Р Е Ш Е Н И Е
№ 385/15.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Радослава Манова |
и с участието |
|
на прокурора |
Тихомир Гергов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова |
|
|
к.а.н.д. № 349
по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по
касационната жалба на П.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. Г. срещу Решение №
2112/ 11.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 5846/2022 г. на Районен съд гр.
Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 4290553 от 25.11.2020 г.
издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на П.Н.К. е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С Определение № 3412 от
31.03.2023 г., постановено по адм. д. № 3096/ 2023 г. на ВАС, делото е
изпратено на Административен съд – Пазарджик на основание чл. 133, ал. 6 от АПК,
доколкото всички състави на Административен съд – Пловдив са си направили отвод
при разглеждане на делото.
С касационната жалба
атакуваното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че неправилно Районен съд – Пловдив е преценил събраните по делото
доказателства. Излагат се оплаквания за
неправилност на оспореното решение поради нарушения на материалния закон и
необоснованост. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът
да постанови друг по същество на спора, с който се отмени оспореният електронен
фиш. Поддържа се, че електронният фиш не бил редовно връчен на жалбоподателя,
което я препятствало да представи декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Сочи
се, че не бил категорично установен нарушителят. Излага съображения за
приложимост на чл. 34 от ЗАНН в случая, което не било съобразено от районния
съд. Счита, че електронният фиш не отговарял на изискванията на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН. В условията на алтернативност се моли делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на районния съд. Касационната жалба се поддържа със
становище вх. № 4143 от 16.05.2023 г., в което се излагат съображения по
съществото на спора
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по съществено е неоснователна.
С обжалваното
решение е потвърден Електронен фиш серия К, № 4290553, издаден от
ОДМВР - Пловдив, с който на П.Н.К. на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл.
182 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева.
За да потвърди обжалвания
електронен фиш, районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство по безспорен начин се е доказал
фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на К.
била ангажирана на основание чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, а именно като собственик на
управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение.
За това че лицето е собственик на процесния автомобил спор по делото е нямало,
а за това свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на МПС,
прието като писмено доказателство по делото. В обжалвания електронен фиш
изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице,
на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш.
Такива не са представени от санкционираното лице. Съдът
е констатирал, че при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
Изрично е отбелязал, че съгласно чл.189 ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Посочил е, че когато е налице нарушение - установено
и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие
на контролен орган и на нарушител, като е развил подробни мотиви и се е позовал
на практиката на Административен съд – Пловдив. Според съдебния състав не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш
/ЕФ/.
Решението е правилно.
Касационната инстанция споделя
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния
съд. В хода на делото, от съда е била дадена
възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил
мотивите на съдебния акт. В тях първоинстанционният съд е обсъдил доводите и
възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.
Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена
аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената
фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за
неоснователност на подадената жалба. Неоснователно е твърдяното в касационната
жалба за неправилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е санкциониран за това, че
на 25.11.2020 г. в 10:36 часа в гр. Стамболийски на бул. „Тракия“, № 19, при
въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача, като МПС с
peг. № *** се движело с установена наказуема скорост 67 км/ч и наказуемо
превишение на скоростта от 17 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано
техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система TFR1-M с
№ 530.
Системата отчела движение със скорост от 70 км/ч, т.е. превишение на скоростта
от 20 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение
със скорост до 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 17 км/ч.
Въз основа на това бил
издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на жалбоподателя на 28.08.2022 г.,
съгласно служебно установяване на съда, а жалбата против него била подадена на 07.09.2022
г., т.е. в срока по чл.189 ал. 8 от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден
в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията
на чл. 189 ал. 4 изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотосите. Описано е нарушението по време,
място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 25.11.2020 г. в 10:36
часа в гр. Стамболийски на бул. „Тракия“, № 19, установена с автоматизирано
техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система TFR1-M с
№ 530 и
отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост на Пежо 307 с peг. № ***,
с което е извършено нарушение за скорост в рамките на населено място.
Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса,
изведен от АТСС - 70 км/ч и възприетата като установена в електронния фиш
скорост - 67 км/ч, се отдава на редуцирането ѝ, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч,
която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушената разпоредба /чл.
21 ал.1 от ЗДвП/, санкционната разпоредба /182 ал. 1, т. 2 от ЗДвП/, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е
в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е
засечена превишената скорост. Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния
пътен участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша
става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
Работният режим на АТСС е
посочен в изготвения протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, видно от който е че техническото средство е работело в
режим на измерване „С“ - стационарен, при общо ограничение на скоростта от 50
км/ч за населено място, като са били засичани приближаващите към него
автомобили. Правилно в електронния фиш е посочена стойността на установената
превишена скорост - 67 км/ч, след отчитането на толеранса от минус 3 км/ч и
стойността на превишението - 17 км/ч.
От моментния фотос,
придружаващ електронния фиш, имащ статут на веществено доказателствено средство
по смисъла на чл.189 ал. 15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимката, заснета
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания. Визираните
реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като
време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били
приближаващите се автомобили. На този фотос, освен заснетия автомобил на
жалбоподателя, няма други заснети в близост до него автомобили.
Техническото средство TFR1-M с
№ 530 е
одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на
нарушението е било технически изправно, в какъвто смисъл са изложени и подробни
доводи от районния съд, които се споделят (по делото е представено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от първоначална
и последваща проверка за техническа изправност). Не се установява съмнение, че
протоколите за техническа изправност касаят друго АТСС.
От приложената снимка към
протокол за използване на АТСС става ясно, че е заснето и разположението на
АТСС в деня, когато е осъществяван контрол на скорост на посоченото във фиша
място. С това е изпълнено и изискването на чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г.
Що се касае до оплакването
на жалбоподателя, че не му била предоставена възможност да декларира друг водач
като извършил нарушението, съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съдът намира, че
доколкото в съдебна фаза на оспорване на фиша е разгърната в пълна степен
възможността за защита на жалбоподателя, но дори в същата не са ангажирани
твърдения или доказателства нарушението да е извършено от друго лице, то
правилно съдът е възприел, че нарушител е жалбоподателят, като същият безспорно
е и собственик на процесното МПС.
Законосъобразно въз основа
на представените по делото писмени доказателства районният
съд е приел вмененото административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за
доказано. Разпоредбата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство
при избиране скоростта на движение да превишава определените стойности
на скоростта в км/час, които за пътно превозно средство от
Категория “В” за населеното място е 50 км/час, извън
населено място - 90 км/час, а по автомагистрала - 140 км/час, а в ал. 2 е указано,
че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Както бе посочено по – горе,
процесният електронен фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл. 189,
ал. 4, изр. второ. В изречение първо на посочената разпоредба изрично е
посочено, че при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки – какъвто е настоящия случай,
доколкото предвиденото наказание за извършеното нарушение е налагане на глоба,
то тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба в отсъствието на
контролен орган и на нарушител.
Такъв е и настоящият случай
– заснемане на нарушение с мобилно АТСС временно разположено на пътя, което се
установява и от приетите по делото пред районния съд доказателства, вкл.
снимков материал установяващ разполагането на АТСС и изготвения протокол,
съобразно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
Настоящата инстанция
намира, че нарушението е доказано от представените
по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал. Превишаването
на скоростта в случая е заснето с техническо средство, за което са представени
доказателства за изправност и се установява от снимковия
материал, приложен към делото. Доказателства, които да
опровергават този извод не са посочени и ангажирани от жалбоподателя,
а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да
обосноват извод за доказаност на нарушението.
Що се
касае до развитите доводи в касационната жалба за приложение на чл. 34 и чл. 39
от ЗАНН в случаи от вида на процесния, настоящия състав намира, следното: според
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш.
В
нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум. Разпоредбата
урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи,
когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е
възможност за налагане на глоба от 10.00 до 50.00 лв. с фиш, който не е
електронен такъв и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от
10.00 до 50.00 лв. е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен
да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да
липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган,
независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай.
Необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен
размер на глоба не се съдържа в нормата.
От
друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като
бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното
производство, тъй като с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила
наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в
процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо
издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш
административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа логически пропуск, защото понятие „необжалваем“ в ал. 2, към която
препраща тази алинея, няма. Предвид това се установява наличието на
законодателен пропуск в нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН при наличието на
термина „необжалваем минимум“, тъй като се създава неяснота по отношение на
глобите от 10.00 лв. или до 50.00 лв. и защо същите да представляват
необжалваем минимум, след като не е изключена възможността да се оспорва и този
размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред
за налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята същност се приравнява на
обжалване на констатираното от контролния орган нарушение, което налага и
провеждането на процедурата по съставянето на АУАН и въз основа на установените
факти и изложените аргументи на двете страни - актосъставителя и нарушителя,
наказващият орган да вземе решение за издаването на наказателно постановление
или прекратяване на административнонаказателната преписка.
За
правилното тълкуване и прилагане на законовите разпоредби, следва да се вземе
предвид и действащата към момента на приемане на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН,
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН (доп., бр. 10 от 2011 г.), според която
„не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго“. Ето защо и предвид семантичното тълкуване
на думата „необжалваем“ - нещо, което не подлежи на обжалване, очевидно става въпрос
за необжалваем минимум на глоба в размер на 10.00 лв. При така съществуващата
към 2011 г. нормативна уредба, и при систематично и историческо тълкуване на
ЗАНН се предполага извода, че с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН /към
момента на приемането ѝ/ е въведено ограничение за издаване на електронен
фиш за глоби в размер до 10.00 лв. Липсва друга разпоредба в ЗАНН, която да
борави с понятието „необжалваем минимум“. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН
е отменена през 2012 г. и от тогава не е налице въведена законова забрана за
обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, независимо от
размера на наложената санкция.
В
исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП), обнародван ДВ, бр. 10
от 01.02.2011 г. ), освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН,
са приети и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 (досегашна, ал. 5) от ЗДвП,
като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и
електронни фишове, с които е наложена глоба до 50.00 лв. включително. Нормата
на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение № 1 на
Конституционния съд (КС) на Република България (РБ) от 01.03.2022 г. (ДВ, бр.
20 от 09.03.2012 г. ), но предвид нейното съдържание, се налага извод, че „необжалваем
минимум“ според законодателя всъщност са глобите с размер до 50.00 лв., до
какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.
39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не означава, че поради разписаното в чл.
39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50.00 лв.,
най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма
противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази
възможност, а напротив, изрично се урежда и издаването на електронни фишове, с
които е наложена глоба до 50.00 лв., респективно законодателят не е изключвал
никога тази възможност. С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи
момент, не се изключва и възможността за издаване на електронни фишове под
50.00 лв., включително и за глоби в размер на 10.00 лв.
Така,
независимо че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния
фиш е приет едновременно с чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, то приемането в същото време
и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл, че издаването на електронен фиш не е
предвидено за нарушения, за които санкционирането на нарушителя е с глоба в
размер до 50.00 лв. Обратното не може да се заключи и при тълкуването на чл.
85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ), т.е.
едновременно с посочените по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува
едновременно с тях. С чл. 85а от ЗАНН се препраща към специален закон при
липсата на правила в общия закон, което е така и по правило, съгласно Закона за
нормативните актове (ЗНА). Освен това съгласно чл. 189, ал. 14 (предишна, ал.
6) от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
В
допълнение, фактът че чл. 39, ал. 2, във връзка с ал. 4, от ЗАНН не въвежда
ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш следва и от
обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва хипотезите на маловажен
случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което се имат
предвид маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в ЗДвП има
самостоятелно легално определение за „маловажно нарушение“ (§ 6, т. 32 от ДР на
ЗДвП).
С
оглед изложените правилно и обосновано районният съд е приел, че електронният
фиш следва да бъде потвърден.
В заключение касационната
инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП по вид и размер на наказанието и
на констатираното превишение на скоростта за движение, вкл. като е отчетено
намалението с 3 км/ч, което е в полза на жалбоподателя.
Като е потвърдил
електронния фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора и
при липсата на искане за присъждане на разноски от страна на административния
орган, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
2112/11.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 5846/2022 г. на Районен съд гр.
Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П/