Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 68
гр. ВРАЦА, 12.03.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 28.02.2018г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с. ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
в присъствието на:
прокурора секретар В.НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр. дело N` 40
по
описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива в хипотезата на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
36/06.04.2017г.постановено по гр.д.№ 73/2016г. по опис на РС-Оряхово,състав на
съда е прогласил за недей-ствителен по отношение на Р.Д.Ч.,
с ЕГН ********** *** Договор за
доброволна делба на недвижими имоти, вписан с Акт № 54, т.2, дв.вх.р. № 515 от 11.02.2013 г. на АВ Оряхово, с който е
извършена доброволна делба на земеделски земи, възстановени Решение №
6/25.11.1995 г. и Решение № 10/09.02.2001 г. на ОСЗ Оряхово на наследниците на Р.Г.П.,
б.ж. на с. ***, общ. Оряхово, поради липса на съгласие;
Прогласил е за
недействителен по отношение на Р.Д.Ч., с ЕГН ********** *** Договор за
покупко-продажба на поземлени имоти, обек-тивиран в
н.а. № 155, т.1 дело № 142, вх.р. № 316/11.02.2013 г. на АВ Оряхово, в частта,
в която е прехвърлено от нейно име право на собственост върху: Нива от 4.500
дка, четвърта кате-гория, м.***, имот № 060005 по
плана за земеразделяне на с. *** и нива от 8.000 дка, трета категория, м.***,
имот № 143040 по плана за земеразделяне на с. ***, поради липса на съгласие;
Осъдил е „АГРО СЪРВИЗ“ ЕООД, да предаде
владението на Р.Д.Ч., с ЕГН ********** *** върху ¼ ид.ч.
от Нива от 4.500 дка, чет-върта категория, м.***,
имот № 060005 по плана за земеразделяне на с. *** и ¼ ид.ч от нива от 8.000 дка, трета категория, м.***, имот №
143040 по плана за земеразделяне на с. ***;
Осъдил е Г.Р.Т., да предаде на Р.Д.Ч., с
ЕГН ********** *** владението върху ¼ ид.ч. от
Нива от 2.398 дка, четвърта категория, м.Н.ДВОРОВЕ, имот № 063021 по плана за
земеразделяне на с. ***, и ¼ ид.ч от Нива от
10.082 дка, трета категория, м.***, имот № 143039 по плана за земеразделяне на
с. ***;
Осъдил
е „АГРО СЪРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седа-лище и
адрес на управление гр. ***, ул.***, представлявано от Й.Д.Д.,
С.Д.Т., с ЕГН ********** *** и Г.Р.Т., с
ЕГН ********** от с.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Д.Ч., с ЕГН ********** *** общо сумата
от 658.95 лв. /шестстотин петдесет и осем лева и деветдесет и пет ст./ -
направени разноски по делото.
С
решение № 91/16.10.2017г.,а впоследствие и с решение № 103/03.11.2017г.
постановени по делото в хипотеза по чл.247 ГПК,районният съд,в съответствие с
т.2 А от ТР № 4/14.03.2016г. по т.д.№ 4/2014г. от ОСГК е поправил
горепосоченото решение, като е постановил установителен
диспозитив по исковете по чл.108 ЗС и е признал за
установено по отношение на „АГРО СЪРВИЗ“ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ***, представлявано от Й.Д.Д.,
че Р.Д.Ч., с ЕГН ********** ***, е собственик на 1/4 ид.ч.от
Нива от 4.500 дка, четвърта категория, м.***, имот № 060005 по плана за
земеразделяне на с. *** и Нива от 8.000 дка, трета категория, м.***, имот №
143040 по плана за земеразделяне на с. ***;
Признал е за установено по отношение на Г.Р.Т.,с
ЕГН ********** от с.***, че Р.Д.Ч., с
ЕГН ********** ***, е собственик на 1/4 ид.ч. от Нива
от 2.398 дка, четвърта категория,м.Н.ДВОРОВЕ, имот № 063021 по плана за земеразделяне
на с.***,Нива от 10.082 дка, трета категория, м.***, имот № 143039 по плана за
земеразделяне на с. ***.
Недоволни от решение № 36/06.04.2017г.
постановено по гр.д.№ 73/ 2016г. по опис на ОРС са останали "АГРО
СЪРВИЗ"ЕООД, ЕИК ***,което го обжалва с въззивна жалба вх. № 1213/
27.4.2017г.,както и Г.Р.Т. ***,която също го обжалва с въззивна жалба вх. №
1678/ 09.06.2017г.
Недоволна от решение № 91/16.10.2017г. постановено
по делото в хипотеза по чл.247 ГПК за
поправка на очевидна факти-ческа грешка е останала Г.Р.Т.,която
го обжалва с въззивна жалба вх. № 3418/02.11.2017г.
В жалбата на "АГРО СЪРВИЗ"
ЕООД,гр.*** против решение № 36/06.04.2017г. се поддържа,че решението,нейн предмет е незако-носъобразно
и неправилно. Заявява се,че направените изводи от страна на районния съд за доказаност на иска по чл.108 ЗС спрямо този жалбоподател са
неправилни и несъстоятелни,тъй като той владее имота, предмет на ревандикацията въз основа на нота-риален
акт за покупко-продажба,който докато не бъде отменен по реда на чл.537 ГПК,прави приобритателя на имота на общо осно-вание е носител на правото на собственост.Поддържа, и
че предя-веният собственически иск е процесуално
недопустим,както и,че не били налични и предпоставките за уважаването му.Иска
се отмяна на решението.Не се правят доказателствени
искания. Ре-довно призовано пред въззивната
инстанция,дружеството-въззив-ник,не се представлява.
В жалбата на Г.Р.Т. против решение № 36/
06.04.2017г. се правят оплаквания за нарушение на материалния закон,за
допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Според защитата на тази жалбоподателка,ищцата, тръгвайки за защита на правата
си,предявявайки иск по чл.26,ал.2 ЗЗД е искала да заобиколи
по-скъпото и тромаво делбено производство за делба на
съсобствените земеделски земи,в което била могла да
предяви ИУИ за поддържаната от нея нищожност на договорите, предмет на
производството.На следващо място,съдът се бил произнесъл по недействителността
на спорните три договора, като е прогласил тяхната нищожност само по отношение
на ищцата, но не и по отношение на ответницата Г.Т.,която също не била
подписвала пълномощно на трето лице.Неправилно,съдът бил прогласил нищожността
по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД договорите, като не бил отменил по реда на
чл.537,ал.2 ГПК,нотариалният акт,обективиращ договора
за покупко-продажба.Освен това съдът неправилно бил определил и частта на
ищцата,за която е била прогласена недействителността, и за която е бил уважен реванди-кационния иск.Иска
се въззивната инстанция да се произнесе, като
прогласи нищожността на упълномощаването на Й.Д.М.,договора за доброволна
делба и договора за
покупко-продажбата,поради липса на съгласие,а искът по чл.108 ЗС спрямо жалбоподателката се отхвърли.Не се правят доказателствени ис-кания.
В
хода на производството пред въззивната инстанция, въз-зивницата Г. Р.Т. е починала,като с определение № 89/ 06.02.2018г.
,на основание чл.227 ГПК тя е заличена като страна и като нейни правоприемници
са конституирани нейните наследници в лицето на И.В.Т. и Елке
В. Стат-кова.Редовно,призовани пред въззивната инстанция чрез представ-ляващият
ги пълномощник в лицето на адв.Ил.Л.,***,те поддържат
въззивните жалби подадени от тяхната наследодателка и развиват доводи в тяхна подкрепа.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемата по тази жалби в лицето на Р.Д.Ч. *** дава
писмен от-говор по отношение на въззивната жалба на Г.Р.Т.,с
който я оспорва и развива доводи за правилност на обжал-ваното
решение.
В
жалбата си против решението за поправка на очевидна фактическа грешка Г. Р.Т.,прави
оплаквания за необосно-ваност,нарушение на
материалния закон и процесуални нарушения. Изтъква
се,че в обжалваното решение,районният съд е поп-равил
решение,каквото не съществува по делото,като се навежда, че нямало необходимост
от допускане на такава поправка,тъй като спорът вече бил решен с произнасянето
по иска по чл.108 ЗС, относимо към частта на
ищцата.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.Не се
правят доказателствени искания.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата по тази жалба Р.Д.Ч. дава писмен отговор,с
който я оспорва и сочи,че съдът правилно се е произнесъл със съответни решения
по чл.247 ГПК,включително поправяйки допусната от него очевидна фактическа
грешка в решение № 91/16.10.2017г.по отношение на изписаният в диспозитива съдебен акт,което е сторил с решение №
103/03.11.2017г.Иска се жалбата да се остави без уважение.
С писмена молба от 28.02.2018г. въззиваемата Ч. поддържа писмените отговори срещу
подадените въззивни жалби, като развива доводи за
правилност на обжалваните съдебни актове.
Окръжният съд,след като служебно провери
редовността и допустимостта на въззивните
жалби,счита,че същите са постъпили в сроковете по чл.259,ал.1 ГПК,отговарят на
изискванията за съ-държание и приложения по чл.260 и
чл.261 ГПК,произхождат от страни с необходимата легитимация и правен
интерес,насочени са против съдебни актове от категорията на обжалваемите,което
ги прави процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционните решения,предмет на обжалването са ва-лидни и
допустими,постановени в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с осно-ванието и петитума на искането за съдебна защита.
Окръжният съд,след като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства,съобразно правилата на чл.
235,ал.2 ГПК,намира въззивните жалби неоснователни при следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по искова молба на Р.Д.Ч.,***
против „АГРО СЪРВИЗ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул.***, представлявано от Й.Д.Д., С.Д.Т., с ЕГН **********
*** и Г.Р.Т., с ЕГН ********** от с.***,с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД вр.чл. 42,ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС за:
- обявяване на недействителен по отношение
на ищцата Договор за доброволна делба на земеделска земя, вписан с Акт № 54,
т.2, дв.вх.р. № 515 от 11.02.2013 г. на АВ Оряхово;
-за прогласяване за недействителен по
отношение на ищцата Договор за покупко-продажба на поземлени имоти, обективиран в н.а. № 155, т.1 дело № 142, вх.р. №
316/11.02.2013 г. на АВ Оряхово, в частта, в която е прехвърлено от нейно име
право на собственост върху:Нива от 4.500 дка, четвърта категория, м. ***, имот
№ 060005 по плана за земеразделяне на с. *** и нива от 8.000 дка, трета
категория, м.***, имот № 143040 по плана за земеразделяне на с. ***;
-за осъждане на „АГРО СЪРВИЗ“ ЕООД, да и
предаде владението върху ¼ ид.ч. от Нива от
4.500 дка, четвърта категория, м. ***, имот № 060005 по плана за земеразделяне
на с. *** и нива от 8.000 дка, трета категория, м.***, имот № 143040 по плана
за земеразделяне на с. ***;
- за осъждане на ответника Г.Р.Т., да и
предаде владението върху ¼ ид.ч. от Нива от
2.398 дка, четвърта категория, м.Н.ДВОРОВЕ, имот № 063021 по плана за
земеразделяне на с. ***, Нива от 10.082 дка, трета категория, м.***, имот № 143039
по плана за земеразделяне на с. ***.
В подкрепа на иска са
представени писмени и гласни доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата при
извършена на 07.09.2015 г. справка в Агенция по вписванията установила, че от
нейно име в качеството на съделител и продавач, са
били сключени сделки с недвижими имоти,предмет на реституция по Решение №
6/25.11.1995г. и Решение № 10/09.02.2001г. на ОСЗ-Оряхово на н-ци на Р.Г.П.,б.ж. на с.***, обл.Враца,който
е нейн дядо,като те са извършени чрез пред-ставено пълномощно рег. № 51 и 52 от
11.01.2013г.дадено от нейно име и от името на втория ответник и третата
ответница на Й.Д.Д.,заверено нотариално от кмета на
с.Ост-ров.Посочва,че нито на пълномощното,нито в
представената по нотариалните преписки декларация по чл.265,ал.1 ДОПК,рег. № 57
и 58 от 11.01.2013г. и декларация за гражданство и гражданско състояние по
чл.25,ал.7 ЗННД,предмет на нотариална заверка също от кмета на с.***,поставените
подписи са нейни.В тази връзка поддържа,че тези документи не изразяват валидно
изразена от нейно име воля за учредено представителство по пълномощие,не носят
нейния подпис,като тя не се е явявала пред кмета на с. *** и не е полагала
подписи пред него.Не е изразявала воля за извършване на разпоредителни сделки с
възстановените й земеделски земи,като не е изпълняла текстовата част на по-сочените
по-горе декларации,като тази за гражданското й със-тояние
съдържа и неверни данни.За установяване на тези твърдения е поискала
изслушването на специализирана графо-логична
експертиза,която е била допусната от районния съд.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното
търговско дружество оспорва исковете,като чрез представляващият го Й.Д.Д. поддържа,че извършената делба и разпоредителна сделка,в
които е участвал чрез надлежно предоставени му пъл-номощия,съдържащи
подписите на ищцата,втория ответник и
третата ответница е извършил съответните действия,като пълно-мощното му е било
представено от ответника С.Д.Т.. Счита,че дружеството е придобило собствеността
върху прода-дените му имоти надлежно и въз основа на
извършено плащане,за което е представил РКО.
От ответника С.Д.Т.,в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор не е постъпил.
Такъв е дала ответницата Г.Р.Т.,в който
посочва,че за нея извършените разпоредитела сделка и
договор за доброволна делба са й станали известни след връчване на исковата
молба, като тя също не била упълномощавала трето лице с правата по пълномощно с
рег. № 51 и 52 от 11.01.2013г.,нито се е явявала пред кмета на с.*** за
извършената нотариална заверка на подписа й,какъвто не е поставяла пред него.
В производството са събрани писмени и
гласни доказател-ства,които се установява следната
фактическа обстановка:
Установено е по безспорен начин,че ищцата
черпи правата си от представеното у-ние за наследници като внучка на наследо-дателя Р.П.,а от представените решения на съответ-ната ОСЗ Оряхово са установени и вида и размера на
земеделските земи, възстановена собственост по ЗСПЗЗ на неговите наследници.
Установено е от представения договор за
доброволна делба, вписан с Акт № 54,т.2,дв.вх.р.№
515/11.02.2013г. на АВ Оряхово, че земеделските земи,възстановена собственост
са били предмет на такава,като ищцата,втория ответник и третата ответница са участвали
в същата чрез предоставени пълномощия на Й.Д.Д.,а
всеки от съделителите е получил съответен дял, включващ
съответни земеделски имоти,описани в договора.
Установено е от съдържащият се в делото
договор за покупко-продажба на земеделска земя от 11.02.2013г.,обективан в н.а. № 155,т.І,д.№ 142,вх.р.№
316/11.02.2013г.,че чрез предоставените по пълномощно рег. № 51 и 52 пълномощия
на Й.Д.Д. от страна на ищцата и втория ответник е извършена разпоредителна сделка със
земеделските имоти получени в дял тях по силата на извършената доброволна делба,като
имотите предоставени им дял са били продадени на "АГРО СЪРВИЗ"ЕООД
срещу сумата 7 750 лв. получена от ответника Св.Т.,съгласно РОК от 11.02.2013г.
Както се посочи,по делото е била
допусната,изслушана и приета,без оспорване от страните, съдебно-графологическа
екс-пертиза,с поставени задачи,като според
констатациите на изслу-шаното вещо лице,приети от
районния съд като компетентни и обективни,се установява, че подписът положен от
името на Р.Д.Ч. срещу „упълномощител“ № 3 на гърба на
пъл-номощно с рег. № 51 и 52/11.02.2013 г. с
нотариална заверка на подписа от Кмета на Кметство с. ***, не е положен от ищцата Р.Д.Ч..
От заключението на допуснатата допълнителна
съдебно-по-черкова експертиза се установява, че
ръкописният текст със съдържание „Р.Д.Ч.“ изписан под подписа за „упълномощител № 3“ на гърба на пълномощно с рег. № 51 и №
52/11.02.2013 г., с нотариална заверка на подписа от Кмета на с.***, не е изпълнен от Р.Д.Ч..
По делото показания са дали и свидетелките А.П.Н.
и Г.Ц.И. и двете служителки на "Колендро"ЕООД
гр.***, от които се установява,че земеделските земи, възстановена собственост
на ищцата и останалите наслед-ници на наследодателя Р.П.
са били отдадени под аренда от около 10 години,като договорът е бил подписан от
всички не-гови наследници,в лицето на ищцата,втория
ответник и третата ответница.Установяват и практиката,съществуваща в това дружест-во,за случаите,при които арендодателите
предприемат действия по сключването на договори за делба,респективно
покупко-продажби на земеделските земи,предмет на договора за аренда.
При така установената фактическа
обстановка,след извършен обстоен и подробен анализ,обсъждане на всички събрани доказа-телства,съвкупно и в тяхната взаимовръзка и относимост към възникналия спор,районният съд е направил
правния извод за доказаност и основателност на
предявените обективно съединени искове по чл.26,ал.2 ЗЗД вр.
с чл.42,ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС,като ги е уважил.
Окръжният съд,отчитайки горното, споделя направените правни изводи от
страна на районния съд за доказаност и основателност
на предявените искове и на основание чл.272 ГПК препраща към неговите мотиви.
По делото е установено по безспорен и
категоричен начин,че подписът поставен от името на ищцата в пълномощното,дало
основание за нейното представителство при извършване на дейст-вията
по сключване на договорите,предмет на исковите претенции, не е изпълнен от нея.
При горната констатация,правилно е прието,че
както дейст-вията извършени от пълномощника Й.Д.Д. при сключване на Договора за доброволна делба на
земеделска земя, вписан с Акт № 54, т.2, дв.вх.р. №
515 от 11.02.2013 г. на АВ Оряхово,така и тези по Договор за покупко-продажба
на поземлени имоти, обективиран в н.а. № 155, т.1
дело № 142, вх.р. № 316/11.02.2013 г. на АВ Оряхово са извършени без надлежно
учредена представителна власт и липса на насрещно волеизявление дадени от
страна на ищцата Ч.,те са нищожни по отношение на нея по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на изразено съгласие и воля.
Същевременно е установено и че висящата
недействителност на действията извършени от пълномощника Д. по смисъла на
чл.42,ал.2 ЗЗД,като действащ без представителна власт по от-ношение
на лицето,от името на което са сключени въпросните договори,не са
потвърдени,при което те са нищожни по отношение на това лице,в случая ищцата.
Като се съобрази изложеното оплакванията в
жалбата на "АГРО СЪРВИЗ" ЕООД относими към
предявения ревадикационен иск по чл.108 ЗС,че тъй
като владеели имотите,предмет на договора за покупко-продажба въз основа на
нотариален акт,т.е. с правно основание ,а не без основание,както е приел районния
съд,което прави решението неправилно и незаконосъобразно,не могат да бъдат
споделени.Освен това този нотариален акт не бил отменен по реда на чл.537 ГПК.
По делото безспорно е установено,както
правото на собст-веност на ищцата върху земеделските
земи предмет на разпореди-телната сделка,принадлежащите
й идеални части,съобразно правата й на сънасдледник,така
и факта, че представляващият я в тази сделка пълномощник е действал без
представителна власт по отно-шение на нея.Това прави
извършените действия по покупко-продаж-бата нищожни
по отношение на нея.
Възражението,че този ответник владее
имотите по договора за покупко-продажба въз основа на нотариален акт,която не
бил отменен,при което правата му собственост са установени,е несъстоятелно,тъй
като на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК, съгласно приетото в ТР № 3/29.11.2012г.
по т.д.№ 3/2012г. на ОСГК на ВКС подлежат само констативни нотариални актове,с
които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот,не и тези
удостоверяващи сделки,с които се прехвърля,изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот.
Оплакванията в жалбата на Г.Т.,а сега на
встъпилите в правата й нейни наследници
са също несъстоятелни предвид изложените по-горе доводи.Това,че съдът не бил
констатирал, респективно постановил решение,в което да признае,че и нейният
подпис върху пълномощното,дало основание за извършване и сключ-ване
на договор за доброволна делба от нейно име не
бил поставен от нея,не съставлява нито процесуално,нито материал-ноправно нарушение,тъй като районният съд е
действал в рамките на предявените искови претенции и заявеният петитум в исковата молба,с която е бил сезиран.
Като правилно и постановено в съответствие
с приложимия материален закон и без отклонения на процесуалния такъв,това обжалвано
решение ще следва да се потвърди.
Ще следва да се потвърди и обжалваното от
Г.Т. решение №91/16.10.2017г.,постановено в хипотезата на чл.247 ГПК,ведно с
поправящото го решение № 103/03.11.2017г.,неделима част от първото ,тъй като
същото кореспондира с приетото т.2А от ТР № 4/14.03.2016г. по т.д.№ 4/2014г. на
ОСГК на ВКС по отношение изискването за задължителност при иск по чл.108 ЗС,съдилищата
да се произнасят с отделен установителен диспозитив за принад-лежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца.
Изложените оплаквания за неправилност на
решението от 16.10.2017г.,досежно датата на
поправения съдебен акт в дис-позитива на същото,са
отстранени с постановяването на решение № 103/03.11.2017г.
При този изход на делото пред въззивната инстанция на въз-зивниците
не се следва възстановяване на направените разноски.
Въззиваемите не заявяват искания за възстановяване на нап-равени
пред въззивната инстанция разноски,при което и
окръжният съд не присъжда такива.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/06.04.2017г.
постановено по гр.д.№ 73/2016г. по опис на РС-Оряхово.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/16.10.2017г.,поправено
в хипотеза на чл.247 ГПК с решение № 103/03.11.2017г.-неразделна част от
първото- постановено по гр.№ 73/2016г. по опис на РС-Оряхово.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от датата на уведомяване на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........