№ 14327
гр. *********, 16.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Д. Цв. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20231110210773 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Лицето за принудително действие К. Л. М., нередовно призован, явява се.
СВИДЕТЕЛИЯТ А. Т., редовно уведомена по телефона, явява се.
В залата се явява Л.К. М. – баща на предложения за задължително
лечение К. М..
В ЗАЛАТА се явява психиатърът д-р Л. Г., определена за участие в
производството от Управителя на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“.
В ЗАЛАТА се явява се адв. Р. Т., определена от САК за служебен
защитник на лицето с писмо изх.№ 6723/08.08.2023 г.
ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: Кварталният ми каза за
делото. Не ми е връчвал документи. Знам за какво е делото. Съгласен съм
днес да се гледа делото.
Съгласен съм адв. Т. да ми бъде назначена за защитник.
АДВ. Т.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да поема
защита на предложеното за освидетелстване лице.
СЪДЪТ предвид задължителния характер на защита, изявленията на
лицето за принудително действие и адв. Т. и на осн. чл.158, ал.4 от ЗЗдр. и
чл.94, ал.1, т.2 и т.9 от НПК
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. Р. Т. от САК за служебен защитник на лицето за
принудително действие К. Л. М..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО
ДЕЙСТВИЕ по негови данни.
К. Л. М., роден на ******** г. в гр. *********, българин, български
гражданин, неосъждан, женен в САЩ, с висше образование, живущ в гр.
*********, ж.к. „********” бл.201, вх.А, ет.2, ап.4, ЕГН **********.
А. Т. и ******** М. (поотделно): Потвърждаваме, че това е синът ни К.
Л. М..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на лицето за принудително действие.
ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: Разбирам правата си. Няма
да правя отводи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ по представен документ
за самоличност – лична карта:
А. В. Т., 61 г., българка, български гражданин, неосъждана, майка на
лицето за принудително действие К. М..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свид.Т. правото й да откаже да свидетелства по чл.
119 НПК.
СВИД. Т.: Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свид. Т. наказателната отговорност по чл.290 ал. 1
от НК.
СВИД. Т.: Обещавам да кажа истината.
Свидетелката А. Т. и бащата на лицето, предложено за задължително
2
лечение, бяха изведени от залата.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПСИХИАТЪРА:
Л. Н. Г., 60 г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела и
родство със страните.
СЪДЪТ припомни на вещото лице отговорността по чл.291, ал.1 НК.
ПСИХИАТЪРЪТ обеща да даде вярно заключение по съвест и
знание.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл.275 НПК, както и искания
за отводи.
АДВ. Т.: Нямам искания по реда на чл.275 НПК, както и искания за
отводи.
ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: Нямам искания.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуалните изисквания на
чл.271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че производството е по реда чл.157 ЗЗдр и е образувано въз
основана на предложение на прокурор при СРП за задължително лечение в
специализирано болнично лечебно заведение по отношение на К. Л. М..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО
ДЕЙСТВИЕ, КОЙТО РАЗПИТАН КАЗА:
Разбирам за какво е делото.
Добре се чувствам. Насила съм лекуван в психиатрично заведение, по-
точно, по-погрешка. Там трябваше да пия хапчета, нямаше как. Влязох. Не са
ми казали някаква диагноза. Аз нищо не разбрах. Мисля, че там бях два-три
дни в болницата, но не съм сигурен. Това беше със сигурност не тази година,
миналата година беше или по-миналата, не съм сигурен, може би миналата
година.
От САЩ мисля, че се прибрах 2020 г. В САЩ бях не да уча, а по друга
причина. Докато бях в Щатите, всичко беше наред, т.е. не много. Добре
беше.
С майка ми и баща ми се разбирам добре горе-долу. Разбрах някои неща,
3
които са се случили, докато ме няма, и преди това.
Хавай много ми помогнаха. Там бях една година. Те ме подготвиха за
всичко. Те ме подготвиха за идването ми в България, за влизането ми в
България. Беше като тренировка там.
С майка ми и баща ми не съм се карал скоро, последните дни. С баща ми
съм имал по-остри реплики, но не съм се карал с тях.
Не живея на адреса на майка ми, предпочитам да спя навън. Различно.
Ходи ми се до Рила, но нямам… Не знам как да стигна. Знам как да стигна, но
бялото братство са там, май са пощръклели…Чел съм и Дънов е казал, че там
има много напреднали същества, портал, не портал, а като много възвишено
място, единственото в света. Мисля, че е имало в Хималаите, в една планина.
Различно спя. Последно спах… Къде спях последно? Последно спах до
църквата „***********”. Обаче там ме беше страх. Имаше хора. Лежах и
минава хора, които ме гледаха в очите, и сякаш видях смъртта. Преди това
имаше много гарги, които ми казваха, че ще умра. Беше като знак, че ще
умра. Просто виждах хора, от които ме беше страх. Гледаха ме по необичаен
начин, сякаш виждаха смъртта. И това с фаровете… Точно в най -
неподходящия момент светваха фаровете. Един таксиметров шофьор… Или
пък лягам да спя и имаше някакво момче, което ми се стори, че беше руснак.
Не съм сигурен, може и да не е бил руснак, те руснаците ми помогнаха.
Седеше пред мен необичайно и сякаш се криеше до дървото и аз лежа и той
стоеше там. Мислех, че иска да ме убие. Усетих, че нещо ме дебне, изпратено
от руснаците да ме убие. Отидох в другата градинка, от другата страна на
„***********” и легнах там. Лежах и по едно време друг човек седна там на
тротоара.
На Хавай имаше хора, които искаха да ме убият. Един свещеник ми каза,
че отива да протестира пред сградата, където ядат бебета. Аз минах пред тях,
тя и сестра ми беше казала преди да замина, аз не обръщах внимание, че
Холивуд отвлича деца и там във фейсбук си пише, те си знаят, че е така. Аз
само минах оттам, не съм протестирал. Просто миришех на месо. Аз миришех
на месо.
Добре, че съм си в България, Господи, благодаря ти Господи (лицето се
кръсти).
4
Не ми трябва изследване.
Единственото, което в момента ме притеснява, е, че ние българите
правим така за „не“, а в чужбина правят така за „да“ (лицето показва
движение с глава наляво – надясно ). Тук това ни спаси. Сега се притеснявам
за мама да не би да се изплаши, да стане нещо с нея. Усещам, че има щит.
Страх ме е за мама. Нямам престава защо, страх ме е за нея. Моля ви,
спасете мама, да не се притеснява.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
Един руснак беше този, който беше на пейката. Нямам представа защо
искаше да ме убива.
Не съм посягал на родителите ми.
Мисля, че някой ме беше инжектирал с нещо в Хавай. Тук инжекциите
ми ги изписа един много добър психиатър от ВМА. В началото ме успокоиха
инжекциите.
Исках да убия мама, аз, както и да е, няма значение. Просто не ми
повлияха добре. Чувствах се зле.
НА ВЪПРОС НА СЪДА:
Исках да убия майка ми, защото страничните ефекти бяха...
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
Имаше един циганин, който много силно ми даде енергия. Той беше с
мене постоянно, мисля, че беше в мене, през може би през последните десет
години. В момента не ми влияе добре. Разхождам се например и той ми
прави номера. Например искам да правя нещо, имам идея да правя нещо,
предвижда бъдещето и ми прави номера. Тръгна да правя нещо и той ми
направи номер. Праща ме напред-назад, разкарва ме. Мисля, че той ме
разкарва напред-назад, изпрати ме пред болницата.
Не ми говори, усещам го, че ми прави номера. Може да е и сестра ми.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Т.:
Сестра ми е на работа. Може би е сестра ми, тя ми прави номера.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
Аз и този циганин се разменихме. Аз и той преди десет години. Той ми
показа, че може да ми оздравее коляното, понеже бях със счупена костица. Аз
5
му дадох всичко от себе и той ми остави неговата енергия в мен. Разбрахме
се след десет години аз да съм здрав. Усетих просто от коляното, той ми
оправи просто живота.
Сестра ми мисля, че тя ме управляваше. Така мисля.
Мисля, че последните десет години тя ме управлява. Откакто мама влезе
в стаята ми, отвори вратата и сякаш ми каза: „Ха, това е нищо работа!”. Аз й
казах умствено: „Това си е твоя работа!“ Казах й: „На твоя отговорност!“.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.:
Употребявал съм наркотици. Не искам да се правя на интересен.
Употребявал съм трева, наркотици, но не тука.
Последно съм взимал наркотици в „*********”, там има нещо, което
пристрастява.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
Трева последно миналата година съм вземал, а амфетамини отдавна,
кокаин - наполовина отдавна, през 2019 г. мисля, че беше.
Не знам кои са позволените наркотици.
НА ВЪПРОСИ НА Д-Р Г.:
Няма чужди мисли в моята глава.
Нямам страх, но имах преди да дойда тука.
Имам усещане, че хората говорят по мой адрес.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси.
В залата бе въведена свид. Т., която РАЗПИТАНА каза: Като се прибрах,
беше набил баща му и сестра му и на 25.04.2021 г. полицията са го закарали в
*********. Стоя три дни там и тъй като е по желание, го изписаха, като му
назначиха терапия, която той не иска да пие. Не искаше да пие лекарства, той
е спортист, не пие, не пуши. Тогава от Военна болница му изписаха хеплон -
инжекции. На първата инжекция се слага малка доза и беше добре, но втората
след един месец явно се предозира, защото беше двойно количеството,
започна ту да не вижда с едното око, ту да не дочува. Какви ли не банки
включвахме и оттогава не е пил никакви лекарства, освен за сън, понякога
лексотан, когато е много бесен и баща му успее да му даде.
Поведението му е: „Мамо обичам те!” и на моменти: „Мамо ще ти избия
6
зъбите, ако те видя!”. От четири месеца не съм си вкъщи, защото не смея да
се прибера. Когато преди това бях вкъщи, спях облечена с яке, с ключове от
кола, документи, пари в джобовете, защото не знам в кой момент ще изключи
и ще ме нападне.
Случвало се е да ни напада мен и баща му. Кара ме да си извадя всичките
зъби, за да нямам мостове и не знам си какво. Накара ме един ден да си сваля
лещите от очите, за да няма чужди тела по мен. Когато отива в „********”
при баща му, аз ходя до „********”, за да му сложа нещо в хладилника, да
изпера нещо, да оставя пари, но баща му дебне, ако излезе от вкъщи, аз трябва
да избягам, защото той ми се заканва, че ако ме види, ще ми счупи зъбите.
Нося му храна, но той ту яде, ту не яде.
Април месец почина котката му, а той много я обичаше, беше привързан
към нея. Много тежко го прие, ревеше всяка вечер. Преди това баща му
направи остър инфаркт, с три стенда. Много преживя, дойде му много стреса.
Започна да става, на моменти е кротък и в следващия момент както казва:
„Мамо, обичам те, кога ще се прибереш?” в следващия момент: „Ако те видя,
ще ти избия зъбите!”, заплахи и аз не смея да се прибера. Заплаши, че ще ми
счупи колата, счупи кафе-машината. Като влезе в кухнята, бута и чупи
всичко. Преди десет дни на два пъти чупи прозорците при баща му в къщата
на първия етаж. Запали си матрака на леглото и един кашон по средата на
стаята. След това се е качил на втория етаж и запалил леглото на баща му и
пак там в средата нещо. От десетина дни го нямаше и ми се появи онзи ден в
болницата със спален чувал. Питам го къде спи, той казва: „Пред Невски”, в
градинките. Вечно няма ключове. Излиза от вкъщи без ключове и ние сме
извадили по няколко резервни ключове, ако мине, или сме оставили на съсед
да му даде ключ, за да може да се прибере. Пребива баща си четири-пет пъти,
а той е на синтром и от ударите и ритниците получава отоци и
кръвонасядания. Мен ме е страх повече за баща му, тъй като аз ходя на
работа. Той на моменти е кротък, отвън като ни видя, ни разцелува, но както
ни разцелува в следващия момент...
Той има присъствие, редовно духа на баба му и дядо му се появяват.
Говори разни щуротии, които там, в Америка, са му се случвали. Какво да
кажа, не е добре. Аз съм лекар, всичко опитах. Обижда ни, че сме наркомани,
че пушим.
7
От време на време е пушел трева, но откакто се е прибрал, той не иска
пари, няма с какво да си купува. Там също е пушил, но инцидентно, а не
постоянно. Там беше с мания за преследване. Стоеше в хотела, не смееше да
излезе. Едвам го прибрахме с Външно министерство. Нямаше документи,
бяха го ограбили, пребили. Оттук плащахме хотела, защото в Ковид беше
Хавай и нямаше как. Едва го прибрахме. Той като си дойде, едва вървеше.
Три пъти там е лежал в болница с рани. В експертизите оттам, има
изследвания, но няма наркотици в тях. С антибиотици са го лекували. Какво
се случи, какво отключи там… Той, като дойде, беше много по-зле. Той се
напикаваше, гол се разхождаше, просто не беше на себе си.
От Щатите започна с тази мания за преследване, че ще го убият, ще го
изядат, много хора изчезвали покрай Ковид. Такива някакви ги приказваше.
Последния път, тъй като исках да го заведа доброволно на психиатър,
защото като идваха Бърза помощ и полиция, той се държи кротко и мило.
Помолих колегите поне „диазепам” да му сложат, защото той като видеше, че
викаме полиция, чупеше телефони. За два месеца три телефона на баща му и
неговите всички ги счупи. Не искаха да го взимат, тъй като нямало места да
го настанят. Казваха, че ние трябва да го заведем на психиатър. Взех частна
охранителна фирма с две момчета, за да не ме бие, да не реагира към мен.
Отидохме вкъщи, взехме го. Той доброволно дойде до Военна болница,
колегата там му обясни да влезе доброволно, да му направят изследвания
дали трябва или не някаква терапия. Той разписа една част от документите, но
за терапията отказа категорично. Умоляваха го да влезе, но не пожела. Той
казва, че няма проблем.
Последния път, когато се обадихме на 112, беше защото разби на баща
му вратата на долния и горния етаж на къщата. Беше се затворил баща му в
„********”, защото там апартаментът е с метална врата. Бяха там със сестра
му, но и там е отишъл да удря и рита по вратата. От 09 РУ-СДВР ме викнаха,
тъй като аз се водя на този адрес. Като ме видя, хвърли си телефона, счупи го.
Те го вкараха в линейката, а аз се скрих, но пак не го приеха, казаха, че няма
места, не могат да го вземат.
Не знам къде спи, когато не се прибира, той почти не говори с нас.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
8
ПСИХИАТЪРЪТ: Нямам въпроси.
СЪДЪТ обяви разпита на свидетеля за приключен.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ПСИХИАТЪРА:
ПСИХИАТЪРЪТ д-р Г.: Лицето, чието принудително настаняване се
иска, К. Л. М., създава клинично впечатление в днешното съдебно заседание
за наличие на сериозно психично заболяване …
ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ: Да, бе!
Д-р Г.: Шизофренно разстройство. Доколкото се запознах с данните по
делото, има колега, който е поставил същата диагноза. Основанията да се
подозира това психично заболяване са много сериозни. Както видяхме в
днешното съдебно заседание, демонстрира много сериозни мисловни
разстройства, като паралогичен мисловен процес, на моменти спънат, дори
спиращ. Налице са косвени данни за слухови халюцинации, които според мен
са налични и в момента, с параноидни налудности...
ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ: Глупости.
Д-р Г.: …за отношение, преследване, унищожение. Подозирам, че са
налице и налудности за влияние и контрол. Очевидно е, че това състояние
обуславя опасно поведение. Считам, че е необходимо да бъде изготвена СПЕ
и то в стационарни условия, която да прецизира както диагнозата, така и
формата, срока и мястото на лечение. Предлагам в ЦПЗ да бъде изготвена
стационарната експертиза. Тъй като няма окончателна диагноза, предлагам
експертизата да бъде от психиатър и психолог.
Има колеги които могат да изготвят експертизата - психиатри - д-р
Стоилов, д-р П. и психолог Д. З..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ, поради изчерпване на въпросите,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА разпита на вещото лице-психиатър д-р Л. Г. за приключен.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. Т.: Също няма да соча допълнителни доказателства.
9
СЪДЪТ, като взе предвид становището на вещото лице за вероятно
наличие на психично заболяване на лицето, както и въз основа на личните
впечатления, които придоби в съдебно заседание намери, че са налице
предпоставките на чл. 155 от ЗЗ за назначаване на КСППЕ, която да установи
дали лицето по принудително действие боледува от психично заболяване и
дали се налага провеждане на задължително лечение, ако да – в каква форма,
за какъв срок, в кое лечебно заведение. Предвид липсата на критичност
лицето съдът счита, че експертизата следва да се изготви в стационарна
форма и доколкото се касае за първо освидетелстване - при участието на
психиатър и психолог.
При тези мотиви СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изготвяне на КСППЕ със задачи вещите лица след личен
преглед на лицето, предложено за задължително лечение, да дадат отговор на
въпросите: 1/ Страда ли К. Л. М. от психично заболяване по смисъла на
чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ и ако да, какво е то?; 2/ Налага ли се провеждане
на задължително лечение, ако такова се налага в каква форма, за какъв срок, в
кое лечебно заведение?; 3/ Може ли да дава информирано съгласие за
лечението си?
НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р А. П. – психиатър и Д. З. С. – психолог.
ПОСТАНОВЯВА стационарна форма за изготвяне на експертизата в
ЦПЗ „Проф. Н.Шипковенски“ – гр. *********
ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на експертизата до следващото съдебно
заседание.
Определението, с което е допуснато изготвянето на експертиза,
подлежи на обжалване и протест пред СГС в 3-дневен срок от днес, като в
случай на жалба или протест насрочва делото пред СГС за 24.08.2023 г. от
10.00 часа, за когато страните да се считат за уведомени от днес, като
обжалването на определението не спира изпълнението му.
За събиране на доказателства, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
10
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 25.08.2023 г. от 11.00 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес.
Да се призоват вещите лица д-р П. и Д. З.-С..
Д-р Г.: Г-жо Съдия, аз ще уведомя д-р П. и Д. З.-С., за датата и часа на
съдебното заседание, както и за поставената им задача.
Определя възнаграждение на вещото лице-психиатър Л. Г. за явяване и
участие в съдебно заседание възнаграждение в размер на 80, 00 (осемдесет)
лева, платими от бюджета на съда, за което се издаде 1бр. РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.30
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11