Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4975 по описа за
Искът е за делба на недвижими имоти - сгради, с правно
основание чл. 34 от ЗС и чл.69 от ЗН и производството е във фазата по
извършването на делбата.
Предмет на делбата, съгласно
влязло в сила решение № 260138 от 20.10.2020г., потвърдено с решение № 260117
от 05.05.2021г. по в.гр.д. № 36/2021г. на ОС-Враца, са следните недвижими имоти:
1. сграда с идентификатор 12259.1006.379.4, със застроена площ 19 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение - гараж и 2. сграда с идентификатор 12259.1006.379.5, със
застроена площ 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж, и двете
находящи се в поземлен имот с идентификатор 12259.1006.379 по кадастрална карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год. на
Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот: гр. *****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско
застрояване (до
В първото съдебно заседание след
влизане в сила решението по допускане на делбата съделителят Е.А.С. е
направил искане за възлагане на един от делбените имоти - сграда
с идентификатор 12259.1006.379.4, като в заседанието по същество предлага за
уравнение на дяловете да изплати полагащата се част от стойността на този имот
на останалите съделители, а сграда с идентификатор 12259.1006.379.5 да бъде
изнесена на публична продан. Съделителката Б.Б.С., чрез назначения й
особен представител, счита, че и двата делбени имоти следва да се изнесат на публична продан. Останалите съделители не са изразили
становище относно начина на извършване на делбата.
В производството не са
предявявани в законния срок претенции за подобрения и сметки между
съделителите.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и заключението по назначената
съдебно-техническа и оценъчна експертиза, приема за установено следното:
В решението по допускане на
делбата, съдът е постановил субективните и обективни предели, в които да се
осъществи потестативното право на делба.
В хода на производството във
втората фаза на делбата е изготвено и е прието заключение на вещото лице инж. С.М.
по назначената съдебно-техническа и оценъчна експертиза, с което са определени
пазарни цени на делбените имоти и на отделните дялове; дадено е становище за
неподеляемост на допуснатите до делба имоти и са предложени варианти за
изготвяне на проекти за разделителен протокол.
Със заключението вещото лице е
установило, че допуснатите до делба 2 имота са реално неподеляеми, тъй като не
отговарят на условията на чл.55 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което от
същите не могат да се обособят реални части, отговарящи на правата на
съделителите.
Със заключението вещото лице е предложило пет
варианта за изготвяне на проекти за разделителен протокол, като във всички тях
имотите са разпределени на двама от отделните съделители, а на останалите съделители,
които не получават дял, е предвидено парично уравнение.
Относно
начина на извършването на делбата.
Заявеното от съделителя Е.А.С.
искане за възлагане в дял на един от делбените имоти - сграда с
идентификатор 12259.1006.379.4, е направено в преклузивния срок, поради
което е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.
Разпоредбата на
чл. 349, ал. 2 от ГПК установява предпоставките, при наличието на които
делбения имот може да се възложи на лицето, заявило претенцията. Условията, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на
някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на
съсобствеността, от друга страна - с изискванията, на които следва да отговаря
съделителят с възлагателна претенция. Делбеният недвижим имот следва да има
характер на жилищен и да е неподеляем, т. е. от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.
По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е
притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството
лицето-сънаследник да е живяло с наследодателя. Право да иска възлагане на
имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само лице, което е придобило своята
идеална част от имота по наследство, и то ако първоначално съсобствеността е
възникнала от наследяване, като това негово право е противопоставимо само на
останалите сънаследници, живял е с наследодателя в имота към момента на
откриване на наследството и няма друго жилище.
В настоящия
случай не са налице предпоставките за възлагане на сграда с
идентификатор 12259.1006.379.4, по чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя Е.А.С.,
защото, на първо място, този обект не отговаря на основното изискване за това -
да представлява жилище, а на следващо място е налице комбинирана (смесена)
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - на
основание наследство и сделки.
Не са налице и
предпоставките за извършване на делбата чрез съставяне на разделителен протокол
и теглене на жребий, нито чрез разпределение на делбените имоти между
съделителите.
Основен принцип
при извършване на делбата според чл. 69, ал. 2 ЗН е всеки съделител да получи
своя дял в натура, доколкото това е възможно. Както когато делбата се извършва
по реда на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 ГПК, т. е. когато се съставя проект за
разделителен протокол и се обявява за окончателен, а след това се извършва
теглене на жребий, така и когато делбата се извършва чрез разпределение на
съсобствените имоти между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, необходимо условие, за да се ликвидира
съсобствеността по единия или по другия ред, е наличието на толкова имота в
съсобственост, колкото е броят на съсобствениците, или имотите да са повече на
брой от съделителите. По тези два начина може да се извърши освен това делбата
и когато броят на имотите съответства не точно на броя на съсобствениците, а на
колената, към които те принадлежат. Най-сетне същите начини са възможни и при
групиране на съсобствениците в такъв брой групи, който да съответства на броя
на имотите, така че всяка от групите да получи реален дял. Когато обаче в
делбената маса няма имоти за всички съсобственици (респ. за всички колена или
групи), делбата не може да се извърши нито чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий, нито чрез разпределение от съда. В този случай това
е невъзможно, защото в самия закон се съдържа изискването за разпределение на
имотите, т. е. в натура, реално, а паричното уравнение е само за изравняване на
неравенството, както това се предписва от чл. 69, ал. 2 ЗН. При посочената
хипотеза делбата се извършва по чл. 348 ГПК чрез изнасяне на имотите на
публична продан.
В случая допуснатите
до делба имоти са неподеляеми и са по-малко на брой от броя на съделителите –
имотите са само два, а съделителите са петима.
След като от
допуснатите до делба имоти не могат да се образуват достатъчен брой реални
дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, и след като квотите на
съделителите, определени с решението по допускане на делбата, не са равни, то делбата
не може да се извърши чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол
и тегленето на жребий. По този ред е недопустимо група съделители да получат
общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде
извършено теглене на жребие от група лица.
Делбата не може да
се извърши и по реда на чл. 353 ГПК, чрез разпределение на делбените имоти
между съделителите като се възложи по един имот на един от съделителите /или
общо на трите съделителки Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А./, а останалите
съделители да получат само пари (каквито са всички варианти от заключението),
тъй като в този случай всъщност се извършва продажба, което е недопустимо. Не е
възможно да се извърши делба по посочения ред дори и при групирането на съделителите
Е.А.С.
и Б.Б.С.,
А.Б.М. и Д.Б.А. /общо с права 4/9/, за да получат в общ дял един
от допуснатите до делба имоти, съобразно с правата им, тъй като липсва съгласие
за групиране между тези съделители за получаване в общ дял на делбен имот.
Накрая, делбата
не може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, чрез разпределение на делбените
имоти между съделителите по колена, тъй като, както бе посочено по-горе, е
налице комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от
един юридически факт - на основание наследство и сделки, и на следващо място,
не е възможно формирането на колена - такова е формирано единствено от
наследниците на Б. А.С. (съделителките Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А.).
С оглед на изложеното, съдът приема,
че единственият начин за извършване на делбата е по реда на чл. 348 ГПК - чрез
изнасянето на делбените имоти на публична продан, като сумата от продажбата им се
разпредели между съделителите съобразно с идеалните им части, определени с
решението по допускане на делбата. Вложеното от законодателя виждане във
формулирането на нормите в чл. 349 ГПК, че пазарният икономически критерий е
определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на
съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото
парично възмездяване. При извършването на публичната продан съделителите могат
на основание чл. 348, изр. 2 ГПК да
участват в наддаването и да станат собственици на имотите.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа и оценъчна експертиза, което съда възприема
изцяло, като обективно и пълно, се установи, че пазарната стойност на сграда с идентификатор 12259.1006.379.4 е 7220 лева и на сграда с идентификатор
12259.1006.379.5 е 7220 лева, или общо 14440 лева, поради което
стойността на дяловете на всеки от съделителите е както следва: 8022, 22 лв. на
С.А.Н., 3208, 89 лв. на Е.А.С. и 3208, 89 лв. общо на Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А..
Съобразно стойността на дяловете
и съгласно чл.8 и чл.1 от Тарифа за ДТСС по ГПК, съделителите следва да
заплатят държавни такси за извършване на делбата, както следва: 320, 89 лв. - С.А.Н., 128, 36 лв. - Е.А.С. и 128, 36 лв. общо Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А..
Относно
разноските по производството.
Претенции за
заплащане на направени разноски е направила единствено съделителката-ищца С.А.Н. в съдебното
заседание на 20.10.2021г. с представен списък по чл.80 от ГПК на л. 151 по
делото, както следва: за адвокатско възнаграждение – общо 600 лв. за двете фази
на производството, за възнаграждение на особен представител – общо 800 лв. за
двете фази на производството и 400 лв. за въззивното производство, за
възнаграждение на вещо лице - 200 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 355, изр. първо от ГПК и създадената практика по
приложението й, при приключване на делбеното производство съделителите заплащат
съобразно дяловете си онези разноски, които са били необходими за установяване
и ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за
призоваване на свидетели, за снабдяване с писмени доказателства, за
извършването на оглед и други подобни. Когато в делбеното производство са
предявени други искове - например по сметки, тъй като те зависят от поведението
на ответника по тях, при оспорване правата на останалите съделители,
респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, нормата
на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Когато не се оспорват наличието на съсобственост, правата на съделителите
или способа за извършване на делбата, то всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат.
С оглед предходното, тъй като в
настоящото делбено производство, не са оспорвани наличието на съсобственост и
правата на останалите съделители, претендираното от съделителката-ищца
адвокатско възнаграждение от 600 лв., остава за нейна сметка.
Съделителката-ищца
е направила разноски за възнаграждение на назначения на съделителката Б.Б.С. особен представител в общ размер 800 лв. за двете
фази на производството или по 400 лева за всяка фаза.
Според
правилото на чл. 29, ал.3 ГПК разноските за особен представител на лице с
неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната
страна, респективно от ищеца съгласно чл. 47, ал.6 ГПК. Заплащането им е
продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на
ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за
изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител.
Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и
за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за
възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за
адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в
делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска
защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими
за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за
делба, а следва да се понесат от представлявания /в този смисъл е определение №
681/18.12.2015 г. по гр.д. № 5778/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
С
оглед предходното, съделителката-ответница Б.Б.С. следва да
бъде осъдена за заплати на съделителката-ищца сумата общо 800 лева, внесена
само от нея за възнаграждение на назначения на ответницата особен представител.
Претендираната
от съделителката-ищца сума от 400 лв. направени разноски за възнаграждение на
назначения на съделителката Б.Б.С. особен
представител пред въззивната инстанция, не следва да се присъжда от първоинстанционния
съд, тъй като тази сума е послужила за осъществяване на процесуално
представителство на ответницата в производството пред ОС-Враца по в.гр.д. №
36/2021г. и съгласно чл.81 от ГПК, е следвало да бъде поискано присъждането й в
тази инстанция.
Претендираните
от съделителката-ищца разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата и оценъчна експертиза от 200 лв., са разноски, направени в
делбеното производство и са свързани с него, поради което следва да се поемат
от останалите съделители, които не са заплащали разноски в производството,
съобразно стойността на дяловете им в имотите. Така частите на съделителите от
тези разноски, изчислени, са както следва: 44, 44 лв. - Е.А.С. и 44, 44 лв. общо Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А..
Съделителите-ответници следва да се осъдят да заплатят на ищцата тези суми.
Водим от
гореизложените мотиви и на основание чл. 348 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следните недвижими имоти: 1. сграда с идентификатор 12259.1006.379.4,
със застроена площ 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж и 2. сграда с идентификатор
12259.1006.379.5, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
гараж, и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор 12259.1006.379 по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления
имот: гр. *****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
ползване: ниско застрояване (до
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на съделителя Е.А.С. за поставяне в негов дял на сграда с идентификатор 12259.1006.379.4, със застроена площ 19 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение - гараж.
ОСЪЖДА Б.Б.С.,
ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 800 лева,
представляваща направени разноски за възнаграждение на назначения й особен
представител в двете фази на делбеното производство.
ОСЪЖДА
съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ на С.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата и
оценъчна експертиза, съобразно дяловете им, както следва: 44, 44 лв. - Е.А.С. и 44, 44 лв. общо Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А..
ОСЪЖДА съделителите да ЗАПЛАТЯТ в
полза на държавата по сметка на РС-Враца ДЪРЖАВНИ ТАКСИ за извършване на
делбата, както следва: 320, 89 лв. - С.А.Н., 128, 36 лв. - Е.А.С. и 128, 36 лв. общо Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А.,
както и по 5 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от връчването не препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: