ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15425
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110118515 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените
от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника **** ЕАД в едноседмичен срок с писмена молба да посочи ясно
обстоятелствата, на които основава претенцията си за суми в общ размер 276,90 лева, като
посочи дали претендира изпълнение на договора за кредит /доколкото сочи, че същата е сбор
от главница и възнаградителна лихва, което съответства на искове по чл. 240,ал. 1 и ал. 2
ЗЗД/ или претендира чиста стойност на кредита /доколкото се позовава на чл. 23 ЗПК/,
съответно дали предявява претенцията само на едно от двете основания или и на двете, но
евентуално, както и в каква зависимост от изхода по първоначалния иск /под условие, че
бъде уважен или не ИЛИ независимо от изхода му/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение насрещната искова молба ще
бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. от
11.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по предявени искове:
от И. С. Б. срещу „*****” ЕАД -с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит тип „За теб“ №
*** от *** г., сключен между И. С. Б. и „***” ЕАД;
от И. С. Б. срещу „****“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 31.03.2023
г., сключен между И. С. Б. и „*****“ ЕООД
1
С исковата молба ищцата твърди, че между нея и „****“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит тип „За теб“ №**** от 31.10.2023 г., по силата на който й е
предоставен кредит в размер на 500 лева при лихвен процент 36 %, ГПР 42,63 %, срок за
погасяване 6 месеца и обща сума за връщане 553,80 лева. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора за кредит, следвало в петдневен срок от сключване на договора да осигури
обезпечение - поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. или от одобрено
от кредитодател дружество – поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция, от
одобрена от ***** ЕАД банка.
Посочва, че с втория ответник *****“ ЕООД е сключила договор за предоставяне на
поръчителство по който е предвидено да заплати възнаграждение в размер на 334,20 лева,
платимо на 6 вноски.
Посочва, че към момента на подаване на исковата молба е заплатила сума в размер на
500 лева.
Поддържа, че предвиденото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство съставлява разход по договора за кредит, тъй като икономическата тежест за
него е за потребителя, кредиторът получава същото по неговата банкова сметка , независимо
дали отговорност на поръчителя е ангажирана и същото е задължително условие за
отпускане на заема. Твърди, че в ГПР не са включени всички разходи по кредита, тъй като
не е включен разходът за възнаграждението и поради това е налице неспазване на
изискването на чл. 11,ал.1, т. 10 ЗПК и договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Твърди и че в договора липсва яснота относно разходите по кредита.
Поддържа и че договорът за предоставяне на поръчителство с втория ответник също е
нищожен. Посочва, че липсва насрещна престация от страна на втория ответник поради
което е налице противоречие с добрите нрави. Твърди, че начинът на обвързване на
договорите съставлява неравноправно третиране на потребителя, доколкото сключването на
договора за поръчителство именно с този гарант е било задължително условие за сключване
на договора за заем.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците „***” ЕАД и „****“
ЕООД.
Ответникът „****” ЕАД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.
Признава, че е налице сключен договор с ищцата със соченото съдържание, но оспорва
възраженията за неговата нищожност. Твърди, че ГПР е изчислен правилно, посочени са
конкретните допускания относно формирането му и същият отговаря на всички законови
изисквания на ЗПК, като не са налице разходи, които да не са включени при изчислението
му. Твърди, че не са изисквани такси по чл. 5 и чл. 7. Оспорва поставените изисквания за
обезпечение на кредита да са неизпълними.
В срока по чл. 131 ГПК, от „*****” ЕАД е предявен насрещен иск за сумата 276, 90
лева ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната
искова молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който ответницата по
него го оспорва. Поддържа, че по банкова сметка на насрещния ищец по двата нищожни
договора е направила плащания в общ размер от 500 лева, поради което и при съобразяване
на чл. 23 ЗПК претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът „****“ ЕООД признава предявения срещу него иск. Поддържа, че не е
дал повод за завеждане на делото и претендира възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, съответно предл. 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи
2
от процесните договори съответно с императивни законови разпоредби и с добрите нрави.
В тежест на ответника ***** ЕАД е да докаже, че договорът за кредит е действителен,
вкл. вкл. съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на
императивните правни норми.
В доказателствена тежест на насрещния ищец по исковете с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже, че между страните
по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, в рамките на което е предоставил на насрещната ищца посочената
сума, а за последната е възникнало задължение да я върне ведно с възнаградителна лихва в
търсените размери, както и че е настъпил уговорения падеж на задълженията на ответника.
При поддържане на претенция за чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК в
тежест на насрещния е да докаже, че по недействителен съгласно чл. 22 ЗПК договор за
кредит е предоставил претендираната сума.
В тежест на насрещния ответник е да докаже възраженията си за изпълнение чрез
плащане на търсените задължения.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните са
сключени съответно между ищцата и първия ответник – договор за кредит, а с втория
ответник – договор за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба
съдържание; че първият ответник е предоставил на ищцата сумата от 500 лева и че ищцата е
заплатила първите 3 вноски по двата договора в размер на общо 500 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищцата – препис от отговорите, а насрещния ищец
и препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4