Решение по дело №97/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260089                            30.06.2021 година                гр. Хасково

 

В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО   гражданско отделение,          четвърти   състав

на  ..…....седми юни………..………  две хиляди и двадесет и първа      година                                          

в публично съдебно  заседание в следния   състав :

 

                                                                   СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

 

С участието на секретаря…………П* Д****..…………………….….…..….

И прокурора ………………………………………………..……………..…...……

като разгледа докладваното  от съдия Петкова….………………………………..

търговско дело ……….№  97 по описа за 2020 година…..……………………,

За да се произнесе взе предвид следното:

                    

Делото е образувано по искова молба от „АС 24 България“ ЕООД – София,  представлявано от управителя П**  П***, подадена чрез процесуалния им  представител адв. Й.К.Т. от АК-Пловдив,  с която се предявява срещу „СЛС Транс“ ООД – Хасково, представлявано от законния представител – управител Б* С*  обективно съединени осъдителни искове. Първоначално заявената претенцията е за сумата 95314,15 лв., като ищецът твърди, че това е сбор от главница по фактури за извършени доставки съгласно договор за продажба на горива и услуги чрез карта АС24 и карта АС24-Еуротрафик от 17.10.2018 г., договор за присъединяване към услугата за електронно събиране на пътни такси от 08.04.2019 г.  и договорите за присъединяване към услугите ВИАкарт и Монт Блан и Фрежус тунелни карти от 08.04.2019 г. Акцесорният иск е за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените разноски в исковото производство.

В с.з. на 07.06.2021 година на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение (намаляване) на размера на исковете и конкретизацията им по пера, а именно: По иска, основан на твърдение за договорно неизпълнение по основния Договор от 17.10.2018 година за продажба на горива чрез карта AS24-Eurotrafic, се претендира сумата 55 329, 81 лева. По иска за неизпълнение на задължение по Договор от 08.04.2019 година за присъединяване към услугата за електронно събиране на пътни такси Passango се претендира сумата 5917,58 лева, а за неизпълнение на задължение по Договор от 08.04.2019 година Viacard  за услугата Tellepass пътни такси в Италия се претендира сумата 3829,98 лева. Исковите главници се претендират ведно с лихвите за забава върху тези суми считано от датата на подаване на исковата молба, съобразно всяка от сумите.

 В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че оспорва иска по размер.  Потвърждава, че между страните са създадени договорни правоотношения така, както се твърдят от ищеца в исковата молба. Въвежда възражение за недължимост на претендираните суми, като се позовава на сключен договор за поръчителство с „Жефко България“ ООД. Пояснява, че по силата на създаденото между ответника и „Жефко България“ ООД договорно правоотношение, последното дружество поело ангажимент да заплаща всички такси, които не били заплатени от дружеството-ответник. Така че ищецът можел да насочи претенцията си срещу това трето лице за част от вземанията си. В 1 с.з. процесуалният представител на ответника заявява, че исковата претенция е основателна частично, но сочи общия размер, до който не оспорва исковете, само ориентировъчно – около 30 000 лева. Заявява, че ще разчита на заключението на вещото лице, което ще конкретизира   дължимите суми. Обяснява, че ответникът вече няма достъп до системата  „Евроват“  чрез която да установи движението на сумите по пътните такси.

По основния Договор от 17.10.2018 година  ответникът не оспорва извършените доставки, нито стойността на доставените горива. Не се спори и относно обема на таксите и общия им размер – по договорите от 08.04.2019 година. Основният спор е за размера на задължението на ответника към ищеца, след като бъде зачетено участие на „Жефко България“ ООД и приспаднати дължимите от него суми по твърдения договор за поръчителството.

                Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                Видно от представения по делото договор за продажба чрез карта АС 24 и карта АС 24 – Юротрафик, който е сключен на 17.10.2018 година между „АС 24 България“ ЕООД – София в качеството на продавач и „СЛС Транс“ ООД – Хасково като купувач, страните са били обвързани с рамков договор, по силата на който дружеството-продавач  се е задължило да продава чрез карти в мрежата АС24 и АС24 Юротрафик продукти и услуги (горива и услуги на бензиностанции), а дружеството-купувач е поело задължението да ги заплаща. Няма спор по делото, че този договор е бил изпълняван от продавача точно, доставките са осъществени, а стоките – получени от купувача. Няма спор и относно обема на продажбите и цената на продадените и доставените стоки.

              Не се спори и относно това, че между  същите страни, на 08.04.2019 година са създадени още две търговски правоотношения – Договор за присъединяване към услугата за електронно събиране на пътни такси – Тежкотоварни автомобили Passango  и Договор за присъединяване към услугата Viacard, включващ използване на Tellepass-устройствата. Както вече бе посочено по-горе, ответникът признава вида и обема на ползваните от него услуги по двата договора, както и общата им парична равностойност.

              По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло като пълно, обективно и компетентно. От заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че във връзка с изпълнението на договорите са съставени общо 65 фактури, в които са  комбинирани стойностите на доставените от ищеца на ответника стоки и услуги и по трите договора. Според вещото лице, воденото от ищеца счетоводство е съгласно изискванията на ЗСч и приложимите стандарти и  фактурите са осчетоводени счетоводно вярно и с редовна актуализация на вземанията от „СЛС Транс“ ООД. Всички фактури, на които се позовава ищецът, са намерили счетоводно отражение в счетоводството на „СЛС Транс“ ООД, като са заприходени в сметка 401-Доставчици, Контрагент – АС 24 България ЕООД. Вещото лице анализира данните от фактурите и взетите счетоводни записвания, в резултат на което заключава, че по счетоводни данни към датата на заключението общият размер на неизпълненото парично задължение по четири договора (в ИМ ищецът се позовава и на Договор Mont Blank and Frejus tunnels за тол такси и тунели) e 65 079,97 лева. От тях по основния Договор за продажба на горива AS24-Eurotrafic - сумата 55 329, 81 лева, по Договора за присъединяване към услугата за електронно събиране на пътни такси Passango - сумата 5917,58 лева и по Договор за присъединяване към услугата Viacard и Tellepass – 3 829,98 лева. По четвъртия договор - Mont Blank and Frejus tunnels за тол такси и тунели, задължения липсват. Според експертизата, дължимите остатъци по фактурите – предмет на исковата молба, са както следва:

 

 

 

                При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

                Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на договорни отношения между страните по делото,  основани на четири търговски  договора. Първият от тях е ненаименован договор с елементи на такъв за търговска продажба. Останалите три договора (от 08.04.2019 година) са с предмет  предоставяне на правото да се използват устройства и карти за автоматично отчитане  на пътни такси на посочените в договора държави срещу заплащане на наемна цена на тези устройства. А втората част на предмета на тези три договора е предоставяне от ищеца на ответника на правото да се използват електронни карти за плащане на дължими пътни (ТОЛ) такси. Правната претенция на ищеца по първия договор е за неизпълнение на договорно задължение на ответника, който е купувач и получател на горивата, да се плати. Правните претенции по останалите три договора е за неизпълнение на договорните задължение на ответника за заплащане на наемна цена на електронните устройства за отчитане на пътни такси, както и да възстанови на ищеца заплатените от него пътни и ТОЛ такси,  отчетени чрез предоставените устройства и карти. Тъй като по делото се установява, че и четирите договора са сключени във връзка с трайно установени търговски правоотношения между страните, то се касае не за четири отделни иска, а за два главни иска. Правната квалификация на претендираните от ищеца права по първия иск, основан на твърдение за неизпълнено задължение по договор  за търговска продажба чрез карта е чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл.318 ал. 1 от Тз и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Правната квалификация на втория главен иск, включващ претенциите по  останалите три договора е обусловена от смесения им характер с предмет предоставяне на право да се ползват устройства срещу наемна цена – чл. 79 ал. 1 вр. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД и предоставяне на право да се ползват електронни карти за заплащане на пътни такси  - чл. 79 ал. 1 от ЗЗД. И двата главни иска са съединени с акцесорни претенции по чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът не е оспорил приложените от ищеца фактури и като цяло изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения. Предвид позицията на страните съдът, с доклада си по делото, е приел за безспорно сключването на четирите  процесни договора, тяхното основание, размера на  реално извършените доставки по договора от 17.10.2018 година, стойността на стоките/услугите, както и, че те са получени от ответника. Безспорно е и създаване на правоотношенията и по трите договора от 08.04.2019 година, обемът от предоставените вещи (ел.устройства) и тяхната наемна цена, обемът на заплатените от ищеца вместо ответника пътни (тол) такси. Спорът се концентрира около  въпроса - дължими ли са задълженията по четирите договора от ответника по делото, с оглед създаване на договорни правоотношения с трето към спора лице - „Жефко България“ ООД, за което се твърди, че е поело задължение да погаси възникналите в тежест на „СЛС Транс“ ООД  задължения по договорите му с ищеца „АС 24 България“ ЕООД.

            Събраните по делото писмени доказателства и най-вече заключението на съдебно-счетоводната експертиза дават основание за извода, че по делото се доказа, че по силата на Договор за продажба на горива AS24-Eurotrafic, за дружеството-ищец са възникнали парични вземания към ответника СЛС Транс“ ООД - Хасково в размер на сумата 55 329, 81 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си да ги заплати на доставчика „АС 24 България“ ЕООД – София, поради което първият главен иск е основателен и доказан в изменения му размер. Възраженията на ответника за недължимост на тези суми поради сключения с „Жефко България“ ООД договор за поръчителство са неоснователни. На първо място, съгласно чл. 138 ал. 1 от ЗЗД, писмената форма е условие за валидност на договор за поръчителство. Въпреки дадените му с доклада указания, дружеството-ответник не представя такъв договор, извършен в писмена форма, следователно не доказва съществуване на правоотношение между него и трето лице-поръчител, което да се е задължило спрямо кредитора му - „АС 24 България“ ЕООД да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Впрочем, дори и при сключен действителен договор за поръчителство, само това обстоятелство не освобождава длъжника по договора да го изпълни. Разпоредбата на чл. 141 ал. 1 от ЗЗД установява принципа на солидарна отговорност на длъжника и поръчителя към кредитора, но не отменя правото на кредитора да иска от основния длъжник да изпълни договорното задължение, заедно с поръчителя. Направените от вещото лице констатации за съществуващи отношения между „СЛС Транс“ ООД и „Жефко България“ ООД, намерили израз в  съставените фактури, частично съвпадащи с тези, на които се позовава ищецът в ИМ (т.2 към констатациите по задача 6-то, л. 9 от заключението), не водят до различни изводи.  При липса на валиден договор по чл. 138 от ЗЗД, ищецът-кредитор няма правната възможност да се позове на договор за поръчителство и да насочи претенцията си и към „Жефко България“ ООД, както се домогва ответникът. Впрочем, в.л. е констатирало съвпадения между осчетоводените при „СЛС Транс“ ООД и „Жефко България“ фактури само за сумата 23010,48 лева (по данни от счетоводството на дружеството-ответник), т.е. остава разликата до пълния установен с експертизата общ размер на неплатени задължения по процесните договори (65079,97 лева), за която разлика ответникът няма въобще причина да се позовава на поетото от „Жефко България“ ЕООД поръчителство.

При условията на пълно и главно доказване ищецът е установил основанието и размера на втория главен иск. По Договора за присъединяване към услугата за електронно събиране на пътни такси Passango за дружеството-ищец са възникнали парични вземания към ответника СЛС Транс“ ООД - Хасково в размер на сумата 5917,58 лева, а по Договора за присъединяване към услугата Viacard и Tellepass – сумата 3 829,98 лева. Няма спор, че ответникът не е изпълнил своето задължение да плати по тези два договора, а доводите му за освобождаване от отговорност поради сключен договор за поръчителство са неоснователни по вече изложени съображения.

Следователно, и двата главни иска са основателни и доказани в изменените им размери и следва да бъдат уважени изцяло.  Изводът за основателност на главните претенции е обуславящ за акцесорните претенции с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законни лихви, които следва да бъдат присъдени така, както се претендират – от датата на подаване на исковата молба.

          Съгласно правилата в гражданския процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са в доказан размер: 3 813 лева – заплатена от ищеца държавна такса, 300 лева – внесен депозит за назначена ССчЕ по делото и 4080 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, на ответника не се дължи възстановяване на разноски, поради което искането му в тази насока е неоснователно.

Мотивиран така, съдът

                                                   Р е ш и:

 

          ОСЪЖДА „СЛС Транс“ ООД с ЕИК 201498 със седалище и адрес на управление в град Х**, ЖК **** бл. ** вх. **ет. * ап. **, представлявано от управителя Б*** С*** да заплати на „АС 24 България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С***, район О****, ул. „П***“ № **, представлявано от управителя П**-М** Ж**-М** П***, сумата 55 329, 81 лева, представляваща неизпълнено парично задължение за главница по Договор за продажба чрез карта AS24 и карта AS24-Eurotrafic от 17.10.2018 година, по фактури, посочени в мотивите на това решение, ведно със законните лихви върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2020 година до окончателното плащане на вземането.

              ОСЪЖДА „СЛС Транс“ ООД с ЕИК 201498 със седалище и адрес на управление в град Х**, ЖК О** бл. * вх. * ет. * ап. *, представлявано от управителя Б* С* да заплати на „АС 24 България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С*, район О*, ул. „П*“ № **, представлявано от управителя П*-М* Ж*-М* П*, сумата 9747,56 лева, представляваща неизпълнени парични задължения за главници по: Договор за присъединяване към услугата за електронно събиране на пътни такси – Тежкотоварни автомобили Passango от 08.04.2019 година - сумата 5917,58 лева; и по Договор за присъединяване към услугата Viacard и Tellepass от 08.04.2019 година – 3 829,98 лева, по фактури, посочени в мотивите на това решение, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2020 година до окончателното плащане на вземането.

                ОСЪЖДА „СЛС Транс“ ООД с ЕИК 201498 със седалище и адрес на управление в град Х*, ЖК О* бл* вх.* ет. * ап. *, представлявано от управителя Б* С* да заплати на „АС 24 България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С*, район О*, ул. „П*“ № **, представлявано от управителя П*-М* Ж*-М** П*, сумата 8193 лева, представляваща направените в производството пред ОС-Хасково деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Пловдивския апелативен съд, чрез ХОС.

 

 

 

                                                Съдия: