Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .06.2021г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, двадесет и втори състав, в публично заседание на петнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, с участието на прокурора при Окръжна прокуратура Варна – Александър А.,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева
адм. дело № 847 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от В.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр. Варна, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София. П. сочи, че по време на престоя си в Затворническо
общежитие - Разделна, в периода от
26.06.2020 г. до 7.04.2021 г. е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". това се отразило
негативно на психиката и здравето му, породило чувство на страх, незащитеност,
малоценност, психически и физически дискомфорт, нервно напрежение,
безнаказаност, неудобство и несигурност вследствие на действията на
ответника. Твърди, че е налице нарушение
на забраната визирана в чл. 3 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС. По време на пребиваването
му в Затворническото общежитие П. бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в неосигуряване на необходимите
условия за престой на открито, т.н. "каре". Престоя на открито се
осъществявал в заграден с мрежа парцел с площ от около 400 кв.м., там нямало
писоар, мивка с течаща вода, навес под който да се скрие, ако вали дъжд или
пече слънце. Вследствие на неосигуряването на тези елементарни условия П. бил
принуден да се лишава от престой на открито. Ако му се наложило да ползва
тоалет или му се пиело вода, или ако завалял дъжд нямал избор и следвало да се
прибере в групата, като се прекратявал престоя на открито. Претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, ведно
със законната лихва от 26.06.2020 г. до 7.04.2021 г. В обяснение от 14.05.2021 г. П. сочи, че
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" осъществява пряко ръководство
и контрол върху всички места за лишаване от свобода, като не са създали
необходимите условия за престой на открито, с което е налице нарушение на чл. 3
ал.2 вр. чл. 1 от ЗИНЗС, чл. 104 от ППЗИНЗС и чл. 128 от ЗИНЗС. В с.з. ищеца
уточнява, че обжалва действията на длъжностни лица на ответника, изразяващи се
в неосигуряване на необходимите условия за престой на открито. Твърди, че има
проблеми с пикочния мехур и му се налага да ходи често до тоалетна. Когато ходи
до тоалетна го качват в групата и повече не му дават възможност да излезе. В
с.з. ищеца, чрез процесуалния си представител - адв. Г. уточнява, че претендира
законна лихва от 8.04.2021 г., когато са прекратени неоснователните бездействия
на длъжностно лице на ответника. По същество П. моли иска му да бъде уважен.
Сочи, че съгласно чл. 15 ал.1 т.4 от ЗИНЗС Началникът на затвора отговаря за
спазването на законността в затвора, като по силата на чл. 39 ал.1 от ЗИНЗС
набраните средства от Държавно предприятие "Фонд затворно дело" се
използва за изграждане, преустройство и
ремонт на местата за лишаване от свобода и подобряване на битовите условия в
тях. Началникът на затвора се явява представител на териториалното поделение на
Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и е бил длъжен да отговаря
и спазва законността в затвора, след като не е осигурил подходящи условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им, е налице нарушение на чл. 2 т.2 от ЗИНЗС, като по
този начин е нарушен и чл. 3 от ЗИНЗС, като не е осигурил необходимите условия
за престой на открито. Това е достатъчно да бъде осъден ответника. Процесуалния
представител на ищеца счита, че иска е основателен, от събраните по делото
гласни доказателства е установено, че за времето от повече от 8 месеца П. е бил
настанен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Това се е
отразило негативно върху психическото му здраве, което е породило чувство на
страх, незащитеност, малоценност, дискомфорт, нервно напрежение. До това се е
стигнало в резултат на неблагоприятни условия на престоя му на открито,
осъществен в заграден парцел, без мивка, тоалетна и течаща вода и навес.
Липсата на тези условия са принудили П. да се лиши от законовото си право на
престой на открито. Факта, че към момента се изграждат навес и тоалетна
потвърждават факта, че лишените от свобода имат нужда от тях. Счита иска за
доказан по основание и размер и моли да бъде уважен.
Ответника - Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. сочи, че иска е предявен срещу надлежна страна и е
допустим, но по същество неоснователен. Оспорва изцяло по основание и по размер
иска като недоказан. В тежест на ищеца е да докаже наличието на незаконосъобразни
действия или бездействия на специализирани органи по изпълнение на наказанията
при или по повод на административната му дейност, при това, свързано точно с
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Неимуществената вреда на ищеца, обективирана в
неправомерно засягане на неимуществената му сфера като конкретно следва да
установи в какво се състои това засягане. Ищецът следва да установи кумулативно
наличието на основните елементи на фактическия състав на посочената норма:
незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално
претърпяна вреда от ищеца и причинно-следствена връзка между незаконните
действия или бездействия и вредата. От исковата молба не са установява наличие
на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което
да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Съгласно чл. 86
от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от
един час на ден. Упражняването на това право от лишените от свобода е въпрос на
личен избор, специализираният орган е осигурил тази възможност, с оглед
поддържане на двигателната активност и физическото здраве. Неподкрепени с
доказателства са твърденията на ищеца за липса на условия за престой на открито
- слънцето и дъжда са метеорологични фактори, които ни заобикалят независимо от
правния статус. Твърденията на П. не водят до извод, че са настъпили
неблагоприятни последици за него и че са
нарушени правата му. Предвид наложеното му наказание, може да се направи извод, че няма надхвърляне на наказателната
репресия за извършеното престъпление. Обстоятелството, че на лишените от свобода се осигуряват оптимални
условия, при пълно съобразяване с личностовите им особености, води до извод, че
спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за да
попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Липсват данни за конкретно увреждане на
здравето - физическото и психическото на ищеца, което да бъде разгледано като
последица от престоя му в ЗО Разделна. В с.з. процесуалния представител на
ответника моли да се отхвърли иска. Счита, че в хода на производството не са
установени незаконосъобразни действия, съответно бездействия на специализирания
орган по изпълнение на наказанията. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установи, че в общежитието е осигурено законовото право на
лишените от свобода да ползват правото си за престой на открито. П. нито веднъж
не е декларирал отказ от престой на открито. Моли да се отхвърли иска като
недоказан по основание и размер и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Дава заключение, че по делото не е доказано
наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника и присъждане на обезщетение в полза на ищеца. На първо място е
установено, че е издадена заповед, с която е определен график за осъществяване
на престоя на открито. Установено е, че при желание на лишения от свобода,
който ползва "каре" същия може да бъде заведен до тоалетна. Нито един
от разпитаните по делото свидетели, не посочи случай, при който П. е искал да
ползва тоалетна, но това му е било отказано.
Отделно от това сочи, че Държавно предприятие "Фонд затворно
дело" е юридическо лице, а органи на негово управление е Министъра на
правосъдието, управителен съвет и изпълнителен директор, т.е. ако ищецът смята,
че е налице действие или бездействие на това държавно предприятие, то е
следвало да насочи иска си към него.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Съгласно представена
справка лишения от свобода П. *** на 25.01.2018 г. за изтърпяване на групирано
наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, при първоначален строг
режим. Със Заповед № 11/26.06.2020 г. на Началника на Затвора - Варна, П. е
преместен на 26.06.2020 г. в Затворническо общежитие - Разделна. Със заповед №
283/8.04.2021 г. на Началника на Затвора - Варна, П. е преместен от
затворническото общежитие в Затвора - Варна.
В ЗО "Разделна" е налице обособено място за престой на открито
с обща площ от около 400 кв.м., което се намира в непосредствена близост до
пост № 2 /партер, където има изграден санитарен възел с мивка и при изразено
желание от страна на лишените от свобода, същите се извъждат от престоя на
открито и се конвоират до там.
Със Заповед № 182/2020
г. на Началника на ЗО Разделна е определен редът за провеждане на престой на
открито на всички лишени от свобода, същите в определено време се конвоират по
групи до мястото на открито, като не се записват поименно. Видно от посочената
заповед, са определени часове за провеждане на престоя на открито, съобразно
това на кой етаж са настанени лишените от свобода.
Съгласно писмо вх. №
7178/14.05.2021 г. от Зам. началника на Затвора - Варна, при провеждане на
престой на открито в ЗО "Разделна" и при възникване на неблагоприятни
атмосферни условия, вредни за здравето на лишените от свобода, престоя на
открито се прекратява от медицински специалист, главен надзирател, командир на
отделение, като по възможност лишените от свобода се компенсират. От извършена
справка в деловодния регистър на ЗО "Разделна" е установено, че П. не
е депозирал декларация за отказ за престой на открито.
Видно от справка вх. №
7977/2021 г. за обособеното място за провеждане на престой на открито не е
налице техническа документация, същото е изградено чрез заграждане на площ от
400 кв.м. с мрежа, която от своя страна не изисква техническа
документация. Съгласно заповед от 2020
г. е определен редът за провеждане на престой на открито. Лишените от свобода в
определено време се конвоират по групи на място, като не се записват поименно.
Постовия надзирател на пост №2 при извеждане на лишените от свобода от групата,
записва в дневника дата, час, брой лишени от свобода пожелали да излязат на
открито. Сочи, че към настоящия момент в
затворническото общежитие се извършват СМР, а именно изграждане на навес и
санитарен възел с мивка, които лишените от свобода могат да използват при
изразено желание от тяхна страна. Към справката са депозирани обяснения от М.М.А.,
К.И.К., Х.А.Х., Р.Ц.И., М.В.В., Я.Х.Х. , Ю.М.Ю., Л.Н.Т., всички те изтърпяват
наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие Разделна. Видно от
обясненията на лишените от свобода при
престои на открито, при необходимост лицата ползват тоалетната на партера, след
което се връщат и продължават престоя си на открито.
По делото е представен
и дневник за престой на открито.
В справка вх. №
7983/31.05.2021 г. е посочено в кой период с кои лишени от свобода е бил
настанен П.. Видно от същата в периода от 22.07.2020 г. до 1.09.2020 г. П. е
бил настанен с лишения от свобода Д.А.С..
От 15.10.2020 г. П. е
бил настанен в едно спално помещение с И.С.Т. и Т.Р.Р.. За периода от
23.12.2020 г. до 31.12.2020 г. П. е бил настанен с К.Й.Й..
По делото е разпитан
свид. И.С.И., който от 2018 г. г е назначен на длъжност главен надзирател в
Затворническо общежитие Разделна. И.
сочи, че стаята му се намира в непосредствена близост до мястото за престой на
открито. И. не може да посочи дали П. всеки път е ползвал правото си за престой
на открито. Мястото за престой на открито не разполага със санитарен възел с
течаща вода. При необходимост лишените от свобода ползват тоалетна, която се
намира на партерния етаж на пост № 2, през който лишените от свобода излизат за
да ползват "карето". То се намира на 10-15 м., това е най-близкия
санитарен възел в общежитието. Свидетеля сочи, че след като лишените от свобода
ползват тоалетна биват връщани в карето, не си спомня П. да е ползвал тоалетна.
През последните две седмици е изграден и навес. Сочи, че по време на
дежурствата му не е забелязал лишени от свобода да са спирани да ползват
тоалетна, както и да не са връщани после на "карето". В случай, че е
много слънчево и някой от лишените от свобода иска да се прибере в спалното си
помещение, молбата му се удовлетворява.
От разпита на свид. Д.А.С.
се установява, че е бил настанен с П. за период малко повече от 1 месец в
Затворническо общежитие "Разделна" . С. сочи, че мястото за престой
на открито е с площ от 100-150 кв.м., заградено с мрежа, без навес, тоалет,
течаща вода. Като се излезе на "карето" за час и половина "стоиш
плътно и не мърдаш". В случай, че някой иска да се прибере, той не излиза
повече. Ако метеорологичните условия са лошо лишените от свобода се прибират,
като не се компенсират. В случай, че С. желаел да ползва тоалетна, старшината
го прибирал на етажа и повече не излизал.
Като попитал старшината, той му казвал "като се прибереш един път,
няма излизане повече". Нямало е случай да бъде пуснат да си напълни вода
или да отиде до тоалетната от старшините, на които не им знаел имената. С. сочи, че не е бил пускан да ползва
тоалетната на партера, тя била служебна. Свидетеля сочи, че П. не излизал на
"каре", защото един-два пъти като излизал на лавка и му ставало горещо, молил старшината до го
прибере, а той му отговарял, че когато другите се приберат и той ще се прибере.
С. не може да си спомни кога П. не е бил връщан в килията си. П. не излизал на
каре, защото можело да му се допие вода или да има нужда да ползва тоалетна.
Свид. И.Т. сочи, че е
бил в едно спално помещение с П.. По време на престоя на открито, ако се наложи
на лишен от свобода да ползва тоалетна или да си напълни вода, тогава се
събират 5-10 човека, които ще се прибират. Свидетеля не може да посочи дали
след това лишените от свобода се компенсират. Той лично не е ползвал тоалетна
докато е на каре. Т. заяви, че е виждал едно момче, което му се ходило до
тоалетната и дежурния го пуснал. Свидетеля бил 2-3 месеца с Т., но за този
период не може да се сети дали ищеца е слизал на "каре", не може да
се сети за случай при който П. е искал да отиде до тоалетната, но да му е
отказано.
По делото е разпитан
свид. К.Й.. Свидетеля е бил с П. в едно спално помещение за много кратък период
от време, около седмица. Й. споделя, че условията в "карето" са много
лоши. Ако на лишен от свобода се наложи да отиде до тоалетна или да си напълни
вода, няма къде. Трябвало да се моли на старшината, ако го пусне, пусне.
Старшината пускал евентуално, но не в служебната тоалетна на първия етаж. Й. не
е присъствал на случай, в който П. да е искал да ходи до тоалетна или да си
напълни вода, а някой от служителите да му е отказвал, докато е бил на
"каре". Й. е молил лично да го пуснат до тоалетната, но са му
отказвали. Ищеца излизал на каре. Й. сочи, че много рядко някой ако е изведен
от карето, след това го връщат отново. От около месец на "карето"
имало направен навес. При лоши
метеорологични условия бил прекратяван престоя на открито, като в последствие
лишените от свобода не били компенсирани. Й. не е бил свидетел на случай, в
който П. е прибиран поради лоши метеорологични условия. Сочи, че П. се е жалвал
многократно от лошите условия на карето.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Между страните в
производството не е спорно, че ищецът П. е лишен от свобода и е постъпил в
Затвора Варна, за да търпи групирано наказание „лишаване от свобода“, както и
че е бил настанен да изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие –
Разделна към Затвора Варна в периода от 26.06.2020 г. до 7.04.2021 г.
включително.
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност (бездействие) -
неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на
лишения от свобода, при престой на открито, т.н. "каре" именно 1/
липса на тоалетна 2/ липса на мивка с
течаща вода, 3/ липса на навес, което е
довело до ограничаване правото на ищеца да прекарва достатъчно време на открито
при престоя му в ЗО – Разделна към Затвора Варна и при претендирано обезщетение
в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното
поставяне на ищеца в неблагоприяти условия за изтърпяване на наказанието по
смисъла на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.
3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
По аргумент от чл.
285, ал. 2 от ЗИНЗС по предявеният иск родово и местно компетентен е да се
произнесе Административен съд – Варна.
Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите
лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на
наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна
издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение
на наказанията" са териториални служби на ГДИН.
Дейността на
администрацията на затвора, респективно – на затворническото общежитие към
него, е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са
предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в
настоящото производство исков период - от 26.06.2020 г. до 7.04.2021 г., ГДИН
притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.
По изложените
съображения искът е процесуално допустим.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се
съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Първата, необходима за
уважаване на иска, предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна
административна дейност, която би могла да се изразява в: 1. издаване на
незаконосъобразен административен акт; 2. извършване на незаконосъобразно
действие, или 3. незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразното действие
или бездействие може да е само фактическо, т.е. такова, което е предприето,
респективно не е предприето без правно основание. Незаконосъобразното действие,
респективно бездействие не може да бъде правно действие. В разглеждания случай
оплакванията на ищеца П. не са насочени към конкретни неправомерни действия на
ответника, а са такива срещу незаконосъобразни бездействия от негова страна.
Втората, необходима за
уважаване на иска предпоставка, е доказаното наличие на вреда – имуществена
и/или неимуществена.
Третата материална
предпоставка е наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Липсата на която и да
е от посочените материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на
иска като неоснователен.
Предвид установената в
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени
вреди до установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при
решаване на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с
установяването на нарушаване на забраните по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, като
подложи на преценка фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото
ищцовата претенция е за претърпени неимуществени вреди вследствие на
бездействие /отрицателен факт/ от страна на ответника, то обоснованото
доказване за наличието на действия от негова страна, както и неизвършването на
действия, които не са вменени на ответника с императивна норма, е достатъчно да
бъде направен извод за неоснователност на иска.
Съгласно
чл. 71, ал. 3 от ППЗИНЗС, по време на престоя на открито администрацията на
затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани
дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве. Липсва правна
регламентация, която да задължава пенитенциарните заведения в Република
България да изграждат в карето за разходки на открито санитарни възли, както и да осигуряват течаща
вода. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, престоят на открито се провежда под
надзора на служители от надзорно-охранителния състав на специално определени
места в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като по възможност същите предлагат защита
при лошо време. Съгласно ал.7 на чл. 71 от ППЗИНЗС при неблагоприятни
атмосферни условия и вредни за здравето на лишените от свобода и служителите
условия престоят на открито може да бъде прекратен или отменен от медицински
специалист, от дежурния главен надзирател или от дежурния командир на
отделение. В тези случаи времето за престой на открито при възможност се
компенсира през следващите дни. Анализът на нормите сочи на извод, че
изискването за осигуряване на съоръжения за защита при лошо време или при много
слънчево време има препоръчителен характер, а не вменява задължение на
съответните администрации.
Не
е спорно между страните, че към момента в който ищеца е изтърпявал наказанието
си в Затворническо общежитие Разделна е нямало изграден навес за предпазване от
лоши метеорологични условия. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, единствено свидетеля С., който
е бил около 40 дни в едно помещение с ищеца,
сочи, че един два пъти по време на престоя на открито на П. му станало
горещо, като е молил старшината до го прибере, но той му отказвал. Същевременно свидетелят не може да посочи
кога е станало това, нито кой служител от надзорния състав е отказал на П. да
го прибере в спалното му помещение. Показания на С. в тази им част са неясни, изолирани и неподкрепени с останалия
събран по делото доказателствен материал. Останалите по делото свидетели макар
и да са били в едно помещение с ищеца, а единия свидетел е работил на територията на общежитието не споделят
за случаи в които П. е искал да се прибере от "карето", но това му е
отказвано.
Съгласно нормата
на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на
открито не по-малко от един час на ден. Следователно престоят на открито е
право на лишения от свобода, а не негово задължение, т.е. в случаи на
здравословно неразположение, както и при наличие на други причини лишените от
свобода могат да откажат да излязат на разходка на открито. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели при лошо време лишените от
свобода не са извеждани на открито в карето, което сочи, че режимът за престой
на открито е съобразяван с конкретните метеорологични условия. По делото не се представиха доказателства, а
и липсват твърдения, че лишените от свобода в Затворническо общежитие Разделна да са били извеждани на открито
против волята им в неподходяща метеорологична обстановка за самите тях.
По доводите на ищеца, че мястото за престой на открито
липсва тоалетна и течаща вода, а той имал проблеми с пикочния мехур, поради
което не ползвал "карето", съдът прецени следното: на първо място по
делото не е ангажирана каквато и да е медицинска документация, навеждаща на
извод, че П. има здравословен проблем от соченото естество. Отделно от това
никои от свидетелите по делото не е присъствал на случай, при който П. да иска
да отиде до тоалет или да пие вода и това да му е отказвано от служител на
надзорно-охранителния състав на затворническото общежитие. Дори в самата искова молба са наведени
доводи, че П. не осъществява престой на открито, защото предполагал, че ако му се допие вода, или му се доходи до тоалетна
няма да има възможност за това. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че при наличие на нужда от вода или ползване на тоалетна
лишените от свобода са имали достъп до санитарен възел и вода. В хода на настоящото производство не се
събраха доказателства от които да се направи извод, че престоя на открито на П.
е бил прекратяван след като е поискал да ползва тоалетна или да пие вода. Следва да се посочи, че ищеца не може да се
позовава на предполагаемо поведение – действие или бездействие на служители на
ответника и да претендира вреди от него.
В обобщение съдът не установи в настоящото съдебно производство
твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия, а липсата на първата от
посочените по-горе материални предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 284, ал.1, вр. с чл. 3 ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, е
достатъчно основание заявената от ищеца претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид факта, че не е
налице незаконосъобразно поведение на компетентния административен орган, то за
ищеца не може да са настъпили вреди в тази връзка. След като не е налице бездействие, от което за П. да
произтичат вреди, то за последният не възниква правото на обезщетение поради
липсата на първата предпоставка, установена от нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл, при липса на една от кумулативно изискващите се предпоставки за реализиране
отговорността на държавата съдът не намира за необходимо да излага разсъждения
по останалите, предвидени в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене, от страна на
ищеца не бяха ангажирани доказателства и по отношение на втората кумулативно
предвидена предпоставка, а именно наличието на претърпени от ищеца вреди. В
сезиращата съда искова молба и уточнението към нея, ищеца е посочил, че в
резултат на неосигуряване на необходимите условия за престой на открито е
претърпял неимуществени вреди, породили са чувство на страх, незащитеност,
малоценност, психически и физически дискомфорт, нервно напрежение, неудобство и
несигурност. В хода на съдебното производство, настъпването на така заявените неимуществени
вреди не беше установено и доказано по безпротиворечив начин.
С оглед изхода на
спора по искането на ответника за разноски, съдът прецени следното:
Съгласно чл. 286, ал.
2 ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските
по производството.
В случая обаче, ищеца
е освободен от заплащане на държавна такса и разноските по производството за в.
л. са поети от бюджета на съда, поради признатата от съда липса на средства за
заплащането им от ищеца. Само в хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото
е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по
производството, при осъдително решение разноските се заплащат от ответника и се
присъждат в полза на съда. В другия случай – при отхвърляне на иска, по аргумент
за обратното, те остават за сметка на съда, респективно не следва да се
възлагат и разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение на ищеца,
за когото е признато, че не разполага със средства да ги заплати. Поради това
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба на В.И.П., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Варна, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нанесени в периода от 26.06.2020 г. до
7.04.2021 г., неимуществени вреди, възникнали в резултат на бездействие на
ответника, при което е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание "лишаване от свобода" в Затворническо общежитие Разделна,
ведно със законната лихва, считано от 8.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”-София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14 дневен
срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд-Варна.
СЪДИЯ: