№ 4071
гр. Варна, 23.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501152 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. М. А., ЕГН **********, срещу
Решение №1295 от 15.04.2023г. по гр. дело №4611/2023г. на ВРС, 17-ти
състав, с което е осъдена отв. Ж. М. А. да заплати на ищцата Д. М. Д., ЕГН
**********, сумата от 6 660лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на заплатено на 18.04.2018г. адвокатско
възнаграждение за сключен между страните по делото устен договор за правна
защита и съдействие, които вреди са настъпили в резултат на виновното
неизпълнение от ответницата на договора за правна защита и съдействие,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
12.04.2023г. до пълното изплащане на задължението, на осн. чл.51 от ЗАдв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния
и на процесуалния закон. В доклада по делото ВРС е посочил за квалификация
на иска чл.51 вр. чл.35, ал.4 ЗАдв, при което единственото релеватно би било
нарушението по чл.35, ал.4 от ЗАдв – прекратяване на производство по вина
на адвоката, което не може да продължи отново пред друг съд или арбитраж.
Не е налице такава хипотеза в случая, поради което искът следвало да се
отхвърли. Не е налице и отговорност на ответника по чл.51 от ЗАдв, тъй като
при липса на писмен договор за правна защита остават неясни параметрите на
възложеното. ВРС обаче сам си е решил какви са договореностите и
справедливия размер на адв. хонорар за тях, което съставлява грубо
процесуално нарушение и намеса в частна договореност. Така става неясно и
как ВРС е приел пълно изпълнение от адвоката, след като не е доказано какво
1
точно се е задължил да извърши. На адвоката реално е било възложено да
съдейства за „подялба на вещи в СИО“ на клиентката и бившия й съпруг,
което включва и доброволната им подялба. В изпълнение именно на
последното и на настояването на клиентката адвокатът е съдействал за много
срещи и разговори между бившите съпрузи, изготвял е и е изпращал
предложение за писмено споразумение, а образуваните дела не са
продължавали поради отказ на клиентката от това. „Пълно неизпълнение“ на
задълженията на адвоката категорично няма. Поради това се моли за отмяна
на обжалваното решение и за отхвърляне на предявеня иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС
за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявеня иск, както и за
обоснованост на определения от ВРС размер на вземането на ищцата. Липсата
на писмен договор за правна защита не е пречка за валидността на възникнало
правоотношение за това между страните по делото. По него обаче адвокатът
не е положил дължимата по-голяма грижа от тази на добрия стопанен и дори
на търговеца за защита интересите на клиента. Адвокатът не е и осведомявал
своя клиент за развитието на възложените действия, в карушение на Етичния
кодекс на адвоката. Така възнаграждението е било платено изцяло, но
адвокатът не е защитил интереса на клиента изобщо, с което виновно му е
причинил вредите в размер на платеното възнаграждение. Моли за
потвърждаване на решението.
След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищцата
– въззиваема внася следните уточнения по исковата молба: Договорът за
правна защита и съдействие между страните по делото е бил сключен в устна
форма, в кантората на адв. А. в гр. Варна, ул. „.......“, пред свидетел (м.........),
непосредствено (няколко дни) преди превеждане на адв. хонорар от 6600лв. от
клиент на адвокат (18.04.2018г.). Възложеният на адвоката мандат е бил за
„образуване и представителство на клиента пред съд по дело за делба на вещи
в СИО с бившия съпруг на ищцата“. За изпълнене е било договорено адв. А.
да се ползва от пълномощното, дадено от ищцата във връзка с предходното
бракоразводно дело (№10190/2017г.), което е било представяно и по всяко от
образуваните и прекратени делбени дела. Исковата сума от 6600лв. се
претендира като имуществени вреди, поради виновно неизпълнение от адв. А.
на задълженията й по устния договор за правна защита (бездействие за
отстраняване нередовностите по всички образувани пред съд дела за делба и
неполагане на дължимата грижа за защита интересите на клиента). Не е било
извършено разваляне на договора с адвоката.
По така направените уточнения насрещната страна изразява становище,
че предвид формата на договора и твърдяната цена от 6600лв., доказването на
същия с гласни доказателства е недопустимо на осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Не
е вярно, че възложеното е било само за представителство пред съд, а
включвало и действия по постигане на спогодба за подялба на вещите в СИО,
2
които адв. А. е извършвала, видно от доказателствата по делото. А
образуваните дела са били прекратявани след съгласуване с клиента. Поради
това нито има виновно, нито има пълно неизпълнение на задълженията на
адвоката, за да се търси отговорността му за вреди в пълния претендиран
размер от 6 600лв. В случая е налице отказ / оттегляне от поръчката по чл.288
ЗЗД, което не лишава довереника от правото на възнаграждение.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
За квалификацията на спорното право, съобразно изложените в исковата
молба твърдения и съобразно уточненията, направени пред ВОС, следва да се
посочи, че коректната такава е само по тази по чл.51 от ЗАдв, без направеното
от ВРС в доклада привързване с чл.35, ал.4 от ЗАдв“. Обявяването й е с цел
страните да не бъдат поставяни в ситуация на процесуална изненада относно
изпълнено от съда служебно правомощие. Доколкото обаче разпределената от
ВРС доказателствена тежест не е погрешна, а нормата на чл.51 ЗАдв е част от
дадената от ВРС квалификация в доклада, последващи указания към страните
не се следват в случая.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.11.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
ОБЯВЯВА на страните, че съобразно изложените в исковата молба
твърдения и съобразно уточненията, направени пред настоящата инстанция,
коректната правна квалификация на предявения иск е само тази по чл.51 от
ЗАдв, без направеното от ВРС в доклада привързване с чл.35, ал.4 от ЗАдв“.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
3
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4