№ 1071
гр. Пловдив, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330208255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003294/18.11.202г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на
основание чл.413, ал.2 от КТ, на „ПИ - МИ” ЕООД, ЕИК *********, в
качеството на работодател, със седалище и адрес на управление:
гр.Съединение, ул.”В. Търново”, № 29, представлявано от управителя Б.З.К.,
е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
извършено административно нарушение по чл.168а, ал.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използването на работното оборудване (ДВ.,
бр.88/1999г.).
Жалбоподателят „ПИ - МИ” ЕООД обжалва наказателното
постановление, формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. Редовно
призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.А.,
пледира за отмяна на наказателното постановление, поддържайки изложените
в жалбата доводи в насока допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони. Твърди се несъставомерност на деянието и допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив,
редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Б., който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и
законосъобразно, излагайки подробни аргументи в тази насока, като също
претендира разноски и възразява срещу размера на сторените от
жалбоподателя такива.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ПИ - МИ”
ЕООД, в качеството му работодател, за това, че на 30.07.2021г. по повод
станал на същата дата инцидент с А.И.Я. в цех за производство на сладки в
гр.Съединение, ул.“Голямо Конарска“, № 2А, собственост на „ПИ-МИ“
ЕООД, е посетен цехът с цел проверка. При проверката на 30.07.2021г. е
установено, че при подгряване на ротационна фурна за изпичане на сладки,
оборудвана с нафтова горелка, се получава взрив. Вратата на фурната се
откъсва от пантите и удря пострадалия А.И.Я., като разкъсва коремната му
област. На 30.07.2021г. от представената гаранционна карта е установено, че
на 16.09.2019г. на фурната за изпичане на сладки е монтирана нова нафтова
горелка – марка „RIELLO – G“ и е направен първоначалния пуск и настройка.
При проверката на 30.07.2021г. е установено, че от страна на дружеството-
работодател „ПИ-МИ“ ЕООД – гр.Съединение към 30.07.2021г. не са
извършени периодични проверки за състоянието на фурната, разположена в
отделно помещение на цеха за производство на сладки в гр.Съединение,
ул.“Голямо Конарско“, № 2А, с цел гарантиране а безопасната й работа.
С това е нарушен чл.168а, ал.2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използването на работното оборудване (ДВ., бр.88/1999г.).
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от № 16-
003294 от 29.09.2021г., съставен от Р. ЦВ. М. – инспектор в Дирекция “ИТ” –
Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по
2
идентичен начин тази, описана в АУАН.
Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното
нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като
цени приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични и неоспорени от страните. Съдът кредитира в цялост
свидетелските показания на актосъставителя Р. ЦВ. М., тъй като същите са
изключително логични, подробни, достоверни и съответни на писмените
доказателства. От показанията на св.М., подкрепени от писмените
доказателства по делото безсъмнено се установяват всички релевантни към
фактическия състав на изследваното нарушение фактически обстоятелства, а
именно фактът на производствен процес с работно оборудване – фурна, в
сладкарския цех, стопанисван от дружеството-жалбоподател, което
оборудване е изложено на въздействия, които могат да причинят влошаване
на състоянието му и в резултат да доведат до опасни ситуации, както и
фактът, че то като работодател не е осигурил извършването на периодични
проверки на процесното оборудване за гарантиране на безопасната му работа.
Съдът кредитира и показанията на св.ИВ. ИЛ. Л., който към инкриминираната
дата осъществявал дейност по „поддръжка“ в „ПИ-МИ“ ЕООД, която се
изразявала в поддръжка на електротехническата част на машините. Св.Л.
свидетелства за работния цикъл в цеха с процесната фурна, за
обстоятелствата, при които същата е била инсталирана, начина на работа,
както и монтирането и пускането на нова нафтова горелка към същата. Св.Л.
сочи, че веднъж или повече пъти на месец или два месеца извършвал
визуална проверка на фурната и в случай на възникнал проблем, го
отстранявал. Макар съдът да възприема показанията на св.Л. за правдиви,
същите не могат да обосноват извод, че от страна на дружеството-
работодател е изпълнено задължението по чл.168а, ал.2 от Наредбата за
осигуряване извършването на периодични проверки на процесната фурна за
гарантиране на безопасната й работа. На първо място, видно от представеното
заверено копие от Удостоверение № 2392, издадено от ЦПО „Пловдив“ св.Л.
има придобита V квалификационна група по безопасност при работа до и над
1000V по ПБЗРЕУЕТЦЕМ, а съгласно Договор от 20.05.2021г., сключен
между него в качеството му на „Изпълнител“ и „ПИ-МИ“ ЕООД, в качеството
му на „Възложител“, св.Л. е трябвало да следи за изправността на ръчните
3
електрически инструменти, преносими трансформатори, електрозаваръчни
апарати, зарядни устройства за акумулатори, трансформатори за запалване на
автомобили, електрически поялници, преносими лампи и удължители. Тоест
процесното работно оборудване – фурна, не е включено в нито една от
посочените категории инструменти и устройства, които св.Л. е приел да
наблюдава и проверява. Нещо повече, отново в договора като задължение на
„Изпълнителя“, тоест на св.Л., е посочено извършване на визуална проверка
на лимитативно изброени обекти и замервания, които също не включват
фурната, а резултатите от тези проверки и замервания е следвало „да се
отразяват в специален дневник, който да съдържа следните данни: 1. Дата на
проверката; 2. Наименование на проверяваното изделие; 3.
Фабричен/инвентарен номер; 4. Резултат от проверката – годен/негоден за
експлоатация; 5. Име и подпис на проверяващия.“. В този смисъл св.Л. нито е
бил длъжен, нито е могъл да осъществява проверка върху процесната фурна,
която проверка да е от естеството и качеството, да гарантира безопасната й
работа. Правно и житейски необяснимо се явява обстоятелството, че
дружеството-работодател е предвидил и изисква воденето на специален
дневник за резултати от проверките на различни инструменти, апарати,
устройства, ел.източници и пр., но не е сметнал за нужно да предвиди какъвто
и да бил по формата му регистър за проверки на високорисково оборудване,
каквото е фурната. Така липсват доказателства по отношение на последната
да са извършвани периодични проверки, напротив, дори от приложените
писмени доказателства – гаранционна карта № ********** от 13.09.2019г. и
гаранционна карта, досежно монтираната на процесната фурна нова нафтова
горелка, се установява, че след първоначалния й пуск и настройка, извършени
от оторизиран сервиз, на 16.09.2019г. до датата на проверката – 30.07.2021г.,
не са били извършвани каквито и да било проверки, като съгласно
гаранционните условия гаранционния срок е една година и сервиза следва да
се извършва единствено от оторизирани лица. В този смисъл св.Л. нито е
формално оторизирано лице да осъществява проверка на нафтовата горелка,
нито има компетентност за това, доколкото, както се установява, горелката не
представлява единствено електрическо изделие с електрически механизми. На
последно място, видно от представената от жалбоподателя „инструкция и
начин на работа“ на фурната е, че горелката е елемент от фурната и
представлява технологично звено от процеса на работа на цялостното работно
4
оборудване.
Така несъмнено се установява, че от страна на „ПИ – МИ“ ЕООД е
осъществен състава на административното нарушение по чл.168а, ал.2 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използването на работното
оборудване (ДВ., бр.88/1999г.), съгласно който „За работно оборудване,
изложено на въздействия, които могат да причинят влошаване на състоянието
му и в резултат да доведат до опасни ситуации, работодателят осигурява
извършването на периодични проверки и при необходимост на периодични
изпитвания за гарантиране на безопасната му работа.“. Тоест безспорно е
установено, че дружеството-жалбоподател като работодател е бездействал и
макар, да е бил длъжен, не е осигурил извършването на периодични проверки
на работното оборудване в сладкарския цех и в частност на фурната за печене
на сладки. Резонно, за АНО е възникнало задължението за санкциониране на
„ПИ-МИ“ ЕООД, което е сторил съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ,
съгласно която и с оглед конкретиката на казуса „Работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“. В случая
АНО е определил размерът на имуществената санкция при горните
параметри, като е наложил имуществената санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. Правилно и законосъобразно определеният размер на
имуществената санкция е ориентиран към минимума с оглед наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на други нарушения на
трудовото законодателство, касае се за първо нарушение, доколкото липсват
доказателства за рецидивна деятелност. Доколкото, обаче, се установява
наличието на производствена авария при работата на изследваното
оборудване, то обосновано се явява определяне на размера на санкцията над
минималния, а именно от 2000лв.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го
реализира в пълен обем, като същите съдържат законово определените
реквизити, издадени са в законоустановените срокове и от компетентни лица.
5
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя и процесуалния му
представител за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
както АУАН, така и НП съдържат всички съставомерни фактически
обстоятелства, описание на нарушението, нарушения закон и приложимата
санкционна норма. Както по-горе се посочи, няма неяснота относно
дължимото поведение на дружеството-жалбоподател, а именно задължението
да осигури периодични проверки на фурната, в т.ч. и на горелката, тъй като
последната се явява функционална част от цялостното производствено
съоръжение – фурната. На последно място, възражението за „общодостъпност
на правилата за работа с нея“ не обосновава отпадане на задължението на
работодателя за осигуряване на периодичните й проверки, а сочи на
изпълнение на други задължения на законодателството, което, както се
посочи по-горе, е отчетено при определяне размера на санкцията.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното
Наказателно постановление № 16-003294/18.11.202г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.413,
ал.2 от КТ, на „ПИ - МИ” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на
работодател, със седалище и адрес на управление: гр.Съединение, ул.”В.
Търново”, № 29, представлявано от управителя Б.З.К., е наложена
“Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено
административно нарушение по чл.168а, ал.2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използването на работното оборудване (ДВ., бр.88/1999г.), следва да
бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
максималния размер от 120 лева, предвид факта, че същата се е изразила в
6
многократни явявания в съдебни заседания и активно участие при събиране
на доказателствения материал, необходим за разкриване на обективната
истина.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003294/18.11.202г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на
основание чл.413, ал.2 от КТ, на „ПИ - МИ” ЕООД, ЕИК *********, в
качеството на работодател, със седалище и адрес на управление:
гр.Съединение, ул.”В. Търново”, № 29, представлявано от управителя Б.З.К.,
е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
извършено административно нарушение по чл.168а, ал.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използването на работното оборудване (ДВ.,
бр.88/1999г.).
ОСЪЖДА „ПИ - МИ” ЕООД, ЕИК ********* , ДА ЗАПЛАТИ на ИА
„Главна инспекция по труда“, гр.София, сумата в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7