Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 185 по описа на съда за 2019 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Н.Б.П.“
ЕООД против решение № 199 от 14.12.2018 г., постановено по гражданско дело № 478/2017
г. по описа на РС – Самоков, с което съдът е отхвърлил
изцяло предявените от дружеството искове срещу „С.-Б.“ АД с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата
7 146,64 лв. главница и 24,28 лв. обезщетение за забава. Твърди се в
исковата молба, че ищецът на два пъти извършил банкови преводи по сметка на
ответника, на обща стойност 7 146,64 лв., без основание. Ответникът бил
поканен да върне на ищеца неоснователно получената сума, но до момента същата
не е върната. Ищецът предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 159/2017 год. по описа на РС-Самоков, по което е
издадена заповед № 141 от 27.02.2017 год. за изпълнение на парично задължение
за посочените суми. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 690
лв. разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач А.К.Т..
Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната
жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.06.2016 год.
превел по банковата сметка на ответника в „У.Б.“ АД сумата 2300 лв., а на
29.06.2016 год. - сумата 4 846,64 лв., като и двете суми са получени от „С.-Б.“
АД. Сочи, че същите са преведени поради грешка, допусната в счетоводството на ищцовото дружество. В платежните нареждания като основание
за плащане е посочено „по договор за покупка на магазин Ш.“, но между страните
не е налице сключен договор и въобще каквото и да било облигационно
правоотношение, което да представлява основание на извършените плащания.
Поканата за връщане на сумите е получена от ответника на 20.01.2017 год. чрез прокуриста на дружеството – длъжник В. Н., но сумата не е върната
в предоставения 3-дневен срок, както и до настоящия момент. На 09.02.2017 год.
е подадено заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума в общ размер от 7 146,64 лв., както и за заплащане на
сумата 24,28 лв. – обезщетение за забава от деня на получаване на поканата до
датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 159/2017 год. по описа на СРС.
Тъй като ответникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес да предяви вземанията си по исков ред, като е
спазен едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда с указанията
по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на 24.04.2017 год. /исковата молба е подадена на
19.05.2017 год./.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове с възражението, че процесните сума са му
преведени на правно основание, а именно – сключен предварителен договор между
ищеца –продавач и А.Т. – купувач за покупко-продажба на недвижим имот от
15.06.2016 год. и анекс към него от 10.08.2016 год. При сключването на
предварителния договор между страните била постигната уговорка плащането на
дължимото капаро в размер на 2 300 лв. съгласно чл. 2, ал. 2 от същия
договор да се направи вместо купувача от фирма „Н.Б.п.“ ЕООД, с която по
твърдение на купувача той е в партньорски отношения и дружеството има дълг към
него. В изпълнение на тази договореност с платежно нареждане от 21.06.2016 год.
ответникът получил по банков път сумата 2300 лв. с изрично посочване от платеца
– ищеца по делото, че основанието за плащане е „по договор за покупка на
магазин „Ш.“, к.к. Б.“, като сумата съответства по
размер и на договореното капаро в чл. 2, ал. 2 от предварителния договор за
покупко-продажба и е заплатена в предвидения в същия текст срок по нареждане на
купувача. Тази уговорка била потвърдена в анекс № 1 от 10.08.2016 год.
Впоследствие ищецът направил и второ
плащане към ответника в размер на сумата 4 846,64 лв. с платежно нареждане
от 29.06.2017 год., като вписаното основание е идентично с това при първия
превод и е посочена и приложимата разпоредба от договора – чл. 18, ал. 1,
поради което следва да се приеме, че сумите не са заплатени поради грешка и при
липса на основание. Налице е правната фигура „заместване в изпълнение“. При
изповядване на сделката купувачът А.Т. представил и писмено потвърждение от
ищеца, че последният е направил плащанията вместо купувача. Моли съда да
отхвърли исковете изцяло като неоснователни.
Обстоятелството, че на посочените дати ищецът е превел на
ответника процесните суми, се потвърждава от
представените с исковата молба два броя платежни нареждания от 21.06.2016 год.
за сумата 2300 лв. и от 29.06.2016 год. за сумата 4 846,64 лв., като и двете
суми са постъпили по сметката на „С.-Б.“ АД, а като основание за плащане е
посочено: договор за покупка на магазин
„Ш.“. На 20.01.2017 год. ответникът е получил нотариална покана, с която „Н.Б.П.“
ЕООД го кани да му върне в тридневен срок преведените суми. На 13.02.2017 год.
е подадено и заявление по чл. 410 от ГПК за заплащане на посочените суми от
дружеството-ищец. Издадена е и заповед от 27.02.2017 год. по ч.гр.д. № 159/2017
год. по описа на РС-Самоков. Подадено е възражение от
длъжника на 22.03.2017 год., в законния срок. Ищецът е получил съобщение с
дадените от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на 24.04.2017 год.
Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д. № 478/2017
г. по описа на РС – Самоков, е подадена на 19.05.2017
год.
С нот. акт № 18, том IIА, рег. № 2458, дело № 196/13.09.2016 год. „С.-Б.“ АД,
представлявано от пълномощника В. Н. е продало на А.К.Т. следния собствен на
дружеството недвижими имот, находящ се в гр. Самоков, к.к. Б.: сграда с
идентификатор № 65231.918.163.1 със застроена площ 59 кв.м. на един етаж –
бирария „Ш.“ /магазин за хранителни стоки/, ведно с правото на строеж върху
поземления имот, върху която е построена, за сумата в размер на 23 000
лв., която сума продавачът е заявил, че е получил от купувача напълно по банков
път преди подписването на нотариалния акт.
По делото е представен предварителен договор от 15.06.2016
год., сключен между „С.-Б.“ АД и А.К.Т. за покупко-продажба на описания по-горе
имот, според който продажната цена в размер на 23 000 лв. се заплаща по
следния начин: в срок от 5 дни от сключване на договора – 10% от договорената
цена, а именно – сумата 2300 лв., която представлява капаро по предварителния
договор, а останалата сума до пълния размер ще бъде платена от купувача по
банков път в деня, предшестващ сключването на нотариалния акт за
покупко-продажба на имота. Съгласно анекс № 1 към предварителния договор от
10.08.2016 год. страните се задължават да сключат окончателен договор до
30.09.2016 год., а купувачът се задължава в срок до две седмици преди датата на
сключване на окончателния договор да осигури от „Н.Б.П.“ ЕООД писмено
потвърждение, че внесената от дружеството сума в размер на 2300 лв. по сметката
на продавача е внесена от името на купувача като капаро по чл. 2, ал. 2 от
договора.
Според показанията на св. К.- член на съвета на директорите
на „С.-Б.“ АД ищцовото дружество чрез управителя Д.
Г., многократно потвърдило, че е извършило плащания вместо купувача А.Т., преди
сключване на окончателния договор за продажба на процесния
магазин „Ш.“. Ищецът изрично изразил съгласието си, че и двете извършени
плащания през м. юни 2016 год. са вместо купувача по предварителния договор. В
този смисъл са изпратените имейли между двете дружества, като писмено
потвърждение на това обстоятелство било представено и в деня на изповядване на
сделката пред нотариус.
От приложените по ч.гр.д. № 492/2017 год. на СОС писмени
доказателства се установява, че от страна на ответното дружество е изпращана
електронна поща до ищеца с искане да потвърди извършените плащания вместо
длъжника в полза на ответника.
От представените справки от търговския регистър е видно, че
управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество е Д.Ц. Г., която е била
съдружник с третото лице-помагач в дружествата „С. В.“ ЕООД и „Заложна къща -П.С.А.
- К. Ф.Г.“ ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове за признаване за
установено наличието на вземане на ищеца срещу ответника за сумата 7 146,64 лв., преведена без основание по
банковата сметка на ответника, както и за обезщетение за забава, са с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира за установено от
събраните по делото доказателства, че сумата е преведена от ищеца на ответника
на валидно правно основание, а именно – в изпълнение на задължението на третото
лице-помагач по договора за покупко-продажба на описания по-горе магазин „Ш.“.
При направените от ищеца две поредни плащания в платежните нареждания е
посочено едно и също основание – договор за покупка на магазина, като първото
плащане е за сумата 2300 лв., която съответства на уговореното с третото лице
капаро по договора, като и двете суми са
платени в определените в договора срокове. Ищецът е бил писмено уведомен за
извършените преводи и е поискано потвърждение, че заплащането е направено по
предварителния договор, като в отговор на това ищецът не е възразил и не е
заявил, че сумите са преведени поради грешка. По делото не се установи страните
да са били в трайни търговски взаимоотношения и да са имали взаимни задължения
по други договори, което изключва възможността за грешка при извършване на
плащанията, основанието за които е изрично посочено в платежните документи /в
единия е посочена и приложимата разпоредба от предварителния договор между
ответника и третото лице/. Съдът отчита и свързаността между управителя на
дружеството-ищец и третото лице-помагач поради съдружието им в посочените
по-горе търговски дружества. В подкрепа на извода, че ищецът съзнателно е
заплатил на ответника задължение на третото лице-помагач по договора за
покупко-продажба, са и показанията на св. К.,
според които управителят на ищцовото дружество Д. Г. многократно потвърдила, че процесните плащания
са извършени вместо купувача А.Т. преди сключване на окончателния договор за
продажба на процесния магазин „Ш.“, т.е. ищецът
изрично изразил съгласието си, че и двете извършени плащания през м. юни 2016
год. са вместо купувача по предварителния договор.
Няма пречка едно трето лице за сделката, каквото се явява ищецът, да плати чуждо задължение - в случая на купувача /третото лице-помагач/ А.Т.. Съгласно чл. 73 от ЗЗД едно задължение може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая е налице една заместима престация за плащане на цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот. Още повече, че законът не изисква правен интерес като предпоставка за изпълнението на третото лице. Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг. В този смисъл е трайно установената практика, обективирана в решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр. дело № 1534/2001 г., ВКС, V г. о., решение № 86-а от 1997 г. на ВКС, I г. о., решение № 1131 от 22.12.2006 г. по т. дело № 717/2006 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 194 от 08.02.1955 г. по гр. дело №457/1955 г., ВС, IV г. о., решение № 223/1997 г. на ВКС, 5-членен състав и др. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че ищецът съзнателно е погасил задължението
на купувача по
договора, т.е. не е налице твърдяната грешка. Изпълнилият чуждо задължение
евентуално би могъл да претендира връщане на платеното от лицето, чийто дълг е
погасен и което се е обогатило, но не и от ответника /по арг.
от чл. 73 и сл. ЗЗД/.
Кредиторът е приел изпълнение на съществуващо и изискуемо задължение, поради
което не се е обогатил неоснователно, тъй като е получил дължимото. За настъпването на погасителния ефект е без
значение третото лице дали има интерес от изпълнението, а той касае само
вътрешните отношения между третото лице и длъжника, чието задължение се
погасява и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира
в правата на кредитора. Определяща за погасяването на задължението е волята на
третото лице - знанието му, че изплаща чужд дълг
с желанието да освободи длъжника от него.
Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на жалбоподателя за недопустимост на свидетелските показания на св. К.поради това, че с тях се цели доказване на договор на стойност над 5000 лв., с оглед забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Тъй като предмет на настоящото дело е сума, претендирана по реда на неоснователното обогатяване (т. е. извъндоговорен източник на облигационни отношения), за него забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е неприложима. Свидетелските показания в случая са ангажирани за доказване не на основанието за плащане, а на намерението на ищеца да погаси чуждо задължение. За доказване на това обстоятелство процесуалният закон не съдържа специални ограничения по отношение на допустимите доказателствени средства (арг. от Решение № 472 от 14.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., IV г. о., ГК). Несъстоятелен е и доводът, че изявленията на Д. К.не могат да бъдат ценени като свидетелски показания поради обстоятелството, че същата е част от представителния орган на ответното дружество и като такава би могла да дава единствено обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Видно от приложените справки от търговския регистър, ответното дружество не е въвело различни от предвидените в закона правила за представителството на юридическото лице. За свидетелката К.се установи, че е само член на съвета на директорите и съгласно чл. 235 ТЗ не може да представлява дружеството. Според чл. 235, ал.1 ТЗ членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго. При колективното представителство представителите действат винаги заедно и трябва да формират обща воля, защото волята на търговското дружество се изразява чрез изразената от тях обща воля. Отделният член на съвета на директорите на акционерното дружество не може да го представлява, следователно изявленията на св. К.следва да се ценят именно като свидетелски показания, а не като обяснения на страна в процеса за изгодни за нея факти. Показанията на св. К.следва да бъдат кредитирани и поради факта, че кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства.
По тези съображения съдът намира,
че по делото е доказано наличието на годно правно основание за извършване на процесната престация от страна на
ищеца. Следователно, не е налице основание за връщане на процесната
сума по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито по чл. 56 от ЗЗД.
Жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия и сумата 804 лв., представляваща направени
разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 199 от 14.12.2018 г., постановено по гражданско дело № 478/2017 г. по описа
на РС – Самоков.
ОСЪЖДА „Н.Б.П.“ ЕООД, *** да заплати на „С.-Б.“ АД, гр. Самоков сумата 804 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
А.К.Т..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.