Длъжникът може да бъде уведомен за цесията във всеки един
момент и законодателят не е определил срок за това. Той не е претърпял вреди,
положението му не се е влошило в резултат на извършената цесия, но и длъжникът не може
да черпи права и да отрича правото на цесионера по договора за прехвърляне на вземане. В
производството, образувано по жалба на длъжника по чл. 435 ГПК, съдът проверява
единствено процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение. Редът за
защита на длъжника при материалноправни възражения срещу валидността на договора за
цесия е по исков ред, чрез предявяването на иск по чл. 439 ГПК.
При така установеното въззивният съд намира, че правото на принудително изпълнение на
взискателя в рамките на конкретното изпълнително производство не е престанало да
съществува поради бездействие от негова страна в период от две години. Изводът на ЧСИ за
липсата на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е законосъобразен. Обжалваният отказ
за прекратяване следва да бъде потвърден.
С оглед резултата от обжалването на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ да прекрати производството по
изпълнително дело №20127370400677, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, обективиран в
постановление от 18.02.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр.2-ро от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6