Решение по дело №63/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 62
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 20 януари 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Симона Радославова Донева
Дело: 20233100500063
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Варна, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20233100500063 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх. № 34588 от 13.10.2022 г. от
„Росагрофонд“ ООД, чрез управителя С И срещу разпореждане от 21.09.2022
г., /погрешно посочено 31.09.2022 г./, постановено по изпълнително дело №
20228920400642 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, с което са
определени разноски в изпълнителното дело.
Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно.
Оспорва размера на приетото адвокатско възнаграждение от 2 400 лева, както
и таксата за въвод във владение от 2 600 лева. Излага, че доколкото се касае
за въвод на земеделски земи, такъв фактически не бил извършван. Сочи, че по
делото няма представени данъчни оценки на недвижимите имоти, откъдето
извежда доводи за приложимост на данъчната им оценка, посочена в
нотариален акт № 27, том 6, рег. № 4280, дело № 973 от 2019 г. на нотариус
Зоя Аврамова. Счита, че дължимата такса за въвода по т. 22 от ТЗЧСИ е в
общ размер на 200 лева. Доколкото след образуване на делото няма данни за
1
извършвани действия от страна на процесуалния представител на
взискателите сочи, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело, на
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Намира, че разноските следва да бъдат
определени на 400 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на двамата взискатели, както и 200 лева – такса за въвод.
Моли за отмяна на разпореждането и намаляване на разноските до
горепосочените размери.
В постъпилото становище от взискателите Д. Д. С. и Г. В. А., чрез
адв. Златозар Й.. Сочат, че от снимките към протокола за въвод, както и от
останалите писмени доказателства се установява, че въводът фактически е
бил извършен по местонахождението на имотите. Излага доводи, че размерът
на претендираното адвокатско възнаграждение за всеки един от взискателите
от 1200 лева е под минималния такъв по чл. 10, т. 1 и т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
В производството е депозирана и жалба с вх. № 35771 от 21.10.2022 г.
на „Фиш Груп“ ЕООД, чрез управителя – М К срещу разпореждане от
21.09.2022 г., постановено по изпълнително дело № 20228920400642 по описа
на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, с което са определени разноски в
изпълнителното дело.
В жалбата се излагат идентични оплаквания, като тези развити в
депозираната жалба с вх. № 34588 от 13.10.2022 г. отстрана на длъжника -
„Росагрофонд“ ООД. Моли за отмяна на разпореждането и намаляване на
разноските.
В законоустановения срок не е постъпило становище по същата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал
делото, ведно с мотиви за жалбите, в които намира същите за недопустими,
евентуално за неоснователни.

Съдът, след като взе предвид становището на страните,
доказателствата приложени по делото, приема за установено следното от
2
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20228920400642 по описа на ЧСИ Христо
Георгиев 20218950403036, е образувано на 9.06.2022 г. по молба на Д. Д. С. и
Г. В. А., чрез адв. С. Й. по повод на издаден изпълнителен лист от 7.06.2022 г.
въз основа на решение № 288 от 9.03.2022 г., поставено по в. гр. д. №
2997/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което „Росагрофонд“ ООД е
осъдено да предаде владението на „МП Агро Инвест“ ЕООД, а „Фиш Груп“
ЕООД е осъдено да предаде държането на Д. Д. С. и Г. В. А. на 13
/тринадесет/ броя поземлени имот, детайлно индивидуализирани и находящи
се в землището на с. Цонево, община Дългопол.
В молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният
представител на взискателите е упълномощил съдебния изпълнител с всички
права, предвидени в разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ, включително и с
определяне на начина на изпълнение. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело, взискателите са представители договор за правна
защита и съдействие от 9.06.2023 г., в който е уговорен общ размер на
адвокатското възнаграждение от 2 400 лева.
Покани за доброволно изпълнение са изпратени до длъжниците.
С разпореждане от 20.06.2022 г. ЧСИ е насрочил въвод на имотите, за
който е съставил и протокол за въвод от 1.07.2022 г. по местонахождението
им.
С разпореждане от 21.09.2022 г. ЧСИ е определил общ размер на
разноските за изпълнителното дело в размер на 6389 лева с ДДС, като е
възложил сумата от по 2129.67 лева за всеки един от длъжниците. В
съдържанието на разпореждането е посочено, че разноските касаят адвокатско
възнаграждение от 2400 лева, както и изготвени сметки от 25.07.2022 г.,
29.06.2022 г., 16.09.2022 г. и 25.07.2022 г. От съдържанието на сметка №
14990 от 25.07.2022 г. /л. 199 от изп. дело/ е видно, че се касае за начислена
такса по т. 22 ТТРЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот в
размер на 2600 лева.
С последващ акт от 28.10.2022 г. ЧСИ е приел, че не са налице
основания за изменение на определените разноски, като е продължил
администрирането на депозираните жалби на длъжниците.
3

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Безспорно в производството е обстоятелството, че жалбоподателите -
„Росагрофонд“ ООД и „Фиш Груп“ ЕООД, имат качеството на длъжници в
производството по принудителното изпълнение. Актът на ЧСИ за определяне
на разноските в изпълнителното дело, подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК. С оглед на горното, съдът намира, че жалбите са
депозирани в законоустановения срок /доколкото тази, адресирана до „Фиш
Груп ЕООД е получена по адреса и седалището на дружеството на 17.10.2022
г./, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което същите се явяват допустими.

По повод преценката за основателността на депозираните жалби,
съдът формира следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за
длъжника да обжалва разноските по изпълнението, като в това число се
включват и претендираните такива за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно даденото разрешение в т. 2 от ТР по т. д. № 3/2015 г. ОСГТК, на
ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението.
В депозираните жалби са изложени оплаквания единствено по повод на
разноските за въвод, както и за адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателите.
Съгласно разпоредбата на т. 22 ТТРЗЧСИ за въвеждане във владение на
недвижим имот се събира такса в размер 1 % върху цената на имота, но не по-
малко от 200 лв.
В разглеждания случай, в изпълнителното производство са приложени
удостоверения за данъчните оценки на поземлените имоти /л. 59 – 65 от изп.
дело/, които следва да бъдат съобразени при направата на преценка за цената
на имотите. Затова и неоснователни се явяват доводите на жалбоподателите
за липсата на такива, респ. за съобразяване на тези като ориентир, посочени в
4
нотариален акт № 27, том 6, рег. № 4280, дело № 973 от 2019 г. на нотариус
Зоя Аврамова. Съобразно стойността на всеки един от имотите, дължимата
такса по т. 22 ТЗЧСИ за всеки един от тях възлиза в размер на минималната
такава от по 200 лева, съответно в общ размер за 13 броя поземлени имоти от
2600 лева.
С оглед на горното, неоснователни се явяват доводите за неправилното
й изчисляване от страна на ЧСИ.
По повод на оплакванията във връзка с определения размер на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите,
настоящият съдебен състав намира следното:
В представения договор за правна защита и съдействие е уговорен общ
размер на адвокатското възнаграждение от 2400 лева. Доколкото страни по
същия са и двамата взискатели, при липсата на посочване изрично каква част
е заплатена от всеки един от тях, следва да се приеме, че уговореното
възнаграждение е поравно, респ. от по 1200 лева за всеки един от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на
изпълнително дело, минималният размер на възнаграждението е 200 лева,
като според чл. 10, т. 3 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет
въвод или опразване на недвижим имот – 1/2 от съответните възнаграждения
по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът, по искане на насрещната страна,
може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и правна
сложност на делото, но до минималния размер, определен в чл. 36 ЗА. При
преценка по повод на възражението за прекомерност следва да се отчете и
обема на извършените процесуални действия.
В случая, процесуалният представител на взискателите е депозирал
молба за образуване на изпълнителното дело, като в същата е предоставил на
съдебния изпълнител всички правомощия, предвидени в чл. 18 ЗЧСИ, които
впоследствие съдебния изпълнител е предприел по повод на овластяването.
В съдържанието на договора за правна защита не е посочено изрично,
5
че се договореното адвокатско възнаграждение е отделно съобразно
стойността на всеки един недвижим имот. Затова и съобразно общата
стойност на поземлените имоти, минималното възнаграждение, изчислено на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 883,85 лева. Същото намалено
наполовина и прибавено с това за образуване на изпълнителното дело възлиза
в общ размер на 641,93 лева. С оглед на горното, предвид липсата на висока
правна и фактическа сложност, настоящият съдебен състав намира, че следва
да се приеме, че в полза на всеки един от взискателите е дължимо адвокатско
възнаграждение в горепосочения размер от по 641,93 лв. или в общ размер на
1283,86 лева, като се намали приетото такова от страна на ЧСИ в размер на
2400 лева.
С оглед на горното, жалбите се явяват основателни в тази част, като
размерът на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на
взискателите следва да бъде намалено на 1283,86 лева. Затова и
постановеният акт за разноските в изпълнителното дело, предмет на
настоящото производство се явява неправилен в сочената част и като такъв
следва да бъде отменен за разликата над 1283,86 лева до начислените
разноски за адвокатско възнаграждение от 2400 лева, на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК.
Водим от горното,

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 34588 от 13.10.2022 г.,
депозирана от „Росагрофонд“ ООД, ЕИК: *********, чрез управителя С И и
жалба с вх. № 35771 от 21.10.2022 г. на „Фиш Груп“ ЕООД, ЕИК:
***********, чрез управителя – М К длъжници по изпълнението – срещу и
двете насочени срещу действие на частен съдебен изпълнител по
изпълнително дело № 20228920400642 по описа на ЧСИ Христо Георгиев,
рег. № 892, по определяне на разноски, обективирано в разпореждане от
21.09.2022 г., в частите му, с които са начислени такси по т. 22 от ТТРЗЧСИ
със сметка № 14990 от 25.07.2022 г.

6
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, действие на частен
съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20228920400642 по описа на
ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, по определяне на разноски, обективирано
в разпореждане от 21.09.2022 г., в частите му, с които са начислени такси за
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателите -
Д. Д. С. и Г. В. А. за сумата в общ размер над 1283,86 лева /хиляда двеста
осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ до определените 2400
лева /две хиляди и четиристотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437,
ал. 4, изр. второ ГПК.

Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Христо Георгиев,
рег. № 892.

Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7