Решение по дело №530/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 45
Дата: 22 април 2020 г.
Съдия: Надя Спасова Георгиева Савова
Дело: 20191500600530
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   гр. Кюстендил,   22.04. 2020 г.

  

                                    В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

  

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение,    в публично съдебно заседание на тринадесети февруари  две хиляди и двадесета   година,    в състав: 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НАДЯ ГЕОРГИЕВА    

                                                                                         Мл.с. КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретар:  В.Бараклийска

в присъствието на прокурор    Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от .......съдия Георгиева......ВНОХД №530 по описа на съда за 2019 г.  и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

            Производството е  по глава 21 от НПК.

            Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия К.Б.Г. *** срещу присъдата по НОХД № 676/2017 г. по описа на Кюстендилски районен съд, постановена на 09.07.2019 г., с която е осъден на 1 г. лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок и глоба 1000 лв. за престъпление  по чл.234, ал.1, пр.2 от НК.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност   на присъдата, поради което се иска отмяната й и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, за което е осъден от районния съд.

            С допълнително писмено изложение към жалбата са развити   пространни съображения  за липса на мотиви, най-общо свеждащи се до   бланкетност на същите, доколкото в тях не  е налице  обективно, всестранно  и пълно изследване на всички доказателства,   коментар   и мотиви  относно конкретно посочените в съдебните прения процесуални пропуски и противоречия  в доказателствените източници, анализ и оценка на доказателствата и доказателствените средства, които подкрепят и оборват обвинението, в  т.ч. на противоречивите показания относно едни и същи факти, на  множеството посочени в съдебните прении от защитата пороци  при огледа и изземване на вещи. Заявено е и алтернативно искане-по   чл.335, ал.2  в сл. на чл.348, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК за отмяна присъдата и връщане на делото на  друг  състав от районния съд за ново разглеждане.

            В съдебно заседание, по време на въззивните съдебни прения, прокурорът е пледирал за потвърждаване на присъдата, като правилна.

            Защитата на подсъдимия-адв.Е.Д. и адв.Б. са релевирали  детайлни съображения за неправилност на присъдата, според които   не са събрани всички необходими за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства, не е изяснена фактическа обстановка,  не е доказано  обвинението, не е правилна оценката на  събраните доказателства, както и правните съображения за съставомерност на деянието.   Поддържани са заявените с жалбата и допълнението към нея  искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или  за връщане на делото на районния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения по време на първоинстанционното производство.

            Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата и доводите на страните, и  след проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваната присъда, КнРС  признал подсъдимия    К.Б.Г., с посочена самоличност,  за ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2016 г. в с. Гърляно,  област Кюстендил, в управляван от С.П. Ц., с  посочен ЕГН,  лек автомобил, с посочена марка и рег. №,  е държал акцизни стоки – 70 кутии цигари, с посочени търговски марки,   на обща стойност 498.75 лв., без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква съгласно чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и чл. 64 ал.2 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните  складове, като случая е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал.1, пр.2 от НК,   и  при условията на чл. 54 от НК, му наложил    наказани:

1/  „лишаване от свобода” за срок от 1  една ) година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК   отложил за изпитателен срок от 3 (три) години,  и

2/ ГЛОБА в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

С присъдата КнРС постановил отнемане на веществените доказателства – 7 стека цигари,   в полза на държавата и осъдил подсъдимия  да заплати сторените по делото разноски - 63.48 лв.   по сметка на Окръжна прокуратура- Кюстендил.

За да постанови присъдата си КнРС   провел съдебно следствие по време на което  събрал  немалко гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С.П., С. Б. М.Т., П. П. Н. Н., Н. А., С.Ц., И. А., М.   С.и М. Д.. Изслушал и приел оценителна експертиза относно паричната стойност на предмета на престъплението-кутии с цигари. В изпълнение на задължението си по чл.284 от НПК  предявил  приложените по делото веществени доказателства и след възражение на  защитата за съмнение за идентичност  между същите и иззетите, приел като веществени доказателства предявените стекове с кутии с цигари. Поканил подсъдимия да даде обяснения, но той отказал След това съдът обявил, че намира делото за изяснено от фактическа и правна страна   и  постановил определение, според диспозитива на което,  приел и приложил  материалите по ДП № 63/2016 г., вкл. и предявените на страните  в същото с.з. веществени доказателства. Обявил съдебното следствие за приключено и дал ход на съдебните прения.

 В пледоарията си  защитата, осъществена от адв.Д. и адв.Б., направила възражения за наличие на: 1/ допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на материалния и процесуален закони( поради нарушаване на множество правила, разписани в НПК-конкретизирани   и касаещи спазването на принципните правила по чл.13 и 14 от НПК, чл.156, ал.2, чл.162, ал.2 от НПК,   чл.212, ал.2, чл.214, ал.2; чл.236 от НПК и др.); 2/ значими многобройни и съществени  противоречия  в събраните на съдебното производство доказателства, свързани с подкрепа на обвинението, в т.ч.   противоречиви свидетелски показания относно едни и същи факти, сред които –мястото на което е седял подсъдимия в автомобила (според св.Цветков-зад шофьорската седалка, а според седящия до него св. А.-на задната седалка, от лявата страна),  хронологията на събитията по време на самата проверка от спирането на автомобила до изземване на цигарите от него, а именно-местен ли е автомобила, след първоначалното му спиране и защо (сочи се, че според св. С.П.е местен автомобила, а според водача му-св.С.Ц.-не е ) и др.  , които според защитата разколебават установяването на авторството на подсъдимия в престъплението.   В заключение,  защитата е посочила, че  не е доказано кога, от кой и по какъв начин са поставени намерените в автомобила  цигари, които са били останали в него след слизане на всички пътуващи в автомобила, заедно  с личния им багаж.  След приключване на съдебните прения съдът дал последна дума на подсъдимия, по време на която  той заявил, че се счита за невинен и поддържа тезата на защитата си.

   След постановяване на диспозитива на присъдата,  съдът изготвил мотивите си, в които изложил приетите за установени фактически обстоятелства, като детайлно и задълбочено посочил  факти и обстоятелства предхождащи организацията на проверката на пътуващите в три автомобила служители на ГКПП-Гюешево,    сред които и този, в който пътувал подсъдимия и в който са намерени цигарите.  Изложил е и фактически обстоятелства относно начина по който се състояла проверката на трите автомобила и конкретно на втория, в който пътувал подсъдимия, както и относно проверката на пътуващите в него.  Посочил е факти относно   поведението на подсъдимия-че седял на задната седалка в автомобила, в който са намерени 7-та стека с цигари; че при качването си в автомобила носел торбичка с надпис „Кауфлант”, която поставил в купето на автомобила, на земята, до краката си.; че проверката на автомобила била извършена от св.Борисов и св.П.и че на земята, зад предна дясна седалка, била открита торбичка с надпис „Кауфлант”; че подс.Г. казал, че  торбичката е негова; че при вдигането на торбичката, за да бъде проверена, под нея били открити 3 стека цигари с посочена марка, с македонски акцизен бандерол и че вътре в торбичката били открити още 4 стека цигари от същата марка,  опаковани в черна найлонова торбичка, облепена с тиксо; че непосредствено след намиране на цигарите подсъдимият заявил, че цигарите е събирал от няколко дежурства, като е купувал на ден по едни и сега е решил да ги пренесе до дома си; че цигарите били извадени и поставени върху горния капак на автомобила, в който били открити; че  веднага бил уведомен следовател и дежурен съдия и че в присъствието на поемни лица-свидетелите Стоименова и Дончева, са извършени всички следствени действия на място и са съставени съответните протоколи за оглед на местопроизшествие; че е приета изготвената на дос.п-во СОЕ, според която общата стойност на цигарите-предмет на престъплението е 498.75 лв.

   След изложението на фактическите обстоятелства, пресъздадено накратко по-горе, КнРС   изрично   декларирал, че   изложените фактически положения   приел за безспорно установени на базата на събрания по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите – С.П., С. Б., М.Т., П.П. Н.Н., Н. А., С. Ц., И. А., М.   С.и М. Д., дадени  както в хода на ДП, така и в хода на изслушването им  пред съдебния състав.  Посочил е и че са предявени и приобщени   веществените доказателства- предмет на престъплението.  Отбелязал е, че липсата на признание от страна на подсъдимия, в хода на съдебното следствие, не разколебава ни най-малко обвинителната теза на държавното обвинение.   Събраните по предвидения в НПК ред доказателствени средства изцяло подкрепят  изложеното в ОА като фактическа обстановка.

 

КнОС констатира, че мотивите на присъдата не отговарят на всички изисквания по  чл.305, ал.3  от НПК,  тъй като   страдат от  следните пороци:

1/ фактическите обстоятелства съдържат   непълнота относно някои съставомерни факти

2/ липсва анализ на доказателствата

3/ налице е противоречие между диспозитива и мотивите на присъда относно правните съображения

4/ липсва произнасяне по възраженията на защитата, заявени по време на съдебните прения

КнОС констатира известна непълнота на фактическите обстоятелства, тъй като не е конкретизирано достатъчно пълно мястото на което седял подсъдимия на задната седалка, което е било необходимо предвид това, че не е бил единствен на задната седалка, както и в автомобила. Този факт се оспорва и от защитата, като неустановен по категоричен начин.

Липсват  факти и за действия на подсъдимия по отношение на   трите стека с цигари, които не са били в торбичката с надпис „Кауфлант”, но са намерени  под нея и за които е осъден подсъдимия от районния съд. Не са изложени факти  за качване  в автомобила  от подсъдимия и на тези  3 стека цигари, които, според мотивите, не са били в торбичката „Кауфлант”,   качена от подсъдимия в автомобила, а под нея.

 Не става ясно от предпоследния абзац на фактическите обстоятелства, кои са „всичките следствени действия, извършени на място в присъствие на поемните лица,  кои и колко са съставените съответни протоколи за оглед на местопроизшествието.

Мотивите не съдържат анализ на доказателствата, при който следва да се даде оценка за достоверност на същите.  Показанията  на разпитаните свидетели не са обсъдени и не са изложени съображения, защо са приети. Изброяването само на имената  на разпитаните свидетели, както е сторил съда, без   обсъждането им, не позволява да се провери как е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и   според съдебната практика, се приравнява на липса на мотиви.   

Винаги съдът дължи  обсъждане на съдържанието на доказателствата, дори и анализът да доведе до извод, че  доказателствените материали са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните факти. Оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение  за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата.   Тя се дължи и при липса на противоречие между доказателствата, в който случай съгл.изр.2 на чл.305, ал.3 от НПК, съдът следва да изложи съображения,  защо едни от тях приема, а други- отхвърля.

Не е са коментирани от съда и съществуващите   противоречия между част от свидетелските показания относно  идентични факти, в каквато насока са и възраженията на защитата по време на съдебните прения пред районния съд.  Следвало е съда да фиксира противоречията и подробно да ги анализира, като ясно изрази съображенията си, поради които приема за достоверни едни  и отхвърля противоречащите им.    

Районният съд е бил задължен да направи задълбочен и подробен анализ  на доказателствения материал и поради това, че   относно авторството на подсъдимия в престъплението  са събрани само  косвени   и производни доказателства. Към последните се отнасят  показанията на свидетелите, пред които непосредствено след намиране на цигарите подсъдимият   направил признание, че чантите, в които са намерени цигарите са негови, а цигарите не.  ПО делото  липсват преки доказателства, установяващи, че подсъдимият е държал предмета на престъплението в автомобила и че е имал фактически действия с него, авторството му е спорно, поради което ясно и категорично съдът е следвало да отграничи,  посочи  и анализира доказателствата, от които установява авторството на подсъдимия в престъплението.

 

Събраните по делото гласни доказателствени средства, могат да се обособят в  три групи:

Първата група -пътуващите свидетели в автомобила, в който са намерени цигарите, не са установили, цигарите  да са на подсъдимия. Това КнОС констатира от депозираните показания на свидетелите пред КнРС,  заявени от:

Св.Н.А.-системен оператор  в ГКПП-Гюешево, която е посочила,  че  пътувала на задната седалка в колата, управлявана от св.Цветков…… до нея седял подсъдимия, но не си спомня, дали е седяла зад водача или от другата страна,    Не видяла какво носи Краси Г. , когато се качил…..….колата била спряна  за проверка в с.Гърляно;  …..  всички слезли от колата….  багажът й бил проверен и изчаквала в близост до колата да приключи проверката на всички пътуващи…Междувременно разбрала от колеги, че в колата, в която била, е намерено нещо. Погледнала към колата, която си била променила местоположението от момента, в който слязла, до момента, в който я погледнала. ….Тя (колата)  била под едно дърво…… видяла на тавана на автомобила нещо, но не знаела, че това е намерено и не видяла какво има в това тъмно нещо,   което видяла на тавана…………. продължила с друг автомобил  за гр.Кюстендил, разбрала от колеги, че в колата, с която пътувала е намерено нещо-срвн.л.169г),

Св.С.  Ц.служител в гранична полиция  на ГКПП-Гюешево - установил, че  управлявал семейния си автомобил от ГКПП-Гюешево към гр.Кюстендил,     в с.Гърляно била направена  проверка   на автомобила и на багажа на пътуващите  в автомобила-на неговия и на колегите му-св.А., който седял на седалката до него, на подсъдимия, който седял зад него и на св.Ангелова, която  седяла до подсъдимия на задната седалка… Не е премествал автомобила, след като го паркирал…….…..Видял св.Б. да слага на тавана на автомобила му черна торба, в която чул, че има стекове цигари и чул подсъдимият да отговаря на въпроса на следователя, на кого са цигарите, че     цигарите са открити в неговия багаж, но не са негови. …..Никой от останалите пътуващи в автомобила не е заявил, че цигарите са негови- срвн.л.169г-170), 

св.И.А.- посочил  показания, идентични с дадените от св.Ц.,  по-конкретни относно заявеното от подсъдимия относно цигарите, като според свидетеля, подсъдимият  пред свидетелите Б. и П.  заявил, че цигарите са за баща му, а пред дошлия по-късно следовател- че чантата  е негова, но цигарите не- срвн.л.170).

Втората група свидетели-участвалите в проверката- също не са установили да са видели подсъдимия да държи, носи, пази или с друго фактическо  действие да посочва, че свои и пренася   намерените цигари.  Към тази група следва да се включат показанията на свидетелите  Н.Н.-служител в мобилна гранична полиция към Регионална дирекция  „Гранична полиция“ (РД“ГП“), който спрял автомобила за проверка (л.167г), св.П.К.П.служител в РД „ГП“-Кюстендил, който участвал в спирането на посочени от началниците му три автомобила….. не е участвал в проверката на автомобилите…само видял на тавана на един от спрените автомобили торбички от които се виждали няколко стека цигари (л.169), св.М.Т.- Началник-сектор „Автомобилна и инженерна  техника“ в РД „ГП“ –Кюстендил, който записвал имената на пътуващите в проверените автомобили и установил, че  видял на покрива на автомобил 7 стека цигари, за които му било му казано от св.С. П., че са намерени между задната и предна седалка-едните в, а другите под личния багаж на  К.Г.(л.168г),  св.С.Б.- служител в ГПУ-Гюешево към РД“ГП“-Кюстендил, който извършил проверка на автомобила и на багажа на пътуващите в него лица, установил, че в купето на автомобила, намерил общо 7 стека цигари  в чанти, поставени на пода   на автомобила, зад дясната предна седалка (тази до шофьорската)-л.168 и 119г.,  св. С.П.Зам.директор на РД“ГП“-Кюстендил (установил множество факти във връзка с проверката и конкретно относно нея……, че  проверката на автомобила, в който пътувал подсъдимия била направена от св.Светослав Борисов; че след спирането на автомобила на пътуващите било обяснено, че на багажа и автомобила ще бъде направена проверка ; че всички слезли с личния си багаж, но в автомобила на земята, пред задната дясна седалка останали торби, в които били намерени цигари; че на въпроса му: „Чия е тази чанта и на кой са цигарите?-подсъдимият отговорил „Цигарите  са мои, за баща ми са. Събрани са от няколко дежурства и тогава решил да ги свали“-срвн.показания на л.171)       

Третата група свидетели, включваща други свидетели-  св.А.  (установил, че видял торба с цигари на тавана на автомобила, спрян преди техния; посочил, че видял торбата, заснета на предявената му  сн.2 от фотоалбума; че бил сигурен, че в торбата има  цигари, тъй като хиляди пъти в работата си е виждал цигари-срвн.показания на л.170г), поемните лица-св. М. Д.и св.С.-работещи в магазин в с.Гърляно (установили , че са видели торба с цигари на капака или тавана на автомобил-срвн.л.180г), св.Р.-шофьор на автобус (установил пред КнРС, че познава подсъдимия визуално, поради честото преминаване пред границата и  че е имал само служебни отношения с него във връзка с проверката на  пътниците).

      Поради всичко изложено, не става ясно, как и защо въз основа на цитираните доказателства в мотивите,  КнРС е приел за доказано  авторството на подсъдимия в престъплението. Няма пречка осъдителната присъдата да почива върху косвени доказателства, но само когато направения извод за авторството на подсъдимия е  единствено възможен. Той следва да бъде изведен след  преценка на косвените доказателства  от съда по вътрешно убеждение, ръководейки се от това, дали те в своята съвкупност  съставляват система от факти, свързани помежду си с основания факт, намират се помежду си  в логическа връзка   и в съвкупността си установяват  безспорен и категоричен извод  за извършване на  престъплението от подсъдимия.

 Мотивите съдържат и още един порок,   изразяващ се в позоваване от съда на доказателства от досъд.п-во, които не са били прочетени  по предвидения в НПК ред. Показанията на разпитаните от съда свидетели от досъд.п-во не са били прочетени по реда на чл.281 от НПК, поради което съдът не е имал право да посочи, че  изложените фактически обстоятелства   приел и въз основа на показанията на свидетелите от досъд.п-во.

Като порок на присъдата следва да се отчете и непроизнасяне от съда по възраженията на защитата, направени по време на съдебните прения. Съдът е бил задължен изрично или чрез анализ на доказателствата да  изрази категорично и ясно становище по същите, като по  ясен начин заяви, дали ги намира   за основателни, респ. неоснователни и по какви съображения.  

 КнОС констатира  противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите й относно конкретните нарушени  от подсъдимия правила  от  нормативен акт, които следва да бъдат посочени поради бланкетността на нормата по  чл.234, ал.1 от НК.

   С  диспозитива на присъдата, подсъдимият е признат за виновен за това, че нарушил чл.28, ал.1 вр. с чл.25, ал.1 от ЗТТИ и чл.64, ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от ЗАДС, а според мотивите е нарушил само  чл.2,т.2 и чл.64, ал.2 ЗАДС, но не и посочените  по ЗТТИ.    Съдът е развил пространни съображения,  според които ЗАДС е специален закон и определя, кои стоки са акцизни и облагането им с акциз, за разлика от ЗТТИ, който регулира производството,  и др.дейности, посочени в мотивите  с тютюн и  тютюневите изделия. При сравняване на двата закона е приел, че в случая приложим е ЗАДС. В обобщение на всичките си съображения относно обективната съставомерност на деянието на подсъдимия,   КнРС е посочил, че приел за безспорно установено по делото, че на посочената в ОА дата и място, по посочения в ОА начин, подсъдимият е държал акцизни стоки без бандерол в немаловажен случай, в нарушение на разпоредбите на  чл.2,т.2 и чл.64, ал.2 ЗАДС  от същия закон .

  КнОС счита, че предвид  несъответствието между диспозитива и мотивите на присъдата, не е ясна волята на първоинстанционния съд относно това, дали подсъдимият е нарушил конкретните правила по ЗТТИ или не.     Ако е счел, че е нарушен само ЗАДС е следвало подсъдимият да бъде оправдан  по обвинението за нарушаване на посочените от обвинението норми по ЗТТИ.   

 

 Конкретните съображения за немаловажност  на  случая, също  не са достатъчно ясни, но чрез тълкуване на съображенията може да се приеме, че    немаловажността на случая е обусловена от  изпълняваната длъжност от  подсъдимият - служител на ГКПП и    стойността на акцизните стоки, възлизаща на сумата от 498.75 лв. Така приема КнОС предвид  част от  текста в абзац ІІ, на стр.4 от мотивите,  според който   „Съобразно доказателствата, съдът прие, че случаят не е маловажен…….В случая, подсъдимият е служител на ГКПП и в това си качество, в по-голяма степен е запознат с нормите, запретяващи държане и пренасяне на акцизни стоки без български бандерол.  Този факт, добавен към стойността на предмета на престъплението   Поради това може да се направи категоричен извод, че случаят е немаловажен и представлява престъпление по чл.234, ал.1 от НК, а не административно нарушение по см. на чл.123, ал.6 от ЗАДС.”  Коментираната неяснота не представлява съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, обуславящо  отмяна на присъдата. Такива  представляват, обаче, липсата на анализ на доказателствата  и противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата. Поради това, независимо от немалкия обем на мотивите, тяхното съдържание сочи на липса на мотиви и в този смисъл доводите в  жалбата са основателни.

 Констатираните недостатъци на мотивите се отразяват  на  законосъобразността на присъдата и е изрично основание по чл.348, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата. Те не са от категорията на пороците, които могат да бъдат отстранени от въззивния съд.

По гореизложените съображения присъдата подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на КнРС.

Така мотивиран и на осн.чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК, КнОС

 

                                   Р   Е   Ш   И    :

 

ОТМЕНЯ присъда № 41/09.07.2019 г., постановена по  НОХД № 676/2017 г. по описа на Кюстендилски районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилски районен съд.

Решението не може да се обжалва или протестира.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                                    2/