РЕШЕНИЕ
№1166
Град Пловдив 20.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на
прокурор Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 943/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Й.И.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** чрез
пълномощник адв. Х.Р. против Решение № 307/17.02.2023
г.,
постановено по АНД №20225330206300/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХХ н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-001220/13.09.2022г.,
издадено от Началник РУ 01 при ОД на МВР – Пловдив, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на
осн.Наредба № I-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни
точки.
В жалбата се
сочи, че решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила
- касационни основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК и по подробно
изложени съображения се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното
постановление изцяло. Редовно призован в съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител адв.Р., който поддържа жалбата и излага допълнително
становище в нейна подкрепа. Претендират се сторените разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – Началник РУ 01 при ОД на МВР – Пловдив, в писмен отговор
оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество счита, че обжалвания
съдебен акт е законосъобразен и моли да бъде оставен в сила. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал.
2 от АПК,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна по чл. 210 от АПК
страна в преклузивния по чл. 211 от АПК
срок, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
Предмет на
производство пред ПРС е било посоченото НП от 13.09.2022г., на Началник РУ 01
при ОД на МВР – Пловдив, издадено въз основа на АУАН №611859 от 20.06.2022г,
съставен от Иван Терзийски на длъжност „старши полицай“ при РУ 01 на
МВР-Пловдив, с което на Й.Н. е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, при обстоятелства, изразили се в това,
че на 20.06.2022 г. около 22:37 часа в гр. Пловдив на ул. "Скопие" до
№ 108 посока изток- запад е управлявал МПС - лек автомобил марка "БМВ 320"
с рег. № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред, съгласно Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на
МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Посочено е, че деянието се е изразилов това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.к. не е изпълнил
задължението си да прехвърли собствеността му в законовия срок, а същото МПС е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП.
В последствие в издаденото НП е посочено, че поради констатирани след издаване
на АУАН признаци за извършено престъпление от общ характер, административно
наказателното производство е било прекратено, а след приключване на
наказателното производство по пр.пр.№7015/2022г. по опис на Районна
прокуратура- Пловдив, нарушението е установено след Постановление на наблюдаващият
прокурор от 01.09.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство и за
преценка да се търси административно наказателна отговорност. Административното
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, като на основание
чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба №
Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.
За да потвърди
обжалваното пред него НП, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Относно
определянето на размера на наложената глоба и срока на наказанието лишаване от
право да управлява МПС той е приел, че също законосъобразно са наложени.
Решението на
районният съд е неправилно.
Районният съд правилно и обосновано е възприел доказателства, от които е извел
съставомерната фактическата обстановка по
делото,
но е формирал неправилни правни изводи. Обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно
приложение на материалния закон, защото деянието, осъществено от касатора, е несъставомерно от обективна страна. Това е така, защото към датата, приета за момент на извършване на
нарушението, все още не са били настъпили правните последици по прекратяването
на регистрацията на процесния лек автомобил. Прекратяването
на регистрацията, включително в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
представлява принудителна административна мярка, която от своя страна е
индивидуален административен акт. Този административен акт в пряко нарушение на
забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК е изпълнен преди да са изтекли сроковете за
неговото оспорване. Относно правната природа на служебното прекратяване
на регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има формирана последователна съдебна практика – Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по
адм. д. № 1828/2021 на ВАС; Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по адм. д. №
9510/2020 на ВАС,
Решение № 160 от 26.01.2021 г. по к. а. н. д. № 3303/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 265 от 09.02.2023 г. по к. а. н. д. №
3157/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Съгласно нея прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП представлява принудителна административна мярка, по
отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което към
посочената в наказателното постановление дата регистрацията на управляваното от
жалбоподателя МПС не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в
нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Затова и правните последици по прекратяване на регистрацията
не настъпват ex lege, a като резултат от издаден индивидуален административен
акт, който в случая представлява ПАМ, който не може да бъде изпълнен без да е влязъл в сила и при липса на предвидено от
закона или допуснато с разпореждане по чл. 60 от АПК негово предварително
изпълнение.
Затова и предприети фактическите действия по неговото
изпълнение чрез отбелязване на прекратяването на регистрацията на автомобила в
АИС са
недопустими и не могат да породят съответните правни последици. Не може да се приеме, че срокът за обжалване е
започнал да тече и без ИАА да е връчен на жалбоподателя, а последният по силата
на закона да се счита за уведомен за издаването на ПАМ, защото нормативната уредба не регламентира подобна фикция,
поради което е недопустимо по тълкувателен път да се извеждат подобни
ограничения и задължения за лицата. Напротив, индивидуалният административен
акт е следвало да бъде съобщен по изрично предвидения за това ред по чл. 61,
ал. 1 вр. с чл. 18а от АПК, което не е сторено. На следващо място няма как да бъде обоснована теза,
че жалбоподателят отнапред е уведомен за постановената ПАМ, тъй като видно от
материалите по делото, това не се е случило с факта на изтичането на
двумесечния срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а едва когато е направено
властническото волеизявление, сторено няколко дни по-късно. За жалбоподателя не
съществува предвидено задължение да предполага в кой точно момент и дали въобще
ще бъде постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, за
да може да упражни правото си на обжалване. По тези съображения връчването и
обжалването на принудителната административна мярка – служебно прекратяване на
регистрацията на МПС, се осъществява по общите правила на АПК.
По
изложените съображения, наведените от касатора касационния основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК
са основателни. Като е потвърдил издаденото НП, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна, респективно следва
да се отмени и атакуваното НП.
Касаторът в
настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Приложени са
договор за правна защита и съдействие от 02.03.2023г за настоящата съдебна
инстанция, в които е посочено изплатено в брой възнаграждение в размер на 650
лева, както и договор от 01.11.2022г. пред първата съдебна инстанция за
заплатено в брой възнаграждение в размер на 350 лева, за които е направено
възражение за прекомерност, което е неоснователно. Посочените възнаграждение са
в минимален размер, съответни на разпоредбата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо, Административен съд Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
307/17.02.2023 г., постановено по АНД №20225330206300/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н. с.. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-0432-001220/13.09.2022г., издадено от Началник РУ 01 при ОД
на МВР – Пловдив, с което на Й.И.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на
осн.Наредба № I-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни
точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Пловдив да заплати на Й.И.Н. ЕГН**********, с постоянен адрес *** разноски в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение за две съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………..
ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …………….