№ 277
гр. Варна , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500340 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна
жалба на „В2М“ ООД, чрез процесуален представител адв.К.Б. против
определение № 260206/16.06.2021г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
360/2019г. с което съдът е прекратил производството по предявения от
жалбоподателя против Държавата, чрез Министъра на финансите евентуален
иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
определение. Оспорват се изводите на съда за липса на правен интерес от
евентуалния иск, поради това, че предявения главен иск срещу процесуалния
субституент на държавата за обезвреда на същите вреди предоставя защита в
пълен обем. Твърди се, че посоченото от съда решение № 249/2021г. по гр.д.
№ 4069/2019г. на ВКС в разпореждането му от 19.05.2021г. е неприложимо.
Сочи се, че в настоящия казус предявените главен и евентуален иск имат
различно правно основание и фактически състав, независимо от
идентичността на вредата, чиято обезвреда се търси - главния иск срещу
Народното събрание се основава на нарушението на правото на ЕС, а по
евентуалния иск отговорността на държавата е обусловена от постановеното
решение на КС, с което е прогласена противоконституционността на
разпоредби от ЗЕВИ и което решение се твърди, че няма значение за
предявения главен иск по чл.4 §3 от ДЕС. Отправеното до съда искане е за
отмяна на съдебния акт.
На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на
1
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 3601/2019г. на ОС – Варна е образувано по
предявени в условията на евентуалност искове на дружеството-жалбоподател
против Народното събрание и Държавата за заплащане на сумата от
175 620.16 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произтичащи от законови разпоредби на ЗЕВИ, за които се твърди, че
са в нарушение на правото на ЕС. Фактическите основания и на двете искови
претенции /главен иск срещу НС и евентуален срещу Държавата/ са
идентични – нарушаването правото на ЕС чрез приемането на
противоречащите му процесни законови норми, обявени за
противоконституционни с решение на КС № 13/31.07.2014г. по к.д. №
1/2014г. Идентични са и твърдените вреди, чиято обезвреда се иска.
Съобразно изложеното в исковата молба и направените по нея
уточнения предявяването на иска срещу НС е обосновано с твърдения, че в
качеството на държавен орган, изпълняващ възложената му по Конституция
законодателна дейност е легитимирано да отговаря по иска с правно
основание чл.4, §3 ДЕС поради това, че този иск следва да бъде разгледан по
реда на ЗОДОВ, а ако съдът приеме, че този процесуален ред е неприложим –
исковата претенция да бъде разгледана на основание общата деликтна
отговорност по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 от КРБ като предявена срещу Държавата.
Към настоящия момент въпросът относно правната квалификация и
процесуалния ред по който следва да бъде разгледан предявения иск срещу
НС е разрешен с определение № 199/26.04.2021г. по ч.т.д. № 50/2020г. на
ВКС, ІІ т.о., с което по реда на инстанционния контрол е отменено предходно
определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството
по този иск. С това определение и при отчитане на законодателната промяна в
ЗОДОВ – приемането на чл.2в, уреждащ изрично отговорността на държавата
за вреди от нарушаване правото на ЕС, касационната инстанция е приела, че
произтичащата от чл.4, §3 ДЕС отговорност на държавата за вреди от
нарушения на общностното право се реализира именно по реда на ЗОДОВ.
ЗОДОВ се явява специален по отношение на общия деликтен състав на
чл.49 ЗЗД, последният съответно приложим към предвидената в чл.7 КРБ
отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове и
действия на нейни органи и длъжностни лица. Съдебната практика е
константна, че само когато отговорността на държавата не може да се
реализира по реда на специалния закон, то тогава тя отговаря по общия ред на
основание чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ.
2
Следователно, при предявен иск по ЗОДОВ срещу процесуално
легитимирания по изричната норма на чл.7 от същия закон държавен орган
/процесуален субституент на държавата/, предяваването на иск за обезвреда
на същите вреди, причинени от същото действие/бездействие на този
държавен орган по общия ред, но срещу държавата е недопустимо. Разликата
в ответниците не сочи на различни по основание и предмет искови претенции,
тъй като и в двата случая отговорната страна по материалното
правоотношение е държавата.
Съдът намира за неоснователни изложените в частната жалба и в
уточнителна молба по повод определението на първоинстанционния съд от
19.05.2021г. доводи на частния жалбоподател, че предявените в условията на
евентуалност искове имат за предмет различни основания и предпоставки за
уважаването им. Основанието на иска се извежда от фактическите твърдения,
въз основа на които страната твърди, че е възникнала отговорността за
обезвреда на претендираните вреди. В случая е налице пълна идентичност на
тези твърдения по двата иска – приемането на законови разпоредби, които
противоречат на общностното право. Действително, обявяването им за
противоконституционни не е обуславящо основателността на главния иск, но
в същото време от изложеното в исковата молба и уточнителна молба от
09.06.2021г. не може да се направи извод, че с посочването на това
обстоятелство същото е въведено като самостоятелно основание /фактическо
твърдение/ на предявения срещу Държавата евентуален иск.
Ето защо, като е приел, че предявеният евентуален иск е недопустим
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
По гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260206/16.06.2021г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 360/2019г.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с
частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4