Решение по дело №325/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 338
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20225001000325
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000325 по описа за 2022 година


За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по чл. 755, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл.
613 а ал. 1 от ТЗ и чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260109 от 21.04.2022 година, постановено в закрито
съдебно заседание по т. дело по несъстоятелност № 66/2012 година по описа
на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлена като неоснователна молба вх. №
260297/12.01.2022 г., подадена от Г. Т. УЗ., ЕГН **********, от град П., ул.
„Г.“ 15А, в качеството му на физическо лице, което е участвало в
управлението на обявено в несъстоятелност търговско дружество, с искане
да се постанови решение, с което да бъдат заличени и отменени занапред
последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност на „М.“
ЕООД /н/, ЕИК *** – заличен търговец и да му бъдат възстановени правата,
поради липса на неудовлетворени кредитори с приети вземани в
1
производството по несъстоятелност и поради това, че несъстоятелността се
дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Г. Т. УЗ.
с искане да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с
което да бъде удовлетворена молбата му. Във въззивната жалба са изложени
подробни съображения за това, че дружеството „М.“ ЕООД, в управлението
на което е участвал жалбоподателят Г.У., е изпаднало в несъстоятелност
поради неблагоприятно изменилите се стопански условия. Поддържа се
също, че няма неудовлетворени кредитори на несъстоятелността. Във
въззивната жалба са описани подробно кредиторите в производството по
несъстоятелност, както и начините, по които според жалбоподателя са
удовлетворени техните вземания, сред които са подписване на споразумение
в процеса на осребряване на имуществото, погасяване по давност,
неоснователно приети от синдика претенции на кредитора Н. и непроявена
активност от кредиторите по време на осребряване на активите.
Апелативният съд, като се запозна с доказателствата по делото и
доводите, изложени във въззивната жалба, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Възможността за обжалване по общия ред на съдебно решение, с което е
отхвърлена молба за възстановяване на права по смисъла на Глава Петдесет и
първа от ТЗ – „Възстановяване в права“, в случая такава, подадена от
физическо лице, участвало в управлението на обявено в несъстоятелност
търговско дружество / чл. 747 ал. 2 от ТЗ/, е изрично уредена в чл. 755 ал. 2 от
ТЗ и чл. 613 а ал. 1 от ТЗ.
Апелативният съд намира, че първоинстанционното решение, предмет
на обжалване в настоящото производство, е недопустимо и следва да бъде
обезсилено по следните съображения:
По т. дело № 66/2012 година по описа на Пловдивския окръжен съд –
производство по несъстоятелност на „М.“ ООД, е постановено на основание
чл. 735, ал. 1, т. 2 от ТЗ решение № 537/20.11.2013 година, с което е
прекратено производството по несъстоятелност поради изчерпване на масата
на несъстоятелността и е постановено заличаване от търговския регистър на
дружеството.
В производството по несъстоятелност е подадена молба вх. № 260297
2
от 12.01.2022 година от Г. Т. УЗ. в качеството му на управител на
търговското дружество „М.“ ООД през периода от 07.05.2008 година до
16.11. 2011 година. В молбата е посочено, че лошото финансово състояние на
дружеството в този период и невъзможността му за обслужване на кредитите
са причинени пряко от неблагоприятното изменение на стопанско-
икономическите условия в световен мащаб, а не от неадекватното управление
на молителя. Посочено е също, че след подписано споразумение на
23.05.2012 година с банката – кредитор „И.“ АД, по чието искане е открито
производството по несъстоятелност, тя е изцяло удовлетворена и няма други
неудовлетворени кредитори на несъстоятелността. По тези съображения се
иска възстановяване на правата му, като бъдат заличени и отменени занапред
последиците за него като управител, които закон свързва с обявяване на
дружеството в несъстоятелност.
Разглеждането на молбите за възстановяване на права в производството
по несъстоятелност е уредено с императивни правни норми в специалния
закон - Глава Петдесет и първа от ТЗ. В чл. 752 от ТЗ е предвидено, че след
постъпване на такава молба, тя се обявява в търговския регистър по делото
на обявения в несъстоятелност търговец. Тази процедура е изпълнена от
първоинстанционния съд, като молбата на Г.У. е обявена в търговския
регистър под номер ***. В едномесечния срок по чл. 753 от Т З не са
постъпили възражения от кредитори срещу молбата за възстановяване.
Въпреки липсата на възражения обаче, след изтичане на месечния срок
по чл. 753 от ТЗ, първоинстанцинният съд е следвало да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл. 754
от ТЗ. Това би позволило на молителя да установи с всички допустими по
ГПК средства, включително експертизи, предпоставките за допускане на
възстановяването в права, а именно неблагоприятно изменилите се стопански
условия, довели до несъстоятелността, както и пълно изплащане на приетите
в производството по несъстоятелност вземания, ведно с лихвите и разноските.

Вместо да насрочи и разгледа делото в открито съдебно заседание,
осигурявайки по този начин възможност на молителя да направи съответните
доказателствени искания, за да установи обстоятелствата, на които се
основава молбата му, първоинстанционният съд се е произнесъл с решение
3
в закрито съдебно заседание.
С това решение е нарушено правото на молителя на защита. То не е
съобразено с императивната разпоредба на чл. 754 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност включва в себе си множество
отделни производства, част от които имат състезателен характер, а други са
охранителни или представляват администриране на производството от съда.
Открити съдебни заседания се провеждат тогава, когато се разрешават
материалноправни спорове или се засягат права на длъжника или кредитори.
Сред тях са производствата по чл. 692, ал.3 ТЗ, чл. 709, ал.4 ТЗ, както и
това по чл. 754 от Търговския закон, за които изрично е предвидено, че
следва да бъдат разгледани в открито съдебно заседание. В производството
по чл. 754 от ТЗ преценката на съда при постановяване на решението не е
формална, а изисква събиране и анализ на доказателства, свързани с
установяване на поддържаните от молителя основания за възстановяване на
правата му, поради което постановяването му не може да стане в закрито
съдебно заседание.
По тези съображения съдът намира, че постановеното в закрито
съдебно заседание решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
Пловдивския окръжен съд

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260109 от 21.04.2022 година,
постановено в закрито съдебно заседание по т. дело по несъстоятелност №
66/2012 година по описа на Окръжен съд – Пловдив и ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд при
съобразяване на горните указания.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7
дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
4

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5