О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №260157
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в
закрито заседание на деветнадесети октомври
две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
сложи за разглеждане докладваното от
чл. съдията М.Рангелова ЧНД № 484 по описа за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и 7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. А.Б., повереник на С.Д.С.,
дъщеря на починалата Е.З.С., срещу определението № 947 от 03.09.20 г. по ЧНД №
1588/20 г. по описа на ПОС, с което е потвърдено постановлението от 12.08.2020
г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по ДП № *. по описа на Четвърто РУП-Пловдив, водено за
престъпление по чл. 115 НК.
В жалбата, която е депозирана в срок от името на лице с право на обжалване, се
критикува решението на първата инстанция да окачестви като коректни изводите на
прокурора в атакуваното постановление. Твърди се, че направеният доказателствен
анализ е едностранчив, а и не са положени усилия за събиране на всички възможни
доказателства относно изпълнението на предписаната на починалата медикаментозна
терапия. В тази връзка се акцентира върху отказа да бъде изискана рецептурната
книжка, в която се съдържали записи за закупуваните лекарства, и да бъдат
проведени разпити на лекувалите я в клиниката по кардиология лекари, които биха
изяснили дали след изписването ѝ тя е била в състояние сама да се грижи
за редовния прием на лекарства. По-нататък жалбоподателката аргументира
виждане, че прокурорът не е обърнал нужното внимание на изводите на двете СМЕ,
че починалата не е приемала всички предписани ѝ лекарства, което би могло
да е вероятната причина за бързото развитие на заболяването ѝ.
Претенцията, с която апелативният съд е сезиран, е за отмяна на атакувания
съдебен акт и на постановлението на прокурора, потвърдено с него, и за връщане
на делото на ОП-Пловдив с указания за допълване на доказателствената съвкупност
в посочените аспекти.
*
Апелативният съд в настоящия състав, след като разгледа
събраните по делото доказателства и прецени изложената в жалбата аргументация, както
и съображенията в атакуваното съдебно определение и в потвърденото с него
прокурорско постановление, прие, че обжалването не е основателно.
Първоинстанционният съд е споделил изцяло
фактическите и правните изводи на прокурора, изложени в прекратителното
постановление. Този подход е правилен, доколкото при изграждане на фактическата
обстановка по делото прокурорът не е допуснал превратно интерпретиране на
доказателствени източници, изопачаване на съдържанието им, игнориране на някои
от тях и в последна сметка е спазил точно правилата на формално-логическия
анализ. Това е сторил, след като разследващите органи под негово ръководство са
положили всички нужни процесуални усилия за изясняване на инкриминираното
събитие, при стриктно изпълнение на правилата за събиране и проверка на
доказателствата.
Според ПАС прокурорът, а след него и първата
инстанция са били прави да заключат, че (1) приобретателите по договора за
прехвърляне на апартамент срещу задължение за издръжка и гледане Т.К.и Е.Н.са
набавяли на прехвърлителката Е. С. необходимите медикаменти според предписаната
терапия; (2) на свой ред тя самостоятелно е следяла за приема на лекарства,
като е имала психическата и физическа способност да прави това.
Не е установено дали К. и Н. са полагали всички
необходими за нейното спокойно битуване грижи, но евентуалната липса на
максимално обгрижване не е в причинната връзка с настъпилата смърт. За причинна
връзка между тяхното поведение и смъртта би могло да се мисли в случай че
болната е била лишена от възможност да се грижи за себе си, а те, като
единствени нейни гледачки, са проявили бездействие да ѝ осигурят животосъхраняващо
лечение. Фактите по делото не очертават подобна фактическа картина на случилото
се в последните месеци от живота на Е. С..
Действително, не е уважено доказателственото искане за
изследване на рецептурната книжка и за разпит на лекувалите Е. С. доктори, но прокурорът
и окръжният съд не са укорими в това отношение. Новото разследване, проведено в
изпълнение на указанията на ПАС в отменителното му определение по в.ч.н.д. №
548/19г., е събрало доказателства, че починалата е могла сама да обслужва своите
фундаментални нужди – придвижване из апартамента и прием на храна и лекарства. Имат
се предвид най-вече подробните и недвусмислени показания на допълнително разпитаната
св. Д., която ни най-малко не е заинтересована да навреди на жалбоподателката.
Св. Д. разказва, че е била наета лично от починалата за почистване на
апартамента и пазаруване (на храна и лекарства); изпълнявала и двете дейности в
рамките на няколко дена; била заедно с нея при прилошаването ѝ, заради
което повикала Бърза помощ; пазарувала на С. и по време на болничния ѝ
престой. Нейните показания, които идеално комуникират с твърденията на приобретателките
Т.К.и Е.Н.и на наетата от тях гледачка Н.Г., информират точно по поставените от
жалбоподателката въпроси: (1) Е. С. не е
била обездвижена, а е могла да ползвала тоалетна и да отваря входната врата);
(2) държала да приема лекарства самостоятелно и по своя преценка, като е била
наясно кое лекарство за какъв проблем е предназначено; (3) разполагала е с пари
и не е била препятствана да общува с външния свят. Всъщност факта на използване
на множество хранителни добавки (намерени след смъртта на С.), съпоставен с
една от поръчките към Д. – да ѝ купи непредписаните ѝ трифас и магнезиеви
таблетки, доказват, че тя е контролирала
въпросното лечение и го е „допълвала“. В тази връзка авторите на допълнителната
СМЕ аргументират мнение, че е възможно болната да е приемала медикаменти в
недостатъчни или неадекватни дози по свое
усмотрение.
Обсъжданите показания на св. Д. не предоставят сведения
за оказано съдействие от страна на двете приобретателки относно медикаментозно
лечение на Е. С., но и не могат да опровергаят техните показания и показанията
на наетата от тях св. Г., че на болната са били закупувани и предоставяни всички
предписани лекарства. Това е така, доколкото е пребивавала в апартамента едва по
няколко часа на ден – колкото да почисти и да донесе поръчаните от С. покупки.
Липсата на съдействие относно медикаментозното
лечение не може да се изведе единствено от факта, че в апартамента след смъртта
ѝ са открити само част от предписаните медикаменти, и от факта, че при
приемането на С. в клиниката по кардиология на 21.05.18 г. е констатирана
неадекватно осъществявана медикаментозна терапия. Тази лансирана при
обжалването версия не е съвместима с факта, че починалата сама решавала как да
протича нейното лечение (в какъвто смисъл са показанията на двете
приобретателки, показанията на двете наети да я обгрижват жени – свидетелките Г.
и Д., а също информираното ѝ несъгласие да се подложи на предлаганата
ѝ в края на м. май 2018 г. операция за корекция на клапна патология). Не
е съвместима и факта, че е била достатъчно адекватна, за да се грижи и за
своите имуществени интереси.
Може да се обобщи, че по делото няма нито един
доказателствен източник, който да установява, че е била лишена от необходимите ѝ медикаменти, при това без да може да
осъзнае това, респ. да се противопостави,
за времето до влизането ѝ в болница.
След завръщането ѝ от болница (непосредствено
преди смъртта през м. юни) тя е залежала и дори се е образувала пролежна рана в
опашната област, но по делото няма медицински сведения, които да опровергаят
твърденията на К., Н. и Г., че до смъртта си Е. С. е била ментално съхранена. Иначе
казано, можела е да продължи да взема самостоятелни решения дали да следва
лекарските препоръки и в какъв обем. Жалбоподателката намеква, че С. е била физически
възпрепятствана да приема лекарства, бидейки безпомощна на легло. Доказателства
в подобен смисъл по делото няма, а и няма как да бъдат търсени при положение че
според заключението на допълнителната СМЕ липсата или наличието в кръвта на
починалата на предписаните медикаменти в терапевтични дози не би дало следа при
методите, използвани в изготвената химическа експертиза.
В заключение: По делото е събран достатъчен по обем
и информативност доказателствен материал, който е и експертно изследван, а
после е подложен на екзактен анализ и от прокурора, и от окръжния съд. От този
материал по категоричен начин се изяснява, че С. е вземала осъзнати
самостоятелни решения за своето лечение, респ. констатираната в клиниката по
кардиология неадекватност на медикаментозното ѝ лечение е плод на подобни
решения. Не се констатира каквато и да е връзка между друг фактор и смъртта.
Като е достигнал до подобни изводи,
първоинстанционният съд е постановил един законосъобразен акт, който подлежи на
потвърждаване.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определението № 947 от 03.09.2020 г. по ч.н.д. № 1588/20 г. по описа на
ОС-Пловдив, с което е потвърдено постановлението на Окръжна прокуратура –
Пловдив за прекратяване, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК, на наказателното производство по ДП № *. по описа на Четвърто
РУП-Плоддив, водено за престъпление по чл. 115 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :