Р Е
Ш Е Н
И Е № 260189
гр.Пловдив, 07. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V
с., в публичното заседание на трети август през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Мария Шишкова
Секретар Петя
Цонкова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.гр.д.№ 426/2020
г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.49 от СК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от И.Б.С., ЕГН
- *********, чрез адв. В.Д., против Решение № 346/17.07.2019г. на Районен съд – Асеновград, IV гр.с. по гр.д.№ 2434/2018г. в частта, с която е предоставено
упражняването на родителските права върху
А. И. С., ЕГН – **********, на
нейната майка Е.А. С., ЕГН – **********,***, на който адрес определя
местоживеенето на детето; определен на
бащата И.Б.С., ЕГН - **********, с посочен
адрес за призоваване гр. ******
ул. „*******“ № 7, следния режим на лични отношения
с детето А. И. С., ЕГН - **********: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 19 часа в неделя, 3дни по
време на Коледните празници и 2 дни по време на Великденските празници, както и
един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, осъден е да заплаща за детето А. И. С., ЕГН – **********, чрез нейната майка Е.А. С., ЕГН – ***********,
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на
предявяване на иска -23.10.2018г. до настъпване на причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и е осъден да заплати сумата 216
лв. за държавна такса върху присъдената издръжка.
Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това постановено друго, с което детето да живее при
баща си и той да упражнява родителските права, ведно със законните последици от
уважаване на искането.
Въззиваемата страна Е.А.С. не
депозира писмен
отговор. В открито съдебно заседание, лично и чрез пълномощник адв. М.П., взима
становище, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд - V
възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград от Е.А. С.
против И.Б.С. е заведена искова молба, като ищцата е направил искане да бъде
постановено решение, с което да бъде
прекратен гражданският брак, сключен между
нея и ответника, като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината, след прекратяване на брака да бъде
възстановено предбрачното фамилно име на ищцата Х., да бъде предоставено на
ищцата упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.
И. С., ЕГН - **********, както и да бъде постановено местоживеенето на детето
при нея, да бъде определен режим на лични отношения между ответника и
малолетното дете, както следва всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа
в събота до 18 часа в неделя, по време на Коледните празници и един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да бъде
осъден ответника да заплаща на детето А. И. С. издръжка в размер на 150 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване. Изложила е твърдения, че с
ответника се сключили граждански брак на 26.02.2000 г. в гр А., от брака имат
родени две деца – А. И. С., род на ****** г. и А. И. С., род на ******. След
сключване на брака съпружеският живот протичал нормално, страните постигали
съгласие по всички въпроси с взаимни
компромиси. С течение на времето отношенията започнали да се влошават, появили
се неразбирателство по основни въпроси, които прераснали в ежедневни спорове и
проява на вербална, а в редки случаи и на физическа агресия от ответника.
Съпрузите се отчуждили един от друг духовно, емоционално и физически.
Ответникът отделял твърде много време за работата си, прибирал се само вечер, не обръщал внимание на
семейството и почти не общували. Вследствие на това между съпрузите се изгубила
взаимната привързаност, уважение, доверие и разбирателство, всеки от двамата
имал свой социален живот, интереси, приятелски кръг. Съпрузите нямали желание
за полагане на съвместни усилия за съществуване на семейната връзка, ищцата на
няколко пъти напускала семейното жилище, след което се връщала в дома. Това
довело до фактическата раздяла на страните от м.юли 2017г, когато ответникът я
изгонил от семейното жилище, и с детето
А. С. заживяли в дома на родителите й.
Ответникът
И.Б.С. не е оспорил искането за прекратяване на брака като дълбоко и
непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината. Оспорил е част
от изложените в основанието на иска факти, основно
твърдението да не е обръщал внимание на семейството. Не е оспорил, че
действително е работил много, за сметка и на съпругата си и на роднините й за
да има възможност тя да се грижи пълноценно за децата им. Застъпвал е, че за
него приоритет винаги е било семейството
и доброто развитие на децата му, проблемите
в това семейство основно били различното виждане на всеки от съпрузите
към поведението, обучението и ценностите на децата. Не е оспорил, че съпрузите
не живеят заедно от м.юли 2017 г., когато ищцата се е преместила да живее с
дъщерята А. в дома на своите родители. Оспорил е твърдението да не е имал
желание и да не е полагал усилия да съществува семейното връзка. Страните многократно
са разговаряли за запазването на брака, което не е дало резултат. Посочил е, че
основната причина за разстройството на брака е толерирането от страна на ищцата
на недопустими постъпки на сина им А., при всички случаи когато ответникът е
правил забележки и се е карал на сина им заради неизпълнение на задълженията му
в училище, незачитане на реда, употреба на алкохол, цигари и др майката е
неглижирала проблема и го е подкрепяла. Твърдял е, че през времето в което
ищцата е отишла да живее в дома на родителите си заедно с детето А., ответникът
се е грижил за издръжката и на двете деца, през лятото ищцата е била извън
България за три месеца, през което време А. е живяла при баща си, той е
осигурил почивки на море и на Балкан, организирал и я е водил на частни уроци,
да спортува, подготвил е всичко необходимо за учебната година, а през другото
време детето е общувало ежедневно с баща си, той я е взимал от училище, водил я е на уроци. Поддържал е,
че интересите на детето А. налагат то да живее при него и той да упражнява родителските права, между двамата съществуват
привързаност и доверие, тъй като има по-добри жилищни условия за отглеждането
на детето. Прави искане, в случай, че му се предостави упражняването на
родителските права, да бъде определен режим на лични отношения с майката всяка събота и неделя с преспиване в дома й,
както и по друго време според желанието на двете.
О“ЗД“ при Д“СП“ гр.Асеновград, в депозирания социален доклад, изразяват становище, че за
детето А. С. се полагат необходимите грижи, не са констатирани рискове в
средата, в която се отглежда, обезпечават се потребностите съобразно възрастта,
предприети са нужните мерки за подобряване на психоемоционалното й състояние и
връзката с другия родител.
С допуснатата
и приета по делото СПЕ /съдебно-психологична експертиза/, изготвена от в.л. Д.
В., неоспорена от страните, и кредитирана от Районния съд, са нпарави
констатациите, че причините за
емоционалната лабилност на А. С. са комплексни – възрастта й, недостатъчно
добре развити умения за общуване, преживяване на ситуация на несигурност и
нестабилност. Експертът е изтъкнал, че А. има изградена емоционална връзка
и с двамата си родители, адаптирана е
към настоящата житейска ситуация и взаимоотношенията между тях. В заключение е посочил,
че при А. С. не се установява синдром на родителско отчуждение към когото и да
било от родителите й. Експертът е установил в резултат на извършеното
наблюдение над детето, че непосредствено след фактическата раздяла на
родителите и преместването в дома на разширеното семейство по майчина линия, А.
е реагирала посредством отказ от храна, трудна концентрация и оплакване от болки
в стомаха, но след като започнала индивидуална психологична работа, тези оплаквания
са били преодолени.
По реда на чл. 59 ал. 6 от СК ищцата е заявила, че живее в жилището на баща
си заедно с родителите, сестра си и племенницата, като ищцата и детето А. ползват една спалня и общата
част. Ищцата получава месечно възнаграждение
от 600 лв, бащата взима детето А. на обяд и я води на уроци. Казала е, че
ответникът е чел на детето А. исковата молба и то се е разстроило.
По реда
на чл. 59 ал. 6 от СК ответникът е заявил,
че живее в жилището си сам, в него има стая за децата, работи във фермата на
брат си, и ходи на работа, когато иска, съобразява се с нуждите на децата и има
работници, които могат да го заместят по всяко време, така че когато трябва да
е в къщи с децата, той е там. Родителите му са пенсионери и живеят наблизо.
Детето А.С. е било изслушано по реда на чл.
15 ал.1 от ЗЗДет и е казало, че при баща си е в събота и неделя. Когато са при
него се разхождат, играе с приятели, има приятели там където той живее. Детето
е посочило, че родителите й не живеят много далеч един от друг, а когато е при
майка си в събота и неделя си играе с братовчедка си. Казало е, че баща й
позволява повече неща, и двамата родители държат на уроците. Бабата по майчина
линия работи и й помага в уроците, а дядото е пенсионер.
В хода на производството са били събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. С. /син на страните/ и на
свидетеля А. С. /брат на ответника/, като последният е потвърдил, че страните не живеят заедно от 2017 г.
Районният съд, за да постанови
решението си, излага основни съображения, че относно упражняването на
родителските права върху непълнолетното
дете А., правилно е да се предоставят на майката, която има възможност
да полага адекватни грижи за детето, освен това е подпомагана от нейните
родители. В този смисъл е и становището на О“ЗД“ при Д“СП“ гр. Асеновград.
Бащата също е претендирал предоставяне упражняването на родителските права, но
са оставени без уважение твърденията му,
че интересът на детето налага то да бъде отглеждано при него. Наложен е правен извод, че не се е установило
нито от показанията на свидетелите, нито пък от извършеното социално проучване,
майката да няма родителски капацитет. Предвид
на това и в интерес на детето А. е да бъде отглеждано от неговата майка, с възрастта и пола на детето, и да бъде
определено местоживеенето му при неговата
майка. Районният съд аргументира, че за да не бъде прекъсвана връзката
между бащата и детето, следва да се определи режим на свиждане с детето -
всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 19 часа в неделя,
3дни по време на Коледните празници и 2 дни по време на Великденските празници,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката. При определяне режима на лични отношения, първата инстанция е
отчела установените по делото факти, по отношение на това че А. е при баща си
всяка седмица от петък до неделя и затова следва да се запази съществуващата
връзка на детето с бащата, като обаче се предостави възможност и на майката да
прекарва време с детето в почивните си дни. По въпроса за дължимата издръжка
Районният съд е формирал извод, че ответникът има материални възможности и следва
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за
детето А. в размер на 150 лв., от предявяване на иска до настъпване на законоустановени причини за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва. Ангажираните доказателства за доходите на
бащата позволяват възможността му да заплаща
издръжка в този размер, който
отговаря и на нуждите на детето към настоящия момент.
В хода на
въззивното производство са разпитани св.И. Т-, втори братовчед и съсед на
жалбоподателя, и св.Б. Х., сестра на въззиваемата страна.
С въззивната жалба
срещу решението в обжалваната му част се възразява, че Районният съд
недостоверно е възприел като установени фактите, че ищцата има възможност да
полага адекватни грижи за детето, подпомагана и от своите родители. Счита, че
няма такива данни по делото, а само твърдения. Намира, че не е правилно позоваването на Социалния доклад.
Жалбоподателят поддържа, че съдът изначално е дал превес на майката при
решаване на въпросите за родителските права, не е изложил мотиви относно
въведените доводи за нейния родителски капацитет и не е обърнал достатъчно
внимание на ангажираните от него доказателства, че той лично като баща
разполагал с възможност да се грижи за детето и да осигури му осигури
благополучие. По време на брака им той винаги е работил в семейната ферма на
брат си, а майката е била предимно
домакиня в къщи и не е работила. Той самият винаги е настоявал децата да учат и
да спортуват, да живеят здравословно и се е опитвал да им създаде трудови
навици в ежедневието, изисквал е дисциплина затова. Разполага и с нормални жилищни
условия, за разлика от възможностите на майката.
ПдОС, в настоящия съдебен състав,
намира, че въззивната жалба е неоснователна. Съобразно Постановление №
1/12.11.1974г. на Пленума на ВС при постановяване на решение относно
упражняването на родителските права следва да се взимат предвид по-
съществените обстоятелства от правно значение като например – възпитателни качества на
родителите, морален лик на родителите, грижи
и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на
децата към родителите, полът на децата, възраст на децата, помощта от трети
близки лица /баба, дядо, леля и др./, социално обкръжение, жилищно-битови и
други материални условия на живот, вината за дълбокото разстройство на брака. В
конкретния случай по делото, съдът е прекратил поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака, но без произнасяне по
въпроса за вината, тъй като така са искали самите страни. По отношение на
ползването на семейното жилище, страните също са нямали разногласия, като е
оставено за ползване с допълнително Решение № 27/10.01.2020г. по чл.250 от ГПК на
ответника. Основният спор се е концентрирал относно исканията и на двамата
родители да упражняват родителските права
по отношение на детето А. Другото дете А., род. на ***г., към момента на
завеждане на исковата молба /23.10.2018г./ вече е бил навършил пълнолетие. От
събраните по делото доказателства се налага правен извод, че и двамата родители
разполагат с необходимите качества да отглеждат и възпитават детето А. /род. на
***г./, но все пак известен превес има майката, поради сравнително ниската
възраст на детето и полът на детето /момиче/, които са важни критерии както
според изричните разяснения на Постановлението на Пленума, така и от житейска
гледна точка, защото майката има все пак по-пряка емоционална връзка с дете,
което по пол е момиче, навършило дванадесетгодишна възраст. Отделно от
това, свидетелите А. С. /пълнолетен син
на страните/ и св.Б. Х. /леля на детето/ са дали благоприятни показания досежно
това, че майката може да отглежда и възпитава детето. По отношение на доходите
на страните, във въззивното производство стана ясно от показанията на св.Т.
/втори братовчед на жалбоподателя/, че бащата от половин година не работи, а
преди това се е занимавал с животновъдство в семейната ферма на брат си.
Същевременно по сведение на св.Х., с ищцата работят заедно в цех за захарен
памук „Суит меджик Европа“ /в гр.А./ само редовна смяна от 8,30 часа до 16, 30 часа,
а събота и неделя почиват; получават около 840 лв. чист доход. Верно е, че двамата
свидетели са роднини на страните, но все пак въззивната инстанция кредитира
тези показания, тъй като бяха убедителни и не бяха оспорени от съответната насрещна
страна по делото. Относно жилищните условия, в момента /протокол от съд.
заседание на 03.08.2020г.- на л.30 и сл./ майката живее в жилище под наем /в
къща/, което се намира също в гр.А., кв.****“, и в него има самостоятелна стая
и за детето. Положителни са заключенията за родителския капацитет и за двамата
родители както от данните на Социалния доклад, така и от заключението на
Съдебно-психологичната експертиза, но все пак известно преимущество е дадено
към майката. Вещото лице Д. В. изразява
експертно мнение, че детето А. е вече адаптирано към сегашната житейска
ситуация, в която живее съвместно със своята майка, и евентуално нова промяна в
социалната среда и стимули биха довели до адаптационна криза. С оглед на
възрастта и развитийните нужди на детето е уместно да се вземе предвид, че от
важно значение е продължаването да се поддържа интензивност на контактите с
връстниците си и добра адаптивност в социалната среда. Въззивната инстанция
също намира, че след като са налице данни, че детето се развива и чувства добре
в тази социална и учебна среда, не би било подходящо за него да се извършват
промени както в местоживеенето, така и относно родителя, който пряко и непосредствено
отговаря за него в ежедневието. От друга страна, режимът на лични отношения на
бащата с детето е уместно определен, с оглед на неоспорения факт, че А. е при
баща си всъщност всяка седмица от петък
до неделя и той също се грижи адекватно за нея, като й осигурява всичко, което
е необходимо като за дете на тази възраст.
Решението в обжалваната част се
явява законосъобразно и следва бъде потвърдено. В останалата част решението /относно
прекратяването на брака без вина и за възстановяване предбрачното фамилно име
на ищцата/ е влязло в сила поради необжалване. Влязло е в сила и допълнителното
Решение № 27/10.01.2020г. по реда на чл.250 от ГПК /относно ползването на
семейното жилище/ също поради необжалване от страните.
Разноски.
Въззиваемата страна Е.А. С. не
претендира разноски във въззивното производство.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз.гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 346/17.07.2019г. на
Районен съд – Асеновград, IV гр.с. по гр.д.№ 2434/2018г. в частта,
с която е предоставено упражняването на родителските права върху А. И. С., ЕГН – **********, на нейната майка Е.А. С., ЕГН – **********,***, на който адрес определя
местоживеенето на детето; определен на
бащата И.Б.С., ЕГН - **********, с посочен
адрес за призоваване гр. *********, следния режим на
лични отношения с детето А. И. С., ЕГН
- **********: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в
петък до 19 часа в неделя, 3дни по време на Коледните празници и 2 дни по време
на Великденските празници, както и един месец през лятото, който да не съвпада
с платения годишен отпуск на майката, осъден
е да заплаща за
детето А. И. С., ЕГН – **********, чрез
нейната майка Е.А. С., ЕГН – **********,***, месечна издръжка в размер на 150
лв., считано от датата на предявяване на иска -23.10.2018г. до настъпване
на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и е осъден да заплати сумата 216 лв. за държавна такса върху
присъдената издръжка.
В останалата част
решението е влязло в сила.
Влязло в сила е и Решение № 27/10.01.2020г. на
РС- Асеновград, постановено по реда на
чл.250 от ГПК.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: