№ 12285
гр. София, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110102252 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Д. Т. - Ж..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ......, ж.к.
„.,.....“, бл. 114, вх. Б, мезонет Б 31а, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли ответникът да бъдат осъден да заплати следните суми: 2935,35 лв. -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 18.01.2022 г. до
изплащане на вземането, 493,95 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г., 27,49 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.01.2022 г. до изплащане на
вземането и 5,28 лв. - мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 04.11.2021 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, чрез упълномощено лице за
получаване на книжа (л. 47 и л. 53-54). В съдебно заседание изразява становище, че признава
предявените искове, но намира същите за частично погасени по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
1
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответника е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В случая не е оспорено, че ответницата и ищцовото дружество са страни по облигационно
отношение, а наличието му е видно и от приложените писмени доказателства (нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 11, том II, рег. № 12183, дело 134/2016г. от
14.12.2016г.), от които се установява, че ответникът е собственик на процесния имот.
При наличието на облигационно отношение, установяването на точното количество
топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за
доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до
отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
В случая ответната страна не е оспорила, че във връзка с процесния топлоснабден имот е
потребено претендираното от ищеца количество топлинна енергия, за което се дължи
заплащането на заявената стойност на топлинна енергия.
Следователно в тежест на ответната страна е възникнало задължение за заплащане на сумата
от 2935,35 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и чл. 36 от
Общите условия услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Ето защо, към стойността на задължението за цена
на потребена топлинна енергия, следва да се добави и цената на дължимите годишни такси
за извършваната услуга дялово разпределение, в размер на 27,49 лв. за периода от 01.01.2019
2
г. до 30.04.2020 г.
За да е основателен искът за мораторна лихва следва да се установи, че е налице изискуемо
главно задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на
забава. В случая не е оспорено нито съществуването на изискуема главница, нито наличието
на забава на длъжника, поради което в полза на ищеца следва да се присъдят и следните
суми: 493,95 лв. – законна лихва за забава за върху дължимата главница за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. и 5,28 лв. – законна лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 04.11.2021 г.
По изложените съображения следва да е приеме, че предявените искове се явяват изцяло
основателни и като такива следва да се уважат. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че е недопустимо въведеното след преклузивния срок по чл. 133 ГПК възражение за
погасителна давност (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г.,
ОСГТК, ВКС), поради което същото не подлежи на разглеждане по същество.
При този изход на спора разноски в полза на ответната страна не следва да се
присъждат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, такива следва да се присъдят в полза на ищеца
за следните суми: 158,48 лв. – държавни такси (от които 138,48 лв. за образуване на делото и
20 лв. за призоваване на ответната страна чрез ДВ) и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Неоснователно е искането за осъждане на ответната страна да заплати
сумата от 300 лв. – депозит за особен представител, тъй като такъв не е назначаван на
страната.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. Т.-Ж., френски гражданин, роден на **********г. в Париж, Франция да
заплатИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.....“
№ 23Б следните суми: 2935,35 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ......, ж.к. „.,.....“, бл.
114, вх. Б, мезонет Б 31а за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от депозиране на исковата молба – 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, 493,95 ЛЕВА -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 27,49 ЛЕВА – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, 5,28 ЛЕВА –
мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 04.11.2021г., както и сторените по делото
разноски, а именно: 158,48 ЛЕВА – държавни такси и 100,00 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
3
„Т С” ЕАД – „Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4