№ 163
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Т.а
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Т.а Търговско дело №
20213100900779 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба
на С. Р. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес в град Долни чифлик, област
Варна, чрез пълномощник адвокат А.К., ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Братя Г.ич” №36, ет.4, офис 13, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, са
предявени следните искове:
1. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за
заплащане на сумата 120 000 лева, представляваща претендирано като
дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.11.2020г.,
на главен път III-904 между с. Старо Оряхово и гр. Долни Чифлик, обл. Варна
- на около 900 м. преди указателна табела за населено място (гр.Долни
Чифлик), по вина на водача на лек автомобил „Нисан Микра” с рег. №
********, Р.Д. Д.а, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по
1
застрахователна полица №BG/22/120002702857, валидна до 24.09.2021
година;
2. с правно основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1,
във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата 4 267,01 лева,
представляваща общия размер на дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата 120 000 лв., считано от 06.07.2021г. (дата,
следваща уведомяването на застрахователното дружество) до 10.11.2021
година;
3. с правно основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1,
във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата 120 000 лв., считано от 11.11.2021г.
(датата на подаване на исковата молба ) до окончателното й плащане;
4. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за
заплащане на сумата 1 384,40 лева, представляваща общия претендиран
размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби (направени разходи
за лечение и възстановяване) вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г.,
на главен път III-904 между с. Старо Оряхово и гр. Долни Чифлик, обл. Варна
- на около 900 м. преди указателна табела за населено място (гр.Долни
Чифлик), по вина на водача на лек автомобил „Нисан Микра” с рег. №
********, Р.Д. Д.а, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по
застрахователна полица №BG/22/120002702857, валидна до 24.09.2021
година;
5. с правно основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1,
във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата 49,23 лева,
представляваща общия размер на дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата 1 384,40 лв., считано от 06.07.2021г. (дата,
следваща уведомяването на застрахователното дружество) до 10.11.2021
година;
6. с правно основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1,
във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата 1 384,40 лв., считано от 11.11.2021г.
2
(датата на подаване на исковата молба ) до окончателното плащане.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от
ГПК.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните
и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за
тяхното доказване е извършено с доклада по делото в първо открито съдебно
заседание от 13.01.2022 година.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след
анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на предявените главни искове е претендираното право на
ищцата С. Р. Р., ЕГН **********, от град Долни чифлик, област Варна като
трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно
дружество ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за
причинените й вреди (имуществени и неимуществени) вследствие на ПТП,
настъпило на 11.11.2020г., на главен път III-904 между с. Старо Оряхово и гр.
Долни Чифлик, обл. Варна - на около 900 м. преди указателна табела за
населено място (гр.Долни Чифлик), по вина на водача на лек автомобил
„Нисан Микра” с рег. № ********, Р.Д. Д.а, ЕГН **********. Обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се претендира в размер на 120 000
лева. Имуществените вреди са оценени в общ размер на 1 384,40 лева.
Правно основание на двете главни претенции – чл. 432, ал.1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетенията за претърпените имуществени и
неимуществени вреди се претендират ведно със законната лихва от
06.07.2021г. (дата, следваща уведомяването на застрахователното дружество)
до окончателното им плащане, чийто размери за периода до предявяването на
исковете (10.11.2021г.) са заявени в размери съответно 4 267,01 лева и 49,23
лева.
3
Между страните не е налице спор, установява се и от представения по
делото заверен препис от решение №69/20.04.2021г. по НАХД №1330/2021г.
на Варненски районен съд, НО, 22-ри състав, че водачът на лекия автомобил,
причинил уврежданията, Р.Д. Д.а от град Долни чифлик, област Варна е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”,
предл. 2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 11.11.2020г. на главен път
№ III - 904 между село Старо Оряхово - град Долни чифлик, област Варна, на
около 900 м преди указателната табела за населено място (гр. Долни чифлик),
при управление на МПС - л.а. „Нисан Микра” с рег. № № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост причинил на ищцата С. Р. Р. средна телесна повреда,
изразяваща се в епидурален хематом вдясно теменнослепоочно (кръвоизлив
на твърдата мозъчна обвивка) и импресионна фрактура на същото място,
което е наложило оперативна интервенция за премахване на фрагментите от
импресионното счупване и отстраняване на хематома, които са обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота. За това престъпление
на извършителя Р. Д.а е било наложено съответно наказание.
Не е спорно между страните, установява се по безспорен начин и от
събраните по делото писмени доказателства – лист за преглед на пациент в
Център за спешна медицинска помощ №42695/11.11.2020 г., епикриза ИЗ
№42131/19.11.2020 г. от УМБАЛ „Света Марина” ЕАД - Варна; Резултати
от образно изследване чрез ЯМР от 12.11.2020 г. и 15.02.2021 г. на УМБАЛ
„Света Марина” ЕАД - Варна; протокол на медицинска комисия
№7/12.11.2020 г. на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Света Марина”
ЕАД - Варна; Декларация от заместник изпълнителния директор на УМБАЛ
„Света Марина” ЕАД - Варна; експертно решение №1673/21.04.2021 г. на
ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина” ЕАД-Варна; амбулаторен лист,
психологично становище на психолог и друга свързана с проведеното лечение
документация, както и от заключението на назначената по делото комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза (КСМПЕ), че вследствие на
претърпяното ПТП ищцата С. Р. е получила множество сериозни травми -
черепно мозъчна травма: импресионно (прохлътващо) счупване на черепните
кости в дясно теменно слепоочно с размери 5,2/5,1 см, кръвоизлив над твърда
мозъчна обвивка; лицева травма: многофрагментно счупване на външен край
на дясна очница, без разместване на фрагменти, счупване на дясна яблъчна
4
кост, кръвоизлив в десен сфеноидален (клиновиден) синус. Счупването е
наложило провеждане на високоспециализирано оперативно лечение -
животоспасяваща неврохирургическа операция с отваряне на черепа,
извличане на кръвоизлива над твърда мозъчна обвивка, оперативно
наместване на костните фрагменти, поставяне на метална /титаниева/ мрежа с
размери 9/9 см на мястото на отваряне на черепа и фиксирането и с винтове.
Тези увреждания са обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота. Вещото лице – съдебен лекар подчертава, че целта на поставения
имплант (титаниева мрежа) на мястото на костния дефект на черепа е да
замести липсваща кост и да осигури (замести) защитната функцията на черепа
по отношение на евентуални травми в тази област. Същият, обаче, не сраства
с костта и макар да предпазва от известни механични травми, предпазната му
функция не е като на черепната кост, съответно, ако пострадалият попадне
при по-екстремални условия (много висока, много ниска температура) това
може да повлияе върху мозъка. Премахване на импланта не се предвижда,
същият ще се носи пожизнено и това неминуемо е свързано с неудобства,
дискомфорт. Според мнението на вещите лица, възможно е с течение на
времето да се получават епизодични прояви на остри главоболия,
повръщания, гадене, световъртежи, хипотетично е възможно след 2, 3 или 5
години да се отключи епилепсия. С експертно решение №1673/21.04.2021г. на
ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина” - Варна на ищцата е била определена 60%
трайно намалена работоспособност.
Причинената при ПТП тежка черепно мозъчна травма е довела до
психиатрично заболяване - Органично разстройство на настроението
/афективни разстройства/-Ф- 06.3. Касае се за увреждане от външно
въздействие на мозък и от там на централната нервна система, с отражение
върху психиката, което е изключително сериозно заболяване по
международна класификация на болестите, с потенциална възможност за
надграждане, за усложняване в бъдеще на това органично разстройство.
Понастоящем същото се изразява предимно в афективната сфера на
човешкото общуване - в емоции, воля, подтици, настроения, без логистично-
паметови нарушения (загуба или нарушения на ретенционна и
репродукционна памет и интелект), но според вещото лице – психиатър не
може категорично да се прогнозира, че това няма да настане, тъй като в
голямата част от случаите органичните увреждания на мозъка след това водят
5
до такива увреждания на паметта и интелекта. В случая положителен ефект
има факта, че пострадалата е продължила образованието си, улеснено от
наложената с оглед пандемичната обстановка в страната дистанционна форма
на обучение, разчитайки изключително и на подкрепата на своето семейство.
От друга страна, обаче, това създава и допълнителни затруднения, тъй като
изисква ползването на компютър, а при такива органични увреждания на
мозъка устройства, които са с много пиксели и играят, водят до изключително
напрежение, главоболие, световъртеж след това, от каквито вещото лице е
констатирало, че ищцата се оплаква постоянно. Получените травми имат
изключително негативен ефект върху емоционалното състояние на ищцата и
предвид факта, че се касае за младо момиче (едва навършило пълнолетие към
момента на произшествието), което неминуемо се притеснява както от
оставените белези по главата, така и от опасността да не получи някаква
болестна симптоматика в резултат на получената травма. Установено е от
вещото лице, че в резултат на тежката черепно-мозъчна травма и проведеното
активно лечение при пострадалата ищца е имало много голяма редукция на
телесно тегло (стигнала е до 38 кг). Частичното възръщане понастоящем на
теглото (до 43 кг) не е достатъчно – ищцата е високо момиче и видимо
импонира на болен човек, което също е един фактор, че тя не се чувства
добре. Установени са много ясно изразени колебания на настроенията,
предимно в депресивния спектър, апатия, хипоболия, т.е. забавени движения,
емоционална дистимност, масковидна апатичност, дистрес, („...това момиче
няма свежестта на младия човек... Тя е безизразна. Просто я гледате като
снимка на един тъжен човек“.). Сочи се от вещото лице, че в случая се
изисква както медикаментозна терапия, така и постоянно консултиране и
лечение от специалист-психиатър, специалист-епилептолог, психолог, което
семейството осигурява, но това специализирано лечение не се покрива от
здравна каса (извън еднократни прегледи по направление при психиатър и
невролог; психологичната помощ е само платена).
Разпитаните по делото свидетели П.К. - майка на ищцата, и Е.Т. – леля
на ищцата, сочат, че пътното произшествие и получените при него увреди са
довели до коренна промяна в живота на пострадалата им родственица. След
катастрофата ищцата било отведена до дома й от бащата на другото момиче,
който уведомил майката, че тя е била прегледана от лекар и по негова
преценка е добре, но при проява на каквито и да е било проблеми следва да
6
бъде заведена за преглед при личния си лекар. Видимо ищцата не била добре
- главата й била деформирана, особено в дясната част, „като яйце издадена“
(свид. К.), очите й били посинели. Легнали си веднага, свличайки се на
леглото. През нощта състоянието й се влошило и още рано сутринта
родителите я завели за преглед при личния лекар, който разпоредил спешно
да бъде заведена в град Варна за преглед при неврохирург, което и сторили.
Незабавно след прегледа ищцата била приета в Спешно детско отделение и
била извършена животоспасяваща операция. Близо два месеца след като била
изписана от болницата ищцата само лежала и спяла, не можела да се надигне,
тъй като й ставало лошо и падала („Не можеше да направи 2-3 крачки,
падаше ... виеше й се свят“ - свид. К.). Не можела да спи сама в своята стая,
тъй като изпитвала страх („Изпитва ужас, когато легне сама“ - свид. К.),
ставало й лошо, боляло я главата, будела се посред нощ. Отслабнала много на
тегло, като и понастоящем не се хранела нормално, казвайки, че от това й се
гади, в резултат на което теглото й и сега било ок. 40 кг. Освен физически,
променила се коренно и емоционално и психически. Преди катастрофата била
щастливо, лъчезарно дете, ученолюбива („едно от успешните деца в
училище“ - свид. Тодорова), с амбиция и цел в живота. В резултат на
травмите и проведеното лечение понастоящем Сияна имала проблеми с
концентрацията и запаметяването, не помнела много неща след катастрофата,
четяла по няколко пъти едно и също нещо, но просто не можела да го
запомни. Била нервна, раздразнителна, не можело да се говори с нея, с честа
смяна на настроението, затворила се в себе си, ограничила социалните си
контакти, страняла от приятелите си („Сега вече не е целеустремена, живее
ден за ден“ - свид. К.). Осъзнавала всички наложени й ограничения (да не
извършва натоварващи дейности, да спортува, да влиза в зали, където нещо
може да я удари, др.под.), от което не се чувствала добре. И понастоящем
изпитвала постоянни болки в главата, в зоната на поставения имплант.
При така установените факти, за да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът прие от правна страна следното:
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи
предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на
7
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на
деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице
противоправност на действията или бездействията на застраховано по
смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”,
в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е
настъпил вредоносния резултат. Фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за
вина в случаите на доказана противоправност и причинно - следствена
зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с
чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила решение на наказателния съд по
НАХД №1330/2021г. по описа на ВРС има доказателствено значение за
вината, деянието на извършителя – водача Р.Д. Д.а, и неговата
противоправност. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
налага извод и за наличието на причинно-следствена зависимост между
противоправността в деянието на застрахования водач на лекия автомобил с
настъпилите увреждания на пътника С. Р. Р.. Ето защо съдът приема
предявените искове за обезвреда на щетите (имуществени и неимуществени),
причинени на ищцата в резултат на настъпилото ПТП, за безспорно доказани
в своето основание.
Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Нисан
Микра” с рег. № ********, сключена със „Застрахователна компания Лев
Инс” АД по полица №BG/22/120002702857, със срок на покритие до
24.09.2021 г., като водачът Р.Д. Д.а, ЕГН **********, е бил обхванат от
нейната застрахователна закрила, не се оспорва от ответното дружество. Този
факт е установен служебно и чрез справка в сайта на Гаранционния фонд
(http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), което съдът е указал на
страните на основание чл.155 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
8
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. В този смисъл призованото дружество ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК
*********, е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявените
спрямо него искове за обезвреда на вредите, причинени на ищцата С. Р. Р. от
гр. Долни чифлик, вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г. на главен
път III-904 между с. Старо Оряхово и гр. Долни Чифлик, обл. Варна по вина
на водача на л.а. „Нисан Микра” с рег. № ********, Р.Д. Д.а.
Като съобразява установените от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на КСМПЕ фактически данни относно броя,
вида и характера на причинените на ищцата увреждания; начина,
времетраенето и степента на тяхното възстановяване - проведена
животоспасяваща неврохирургическа операция с отваряне на черепа с
премахване на костни фрагменти, евакуация на получения епидурален
хематом и мозъчна декомпресия, херметизация и пластика на дурата,
поставяне на метална (титаниева) мрежа със сравнително големи размери (9/9
см), фиксирана с девет винта за покриване на черепния отвор; сериозното им
отражение върху физическото състояние на ищцата и последвалата коренна
промяна в психическото й здраве, изключената в тази връзка възможност за
пълно възстановяване; отключеното сериозно психиатрично заболяване,
изискващо продължителна и постоянна рехабилитация; претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер; отчитайки и
обстоятелството, че ищцата е млада жена (едва 18-годишна към момента на
ПТП) в работоспособна възраст, загубила 60 % трудоспособност, със
сериозни затруднения вследствие на психическата травма да се справя с
избраното обучение, в съответствие и с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип
на справедливостта съдът приема, че на ищцата С.Р. следва да се определи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 300 000
лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите, обосновано с
твърдения, че пострадалата ищца е била без поставен предпазен колан, не е
доказано. От една страна ответникът, чиято е доказателствената тежест в
процеса, не е посочил и представил доказателства за установяване на
твърдения от него факт, че към момента на настъпване на пътното
произшествие пътникът в катастрофиралия автомобил С.Р. не е бил с
поставен обезопасителен колан. От друга страна, както сочи вещото лице в
9
заключението си по възложената му съдебно-автотехническата експертиза,
основната функция на стандартния 3-точков обезопасителен колан е да
задържи тялото (торса) към седалката на автомобила при директен челен
удар. Същият, обаче, не е предназначен да противодейства на странично
породени сили, като не ограничава движението на човешките крайници и
главата. При отклонението на тялото нагоре функцията на колана да задържи
тялото е практически нулева (минимална). Дори и при поставен колан, при
появата на странични сили към момента на настъпване на ПТП тялото (и
крайниците му) могат да получат наранявания от най-различен характер.
Според експерта, при описаното в мотивите на решението на наказателния
съд движение на катастрофиралия автомобил - „излязъл извън платното на
движение през лентата за насрещно движение и банкета, прелетял над
бетонна канавка, като част от металните елементи на автомобила под
купето влезли в контакт с края й, издирания по ръба, след което е
продължил своето движение с остатъчна скорост край пътната
обработваема земя, където се е установил в покой…“, не е възможно
коланът да предпази от удар в главата.
По тези съображения съдът намира, че предявеният главен иск за
обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъде
уважен изцяло в предявения му размер от 120 000 лв., доколкото същият се
обхваща от определения от съда по реда на чл.52 ЗЗД размер от 300 000 лева.
Съдът е обвързан от потърсеното от ищеца и не може да присъди повече от
поисканото.
По втората главна претенция за присъждане на обезщетение за
причинени на ищцата имуществени вреди:
Имуществените вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане,
са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са
последица от засягането на налично благо, като намаляване на стойността или
погиване на вещи, понасянето на разноски и др. Пропусната полза се изразява
в неосъществено увеличение на имуществото.
В конкретния случай, като основание на предявената от ищцата
претенция за имуществени вреди се заявяват понесени разноски във връзка
със закупени консумативи, медикаменти, санитарни материали, свързани с
лечението на ищцата, в т.ч. и за провеждане на психологически консултации,
10
т.е. касае се за претърпени загуби.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства –
заверени копия от фактури, касови бонове от ЕКАФП и заключението на
КСМПЕ, установяваща, че всички описани в исковата молба медикаменти,
санитарни материали, лекарства, консумативи, прегледи, са относими и
необходими за лечението и възстановяването на пострадалата, съдът приема,
че сторените от ищцата разходи, свързани с лечението на последиците от
претърпяното пътно транспортно произшествие са доказани. Ето защо
предявеният иск за обезвреда на тези вреди се приема за основателен, но само
в общия му доказан от писмените доказателства (фактури и касови бонове)
размер от 1 285,37 лева. За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 1 384,40 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По акцесорния иск за присъждане на лихви:
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по
застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия
случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на
обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3
ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона
вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на
настъпилото увреждане. По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ обаче
началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и
чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй като в случая от една
страна липсва спор, че пострадалият ищец е предявил пред ответното
дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент
застрахователна претенция за плащане на обезщетение едва 15.06.2021г., а от
друга страна, по делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни
доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил уведомен от
самия деликвент (водача Р. Д.а) по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие, то именно датата 15.06.2021г. следва
да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ.
11
Претенцията на ищцата за дължимото обезщетение за забава е считано
от 06.07.2021г. (дата, следваща уведомяването на застрахователното
дружество), поради което главницата от 120 000 лв.(за дължимото
обезщетение за обезвреда на причинените неимуществени вреди) следва да се
присъди ведно със законната лихва считано именно от тази дата до
окончателното й плащане. За периода до датата на подаване на исковата
молба (10.11.2021г.) лихвата е в общ размер на 4 267,01 лева (изчислена от
съда с помощта на лихвен калкулатор в портала за електронни услуги на
НАП). Поисканото от ищцата обезщетение за забава за този период
съответства напълно на този размер, поради което следва да се присъди
изцяло.
Видно от представените доказателства (фактури и касови бонове), към
началния, претендиран с акцесорния иск, момент на забавата - 06.07.2021г.,
сторените от ищцата разходи за лечение са в общ размер на 875,37 лева. За
периода до 10.11.2021г. следващата се законна лихва за забава върху тази
изискуема към този момент (06.07.2021г.) главница от 875,37 лв. е в общ
размер на 31,13 лева, в който именно размер този акцесорен иск следва да
бъде уважен. За горницата до претендираните 49,23 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Общата главница на дължимото обезщетение
за имуществените вреди в размер на 1 285,37 лева следва да се присъди ведно
със законната лихва считано от 11.11.2021г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК искането на
ищцата за присъждане на сторените разноски по делото се цени като
основателно. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата
за направа (л.117 - 118), същите са в общ размер на 4 050 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. По съразмерност с уважената част на исковете
(общо за 125 583,51 лв. спрямо предявения им общ размер от 125 700,64 лв.)
ответникът дължи да й възстанови сумата 4 046,23 лева.
С оглед частичното отхвърляне на част от исковите претенции и
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК като частично основателно се преценява и
искането на ответника за присъждане на разноски. Съгласно списъка по чл.80
ГПК (л.119-122, л.107), сторените от него разноски по делото са в общ размер
12
на 1 700 лв. – платени възнаграждения за адвокат и вещо лице. По
съразмерност с отхвърлената част на исковете ищецът му дължи сумата 1,58
лева.
След компенсация на насрещните задължения на страните за разноски
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 4 044,65 лева.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски
окръжен съд следващите се държавни такси за уважените искове и разноските
по делото, платени първоначално от бюджета на съда. Дължимите държавни
такси за предявените искове са в общ размер на 5 076,06 лева, а разноските са
в общ размер на 600 лева. По съразмерност с уважената част на исковете
ответникът следва да плати сумата 5 670,77 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1407, район „Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати на ищцата С.
Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Долни чифлик, област Варна,
ул. „Трети март” 49, сумата 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
11.11.2020г., на главен път III-904 между с. Старо Оряхово и гр. Долни
Чифлик, обл. Варна - на около 900 м. преди указателна табела за населено
място (гр.Долни Чифлик), по вина на водача на лек автомобил „Нисан Микра”
с рег. № ********, Р.Д. Д.а, ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по
застрахователна полица №BG/22/120002702857, валидна до 24.09.2021
година, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с
чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.11.2021г. (датата на подаване на
13
исковата молба) до окончателното й плащане, както и сумата 4 267,01 лева
(четири хиляди шестдесет и седем лева и една стотинка), представляваща
общия размер на дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 120 000 лв., считано от 06.07.2021г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до 10.11.2021 година, на
основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1407, район „Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати на ищцата С.
Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Долни чифлик, област Варна,
ул. „Трети март” 49, сумата 1 285,37 лева (хиляда двеста осемдесет и пет
лева и тридесет и седем стотинки), представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби
(направени разходи за лечение и възстановяване) вследствие на ПТП,
настъпило на 11.11.2020г., на главен път III-904 между с. Старо Оряхово и гр.
Долни Чифлик, обл. Варна - на около 900 м. преди указателна табела за
населено място (гр.Долни Чифлик), по вина на водача на лек автомобил
„Нисан Микра” с рег. № ********, Р.Д. Д.а, ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното
събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД по застрахователна полица №BG/22/120002702857, валидна до
24.09.2021 година, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането,
във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2021г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното й плащане, както и сумата
31,13 лева (тридесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща
общия размер на дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главница от 875,37 лв., считано от 06.07.2021г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до 10.11.2021 година, на
основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдените от съда
размери от 1 285,37 лева до пълния претендиран размер на главния иск от 1
384,40 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14
11.11.2021г. до окончателното й плащане, съответно от 31,13 лева до пълния
претендиран размер на акцесорния иск от 49,23 лева, както и за дължимо
обезщетение за забава за периода от 06.07.2021г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до 10.11.2021г. върху част от
главницата (разликата над 875,37 лв. до 1 384,40 лв.), като недоказани,
съответно неоснователни.
ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1407, район „Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати на ищцата С.
Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Долни чифлик, област Варна,
ул. „Трети март” 49, сумата 4 044,65 лева (четири хиляди четиридесет и
четири лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща част от сторените
разноски за тази инстанция по съразмерност с уважената част на исковете -
чл.78, ал.1 от ГПК, и след компенсация с насрещно задължение към
ответника за разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район
„Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 5 670,77 лева (пет
хиляди шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща част от дължимите държавни такси и разноски по делото по
съразмерност с уважената част на исковете за тази инстанция, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15