Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 830 10.06.2009 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На първи юни две хиляди и
девета година
в открито заседание, в състав:
Председател
: Р.К.
при секретаря А.Т.
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия К. гражданско дело № 3156 по описа за 2009
година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Искоът
е с правно основание чл. 3, т. 1 и 3 от Закона за защита срещу домашното
насилие /ЗЗДН/.
Производството
е образувано по молба на Г.П.С.,
с ЕГН **********,***, ж. к. С., бл. вх. ет. , за издаване на заповед за
защита срещу осъществявано по отношение на нея домашно насилие в периода
25.04.2009 г.-29.04.2009 г. от нейния бившия съпруг В.И.С., с ЕГН **********,***, ж. к. С., бл. вх. , ет. . Към молбата е
приложена декларация за извършеното насилие. За времето на висящност на
производството е издаде заповед за незабавна защита, по реда на чл. 18, ал. 1
във вр. чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Ангажира доказателства.
Молбата за защита е процесуално допустима. Подадена е в срока по
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу надлежен ответник/чл. 3 т. 1 от ЗЗДН/, като съдържа реквизитите по чл. 9, ал. 1 от същия нормативен акт. В исковата молба са
изложени твърдения за системно оказвано физическо и психическо насилие,
започнало няколко месеца след прекратяването на брака-18.11.2008 г. Производството е ограничено
от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Поради липсата на друга
конкретизация, в
предмета му влиза само визирания в исковата молба период на насилие 25.04.2009
г.-29.04.2009 г.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неоснователност на иска
като твърди, че не е упражнил твърдяното по делото физическо и психическо
насилие, че изнесеното от бившата му съпруга пред съда не отговаря на истината.
Цели да убеди съда, че в бившата му съпруга няма страх от него, че имат нормални
отношения след прекратяването на брака и дори съвместно излизат заедно през
уикенди. Ангажира доказателства. Моли съда да отхвърли молбата за постановяване
на исканите мерки за защита.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира за установено следното:
От приложеното гр. дело
№ 1001/2008 г. по описа на РС-Бургас съдът установява, че страните по делото са
бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с решение №
1672 от 24.10.2008 г., влязло в сила на 18.11. 2008 г., с което съдът
е одобрил
споразумение, по
реда на чл. 99, ал. 3 от Семейния кодекс. От брака си съпрузите имат две
деца-Яница Викторова С.,
с ЕГН ********** и Д.р
В С., с ЕГН **, по отношение на които с решението е постановено упражняването на
родителските права от майката. В брачния процес е разпределено ползването на семейното
жилище, представляващо
апартамент №1/едно/, в гр. Бургас, ж. к. Ссъс застроена площ от
78,89/седемдесет и девет цяло и осемдесет и девет стотни/ кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна и антре, при граници: изток-външен
зид, запад-външен зид, север-ап.2 и стълбище, юг-съседен вход, отдолу-мазе,
отгоре-ап.4, описан в нот. акт. № 199, том. ІІ, рег.№ 3821, дело№367 от
29.06.2001 г. на нотариус при РС-Бургас. Едната стая/спалня по нотариалния акт/ е предоставена за ползване на съпруга В.И.С., а всичко останало е предоставено за ползване на
съпругата Г.П.С.. По силата на споразумението и
решението с което е одобрено, всички движими вещи, недвижими имоти и МПС са
останали в обикновена съсобственост между съпрузите.
След образуването на настоящото производство и
постановяването на мерките за незабавна защита ответникът Соев е подал представените
по делото молба до ЧСИ Георги Михалев, вх. № 00544/12.05.2009 г. с изпълнителен
лист по споразумението от 07.05.2009 г., за изпълнение на режима му на лични
отношения с детето Добромир. В молбата се съдържат и твърдения, че майката от
17.04.2009 г. го е скрила някъде и възпрепятства срещите му с детето.
Вечерта на
24 срещу 25 април 2009 г.,
след заплахи от страна на ответника С. за саморазправа с ищцата С. тя се обадила на свидетелката по делото Г. С. по мобилния телефон и
казала, че има нужда да преспи с детето си при нея. Пристигнали след 17.00 ч. и
нощували в дома на свидетелката. Пострадалата се страхувала, че бившият и съпруг ще изпълни заплахата да я убие с пистолет
или да я залее с киселина. Страхувала се и за децата си. Два дни преди това,
свидетелката С. при посещение в дома им непосредствено видидяла пистолета и шишетата с киселина-2 бр., бели бутилки. Видяла и втори пистолет в спалнята на апартамента, в затворена опаковка,
така както се продава в оригинална кутия в магазин. Не се подкрепя от събраните
по делото доказателства твърдението на пострадалата, че причината да напусне
дома на 24.04.2009 г. е таза, че бившият
и съпруг я е изгонил от апартамента. Вероятната причина за напускането на дома
е състоянието на стрес, в което е изпаднала след заплахата.
На следващия
ден-25.04.2009 г. свидетелката С. и пострадалата оставили малкото дете Добромир
в дома на свидетелката и отишли в бившето семейно жилище на страните, където
останали около три часа. Заварили там ответника С., голямото им дете Я. и майстор-ключар/свид.
Петър Кермедчиев/. Ответникът С. им показал разглобен на части пистолет, който
видно от показанията на свидетеля Кермедчиев е газов. Разказал им, че с
бутилките киселина е залял колата на някаква жена. Започнала скандал между
бившите съпрузи по повод отказът на бащата да пусне дъщеря им да замине за гр.
Варна, където си подготвяла абитуриентски тоалет за бала. Ответникът искал да
види сина си Д., което пострадалата възпрепятствала, видно от показанията на
свидетелите К. и А. Обсъждали развода, който е минал, ответникът изразил изнервено,
на висок тон, недоволство от отношението на родителите на пострадалата,
чувствал го като намеса в личния му живот. Казал, че бившата му съпруга,
свидетелката С. и родителите на бившата му съпруга трябва да си направят
застраховки „живот”, което двете присъстващи жени възприели като заплаха.
Пострадалата изпратила малолетния им син
им във гр. Варна,
при нейните родители на 26.05.2009
г./неделя/. Дъщеря им останала в апартамента
при баща си. Бившият съпруг продължил психическото
насилие с обаждания и писма по телефона, в които я наричал „курва”,
„проститутка”, заплашия я, че
ще я намери къде се крие
и ще се
саморазправи с нея.
Подала жалба в полицията на 29.04.2009 г. До началото на месец май пострадалата С. останала да живее при свидетелката
С. и след това заминала за гр. Варна при родителите си.
Показанията
на свидетелката С., приятелка на ищцата С., изцяло се подкрепят от показанията
на свидетелката В. М., поради което съдът намира, че няма основание по отношение на тях да се
приложи разпоредбата на чл. 172 от ГПК, в каквато посока има искане от ищцовата
страна. Показанията съдът кредитира като обективни и безпристрастни. Те
подкрепят твърденията в исковата молба за упражненото физическо и психическо
насилие от ответника С. и изживяното дълбоко безпокойство и страх през периода
24-29.04.2009 г. Видно от показанията на свидетелката М. след посочените актове
на психическо насилие пострадалата е била „изключително притеснена”, като и е
споделила, „че е имала директни заплахи от страна на В.” и не знае какво да
прави със себе си и децата. Заплаха по отношение на нея и родителите и. Заплаха,
„че ще я залее с киселина, че ще използва оръжие срещу нея”.
Неоснователни
са възраженията на ответника С. по отношение на основателността на молбата за
постановяване на мерки за защита, по реда на ЗЗДН, тъй като причината за
съвместно прекарания уикенд извън дома може да се търси в различни аспекти. Поведението
на пострадалата може да е наложено от различни обстоятелства, включително и от
страх от физическо и психическо насилие. Дори да се приеме за основателно
възражението на ответната страна, че с оръжието не е осъществявал заплаха, а
само го е показвал на своята бивша съпруга, това му поведение е причинило
дълбок стрес в пострадалата, очевиден и в проведеното открито съдебно
заседание. Действията
на ответника С. съдът
квалифицира като психическо насилие, по смисъла на чл. 2 във вр. чл. 3, т. 1
и
3 от ЗЗДН. Това налага извода за необходимостта
да се наложат мерки за защита, за опазване физическото и психическо здраве на пострадалото лице. С оглед на
това, че с насилието е събуден постоянен страх за живота и здравето в пострадалата
Г.С. от последващи актове на насилие, за адекватни на нуждата от защита
съдът приема мерките, предвидените по чл. 5, ал. 1, т.1, 2, 3 и 6 от ЗЗДН, за срок от една
година -
извършителят да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие, отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, забрана на извършителя да приближава на по-малко от 100 метра
от жилището, местата за социални контакти и отдих на пострадалата и насочване на пострадалото лице към програма за възстановяване.
Размерът
на предвидената в чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН глоба/от 500.00 лв. до 1 000.00 лв./ за
извършеното домашно насилие, предвид характера и степента на обществената
опасност на дееца и издръжката която дължи на децата си от брака, съдът
определя в размер на 500.00 лв.
С
оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да бъде възложено и
заплащането на държавна такса за производството, в размер на 80.00 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА
мерки за
незабавна защита в полза на Г.П.С., с ЕГН **********,***, ж. к. Славейков, бл. 12, вх. 6, ет. 1, по
повод осъществено домашно насилие, на 25.04.2009 г.-29.04.2009 г.,
от нейния бивш съпруг В.И.С., с ЕГН **********,***,
ж. к. С. , вх. , ет. , като :
ЗАДЪЛЖАВА В.И.С.,
с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Г.П.С., с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА В.И.С.,
с ЕГН **********, от съвместно обитаваното жилище,
представляващо апартамент в гр. Бургас, ж. к. С.
ЗАБРАНЯВА на В.И.С., с ЕГН **********,
да приближава на по-малко от 100 м. жилището, местоработата, местата за
социални контакти и отдих на Г.П.С.,
с ЕГН **********,***, ж. к. С.,
бл. вх. ет.
НАСОЧВА пострадалата Г.П.С., с ЕГН **********,
към програма за възстановяване в Асоциация
„Деметра”-гр. Бургас, ул. Шейново 102 А, програма „Пострадали от домашно
насилие”.
МЕРКИТЕ се налагат за
срок от една година, считано от влизането в сила на настоящото съдебно
решение.
ДА се издаде съдебна заповед.
ЗАПОВЕДТА
подлежи
на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да
следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В.И.С.,
с ЕГН **********, за последиците от неизпълнението на заповедта-на осн. чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган,
констатирал неизпълнението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
ЗАПОВЕДТА
и препис
от настоящото решение да се връчат на страните и да се изпрати служебно на ОДМВР-Бургас.
ОСЪЖДА В.И.С., с ЕГН **********,***, ж. к.
С., бл. вх. , ет. , да заплати глоба в полза на Държавата, за извършеното
домашно насилие на 25.04.2009 г.-29.04.2009 г. над Г.П.С., с ЕГН **********, в размер на 500.00/петстотин
/ лева.
ОСЪЖДА В.И.С., с ЕГН **********,***, ж. к.
С., бл. вх. , ет. , да заплати държавна такса за производството, по
сметка на РС-Бургас, в размер на 80.00/осемдесет / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в 7-модневен срок от връчването му,
пред Окръжен съд-Бургас.
СЛЕД влизане в сила на настоящия съдебен акт, да се издаде изпълнителен лист за
наложената глоба и присъдената държавна такса.
Районен съдия: ХІІІ гр.
състав
Вярно с оригинала
А.Т.