ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1428
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.121 от ГПК и е
образувано по частната жалба на П. Н. Н. от ***, чрез пълномощника й по делото -
адв.Красен Кръстев, против определение № 1713 от 13.07.2021 г. по гр.д.1743/2021 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено за разглеждане на Софийски районен съд по правилата на местната подсъдност.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като ответник е дружество
занимаващо се с бързи кредити, което с отговора на исковата молба е заявило, че сумите са
наредени на основание договор за потребителски кредит. Сочи се, че при това положение,
предмет на спора ще е имала ли е ищцата задължения по такъв договор. Твърди се, че още в
исковата молба ищцата е заявила, че искът е с предмет претенция свързана с потребителски
кредит и като иск на потребител, на основание чл.113 от ГПК, той е предявен по настоящ и
постоянен адрес на ищцата, тъй като тя има качеството на потребител, съгласно §13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Излагат се твърдения, че
предявеният иск е с правно основание чл.55 ЗЗД, тъй като плащания по нищожни клаузи
водят до неоснователно обогатяване, но в хода на делото ще се изследва основно дали
клаузите от договора са нищожни.
Претендира се отмяна на обжалваното определение като противоречащо на
императивната норма на чл.113 от ГПК и връщане на делото на БРС за продължаване на
производството. Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебни разноски за
настоящото производство.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
ответника по нея и по исковата молба – „4финанс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, подаден чрез
юрисконсулт Хр.Георгиев, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди
се, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че следва делото да бъде препратено
по компетентност към PC София, тъй като БPC не разполага с териториалната (местната)
1
компетентност да разгледа делото. Твърди се, че частният жалбоподател неправилно се
позовава на чл.113 ГПК, тъй като е ирелевантно дали ищцата има качеството на потребител
или не. Сочи се, че от значение в случая, при определяне на местнокомпетентния съд е, че е
предявен иск срещу юридическо лице, при което приложима е нормата на чл.108 ГПК, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. Оспорва се позоваването от жалбоподателя
на нормата на чл.55 ЗЗД, като се твърди, че тя е материално-правна норма и не влияе на
процесуалния въпрос за местната подсъдност по делото. На твърденията, че е предявен иск
от потребител се противопоставят твърденията, че става дума за търговска сделка по
смисъла на чл.286 ТЗ, по-конкретно - за т.нар. едностранна търговска сделка, при която
едната страна е търговско дружество, което встъпва в сделката с оглед своят предмет на
дейност, а другата страна е физическо лице, което на свой ред отговаря на критериите
заложени в §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Твърди се, че след като искът се
води срещу юридическо лице, т.е. търговско дружество, компетентен е районният съд
според седалището на търговското дружество.
Претендира се потвърждаване на обжалваното определение. Оспорва се
претенцията на частния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски за настоящото
производство, като се излагат подробни съображения. Претендират се разноски -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Частната жалба е подадена в от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на частния жалбоподател П. Н. Н. от ***, за приемане за установено по отношение на
ответника „4финанс“ ЕООД гр.София, че ответното дружество дължи на ищцата сумите по
издадена в нейна полза Заповед за изпълнение по ч.гр.д.97/2021 г. по описа на БРС, а
именно: 268,70 лв главница, наредени на Длъжника без основание на 15.01.2016 г. с превод
по Изипей, който превод е бил за общо 418,70 лв, както и законната лихва върху главницата
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 08.01.2021 г. до окончателното изплащане. В
исковата молба е посочено, че на 15.01.2016 г. ищцата е наредила на ответното дружество
сумата от 418,70 лв с превод по Изипей. Посочено е, че като основание са били записани
само имената и ЕГН на ищцата. Посочено е, че ищцата не е имала задължения в такъв
размер и „поне сумата от 268,70 лв от тази сума са били наредени без основание“ като „така
ответното дружество се е обогатило за нейна сметка“. Макар на стр.3 от исковата молба
ищцата да е посочила, че искът е с предмет претенция, свързана с потребителски кредит, и
като иск на потребител, на основание чл.113 ГПК да предявява същия по настоящ и
постоянен адрес на ищцата, в исковата молба няма нито едно твърдение за наличие на
някакви облигационни отношения между страните, още по-малко – по потребителски
кредит, по който ищцата да има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗПК
и да обуславя местна подсъдност по чл.113 ГПК – по настоящия или постоянния адрес на
ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „4финанс“ ЕООД е депозирал писмен отговор
на исковата молба. В предоставения му от съда с разпореждане № 2236/01.06.2021 г. срок,
ответникът е направил възражение за местна подсъдност на делото, като е посочил, че
приложима за разглеждане на така предявения иск е местната компетентност по чл.105 ГПК,
вр.чл.108, ал.1 ГПК, поради което искът следва да се разгледа от РС София.
С обжалваното определение БРС е приел за основателно направеното възражение
за местна неподсъдност на делото, тъй като е приел, че в случая е приложима общата местна
2
подсъдност по чл.105 от ГПК – по седалището на ответника, поради което е прекратил
производството пред себе си и е постановил делото да се изпрати на СРС. Съдът е посочил,
че с оглед страните по делото и предмета на иска, не са налице условия за прилагане на нито
една от специалните подсъдности, предвидени в ГПК.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд.
Преценката за местна подсъдност, съдът следва да извърши на база твърденията
по фактите в исковата молба (които обуславят и правното основание на предявения иск),
поради което изложените от ответника съображения в отговора му на исковата молба не
следва да се вземат предвид при определяне на местно компетентния съд.
Поради липсата на твърдения в исковата молба, че заплатената от ищцата на
15.01.2016 г. сума е във връзка със сключен между страните договор, в частност – договор за
потребителски кредит, и твърденията на ищцата, че сумата е „наредена от нея без
основание“, съдът намира, че ищцата няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1
ДР на ЗПК, което да обуславя местна подсъдност по чл.113 ГПК – по настоящия или
постоянния й адрес – в района на Районен съд Бургас. От твърденията на ищцата, че сумата
е „наредена от нея без основание“, и с нея ответното дружество се е обогатило за нейна
сметка, следва извод, че е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, за който е
приложима общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, вр.чл.108, ал.1 ГПК, съотв.че искът
следва да се разгледа от Софийски районен съд, в района на който е седалището на
ответното дружество.
С така изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство. По правилото на чл.81 ГПК такива се присъждат, когато съдът се произнася с
акт, с който делото приключва в съответната инстанция. С постановяване на определението,
във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по
начин, изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл.81 ГПК не
намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който
спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се
произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл.78 ГПК, съобразно
изхода му за всяка една от страните. По изложените съображения настоящият състав не
следва да се произнася по искането за присъждане на разноски (в този смисъл са
Определение № 50/25.01.2016 г. по ч.т.д.№ 3600/2015 г. на II ТО на ВКС, Определение №
87/30.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 326/2015 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 437/21.07.2015 г.
на ВКС по ч.т.д.№ 1732/2015 г. на I ТО, Определение № 69/02.02.2017 г. по ч.т.д.№
1621/2016 г., I ТО на ВКС и др.).
Предвид цената на предявения иск и разрешението, дадена с т.9, б.“в“ на
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК,
настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1713 от 13.07.2021 г. по гр.д.1743/2021 г. по
описа на Бургаски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4