№ 509
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500857 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано по въззивна жалба, депозирана от П. Й. В., ЕГН **********
от гр. К., бул. „Й.Й. № **, чрез адвокат Л. М. от САК срещу Решение рег. №
250/05.08.2025 г., постановено по гр.д. № 290/2025 г., на К.ски районен съд
(КРС).
С обжалваното решение КРС е
ОТКАЗАЛ да издаде Заповед за защита по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН по
молба на П. Й. В., ЕГН ********** от гр. К., бул. „Й.Й. № ** против на А. Г.
В., ЕГН ********** от гр. К., бул. „Й.Й. № ** с налагане на следните мерки, а
именно: съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН : „ЗАДЪЛЖАВАНЕ
на А. Г. В., ЕГН ********** от гр.К., бул. „Й.Й. № ** да се въздържа от
домашно насилие спрямо П. Й. В., ЕГН ********** от гр. К., бул. „Й.Й. № **
и чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН : „Да се забрани на извършителя А. Г. В., ЕГН
********** да приближава П. Й. В., ЕГН **********, жилището, находящо се
в гр. К., бул. „Й.Й. № **, както и местата за социални контакти на молителя“;
ОСЪДИЛ П. Й. В., ЕГН ********** от гр. К., бул. „Й.Й. № ** да
заплати на А. Г. В., ЕГН ********** от гр. К., бул. „Й.Й. № ** направените по
делото разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева - адвокатско
възнаграждение;
ОСЪДИЛ П. Й. В., ЕГН ********** от гр. К.,
1
бул. „Й.Й. № ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - К. сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща
дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11, ал. 3 от
ЗЗДН;
ОТМЕНИЛ издадената заповед за незабавна защита № 5 / 14.04.2025 г.,
с която на А. Г. В., ЕГН ********** от с. М. са наложени посочените по - горе
мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в
неговата цялост. Излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение, като счита, че първоинстанционният съд е установил
еднопосочно и кредитирал свидетелските показания и твърденията само на
ответника. По подробно изложени съображения счита, че молителят е доказал
при условието на пълно и главно доказване акта на насилие, поради което
моли за отмяна на обжалвания съдебен акт. Счита за доказана своята
първоначална молба, отхвърлена от КРС и моли същата да бъде уважена.
В срок е подадено писмено възражение от насрещната страна А. Г.
В., чрез адвокат Л. П. от САК, в което по подробно изложени съображения се
иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Процесуалният представител на въззиваемия намира обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и постановено при правилна оценка и анализ на
събрания по делото доказателствен материал.
Твърди, че в случая се касае за сбиване и размяна на удари между
молителя и ответника на улицата по лични мотиви, свързани с имотен спор,
като по никакъв начин тези действия не могат да бъдат квалифицирани като
актове на домашно насилие.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди жалбата, отговора, доказателствата по делото
и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените с въззивната жалба и приети от СОС доказателства,
по опис (удостоверение за наследници на Д.И.С. № 401/10.04.2023 г., на
Община К.; удостоверение за настоящ адрес № 1121 /2025 г. на П. В.;
удостоверение за наследници на В. Г.а В.а № 253/2023 г.; акт за раждане на А.
П.ва Й.а №110144, на община Т., СО и нотариално заверена декларация от
З.Т.Т. и П. Й. В. за фактическо съпружеско съжителство от 07.04.2010 г.) се
установява, че ответникът по молбата и въззивната жалба А. В. се явява
пасивно процесуално и материално легитимирано лице по чл.3, т.9 от ЗЗДН –
вуйчо на З.Т. - лицето, с което пострадалото лице – молител П. В. живее във
фактическо съжителство, на семейни начала от 2010 година на адреса на
ответника, находящ се в гр. К., бул.“Й.Й. № **, а от молба до КРС по делбено
дело е видно, че между страните е налице висящ имотен спор.
Последното обстоятелство не се оспорва и от страните по казуса.
Районният съд правилно е приел, че по делото се явява спорно
обстоятелството дали е извършено твърденото в молбата домашно насилие на
2
30.03.2025 г. около 16.00 часа на бул. „Й.Й.“ срещу дом № ** от А. Г. В., ЕГН
********** спрямо П. Й. В., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Й.Й. № **.
Видно от съдебно медицинско удостоверение № 190 / 2025 г., издадено
на 02.04.2025 г. от съдебен лекар от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, след
прегледа на П. Й. В. били установени охлузвания в лявата челно теменна
област на главата, охлузвания в областта на носа, интензивно кръвонасядане
на горния клепач на лявото око, охлузване на лявата вежда и др.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели
М.Т.Л. и Б.О.Д., разпитани пред КРС в о.с.з., проведено на 29.07.2025 година,
като от възприятията на първата свидетелка, която живее наблизо се
установява, че е виждала ответникът да прескача оградата, да възпрепятства
молителят и съпругата му да ползват имота, но не сочи релевантен период,
нито физическо насилие на процесната дата, предмет на настоящото дело –
30.03.2025 година.
Същата сочи, че е чувала по принцип отправяне на обидни изрази от
ответника към дъщерята на молителя – не към него, която е приятелка с
нейната дъщеря, а именно: „ще ви отрежа главите на всички, като на пилци“,
„ще ви запаля живи, ще ви изгоря живи и няма да имате възможност да
ползвате имота“, но свидетелката не дава показания относно извършено
домашно насилие от ответника спрямо молителя на посочената от последния
дата - 30.03.2025 г.
Свидетелката Б.Д. се явява очевидец на извършените действия на
30.03.2025 г., установява, че самата тя е била държана за косата от молителя,
на улицата пред дома им, след което ответникът А. отишъл да й помогне да се
освободи от П.. Сочи, че и двамата си разменили няколко удари при
спречкването.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, като непосредствено
възприети, обективни и непротиворечиви.
Въззивният съд счита за правилен и законосъобразен извода на КРС, че
по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в подкрепа на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН досежно основателността на молбата за
защита от П. В. срещу А. В., които да обосноват и докажат реализиране на
твърдените от него актове и действия на 30.03.2025 г., като такива,
осъществяващи от обективна и субективна страна признаците от фактическия
състав на „домашно насилие“ по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
В тази насока молителят В. не е провел успешно пълно и главно
доказване в подкрепа на твърденията си за осъществени от ответника актове и
действия на упражнено домашно насилие срещу него.
Въззивният съд счита, че районния съд задълбочено и обстойно е
облсъдил и преценил установените по делото факти, събраните гласни и
писмени доказателства, в контекста и на депозираната декларация по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН.
Смисълът на диспозицията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да ангажира
съда само въз основа на описаното в декларацията да издаде заповед за защита
не само, когато няма други доказателства в подкрепа на декларираните факти,
но и когато няма установени насрещни такива от противната страна, оборващи
декларираните, както в случая.
3
Мерките за защита по ЗЗДН не са наказание за извършителя, а целта им е
превантивна - да го лишат и ограничат във възможността му да повтори
насилието над пострадалото лице.
В случая съдът счита, че описаните в първоначалната молба на
въззивника срещу вуйчото на жената, с която живее на семейни начала
действия не могат да бъдат квалифицирани като актове на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като от една страна липсват данни за
системност, осъществяване в семейна среда или общо домакинство, а от друга
– на процесната дата 30.03.2025 година между молителя и ответника е
възникнал спор, прерастнал във взаимна физическа саморазправа на публично
място – улица по лични мотиви, свързани с вражда относно неразрешен
имотен казус.
Ето защо и настоящият съдебен състав не приема, че в конкретната
хипотеза така описаните действия на ответника осъществяват елементите от
фактическия състав на домашно насилие, а поисканите с молбата и въззивната
жалба конкретни мерки за закрила се явяват неприложими и несъотвестващи
спрямо действителните отношения и проявни форми на поведение между
страните, но биха били уредени по надлежен ред, съгласно правилата при
евентуално иницииране на производство от наказателно частен характер.
Още повече, в настоящия казус самият молител е предизвикал
конфликта, прераснал във физическа, взаимна саморазправа между
участниците в него - страни в настоящото производство.
В случая се касае за улична ескалация на влошени и изострени
взаимоотношения между лица, свързани с имотен спор, чието разрешаване не
следва да търси развитие и разрешение в настоящото производство, касаещо
актове и действия, свързани с едностранно упражняване на домашно насилие,
каквото в случая не е осъществено.
Всичко изложено дотук обуславя оставяне без уважение на оплакванията
във въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
По разноските:
Въпросът за разноските и таксите за въззивното производство следва да
се разреши съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, съгласно което само при
отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и
разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за
защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица,
поставени под запрещение, или лица с увреждания. Следва да се отбележи, че
тази норма, която е специална по отношение на общото правило на чл.78 от
ГПК дерогира неговото приложение.
В случая въззивната жалба не е уважена, не са налице предпоставките на
чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за възлагане на таксите и разноските за въззивното
4
производство в тежест на ответната страна по жалбата, тъй като решението, с
което е констатирано осъществено от въззивника домашно насилие и са
наложени мерки за защита се потвърждава и не се отменя заповедта за защита.
На основание чл.11, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, вр. чл.16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, районният съд
правилно и съразмерно е възложил в тежест на молителя заплащането на
дължимата държавна такса за производството и разноските за един адвокат в
полза на ответника, в размер на 500 лева.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски, а в полза на ответната страна по жалбата следва да се присъдят
сторените от нея разноски пред въззивния съд в размер на сумата от 500 лева-
заплатен адвокатски хонорар, съгл.списък по чл.80 ГПК. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение, съгл. чл.22 от НВАР за такива казуси е 600
лева, но в случая от една страна липсва своевременно направено възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, а от друга – същото е в размер под
фиксирания по наредбата минимум и е предмет на свободно договаряне.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 250/05.08.2025 г., постановено
по гр.д. № 290/2025 г., на К.ски районен съд.
ОСЪЖДА П. Й. В. да заплати на А. Г. В. сумата от 500,00 (петстотин)
лева – сторени разноски пред Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5