Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
05.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13 състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.д. № 14225 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 ГПК от И.В.М., ЕГН ********** срещу А.М.П.,
ЕГН ********** за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият й дължи сумата от
60 000 лева, въз основа на Запис на заповед, издаден на 15.08.2015 г., ведно
със законна лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за което
вземане има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 41168/2016 г. на СРС, І ГО, 25 с-в.
В исковата молба се твърди, че със
Запис на заповед, издаден на 15.08.2015 г. ответникът А.М.П. се е задължил безусловно
„без протест и без разноски“ да заплати на ищцата И.В.М. сумата от 60 000
лева на определения в записа на заповед падеж – 15.01.2016 г. Излага се, че посочената
сума не е заплатена и до настоящия момент, поради което ищцата подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което било образувано ч.гр.д.
№ 41168/2016 г. на СРС, І ГО, 25 с-в. Във връзка с подаденото зявление съдът
издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от
60 000 лв. – дължима по запис на заповед от 15.08.2015 г., въз основа на
който било образувано изп. дело № 1281/2016 г. на ЧСИ Р. В.. Срещу заповедта
било подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, поради което ищцата предявява
настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта и претендира
разноски по делото.
Ответникът по делото - А.М.П.,
чрез процесуалния си представител е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Сочи се, че в исковата молба не са изложени никакви факти и обстоятелства от
какво произтича вземането, респ. не е посочено какъв е видът на
правоотношението, което се твърди, че е възникнало между страните, а това е
необходимо с оглед преценката дали между страните по делото е налице валидно възникнало
правоотношение или не, както и с оглед защитата на ответника. На следващо място
се твърди, че процесният Запис на заповед не е издаден от ответника А.П. и не е
подписан от него, както и че не е налице, каквото и да било каузално
правоотношение между страните, стоящо зад записа на заповед. В тази връзка
твърди, че между ищцата и ответника не е възникнало никакво правоотношение, от
което да произтича въпросното вземане, както и че представеният по делото Запис
на заповед е „неистински”, тъй като не е подписан от него.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представен Запис на заповед, в който е посочено, че е издаден на 15.08.2015
г. в гр. София за сумата от 60 000 лева от издателя А.М.П., ЕГН **********,
който се е задължил безусловно и неотменимо, срещу предявяване на записа на
заповед да плати без протест и без разноски на поемателя И.В.М., ЕГН **********
или на негова заповед сумата от 60 000 лева, като е посочено, че падъжът е
на 15.01.2016 г. Видно от съдържанието на записа на заповед същият съдържа
подписи на издател.
Видно
от приложеното по делото заповедно производство по ч.гр.д. № 41168/2016 г. на
СРС, І ГО, 25 с-в на 22.07.2016 г. е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от заявителя И.В.М. срещу длъжника А.М.П. за
сумата от 60 000 лева – представляваща неизплатени задължения по Запис на
заповед от 15.08.2015 г., сумата, по който е платима на падежа на 15.01.2016
г., поради неплащане на същата на уговорения падеж, както и до момента на
заявлението, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното й изплащане.
Няма
спор по делото, че на 28.07.2016 г. съдът е издал Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 41168/2016 г. на СРС, І ГО, 25 с-в в
полза на заявителя И.В.М. срещу длъжника А.М.П. за сумата от 60 000 лв. – главница
по запис на заповед от 15.08.2015 г., с падеж 15.01.2016 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 2600 лв. – разноски по делото, от които 1200
лв. – държавна такса и 1400 лв. адвокатско възнаграждение.
На
21.09.2016 г. е депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника А.М.П. срещу издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по по ч.гр.д. № 41168/2016 г. на СРС,
І ГО, 25 с-в.
С
Разпореждане от 27.10.2016 г., пред вид постъпило възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, съдът е указал на заявителя И.В.М. за възможността да предяви
в едномесечен срок иск за установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение по реда на чл. 415 ГПК, като препис от същото й е връчен на 15.11.2016
г. чрез адв. К. Х..
На 21.11.2016 г. е депозирана
молба от заявителя И.М. с приложен препис от искова молба в СГС с вх. № 147252/16.11.2016
г., видно от която е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за
установяване на вземнето й по издадената заповед за изпълнение.
По делото е изслушано
заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице С.Ч.,
което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено и
което е оспорено от ищеца по делото. Съгласно заключението на експерта подписът
за „Издател“ в записа на заповед от 15.08.2015 г. за сумата от 60 000 лв.
не е положен от А.М.П..
Във връзка с оспорването на
първоначалната експертиза е допусната и изслушана повторна експертиза,
изготвена от вещото лице С.Х., чието заключение се кредитира от съда като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено и което е оспорено от ищеца.
Съгласно заключението на експерта, подписът за „Издател” в представения Запис
на заповед за сумата от 60 хил. лв. е дата на издаване „15.08.2015 г.”, не е
изпълнен от лицето, изпълнило представения сравнителен материал - А.М.П.. В
експертизата си вещото лице е приела, че констатираните, при така представения
сравнителен материал, различия са характерни, устойчиви и достатъчни като
съвкупност за да се направи извод, че изследваният подпис не е положен от
лицето, от чието име изхожда, а установените сходство и съвпадения са с ниска
информативна и идентификационна стойност и не могат да окажат влияние на този извод.
Предвид установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Настоящето
производство е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535
от ТЗ, като същият е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 16.11.2016
г., считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение от
длъжника – 15.11.2016 г. и има за предмет същото вземане, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с 535
вр. чл. 537 от ТЗ за установяване съществуване на вземане на ищцата като
поемател срещу ответника като издател по задължение по запис на заповед, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
При
така предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже, че между страните е
възникнала валидно правоотношение по запис на заповед, отговарящ на
изискванията по чл. 535 и сл. ТЗ, съгласно което ответникът като издател се е
задължил да отговаря пред същата за заплащане на сумата по записа на заповед,
като това задължение е изискуемо.
Спорен
по делото е въпросът дали подписът за „Издател“ е положен от ответника по него,
респ. дали е налице неавтентичност на записа на заповед.
Записът
на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат на
едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на менителнични
субективни права и правни задължения. Това волеизявление не може да предвижда
бъдещо несигурно събитие, обуславящо пораждане на менителничното
правоотношение. За да се създаде действително менителнично задължение е
достатъчно волеизявление на издателя, направено при съблюдаване на изискванията
на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният ефект служи като
материалноправна основа за създаване и прибавяне на други допълнителни
едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови менителничноправни
ефекти - авал, джиро и т.н. Действителността на допълнителното волеизявление не
засяга действителността на основното такова по първоначалната сделка, нито на
другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът
на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е поставил строги
изисквания относно реквизитите му, които са посочени изчерпателно в императивни
правни норми и липсата на някой от тях води до недействителност на ценната
книга. Правната сигурност е наложила необходимостта от строгите изисквания към
формата му - да има достатъчна определеност, както относно правното естество на
акта, така и досежно съдържанието на породените въз основа на него
правоотношения. Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към
съдържанието на менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед
на което се поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на
задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактни правни сделки,
какъвто е записа на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън
задължителното съдържание на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ.
Съдът приема, че процесният запис
на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ. Това е така, тъй като
от приетите по делото първоначална и
повторна на съдебно-почеркови експертизи се установи, че подписът за „Издател”
в записа на заповед за сумата от 60 хил. лв., с дата на издаване 15.08.2015 г.,
не е изпълнен от ответника по делото - А.М.П.. Съдът приема и двете заключения за
компетентно изготвени, тъй като в тях е направен задълбочен анализ на отделните
детайли в подписа. И в двете експертизи, при изследване авторството на подписа
за издател в Запис на заповед от 15.08.2015 г., експертите са единодушни в
отговора, че подписите се различават по общи и редица частни признаци с
образците от подписа на А.П..
Във връзка с изложеното, съдът намира,
че въз основа на приетите по делото единична и повторна съдебно-почеркови
експертизи безспорно се доказа в процеса, че ответникът А.П. не е подписал
записа на заповед от 15.08.2015 г. като „издател“, с оглед на което настоящият
състав намира, че същият не е изразил воля за поемането на неотменимо и
безусловно задължение да заплати на ищцата И.М. срещу представянето на записа
на заповед сумата от 60 000 лв., с падеж 15.01.2016 г. Налице е пълно
съвпадане на крайните изводи на вещите лица и по двете допуснати почеркови
експертизи, поради което изцяло се възприемат от съда. В тази връзка съдът
намира, че възражението за неавтентичност на подписа в записа на заповед се
преценява за основателно, а оттам и до нищожен запис на заповед с липсата на
предписана от закона форма – подпис на издателя, съгласно чл. 535 ТЗ.
Предвид този извод на съда е
безпредметно да бъдат обсъждани ангажираните твърдения относно липсата на
каузално правоотношение между страните, във връзка с което да е издаден
процесният запис на заповед, още повече, че по делото няма спор между страните,
че липсва такова каузално
правоотношение, по повод на което същият да е издаден.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за установяване на вземането по процесния запис на заповед от
15.08.2015 г. за сумата от 60 000 лв. се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
При този изход на спора на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в размер на 350 лв. за експертиза по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.В.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
к-ра 5 срещу А.М.П., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника А.М.П., че
й дължи сумата от 60 000 лева, въз основа на Запис на заповед, издаден на
15.08.2015 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за което
вземане има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 41168/2016 г. на СРС, І ГО, 25 с-в като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.В.М.,
ЕГН ********** да заплати на А.М.П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: