№ 443
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601502 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на нохд № 530/2024г. по описа на Районен съд - Дупница, за
отмяна на постановената по него влязла в сила присъда и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С присъда № 49 от 12.09.2024г. по нохд № 530/2024г. по описа на Районен
съд - Дупница подсъдимият Д. И. С., роден на 08.04.1987г. в гр. София,
българин, българско гражданство, разведен, с основно образование, осъждан,
с постоянен адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ № 1, ЕГН ********** е признат
ЗА ВИНОВЕН в това че в периода от месец април 2022 г. до месец ноември
2023 г., включително в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, след като е осъден
с решение по гр. дело № 814/2020 г. по описа на PC гр. Дупница, влязло в
законна сила на 19.01.2021 год. да издържа свой низходящ, а именно дъщеря
си В. Д. С., като заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева, чрез нейната
майка и законен представител О. В. М., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно двадесет
месечни вноски, както следва: за месец април 2022 г. - в размер на 140 лева и
1
за месеците от май 2022 г. до декември 2022 г., и за месеците от януари 2023 г.
до ноември 2023г. месечна издръжка в размер на 180 лева всяка или всички в
общ размер на 3560,00 лева (три хиляди петстотин и шестдесет) -
престъпление по чл.183 ал.1 НК, поради което на основание чл.183 ал.1 НК
и по реда на чл.58а ал.1 НК е ОСЪДЕН, като му е наложено наказание
"ПРОБАЦИЯ" при следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а ал.2 т.1, вр. с чл.42б ал.1 НК – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност два
пъти седмично;
2. На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза
на ОДМВР-Кюстендил, сумата в размер на 349,87 лв. (триста четиридесет и
девет лева и осемдесет и седем стотинки) - разноски за експертиза по ДП.
Присъдата не е била обжалвана и протестирана и е влязла в сила на
30.09.2024г.
В искането се развиват оплаквания за допуснати от съда съществени
нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.3 НПК.
Твърди се, че с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК, редуцирайки
наказанието пробация с 1/3 районният съд е нарушил нормата на чл.58а НК,
която изрично изключва тази техника за индивидуализиране на наказанията по
чл.37 ал.1 т.2-11 НК, към които по силата на чл.37 ал.1 т.2 НК принадлежи и
наложеното на С. наказание. Излагат се съображения и за явна
несправедливост на определеното наказание като несъответно по вид на
високата степен на обществената опасност на дееца, която се аргументира с
данните за негови предходни осъждания, проявената упоритост при
извършване на престъпления по различни състави на НК, като съдът е
следвало да определи по-тежкото от двете алтернативно предвидени санкции
– лишаване от свобода, с което биха се постигнали успешно целите по чл.36
НК, в частност тези на личната превенция.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
София поддържа искането и предлага последното да бъде уважено по
изложените в него доводи.
Защитникът на осъдения С. не оспорва допуснатото нарушение на
материалния закон , но доколко същото е съществено оставя на преценката на
съда, като изразява мнение, че размерът на така индивидуализираното
наказание отговаря изцяло на целта на закона и на тежестта на извършеното
престъпление. Не споделя доводите в искането на главния прокурор за явна
несправедливост на наложената санкция, като намира че тя е
2
индивидуализирана правилно и би дала възможност на подзащитния му да
полага грижи за малолетно си дете и по някакъв начин да се реваншира, да
компенсира пропуските, които е имал в миналото и да заплаща редовно
дължимата издръжка, като интересите на детето надделяват над интересите на
правосъдието, които макар и формално са били нарушени. В заключение
моли искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното
производство да бъде оставено без уважение, алтернативно, ако бъде уважено
да се вземе предвид „само първата предпоставка, за нарушение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 НК“.
Осъденият С. се присъединява към становището на защитника си. В
последната си дума си моли, ако може да е на пробация, за да може да плаща
дължимата издръжка.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с доводите на страните и с
приложените по делото материали, намира че депозираното искане е подадено
в законоустановения срок, насочено е срещу акт подлежащ на проверка на
реда на Глава XXXIII от НПК, съгласно чл.419 ал.1 НПК, и съдържа доводи
по чл.422 ал.1 т.5 НПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано
по същество е основателно по следните съображения:
Пред Районен съд – Дупница е било образувано нохд № 530/2024г. по
внесен обвинителен акт срещу Д. И. С. за извършено престъпление по чл.183
ал.1 НК. Съдебното поризводство е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл.371 т.2 НПК и приключило с постановена присъда №
49 от 12.09.2024г., с която подсъдимият е бил признат за виновен в
извършване на горепосоченото престъпление като на основание чл.58а НК му
наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца и
„задължителни срещи с пробационен служител“ са срок от 6 месеца.
Присъдата не е била обжалвана и протестирана и е влязла в сила на
30.09.2024г.
Съдебният акт, в частта касаеща размера на наложеното наказание е
постановен в нарушение на материалния закон, по смисъла на чл.348 ал.1 т.1
НПК. За престъплението по чл.183 ал.1 НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. Съгласно чл.57 ал.1 НК
при предвидена в закона възможност за санкциониране на извършеното
престъпление с една измежду две или повече алтернативно предвидени
санкции, съдът следва да определи подходящото по вид и размер наказание.
Видно от мотивите на присъдата в конкретния случай съдът е приел за
подходящо по-лекото по вид наказание „пробация“, предвидено като
алтернатива на наказанието „лишаване от свобода“, включваща следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
3
9 месеца и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 9
месеца, редуцирайки ги на основание чл.58а ал.1 НК с 1/3.
Процедирайки по този начин, съдът е нарушил императивната
разпоредба на чл.58а ал.5 НК, според която правилата по ал.1 - 4 не се
прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37
ал. 1 т. 2 – 11, сред които попада и определеното от него наказание „пробация“
(чл.37 т.2 НК) .
Разпоредбата на чл.58а ал.5 НК не препятства възможността за
провеждане на съкратено съдебно следствие при признаване на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт и за престъпления, наказуеми с
предвидените в Особената част на НК наказания по чл.37 ал.1 т.2 - т.11,
независимо дали са основни или в условията на кумулативност или
алтернативност с „лишаването от свобода“, но в тези случаи по-леките по вид
наказания следва да се индивидуализират по общите правила, без да се
редуцират. Именно така е следвало да процедира районният съд, след като е
преценил за най-подходящо спрямо конкретния подсъдим по-лекото наказание
– „пробация“, предвидено като алтернатива на „лишаването от свобода“.
Намаляването му с 1/3 е съществено нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК, предпоставящо възобновяване на
производството (виж Решение № 326 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1407/2011 г., II н. о., НК).
В контекста на изложеното САС споделя доводите изложени в искането
на Главния прокурор на Република България като намира, че е налице
процесуалното основание по чл.422 ал.1 т.5 НПК за възобновяване на
наказателното дело. На основание чл.425 ал.1 т.1 НПК присъдата на РС –
Дупница следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, който да индивидуализира
наказателната санкция при спазване на чл.58а НК, съобразявайки данните за
съдебното минало на лицето, всички налични смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и целите по чл.36 ал.1 НК.
Водим от горното САС
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 530/2024 г. на Районен съд
– Дупница, НО, V състав.
ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 49 от 12.09.2024г., влязла в
сила на 30.09.2024г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районне съд –
4
Дупница от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5