Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13 от Закона за социално подпомагане ЗСП).

Образувано е по жалба от Б. С. К. от гр. Стара Загора чрез пълномощника й адв. Е. У. против Заповед № ЗСП/Д-СТ/18722 от 07.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСО) Стара Загора в частта й, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнала нужда по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП) в пълния размер по ал. 2, т.е. за разликата над 500 лв. до размера на 1512 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в тази й част заповедта противоречи на чл. 1, ал. 3 ЗСП и че в нея липсват релеванти мотиви защо не е отпусната еднократна помощ в пълния размер по ал. 2 – 1512 лв., след като са представени доказателства за стойността на ремонта на изгорелия покрив на сградата, в която се намира жилището на жалбоподателката, както и че административният орган не е отчел мащаба на възникналото събитие с инцидентен и непредвидим характер и не е извършил комплексна оценка на потребностите и възможностите на засегнатите от пожара 24 семейства, които ще участват пропорционално на притежаваните идеални части при поемане на разходите по отремонтиране на покрива. В тази връзка се поддържа, че жалбоподателката е третирана по-неблагоприятно на основата на имуществено състояние, отколкото биха се третирали и биха били третирани лицата, които притежават незастраховано имущество на по-горните етажи. Обосновава се несъответствието на заповедта с целта на закона и наличие на всички предпоставки по чл. 16 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ в максимален размер. По изложените съображения е направено искане за отмяна на заповедта в обжалвната й част, като се постанови да бъде отпусната еднократна парична помощ по чл. 16 ППЗСП на жалбоподателката в максималния размер – трикратния размер на линията на бедност за страната за 2023 г. или 1512 лв. Претендира се присъждане на разноски, включително за адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката за осъществена безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ от Закона за адвокатурата (ЗА) във връзка с обжалването на заповедта по административен и по съдебен ред – в размер на 400 лв. за всяко обжалване или общо в размер на 800 лв.

Ответникът по жалбата – Директор на ДСО Стара Загора, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С. Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че оспореният административен акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Поддържа, че необходимостта от ремонт на общата част на сградата, която жалбоподателката притежава в режим на етажна собственост като собственик на жилище, не може да бъде определена като жизненоважна потребност дори при инцидентно възникнали нужди. По съображения за използван индивидуален подход от социалните работници при осъществяване на проучването и на проверката по заявлението на жалбоподателката се твърди, че щетите в жилището й са минимални, жилището е застраховано и тя има подкрепата на дъщерите си, като възнамерява да се премести да живее при една от тях, и е получила еднократна помощ от Община Стара Загора за възникналия инцидент, поради което с отпуснатата й с оспорената заповед помощ тя е в състояние да покрие своите потребности. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Административното производство е инициирано от жалбоподателката Б. С. К. със Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/18722 от 29.11. 2023 г., подадено до Директора на ДСО Стара Загора, за отпускане на еднократна помощ за „разходи при пожар“.

На 07.12.2023 г. е извършена социална анкета, въз основа на която е изготвен социален доклад по заявлението. От него се установява, че жалбоподателката е разведена и живее сама в жилище в гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 8, собственост на нея и една от дъщерите й, като жилището е застраховано. Пенсионерка е с ЕР на ТЕЛК за 80% ТНР с диагноза – глухота, като пенсия й е в размер 695,65 лв. Притежава 2,6 дка земеделска земя, за която на 17.11.2023 г. е получила рента в размер на 183,96 лв. Едната й дъщеря – В., е семейна, живее и работи като фармацевт в гр. Пловдив, а другата й дъщеря – Д., е неомъжена, живее и работи като секретар в адвокатска кантора в гр. Пловдив. Вследствие на възникнал пожар на 25.11.2023 г. е изгоряла покривната конструкция на жилищната сграда, в която тя живее, както и таванските помещения, като е било прекъснато и електроснабдяването. От гасенето на пожара има щети по всички апартаменти в сградата, като в жилището на жалбоподателката има поражения по две от стените на една от стаите, причинени от водата, която се е стичала по комините. На следващия ден след пожара жалбоподателката е преместила да живее при една от дъщерите си в гр. Пловдив, където възнамерява да остане временно – до възстановяване на електричеството и извършване на частичен ремонт в стаята на жилището й, където има влага.

Със Заповед № ЗСП/Д-СТ/18722 от 07.12.2023 г. на Директора на ДСО Стара Загора, с която на основание чл. 13, ал. 2, т.1 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП на жалбоподателката е отпусната еднократна помощ за инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП в размер на 500 лв. – за покриване на разходи за инцидентно възникнал пожар.

На 13.07.2023 г. социален работник е уведомил по телефона дъщерята на жалбоподателката, при която тя се е преместила да живее временно в гр. Пловдив, за издадената Заповед № ЗСП/Д-СТ/18722 от 07.12.2023 г. на Директора на ДСО Стара Загора и за това, че ако не получат в 7-днвен срок в ДСО Стара Загора, същата ще се счита за връчена, за което е съставен протокол по чл. 18а, ал. 7 от АПК.

Заповедта е оспорена по административен ред в частта й, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнала нужда по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП в пълния размер по ал. 2 – т.е. за разликата над 500 лв. до размера на 1512 лв., с жалба вх. № 2406-94Б-00-3038 от 22.12.2023 г. Към жалбата са приложени Заповед № 10-00-2361 от 27.11.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора за обявяване на бедствено положение в жилищна сграда с адрес гр. Стара Загора, [улица]за срок от седем дни, ценово предложение от 01.12.2023 г. на ДЗД „ЗАГОРА ЕКО СТРОЙ“ и офертна количествено-стойностна сметка за СМР относно авариен ремонт на покрив на сградата, намираща се в гр. Стара Загора, [улица], на „ЗАРАСТРОЙ“ ООД.

С Решение № 24-РД06-0002 от 08.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) Стара Загора жалбата е отхвърлена като неоснователна. Като мотиви са изложени установените при извършената социална анкета обстоятелства, отразени в изготвения за целта социален доклад. Посочено е също, че жалбоподателката е получила от Община Стара Загора безвъзмездна еднократна помощ в размер на 2000 лв. за покриване на разходи по инцидентно възникналия пожар.

По делото освен приложените към административната преписка Заповед № 10-00-2361 от 27.11.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора за обявяване на бедствено положение в жилищна сграда с адрес гр. Стара Загора, [улица]за срок от седем дни, Ценово предложение от 01.12.2023 г. на ДЗД „ЗАГОРА ЕКО СТРОЙ“, Офертна количествено-стойностна сметка за СМР относно авариен ремонт на покрив на сградата, намираща се в гр. Стара Загора, [улица], на „ЗАРАСТРОЙ“ ООД, и Удостоверение изх. № 742300-1102 от 28.11.2023 г. на РС „ПБЗП“ Стара Загора, са приети като писмени доказателства и: Удостоверение изх. № 742300-1129/29.11.2023 г. на РС „ПБЗП“ Стара Загора; Оферта № 1 от 14.01.2024 г. на „Бигла“ ЕООД, Експертно становище от 20.12.2023 г. Регионален експертен съвет към Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) – Регионална колегия Стара Загора; Количествено-стойностна сметка за обект: нов покрив на кооперация [улица], Стара Загора.

При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.

Заповед № ЗСП/Д-СТ/18722 от 07.12.2023 г. на Директора ДСО Стара Загора, жалбата по административен ред срещу която е отхвърлена с Решение № 24-РД06-0002 от 08.01.2024 г. на Директора на РДСП Стара Загора, като краен резултат е законосъобразно административно волеизявление.

Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган – Директор на ДСО Стара Загора, в изискуемата от закона писмена форма, като в нея са посочени правното основание за издаването й и макар да не съдържа фактически основания, такива са изложени де факто в потвърждаващото я решение на Директора на РДСП Стара Загора, в което отпуснатият размер на помощта, съответно отказаната помощ над този размер е обоснован с наличие на достатъчно собствени финансови средства, застраховка на жилището, отпусната еднократна помощ от Община Стара Загора във връзка с възникналия инцидент и подпомагане на жалбоподателката от дъщерите й.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно. Редът за отпускане на такава помощ е регламентиран в чл. 13 от ЗСП и чл. 26 – 28 от ППЗСП и в случая е спазен – извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад преди постановяване на оспорената заповед. Индивидуалният подход при начина на предоставяне на социалното подпомагане означава да се коментират събраните при социалната анкета данни във връзка с предпоставките за исканото подпомагане според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. В конкретния случай това се свързва с преценка дали е възникнала инцидентно комунално-битова потребност за лице в затруднено социално и материално положение.

Ноторен факт е, че покривът е важна конструктивна част на всеки строеж и е от изключителна важност за целостта му. Оттам произтича връзката му с всички отделни обекти в сградата и тяхната функционалност като жилища. Изрично е посочено в препоръките на Експертното становище на комисията от Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Регионална колегия Стара Загора, че предвид възникналата аварийна ситуация от пожара и невъзможността за обитаване на сградата в спешен порядък трябва да се пристъпи към изготвяне и изпълнение на проект за нова покривна конструкция. Не се спори, че щетите на покрива, нанесени от опожаряване, са възникнали инцидентно. Безспорно покривът е обща част в етажната собственост по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността. По делото се установява, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане, с оглед представените оферти, за ремонта му са необходими над 100 000 лв. Съгласно чл. 41 от Закона за собствеността, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Следователно Б. К. в качеството на съсобственик е задължена да заплати съответната част от разходите за ремонт на покрива на сградата, в която притежава и обитава жилище. Трудната житейска ситуация безспорно е възникнала конкретно за нея, т.е. необходимостта от ремонт на общата част на сградата може да бъде определена като задоволяване на жизнено важна потребност от комунално-битов характер. Отделно от това в резултат от погасяването на възникналия пожар са налице и поражения в жилището на жалбоподателката, ако и същите да са минимални – влага по две от стените на една от стаите.

Същественото в чл. 16 от ППЗСП е дали лицето, което иска еднократна помощ, е изпаднало в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, с която не би могло да се справи само. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от ЗСП, съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Следователно правно значение за признаване правото на социална помощ в коментираната хипотеза има способността на лицето да се самоиздържа, а не дали е в състояние да покрие с доходите си целия размер на възникналата нужда. В контекста на изложеното правилен е крайният извод на административния орган, че на жалбоподателката следва да се отпусне търсената еднократна помощ в размер, съобразен с индивидуалните й нужди. В случая доходите й от пенсия – 695,65 лв., са над линията на бедност за 2023 г. – 504 лв., която е един от критериите за отпускане на социална помощ, като освен жилището й е застраховано, за възникналия пожар е била обезщетена еднократно от Община Стара Загора със сумата от 2000 лв. и притежава земеделска земя, а има и низходящи, от които може да се потърси съдействие и финансова подкрепа особено при положение, че към момента живее съвместно с една от дъщерите си. От друга страна следва да се отчете, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСП „социални помощи“ са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лице. Ето защо, при съобразяване на тези фактически данни и законови постановки съдът приема, че с оспорената заповед органът е определил размер на еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП, съобразен с конкретните потребностти на жалбоподателката за допълване на доходите й, за да се справи с инцидентно възникналата за нея нужда, която поради своя характер не е била предвидена и съответно е оказала негативно въздействие върху основните й социални нужди и потребности.

Възражението за дискриминация при условията на неравно третиране на основата на имуществено състояние не подлежи на инцидентно установяване в настоящото производство, а по регламентиран в закона специален ред, поради което не следва да се обсъжда. Само за пълнота на изложението може да се отбележи, че именно различното икономическо положение на лицата е един от основните фактори за активиране на социалната политика на държавата чрез отпускане на помощи, чиято цел е да се осигури достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства. В тази връзка е и предвиденото в чл. 12, ал. 2, т. 1 – 3 от ЗСП изискване социалните помощи да се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние и семейното положение.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като заявителката не е доказала наличието на основания за подпомагане в размер над отпуснатата й със заповедта помощ. Последната съответства и на целта на закона – социалното подпомагане да бъде осъществявано в полза на реално нуждаещи се хора в размер, съответен на нуждата им, като при това се отчита и интересът на държавата и обществото, който изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно оправдани.

При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата е неоснователна.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 13, ал. 6 от ЗСП

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б. С. К., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4 против Заповед № ЗСП/Д-СТ/18722 от 07.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора в частта й, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнала нужда по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП в пълния размер по ал. 2.

Решението не подлежи на обжалване