Р Е Ш
Е Н И Е №
59
Гр.Самоков, 14.02.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на седемнадесети септември
две хиляди двадесет и първа година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 371/2021 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе
предвид следното:
С.Ч.П.
***,е предявил срещу Софийски районен
съд иск с правно основание чл.2б,ал.1,вр.чл.4 от ЗОДОВ – за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
Ищецът
твърди ,че е пострадал от действия и бездействия на орган на съдебната власт
–Софийски районен съд ,поради неприключване на заведено дело от него по
административен спор в разумен срок.Навежда, че от 13.09.2016 год. – датата на
образуване на производството по гр.д.№ 51549/2016 год. по описа на Софийски районен
съд ,47 състав ,делото не е приключило с краен съдебен акт.Ето защо претендира
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ,настъпили вследствие на
забавяне на делото ,със сумата от 4000 лева ,ведно със законната лихва ,считано
от 12.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на исковата молба по
чл.131 от ГПК ответникът Софийски районен съд оспорва иска като неоснователен с
твърдение ,че не са налице неправомерни действия на правозащитен орган ,които
обуславят забавяне на производството.Счита ,че първоинстанционното производство
е продължило без забавяния ,съдебните заседания са били насрочвани в кратки
срокове с оглед свръхнатовареността на Софийски районен съд. Навежда доводи ,че
СРС не носи отговорност за развитието на производството за периода от
постановяване на Определение от 23.12.2016 год. по гр.д.№ 51549/2016 год. по
описа на СРС, 47 състав ,до прекратяване на образуваното по частна жалба
в.ч.гр.д.№ 1389/2017 год. по описа на СГС, 6 състав и изпращането му на Административен
съд –София град,както и за периода след постановяване на Решение от 06.11.2018
год. по гр.д.№ 51549/2016 год. по описа на СРС, 47 състав,след връщане на
делото за повторно разглеждане на спора.Възразява също ,че ищецът не е
претърпял твърдените неимуществени вреди с причинно-следствена връзка с
поведението на съда.Оспорва като завишен размера на претендираното обезщетение
,което счита ,че не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл.52
от ЗЗД.Претендира разноски по делото.
Представителят на прокуратурата като контролираща
страна намира искът за неоснователен и недоказан.
Съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Първоначално
производството е било образувано пред Административен съд София-град по жалба
на С.Ч.П. срещу мълчалив отказ на Общинска служба по „Земеделие“-Панчарево ,да
издаде ново решение по ППЗСПЗЗ.
С
определение № 4880 от 08.09.2016 год. по адм.д.№ 8752 /2016 год. по описа на
Административен съд София-град ,второ отделение ,24-ти състав производството по
делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
На
13.09.2016 год. в Софийски районен съд е образувано гр.д.№ 51549/2016 год. по
описа на същи съд ,разпределено на 47 състав.
С
определение от 23.12.2016 год. по гр.д.№ 51549/2016 год. ,47 състав е върната
жалбата на С.Ч.П. за отмяна на мълчалив отказ на Общинска служба
„Земеделие“-Панчарево да издаде ново решение за имот с пл.№ 519406 и да отмени
решение № 12326/15.12.1999 год. ,като процесуално недопустима.
Определението
на районния съд е било ожалвано в законоустановения срок с частна жалба от
18.01.2017 год. пред Софийски градски съд.
С
определение № 13960/26.05.2017 год. по ч.гр.д.№ 1389/2017 год., ТО ,VI-15 състав на Софийски градски
съд е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд София –град.Определението е влязло в сила на 05.02.2018
год.
С
определение № 2291/11.04.2018 год. по адм.д.№ 2068/2018 год. по описа на
Административен съд София –град VI касационен състав ,е отменено определението от
23.12.2016 год. по гр.д.№ 51549/2016 год. по описа на СРС, 47 състав и делото е
върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия и
произнасяне по същество.
С
определение от 08.05.2018 год. по гр.д.№ 51549/2016 год. ,47 състав ,съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2018 год.
от 14.00 часа
На
12.06.2018 год. съдът не е дал ход на делото, поради нередовна процедура по
призоваване на ответника Общинска служба „Земеделие“- Панчарево и е отложил
делото за разглеждане за 25.09.2016 год. от 10.00 часа , за която дата е
разпоредил да се призове ответника.
На
25.09.2016 год. съдът е дал ход на делото при редовна процедура по призоваване
на страните.Разгледал е делото и е дал е ход по същество и е обявил ,че ще се
произнесе с решение в срок.
Съдът е
постановил решение на 06.11.2018 год. по гр.д.№ 51549/2016 год. на РС-София .
Срещу решението е постъпила касационна
жалба на 19.11.2018 год. с вх.№ 5189170 до Административен съд София град от
жалбоподателя С.Ч.П..
От С.Ч.П. е постъпила молба с вх.№
5191029/21.11.2018 год. по чл.250 от ГПК за допълване на решението.
С решение от 05.02.2019 год. по гр.д.№
51549/2016 год. съдът е оставил без уважение молбата на С.Ч.П. за допълване на
решение от 06.11.2018 год.Това решение е обжалвано с касационна жалба вх.№
5027568 от 18.02.2019 год. пред Административен съд София –град.
С
решение № 3658 от 30.05.2019 год. по касационно административно дело №
3781/2019 год. по описа на Административен съд София-град ,е оставено в сила
решение № 526403 от 06.11.2018 год. и решение № 31866 от 05.02.2019 год. на
СРС,47 състав.
На
16.07.2019 год. С.Ч.П. е депозирал молба с вх.№ 5121619 от 16.07.2019 год. за
отмяна на влязъл в сила съдебен акт срещу решение № 3658 от 30.05.2019 год. по
касационно административно дело № 3781/2019 год. по описа на Административен
съд София-град.
С определение № 15751 от 20.11.2019 год.
по адм.дело № 13348/2019 год. по описа на Върховния административен съд е
оставил без разглеждане искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на
Върховен административен съд, с вх.№ 15465от 18.09.2019 год. на С.Ч.П. и е
прекратил производството по делото.
С определение № 2659 от 19.02.2020 год.
петчленен състав на Върховния административен съд по адм.дело № 132/2020 год. е
оставил в сила определение № 15751/20.11.2019 год. на Върховния административен
съд по адм.д.№ 13348/2019 год.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По основателността на иска по чл.2б
от ЗОДОВ.
Съгласно чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ "Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧ, като претенцията за
обезщетение съгласно чл.8,ал.1 от ЗОДОВ се разглежда по този закон и
по реда на ГПК.Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение, са посочени примерно в закона (чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ), като
са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни
действия на държавата.Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от
нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния
резултат.Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло (Решение № 76
от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ІІІ г. о., ВКС).
Нормата на чл.6 ,параграф 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи регламентира
правото на справедлив съдебен процес,съгласно който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона.Според Европейският съд за правата на човека
предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за
които са отговорни държавните органи, като разумният характер на
продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии:сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса.Съгласно чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ съдът
взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
По този иск в тежест на ищеца е да
докаже, че процесното производство е продължило извън разумния срок, което се
дължи на поведението на съда и от което са настъпили претендираните вреди.
Предвид факта ,че отговорността на
държавата е ангажирана спрямо Софийски районен съд, то значимият период на
продължителност на производството, по което произнасянето според ищеца е извън
рамките на разумния срок, следва да се преценява само относно разглеждането на
делото пред този съд.
В настоящия случай началният момент на
производството по отношение на ответника Софийски районен съд е постъпването на
жалбата на 13.09.2016 г. и образуването на гр.д.№ 51549/2016 год. по описа на
същия съд .Пред тази инстанция разглеждането на делото е приключило с постановяването
на решение на 06.11.2018 г., т.е общата продължителност на производството пред
Софийски районен съд е две години и два месеца.С определение от 23.12.2016 год.
районният съд е върнал по гр.д.№ 51549/2016 год. ,47 състав жалбата на С.Ч.П.
за отмяна на мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие“-Панчарево да издаде
ново решение за имот с пл.№ 519406 и да отмени решение № 12326/15.12.1999 год.
,като процесуално недопустима.
Това определение подлежи на
институционален контрол.То е обжалвано от С.Ч.П..Въз основа на подадената от
него частна жалба е образувано на 03.02.2017 год. в.ч.г.д.№ 1398/2017 год. по описа
на Софийски градски съд ,6 състав ,което е прекратено и изпратено на 21.02.2018
год. на Административен съд –София град по подсъдност и с определение № 2291/11.04.2018 год. по адм.д.№
2068/2018 год. по описа на Административен съд София –град VI касационен състав ,е отменено
определението от 23.12.2016 год. по гр.д.№ 51549/2016 год. по описа на СРС, 47
състав и делото е върнато на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.Развитието на производството
пред контролиращите инстанции е продължило приблизително една година и не се
дължи на поведението на ответника.
След връщане на делото от
Административен съд София –град на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия ,в кратки срокове делото е насрочено с определение
от 08.05.2018 год. за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2018
год.Проведени са две заседания / на 12.06.2018 год. и на 25.09.2018 год./и на
06.11.2018 год. е постановено решение.С решение от 05.02.2019 год. по гр.д.№
51549/2016 год. съдът е оставил без уважение молбата на С.Ч.П. за допълване на
решение от 06.11.2018 год.
Постъпили са въззивни жалби по делото
срещу двете решения,които съдът своевременно е администрирал и на 01.04.2019
год. е изпратил на Административен съд София –град за произнасяне.
В случая Софийски районен съд е действал
в съответствие с процесуалния закон и с поведението си не е предизвикал и
допринесъл за времетраенето на производството.Този период не надхвърля рамките
на разумния срок за разглеждане и решаване на гражданско дело .
Предвид изложеното и при преценка на
горепосочените относими критерии, съдът намира, че съдебното производство пред
Софийски районен съд не е с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно
необходимото време за разглеждане и приключване на делото в разумен срок,
поради което и искът спрямо него е неоснователен. Липсата на един от елементите
на фактическия състав на състав на нормата по чл.2б от ЗОДОВ-съдебното
производство да е с продължителност, надхвърляща рамките обичайно необходимото
време за приключване на делото, е достатъчно основание за отхвърляне на иска,
без да е необходимо изследването на другите предпоставки - претърпени
неимуществени вреди от ищеца, които да са в пряка причинна връзка с
"неразумния срок".
Изводът е, че не се установява ответникът
Софийски районен съд да е разгледал гр.д.№ 51549/2016 г. извън разумния срок по
смисъла на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора ищцовата страна
няма право на разноски по делото.
Ответникът имат право на разноски
съгласно чл.10,ал.2 ,изр.1 от ЗОДОВ в размер на 100, 00 лв. -юрк.
възнаграждение в минимален размер за процесуално представителство.
Воден от горното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Ч.П. *** срещу Софийски районен съд иск с правно
основание чл.2б,ал.1,вр.чл.4 от ЗОДОВ – за осъждане на ответника да заплати на ищаца
сумата в размер на 4000 лева за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, ведно
със законната лихва, считано от 12.02.2019 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
С.Ч.П. *** да заплати на Софийски районен съд –гр.София ,бул.“Цар Борис III“ № 54 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок
пред Софийски окръжен съд от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: