№ 27
гр. В., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110204190 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на „Терем-КЗР Флотски Арсенал
–В. " ЕООД, против НП № 786292-F781648/29.08.2024 г. на Началника на
Отдел "Оперативни дейности"- В. , Дирекция ОП, в ГД"Фискален контрол", с
което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 185 ал. 2 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г. на Министъра на финансите.
В депозираната жалба се сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано
и недоказано. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка, като се
сочи, че същата не съответства на обективните факти. Твърди се, че в
процесния търговски обект предлагат за продажба готови продукти,
безалкохолни напитки, има места за хранене в закритата и открита част на
обекта, предлагат се за продажба пакетирани храни, салфетки, прибори и др.
Приемат, че след като е налице необходимата инфраструктура на обекта, то
дейността която се развива в него следва да се приеме, като ресторантьорска.
Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност - да се приеме
наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН и също НП да се отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява
1
юрисконсулт С.. В хода на съдебните прения процесуалният представител на
жалбоподателя излага становище, че основателността на жалбата е установена
по безспорен начин в хода на съдебното производство, доколкото видно от
доказателствения материал по делото, в обекта са налични маси и столове,
предназначени за хранене на клиентите. Иска се НП за бъде отменено, като
незаконосъобразно и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия
разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител -
юрисконсулт Николова, която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да
бъде потвърдено наказателното постановление, като законосъобразно и
обосновано. Навежда се аргумента, че от доказателствения материал по
делото се установява, че в търговския обект не се предоставя услуга, която да
отговаря на т.61 §1 от ДР на ЗДДС, обекта няма категоризация за извършване
на ресторантьорство, съотв. дейността, която се извършва в същия не
съответства на дефиницията за ресторантьорска дейност. Предвид липсата на
допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон се иска
НП да бъде потвърдено и в полза на АНО да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетел
служител на НАП извършил проверката в процесния обект, въз основа на
която е съставен АУАН - свид. А. М.ов на длъжност „старши инспектор по
приходите" при ЦУ на НАП. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното:
На 05.08.2024 г. в 13.06 ч. служители в отдел „Оперативни дейности - В."
към ГД „Финансов контрол" при ЦУ на НАП, между които свид.М.,
извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС -
сладкарница, стопанисван от въз.дружество "ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ
АРСЕНАЛ - В." ЕООД.
В хода на извършената проверка било установено фискално устройство
Модел „Датекс" DP - 25 peг. N5 на ФУ в НАП 4049825, дата на регистрация в
НАП : 28.02.2019 г. , индивидуален № (ИН) на ФУ: DT518634 и индивидуален
номер (ИН) на фискалната памет : 02518634.
2
Дейността в обекта се извършвала в помещение около 100 кв. м. търговска
площ на закрито с капацитет 60 места и около 30 кв. метра търговска площ на
открито с капацитет 30 места, в което се предлагат за продажба: продукти на
скара - кюфтета, кебапчета, свинска и пилешка пържола, наденички,
плескавици и други; гарнитура - домати, краставица, пържени картофи, зеле и
други; таратор; паниран шницел; безалкохолни напитки, пакетирани захарни
изделия, салфетки; тоалетна хартия, пластмасови чинийки и прибори /лъжици,
вилици и ножчета/ и други. Основните продажби в обекта са на пакетираните
захарни изделия, като продажбата на продукти на скара и гарнитури към тях
не съставляват основни продажби. В обекта стопанисван от въз.дружество
"ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - В." ЕООД процесът на поръчване бил
опростен, липсвало специализирано обслужване от сервитьор, клиентът имал
ограничена възможност да персонализира поръчката, обектът бил на
самообслужване. Към момента на проверката в ТО работели три лица на
длъжност „продавач консултант", които извършвали продажбите от касата в
обекта. Нямало назначен готвач. В помещението липсват гардероб, санитарно
помещение, няма сервитьор, т.е няма обслужване в същинския смисъл, което
да се състои по-конкретно в предаването поръчки кухнята, в допълнителното
оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите. Основната
част от клиентите консумират закупената храна извън обекта. Предлаганата в
обекта храна се предлага за сервиране в пластмасови чинии с пластмасови
прибори, които допълнително се заплащат от клиента.
В хода на проверката била изведена разпечатка КЛЕН за 05.08.2024 г., от
които проверяващите установи, че оборотите от продажбите на някои видове
скара и гарнитури се отчитат в данъчна група „Г", а продажбата на филия хляб
се отчитат в данъчна група „А" , въпреки че доставката на храна в обекта не
отговаря на условията регламентиращи „ ресторантски и кетъринг услуги"
съгласно чл. 6 , пар.1 и пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011. Това
се потвърдило и от и от изведения от монтираното и работещо в търговския
обект фискалното устройство Дневен финансов отчет /ДФО/ №
0180526/05.08.2024 г.
Проверяващите установили, че търговския обект не притежава
удостоверение за категоризация.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол от 05.08.2024 г.
3
Впоследствие на 07.08.2024 г. свид. М. съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
това, че на процесната дата дружеството-жалбоподател е регистрирало
неправилно покупките са отразени в данъчна група "Г" и данъчна група „А“,
доколкото не попадат в приложното поле на чл. 66 ал.2 т. 3 от ЗДДС, тъй като
не отговаря на легалните дефиниции за ресторантьорство и кетъринг услуги,
дадени в т. 61 на §1 от ДР на ЗДДС.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
348/27.02.2024 г.на Изпълнителния директор на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени
нарушените материално правни норми.
Като разгледа въззивната жалбата по същество, съдът установи от правна
страна следното:
По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано
по нормативния акт лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
4
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. По силата на чл. 27, ал. 1, т.
2 от Наредбата лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. От своя страна втората алинея на цитираната норма задължава
лицата по чл. 3, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС,
задължително да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал.
1.
С ДВ бр. бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. нормата на чл. 66 от ЗДДС
е изменена, като според новата редакция на същата, ал.1 предвижда, че
стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на
изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като
облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка, а ал. 2 сочи, че ставката по
ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при
облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен
изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Предвидена е нова разпоредба, а именно - нормата на чл. 66а от ЗДДС в
сила от 1.07.2022 г., съгласно която ставката на данъка е 9 на сто за доставката
5
на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения,
включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под
наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на
територията на страната.
Съгл. пар. 15д, ал.1, т.2 от Преходни и заключителни разпоредби към
Закон за данък за добавената стойност се прилага намалена ставка 9% ДДС
при ресторантски и кетъринг услуги. Съгласно т.61 от ДР на ЗДДС не са
ресторантски или кетъринг услуги „доставката, състояща се в приготвяне и
доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга". Горното
третиране е в съответствие с чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011,
съгласно който доставката на приготвени или неприготвени храни или
напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и
да било други помощни услуги, не се смята за ресторантска услуга, нито за
кетъринг услуга по смисъла на nap. 1. Доставката на храна, на напитки, или и
на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-
голяма роля.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин извършеното от дружеството -жалбоподател
административно нарушение. По делото не се оспорват фактическите
констатации досежно факта по който са били отразявани покупките чрез
фискалното устройство, а именно в данъчна група „Г" и „А“ , вместо в
данъчна група "Б". Спорът е досежно наличието на основание за прилагане на
намалена данъчна ставка уредена в разпоредбата на чл. 66 ал. 2 т.3 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, ирелевантен за квалификацията на деянието като
нарушение на чл. 27 от Наредбата се явява въпросът какъв е бил характерът и
обемът на предоставяните услуги от дружеството-жалбоподател, съпътстващи
извършването на контролната продажба, като с регистрирането на тази
продажба в група „Г" и „А“ с намалена данъчна ставка от 9% и 0%, вместо в
група „Б" - с 20 % ДДС, дружеството е нарушило цитираната разпоредба с
оглед нормата на чл. 66 ал. 1 от ЗДДС. Независимо от горното, с оглед на
изложените от страните доводи досежно характера на осъществяваната от
дружеството дейност и наличието на условия същата да бъде квалифицирана
като предоставяне на ресторантьорски и кетъринг услуги в контекста на чл. 66
ал.2 от ЗДДС, съдът намира, че аргументите на въззивника в тази връзка са
6
неоснователни.
Съгласно дефиницията по § 1, т. 61 ДР ЗДДС, "ресторантьорски и
кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по
смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15
март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО
относно общата система на данъка върху добавената стойност. В изр. второ на
посочената норма е прието, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга
доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини
и други подобни. По см. на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011
на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на
Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената
стойност: "1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които
се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки,
или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни
услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на
напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите
играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги
в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън
помещенията на доставчика. 2. Доставката на приготвени или неприготвени
храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без
каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска
услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1. ".
Съгласно практиката на СЕС, ресторантьорските сделки се
характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката
на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите
подчертано доминират Според Решение на Съда (първи състав) от 22 април
2021 г., Дело C-703/19: "Член 98, параграф 2 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива
2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение
III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011
на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на
Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието
"ресторантьорски и кетъринг услуги" попада доставката на храни,
7
придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент
да консумира непосредствено тези храни, което запитващата юрисдикция
следва да провери. Когато крайният клиент реши да не се възползва от
осигурените му от данъчнозадълженото лице материални и човешки ресурси,
които придружават консумацията на доставените храни, следва да се счита, че
никаква помощна услуга не придружава тяхната доставка.; т. 58 - Така от
текста на член 6 от регламента за изпълнение следва, че за квалифицирането
на дадена облагаема сделка като "ресторантьорски и кетъринг услуги"
законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на
приготвяне на храните или на тяхното доставяне, а на осигуряването на
помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които
услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация
на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка.; 59 -
При това положение от определението на "ресторантьорски и кетъринг
услуги", съдържащо се в член 6 от Регламент за изпълнение № 282/2011,
тълкувано във връзка със съдебната практика, припомнена в точки 52—54 от
настоящото решение следва, че критериите, които са решаващи, за да се
прецени дали услугите, съпътстващи доставката на приготвените храни, могат
да се считат за "достатъчно помощни услуги", се отнасят до предлаганото на
потребителя ниво на услуги.; т. 60 - В това отношение Съдът отчита по-
специално елементи като присъствието на сервитьор, наличието на
обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в
кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата
на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на
храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и
тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене
(вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09,
C-501/09 и C-502/09, EU: C: 2011: 135, т. 69).; т. 61 - След това уточнение,
както отбелязва генералният адвокат в точка 92 от заключението си,
прилагането на тези критерии трябва да се съчетае с отчитане на избора на
потребителя да се възползва от услугите, явяващи се помощни към доставката
на храни или на напитки, който може да се презумира според начина на
продажба на подлежащата на непосредствена консумация храна. ";.
Тълкуването на закона /§ 1, т. 61 ДР ЗДДС във вр. с чл. 6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета/ налага извод, че за да бъде определена
8
услуга по доставка на храна като "кетъринг" водещото е обстоятелството, че
предоставянето на храната и напитките на място, различно от това, където е
приготвена, е придружено от всички съпътстващи услуги, предоставящи
условия за консумация /обзавеждане, средства, обслужващ персонал/.
В случая дружеството не е категоризирано да извършва ресторантьорска
дейност и не се установява обем от помощни услуги, които обуславят
квалифициране на осъществяваната дейност от дружеството-жалбоподател
като предоставяне на ресторантьорски респ. кетъринг услуги.
Легална дефиниция на понятията „ресторант" и „заведение за бързо
обслужване" са дадени в § 1, т. 32 и т. 33 ДР на ЗТ, според които „ресторант" е
заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни
и безалкохолни напитки, като обслужването на клиентите е с квалифицирани
сервитьори с използване на специални форми на сервиране, а „заведение за
бързо обслужване" е заведение, в което се предлага ограничен типизиран
асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти,
напитки -безалкохолни и алкохолни, и има висока пропускателна способност
и самообслужването е основна форма на обслужване. Не е доказано по делото
обектът да разполага със сервитьори, прибори, различни от тези за еднократна
употреба, санитарен възел, напротив установява се, че не се използват
специални форми на сервиране.
За да се приеме за ресторантьорска услуга, доставката на храна следва да
е придружена от достатъчно помощни услуги, за да може доставените храни
да се консумират непосредствено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин извършеното от дружеството - жалбоподател
административно нарушение. По делото не се оспорват фактическите
констатации досежно факта на осъществената контролна покупка, както и
начина, по се отчетат продажбите в обекта чрез фискалното устройство, а
именно в данъчни групи „Г" и „А“ , вместо в данъчна група"Б".
Спорът е досежно наличието на основание за прилагане на намалена
данъчна ставка уредена в разпоредбата на чл. 66 ал. 2 т.3 от ЗДДС, който се
свежда до въпросът какъв е бил характерът и обемът на предоставяните
услуги от дружеството-жалбоподател и наличието на условия същата да бъде
квалифицирана като предоставяне на ресторантьорски и кетъринг услуги.
9
Като взе предвид събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че аргументите на въззивника в тази връзка са неоснователни.
Съгласно т. 61 и 62 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС:
„Ресторантьорски услуги" са услугите, които се състоят от доставка в
помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или
напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги,
които позволяват незабавното им консумиране
Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги: а) обикновената
доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи
от ресторанти, супермаркети и други подобни); б) доставката на приготвена
храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти; в)
доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без
друга подпомагаща услуга.
Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от
едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е
доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е
доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Доставката на
приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо
дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не
се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга.
Видно от показанията на служителите на НАП, които съдът кредитира
като обективни и непротиворечащи по време проверката на дейността в
обекта е установено, че в същия се предлага продажба на готови храни, имало
е маси, приборите са били пластмасови, единствения персонал е бил на касата,
като липсвал обслужващ персонал, готвачи и санитарни помещения.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът констатира,
че не са налични съответния обем и качество от помощни услуги, които да
обуславят определянето на дейността осъществявана от дружеството-
жалбоподател като ресторантьорска дейност или предоставяне на кетъринг
услуги по смисъла на §1 т.61 от ДР на ЗДДС.
Нарушена е разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
10
във връзка с чл. 27, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, чл.118, ал.4 от
ЗДДС, чл.66, ал. 1от ЗДДС.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС,
доколкото цитираната норма предвижда извършеното нарушение в
диспозицията си. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, дава
възможност на административно наказващия орган, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, да ангажира административно наказателна
отговорност по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане.
По делото е установено безспорно, че към датата на проверката -
05.08.2024 г. в проверения търговски обект, стопанисван от въз. дружество не
е било изпълнено задължението фискалната касова бележка, издадена от
монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство,
посочено по-горе, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите - в случая в група „Б". Това е било
установено от служители на на НАП. Законодателят е предвидил за извършено
нарушение на Наредбата да се ангажира на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
обективната отговорност на юридическото лице, поради което възраженията
за липса на виновно поведение са ирелевантни.
Съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата тя
се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което следва да се
приеме за нормативен акт по прилагане на Закона за ДДС и нарушенията на
нейните разпоредби да се санкционират по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е
длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се
регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Като взе предвид, че административното наказание е наложено в
минималния, предвиден в санкционната разпоредба размер, съдът намери, че
11
не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
Съдът счита, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН в
настоящия случай. Доколкото неправилното отразяване в данъчна група А и Г
– а не при стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС, води до неправилно
отразяване на извършените през съответния ден продажби какъвто не се
следва за извършената продажба на стоки, подлежащи на облагане с 9% ДДС
са налице конкретни вредни последици от деянието. От друга страна,
процесното нарушение не разкрива особени смекчаващи отговорността
обстоятелства, доколкото законодателят е предвидил липсата на вредни
последици, изразяваща се в неотразяване на приходи, като смекчаващо
обстоятелство, водещо до прилагане на основния състав по ал. 1 на чл. 185
ЗДДС. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното
законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за
държавния бюджет, не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. За да се приеме, че има маловажен случай на
административно нарушение, следва от данните по делото категорично да се
установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на
обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на
обществена опасност на останалите административни нарушения от същия
вид, което от своя страна оправдава прилагането на чл. 28 от ЗАНН вместо
ефективното налагане на нормативно установената за нарушението санкция.
Нищо от възприетите с решението факти по случая не сочи на подобна
заниженост на обществената опасност на деянието, като фактът, че
нарушението е извършено за първи път очевидно е мотивирал АНО да наложи
имуществена санкция в минимален размер. По тези съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че не са налице основания за прилагане на нормата
на чл. 28 от ЗАНН и от съда. Настоящият съдебен състав счита възражението,
касаещо приложение на чл. 28 от ЗАНН за неоснователно. Съгласно § 1, ал. 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
12
съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни
обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по
ЗДДС лица, продажбите са се отчитали в група с 0% ДДС, вместо в групата с
20% ДДС и то не инцидентно, това обстоятелство не води до извод за
маловажност, отделно не са ангажирани доказателства, които да
характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност, поради
което възражението е неоснователно.
Наложеното наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева е в
минималния размер, предвиден в закона и отговаря на тежестта на
нарушението. В атакуваното наказателно постановление не е посочено
дружеството да е имало предишни нарушения, поради което съдът приема, че
това е първото нарушение на дружеството и счита, че имуществена санкция в
такъв размер ще изпълни целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН и ще
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в които
юрисконсулта е взел участие съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
13
възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 лева.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането
на въззивника за присъждане на сторените от същия по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 786292-F781648/29.08.2024 г. на Началника на
Отдел"Оперативни дейности"- В., Дирекция ОП, в ГД"Фискален контрол", с
което на „Терем – КРЗ Флотски Арсенал- В. "ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева на
основание чл. 185 ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.
27, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.
ОСЪЖДА Терем – КРЗ Флотски Арсенал-В. "ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ТД на НАП -В. сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14