РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 18.06.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на осемнадесети
май две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
1003 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***** със
седалище и адрес на управление: гр*****, сграда 6, законен представител *****
пълномощник адвокат В.Г. от САК, против Е.М.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, с цена на иска
395.98 лв. Претендира се установяване съществуването на вземане, за
заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 408/2019 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В молбата се твърди, че между
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ****
и длъжника Е.М.К.
е съществувал и валидно е действал договор за предоставяне на
мобилни услуги от 29.08.2015 г., по силата на който ответникът е абонат на
ищцовото дружество - мобилен оператор. Твърди се, че при сключване на
индивидуалния договор за мобилни услуги абонатът има право да избере
абонаментна програма за потребление на услугите на оператора, а „Теленор
България”ЕАД има право да получава месечен абонамент в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план . Месечната абонаментна цена се
заплаща от абоната всеки месец, съобразно всички използвани от него услуги,
като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Посочено е, че услугите,
предоставяни по договора, са фактурирани под индивидуален клиентски номер на
абоната № *********, под който номер са издавани месечните фактури. На
07.06.2016 г. било сключено допълнително споразумение, като се твърди, че
абонатът – ответник поискал да премине на друга абонаментна програма Нонстоп
40.99 лв. със срок на действие 24 месеца – 07.06.2018г. При преференциални
условия на същата дата Е.К. е взел и мобилно устройство марка HUAWEI P9 lite White на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер 18.59 лева.
Ищецът твърди, че за отчетния период на
потребление от 18.02.2017 г. до 17.06.2017 г. са издадени 2 фактури, като е
издадена крайна фактура № **** г. с начислена стойност за плащане в размер на
1037.23 лева. След издаване на фактурата е имало частично плащане, като се твърди,
че останала дължима от страна на ответника е за потребените от абоната по договора услуги
в размер на 272.90 лв. и незаплатени лизингови вноски в общ размер 223.08 лева. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 541.25 лева, която не се претендира в
молбата. В ИМ е посочено, че след издаване на крайната фактура е постъпило
плащане от ответника, като е останала дължима сума за потребените мобилни
услуги в размер на 172.90 лв.
На 13.06.2017г. е
настъпила деактивация на процесния абонамент. Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на ответника мобилно устройство
марка HUAWEI P9 lite
White са
обявени за предсрочно изискуеми и същите са в общ размер 223.038лв.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по
силата на което да бъде признато за установено по отношение на Е.М.К., наличието на вземане на „ТЕЛЕНОР България“
ЕАД по издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 408 по описа на Троянски районен съд за 2019 г. за сумата
172.90лв. за незаплатени мобилни услуги и сумата 223.08 лв. за незаплатени
лизингови вноски.
Претендират се направените в настоящото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител на ответника Е.М.К. – адв. Е.Ц. ***, който
е взел становище за допустимост, но частична неоснователност на иска. Адв.Ц. сочи, че по
отношение на сумата от 172.90 лв. не оспорва съществуването на вземане на
ищеца, но по отношение претенцията за предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски за мобилно устройство сочи, че същото не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на посоченото основание. Моли предявеният иск срещу Е.К. да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява законен представител, не се представлява и от пълномощника
си адв.В.Г. от САК. От
последната е постъпила писмена молба-становище, в която е заявено съгласие
делото да се гледа в отсъствие на процесуалния представител. Адв.Г. е посочила, че поддържа исковата претенция, като моли искът
да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Е.М.К. се представлява
в съдебно заседание от назначения му особен представител
адв.Е.Ц., който поддържа подадения отговор на ИМ и прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен в частта на претенцията за незаплатени лизингови вноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Ищецът претендира
съществуване на вземане в общ размер на 395.98 лв. лева, за което е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
От приложеното и прието като доказателство по делото ч.гр.д. № 408/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Троян се установява, че на 16.05.2019 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е издадал заповед за изпълнение на парично
задължение № 177 от 20.05.2019 г., с
която е разпоредено на ответника Е.М.К., с постоянен адрес ***
А, ЕГН ********** да заплати на
кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на
управление гр. С****, *****, представлявано от *** заедно с **** пълномощник
адвокат В.Г., със съдебен адрес ***, сумата 395.98 /триста деветдесет и пет
лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща главница по дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от
15.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 71.94 /седемдесет
и един лева и деветдесет и четири стотинки/ лева – лихва за забава за периода
от 04.07.2017 г. до 18.04.2019 г., сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева -
разноски по делото за платена държавна такса и сумата 180.00 /сто и осемдесет/
лева – адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника Е.К. на
основание чл.47, ал.5 от ГПК , поради което заповедният съд с разпореждане № 1412
от 17.09.2019 г. е указал на заявителя,
че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му
срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до
съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и
е допустим.
Особеният представител
на ответника не оспорва претенцията на ищеца за сумата от 172.90 лв. за
незаплатени мобилни услуги за абонатен №**** за периода от 18.02.2017г. –
17.06.2017г., като счита за основателен иска в тази част. От представения
договор за мобилни услуги, сключен между страните на 29.08.2015г. и от
допълнителното споразумение към договора от 07.06.2016г., както и от
представените и приети като доказателства фактури, издадени в процесния период,
се установява, че тази претенция на ищеца е основателна и следва да бъде
уважена.
Особеният представител
оспорва, че ответникът не дължи сумата от 223.08 лв., като твърди, че не е
осъществен фактическия състав за обявяване предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, предвид че не е изпълнена нито една от визираните в т.12
четири възможни процедури.
От представения
договор за лизинг от 07.06.2016г. се установява, че в т.12, ал.2 е предвидена
предсрочна изискуемост на месечните вноски и другите дължими възнаграждения при
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключени от
лизингополучателия, както и в случай на забава в плащанията на дължими съгласно
тези договори плащания.
В случая договорът за
мобилни услуги, сключен между страните, е прекратен едностранно от ищеца
съгласно т.11 и чл.75 във вр. чл.19б от Общите условия на „Теленор България“
ЕАД, а именно по вина на абоната, който не е заплатил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по индивидуален договор и съгласно ОУ.
Предвид изложеното
съдът приема, че искът е основателен и в тази част и следва да бъде уважен, тъй
като се доказа, че договорът за мобилни услуги, сключен между страните, е
прекратен и е обявена предсрочна
изискуемост на останалите месечни лизингови вноски в общ размер 223.08 лева за
периода след м.07.2016г. до м.05.2018г.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК
в общ размер 505.00 лева. В производството ищецът е заплатил ДТ в размер на
25.00 лв.,180.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 300.00 лева за депозит за
особен представител. Ответникът следва
да заплати и разноските за заповедното производство в размер 205.00 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Е.М.К., ЕГН
********** , с постоянен и настоящ
адрес: ***, наличието на вземане на „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД , , със седалище и
адрес на управление гр. 999, представлявано от 99, заедно с 999, за сумата
172.90
/ сто седемдесет и два лв. и 90 ст./ лева за незаплатени мобилни услуги за
абонатен номер № ********* за периода 18.02.2017г. – 17.06.2017г. и сумата 223.08 / двеста двадесет и три лв. и 08
ст./ лева за незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство марка HUAWEI P9 lite White за периода след м.07.2016г.
до м.05.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 408 по описа на Троянски районен съд за 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Е.М.К.,
ЕГН ********** , с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД , ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ****. „**** сумата 505.00 / петстотин и пет/ лева, представляваща разноски в
настоящето исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Е.М.К.,
ЕГН ********** , с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД , ЕИК****, със седалище
и адрес на управление гр. София, район **** **** сумата 205.00
/ двеста и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 408/2019г. на Троянски районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: