Определение по дело №470/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Ф. С. С., с ЕГН:*********, с адрес: общ. Б., [населено място], ул.”Д.” №, против Определение №3721/10.09.2014 г., постановено по гр.д.№675/2014 г. по описа на РС – Разлог, обективирано в Протокол от проведено съдебно заседание на 10.09.2014 г. по гр.д.№675/2014 г. по описа на РС – Разлог.

Жалбоподателката сочи, че макар и да се е явила в проведеното на 10.09.2014 г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на което да е заявила, че поддържа предявения от нея с отговора на исковата молба насрещен иск, ход на делото не е даден, същото не се е насрочило за разглеждане в следващо съдебно заседание, а напротив – било е прекратено с оглед на неявяването на ищеца по делото в проведеното съдебно заседание.

С оглед на гореизложеното се прави искане от въззивния съд да отмени Определение №3721/10.09.2014 г., постановено по гр.д.№675/2014 г. по описа на РС – Разлог, като същото се върне на РС – Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от ответната страна – И. Х. С., с ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: общ. Г. Д., [населено място], ул.”О.” № чрез адв. А. К. – М.. В него се развиват съображения за неоснователност на подадената частна жалба. Предвид на това се иска от съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваното с жалбата определение, като правилно и законосъобразно.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че е установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д.№382/2014 г. по описа на РС – Гоце Делчев е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, предявен от И. Х. С., с ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: общ. Г. Д., [населено място], ул.”О.” №, със съдебен адрес: [населено място], ул.”А. С.” , адв. А. К. – М., против Ф. С. С., с ЕГН:, с адрес: общ. Б., [населено място], ул.”Д.” №.

С Определение №1833 от 18.06.2014 г. по гр.д.№382/2014 г. по описа на РС – Гоце Делчев производството по гр.д.№382/2014 г. е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на РС – Разлог, където е образувано гр.д.№675/2014 г. по описа на РС – Разлог.

На 16.06.2014 г. е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответната страна по нея – Ф. С. С., с ЕГН:, с адрес: общ. Б., [населено място], ул.”Д.” №. В последния изрично е направено искане съда да приеме за разглеждане насрещни искове с правно основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.49, ал.3 от СК и чл.149 от СК.

От призовка до И. Х. С. е видно, че същият е уведомен 22.07.2014 г. за провеждането на съдебно заседание на 10.09.2014 г. по гр.д.№675/2014 г. по описа РС – Разлог, чрез адв. А. К. – М. /на л.12 от първоинстанционното дело/.

Видно е от Протокол за проведено съдебно заседание на 10.09.2014 г. по гр.д.№675/2014 г., че ищецът И. Х. С., редовно призован чрез адвокат М., не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. От същия се установява, че не се е явил в посоченото съдебно заседание и процесуален представител на И. Х. С..

От горепосочения протокол се установява още, че частната жалбоподателка се е явила лично в съдебното заседание, като по даване ход на делото е заявила следното: „Предоставям на съда по даване ход на делото”.

С атакуваното Определение №3721/10.09.2014 г., постановено по гр.д.№675/2014 г. по описа на РС – Разлог, постановено в проведеното съдебно заседание на 10.09.2014 г. по гр.д.№675/2014 г., районната инстанция е прекратила на основание чл. 321, ал.1 от ГПК производството по гражданско дело № 675 по описа за 2014 г. на Районен съд – Разлог, поради неявяване на ищеца без да сочи уважителни причини. Първостепенния съд е мотивирал прекратяването с това, че съгласно разпоредбата на чл.321, ал.1 от ГПК при разглеждане на дело по иск за развод, каквото е настоящето такова, в първото съдебно заседание страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Счел е още, че в случая ищецът е призован редовно на посочения съдебен адрес чрез упълномощения адвокат К.-М., но не се е явил лично или чрез упълномощения представител в проведеното открито съдебно заседание, не е посочил уважителни причини за неявяването си, както и не е депозирал писмено становище.

С Молба с вх.№6387/11.09.2014 г., подадена от И. Х. С., с ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: общ. Г. Д., [населено място], ул.”О.” №, чрез адв. А. К. – М., процесуалния представител на И. Х. С. е заявил, че доверителя й се намира в Турция, където живее постоянно и е възпрепятстван да се яви лично за насроченото съдебно заседание, като от името на последния е заявил, че оттегля предявения иск и моли производството да бъде прекратено.

С Молба с вх.№6426/12.09.2014 г. депозирана от Ф. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес:общ. Б., [населено място], ул.”Д.” №, последната е посочила, че поддържа искането за разглеждане на предявения от нея с отговора на исковата молба насрещен иск и моли същия да бъде разгледан в открито съдебно заседание. Към молбата е приложено и копие на отговора на исковата молба, както и инкорпориран в нея насрещен иск.

Въз основа на установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, съдът стигна до следните правни изводи:

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт – акт от категорията на преграждащите развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Същата отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Компетентен да се произнесе по частната жалба е именно Окръжен съд Благоевград. Ето защо частната жалба е процесуално допустима.

По валидността и допустимостта на първоинстанционния акт:

При служебна проверка на атакувания първостепенен акт, извършена на база чл.278, ал.4 във вр. с чл.269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че същият е валиден/постановен е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан/, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му по реда на чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 от ГПК. Той е и допустим – не са налице основания за обезсилване на съдебния акт при хипотезите на чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 от ГПК.

По правилността на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав приема следното:

За да прекрати производството по делото, първостепенния съд е приел, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.321, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната законова разпоредба в първото съдебно заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството по делото се прекратява.Коя причина е уважителна е въпрос на конкретна ситуация и преценка на обстоятелствата от съда, като ищецът е длъжен да докаже, че неявяването му се дължи по причина непредвидима и непреодолима по характер. В противен случай производството по делото подлежи на прекратяване /в този смисъл Определение №52 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 55/2010 г., III г. о., ГК/.

В конкретния случай се установи безспорно, че ищецът по първоинстанционното дело е бил редовно призован за провеждането на първото по делото открито съдебно заседание /посредством неговия пълномощник/, както и това, че същият, макар и редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Това обстоятелство бе установено безспорно от доказателствата по делото, като следва да се отбележи, че между страните спор досежно това обстоятелство няма – нито ищеца по първоинстанционното дело, нито ответника по същото твърдят да е налице в конкретния казус уважителна причина по смисъла на чл.321, ал.1 от ГПК. Ето защо и първостепенния съд правилно е прекратил производството по иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК, предявен от И. Х. С., считайки че е налице хипотезата на чл.321, ал.1 от ГПК.

Ирелевантно за законосъобразността на постановеното определение за прекратяване на делото по първоначалния иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК е, че с отговора на исковата молба е предявен насрещен иск, намиращ правно основание в разпоредбите на чл.211 от ГПК във вр. с чл.49, ал.3 от СК и чл.149 от СК. Съображенията в подкрепа на така формулираното становище са следните:

С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.1 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Ал.2 на коментираната разпоредба сочи, че предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. С насрещния иск ответникът търси самостоятелна защита против ищеца. Той не е акцесорен спрямо първоначалния. Даже и производството по първоначалния иск да бъде прекратено, делото относно насрещния иск ще продължи своя ход. Ето защо съдът е длъжен да прецени допустимостта и основателността на насрещния иск отделно от първоначалния иск. Поради това и съдът се произнася с решение и по двата иска. В конкретния случай бе установено по – горе, че в отговора на исковата молба е направено искане от настоящата частна жалбоподателка за приемане за разглеждане на насрещни искове с правно основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.49, ал.3 от СК и чл.149 от СК. Първостепенния съд не се е произнесъл по така формулираното искане, не е преценил редовността, допустимостта и евентуално основателността на така заявеното с отговора искане от частната жалбоподателка. Не е и прекратил производството по него с постановеното определение. Обстоятелството, че липсва произнасяне по предявения от частната жалбоподателка с отговора на исковата молба насрещен иск не влияе обаче на законосъобразността на постановеното определение, поради което не може да се извеждат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт на база предявения с отговора на исковата молба насрещен иск по чл.211 от ГПК във вр. чл.49, ал.3 и чл.140 от СК.

С оглед на гореизложените съображения обжалвания съдебен акт следва да се потвърди, като законосъобразен. Предвид на самостоятелния характер на насрещния иск делото след влизане в сила на настоящия съдебен акт следва да се изпрати на районната инстанция за произнасяне по редовността и допустимостта, както и евентуално по основателността на предявения от частната жалбоподателка с отговора на исковата молба насрещен иск с правно основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.49, ал.3 и чл.149 от СК.

Съобразно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай не е направено искане за присъждане на разноски от която и да е от страните по настоящето дело, поради което и съдът намира, че не дължи произнасяне по коментирания въпрос в настоящия съдебен акт.

Мотивиран от гореизложените фактически и правни съображения и на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.271, ал.1 от ГПК, Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3721/10.09.2014 г., постановено по гр.д.№675/2014 г. по описа на РС – Разлог, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България.

СЛЕД влизане в сила на настоящия съдебен акт делото следва да се изпрати на РС – Разлог с оглед преценка редовността, допустимостта и евентуално основателността на предявения от Ф. С. С., с ЕГН:, с адрес: общ. Б., [населено място], ул.”Д.” №, в отговора на исковата молба насрещен иск с правно основание чл.211 във вр. с чл.49, ал.3 и чл.140 от СК.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от съдебния акт да се връчи на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: