РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Луковит, 18 юни 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
д. № 348 по описа за 2018 г. на съда
и
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 74, ал.1 вр. чл. 26, ал.2 предл. 2 и 3 от ЗЗД КТ.
Съдът е сезиран с искова молба от М.А.С., ЕГН ********** ***
против „С.-Б.-Б.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „А.С.“
№ ***, представлявано от управителя Г.П.Г. с искане за обяваване от съда
недействителността на трудов договор, сключен с ответното дружество на
16.04.2018 г. поради противоречие на закона – липса на съгласие, липса на
писмена форма – чл. 62, ал.1 КТ, чл. 66 КТ – липса на задължително съдържание,
(б. 63, ал.1 и ал.2 КТ – липса на връчени задължителни документи за начало на
изпълнение на трудов договор.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че не е подписвал трудов договор с ответното
дружество, не са му връчени длъжностна характеристика и уведомление по чл.62,
ал.З КТ. За
наличието на трудов договор е разбрал от справка в НАП извършена от Бюро по
труда-гр.Луковит, че има регистриран трудов договор със "С.-Б.-Б.
"ООД от 16.04.2018г. Заявява, че не е подавал молба за постъпване на
работа в дружеството, не разполага с трудов договор, не му е връчвана
длъжностна характеристика, не е провеждан инструктаж, не е представял
медицинско свидетелство за постъпване на работа, както и каквито и да е други документи,
не е договарял задължителните условия и съдържание на трудовия договор,
съгласно чл.66 КТ - място на работа, наименование на длъжността, времетраене,
отпуск, основно и допълнителни трудови възнаграждения и др. Според
регистрирания трудов договор е назначен на длъжност „строителен работник",
което било видно от отговора на Дирекция „ИТ"София-гр.София изх. №18066587
от 06.06.2018г., получен по повод подаден сигнал от ищеца. Твърди, че в
действителност между страните по делото е имало уговорки и отношения по повод
сключване на трудов договор. Ищеца твърди, че в началото на месец април М.Ч.представител
на ответното дружество, в телефонен разговор, му предложил работа в
строителството, на обект на дружеството ответник в гр.Варна, като по телефона
уточнили условията на труд и възнаграждение по 65 лв. на ден. Ищеца се съгласил
и продиктувал личните си данни по телефона, които били необходими за
регистрация в квартирата. На 17.04.2018г. ищеца пристигнал с влак в гр.Варна,
като по телефона държал дръзка с М.Ч., който го напътил как да стигне до
обекта. С пристигането на обекта, още преди да е започнал работа М.Ч.му дал 60
лв. и го почерпил с кафе. Сформирана била бригада за работа на обекта, в която
бил включен и ищеца. На следващата сутрин преди започване на работа ищеца
провел разговор с Г. г.- Ф., управител на дружеството по повод обсъждане на
условия за сключване на трудов договор. Управителят на ответното дружество
потвърдил, че ще получава по 65 лв. надница на ден и толкова за положен нощен
труд и обещала, че ще изготвят трудов договор по формуляр, но такъв договор не
му е предлаган и такъв не е подписван от ищеца. Обектът е завършен на
03.05.2018г. През този период ищеца е получавал от М.Ч.пари на ръка, за храна и
цигари в размер общо на 195 лв., а след приключването на 04.05.2018г. му дал
още 100 лв.за път, като му било обяснено, че останалите пари ще му бъдат
изпратени по пощата, с уговорката, че ще бъде нает за обект в гр.София, където
ще подпишат трудовия договор. Пристигайки в гр. Луковит, разбрал, че му е
прекратена регистрацията в Дирекция „Бюро по труда", поради наличие на
сключен трудов договор, регистриран от "С.-Б.-Б. "ООД в НАП, с което
обосновава и правния си интерес от предявяване на иска. Моли съдът да постанови
решение, с което да обяви недействителността на трудовия договор, сключен с
ответното дружество на 16.04.2018 г. поради липса на съгласие, с което е
нарушен чл. 62, ал.1 КТ – липса на писмена форма; чл. 66 КТ – липса на задължително
съдържание; чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ – липса на връчени задължителни документи
за начало на изпълнение на трудов договор. Претендира присъждане на разноските
по делото.
В депозирания писмен отговор ответното дружество оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес и на следващо
място като неоснователен. Твърди, че е
възникнало и съществувало действително трудово правоотношение въз основа на
трудов договор, сключен в писмена форма,
който е деклариран в НОИ и е подписан от двете страни. Твърди, че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя на 02.05.2018
г., връчена на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначения му
особен представител – адв. С.Х., която поддържа иска и моли същият да бъде
уважен, като в писмени бележки излага подробни съображения за това.
Ответникът се представлява от адв. Ц.Д. от САК, който
оспорва иска и поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба.
Моли за решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Като прецени събраните по делото относими и допустими
доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Безспорно между страните е
обстоятелството, че за периода от 17.04.2018 г. до 03.05.3018 г. ищецът е
полагал труд на строителен обект на ответното дружество в гр. Варна.
Основното спорно обстоятелство е
има ли сключен трудов договор в писмена форма между ищеца и ответното дружество,
респективно подписвал ли е ищецът такъв.
От представените от ищеца писмени
доказателства – писмо Изх. № 18066587 от 06.06.2018 г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ София – гр. София се
установява, че по сигнал на ищеца е извършена проверка от Д“ИТ“ – София на ответното дружество. От съдържанието на
писмото е видно, че в хода на проверката ответното дружество е представило
трудов договор № 279/16.04.2018 г.,
сключен с ищеца М.С. за длъжността „работник строителство“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 530 лв., върху който са били положени подписи за
работодател и за служител/работник. Представена е била и платежна ведомост за
месец април 2018 г. за 11 работни дни, в размер на 306,84 лв., допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1,84
лв. извънреден труд в размер на 98,22 лв. и нощен труд в размер на 128,76лв.,
като чистата сума за получаване в размер на 415,66 лв. изплатена срещу положен
подпис.
По делото е представено Решение
на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Ловеч от 04.06.2018 г.
/невлязло в сила/, с което е потвърдено Решение на директора на Дирекция „Бюро
по треда“ гр. Луковит от 14.05.2018 г. за прекратяване на регистрацията на
ищеца М.А.С. на основание чл. 20, ал.4, т. 7 от Закона за насърчаване на
заетостта, считано от 16.04.2018 г.
поради наличието на трудов договор с ответното дружество от 16.04.2018
г. и неизпълнение от страна на С. на
задължението му в 7-дневен срок от промяната в декларираните обстоятелства да
уведоми органите на Агенцията по заетостта.
Цитираният в писмото на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр.
София трудов договор № 279/16.04.2018 г. по делото не е представен
нито от страна на ищеца, нито от страна на ответника. Ищецът твърди, че не е
подписвал трудов договор с ответника и че дори не знае за съществуването му, за
него научил от отговора на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София.
Ответникът твърди, че е налице трудов договор, сключен в писмена форма, който е деклариран в НОИ и е подписан от
двете страни, но не представя такъв с депозирания на 23.08.2018 г. отговор –
нито в оригинал, нито в заверено копие. В първото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника представи
протокол за доброволно предаване
от 26.11.2018 г. /три месеца след
депозиране на отговора/ за това, че на
същата дата „трудов договор № 279/16.04.2018 г. между „С.Б.Б.“ ООД и М.А.
Сашов“ е предаден на разследващ полицай при 03 РУ – СДВР по досъдебно
производство № 15241/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР. С оглед на това, че оригиналът е приобщен
като доказателство по цитираното досъдебно производство, на основание чл. 190 ГПК съдът задължи ответника да представи заверено копие на документа с предупреждението
за последиците по чл. 161 ГПК - че с оглед обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства, а именно конкретно в случая съдът ще
приеме за доказан факта, че трудов договор от 16.04.2018 г., сключен между
ищеца и ответника, не е подписан от ищеца в качеството му на работник/служител.
Документът не бе представен нито в указания от съда срок, нито до приключване
на съдебното дирене, а това възпрепятства правото на ищеца да докаже
твърдението си, че документът не е подписан от него. При това положение съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и приема, че трудов договор № 279 от 16.04.2018 г.,
сключен между ищеца и ответника, не е подписан от ищеца в качеството му на
работник/служител.
Ищецът
е оспорил истинността на представените с отговора на исковата молба в заверен от процесуалния представител на ответника препис документи - длъжностна характеристика, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение /с посочена дата на връчване
02.05.2018 г./, книга за инструктаж, платежна ведомост за м. май 2018 г. досежно авторството на
подписа, положен за ищеца и изписването на текста с имената на ищеца. Във
връзка с това оспорване по искане на ищеца съдът откри производство по чл. 193 ГПК и задължи ответника да представи оспорените документи в оригинал, но
ответникът не ги представи нито в указания срок, нито до приключване на
съдебното дирене. Това процесуално поведение се приема от съда като създаване
пречки от страна на ответника за доказване
неистинността /неавтентичността/ на оспорените документи в частта им
относно авторството на подписа, положен
за ищеца. Ето защо, на основание чл. 161 от ГПК съдът, преценявайки данните по
делото и процесуалното поведение на страните, приема за доказано, че оспорените документи са
неистински и същите следва да се
изключат от доказателствата по делото.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира предявеният иск по чл.74
от КТ.
Доколкото ищецът доказа правния си интерес
от предявяване на иска, същият е процесуално допустим.
С изменението в Кодекса на труда от
2002г., бе възстановена писмената форма като условие за действителността на
трудовия договор, а не само за доказването му. Чл.62, ал.1 КТ установява
основното правило, че договорът се сключва в писмена форма, в която волята на
страните за сключването и съдържанието му се изразява писмено и договорът
се подписва от тях. В чл.63, ал.2 КТ е въведена забрана за работодателя да
допуска до работа работник/служител, преди на последния да бъдат предоставени
екземпляр от двустранно подписан трудов договор и копие от уведомление по
чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТП на НАП. Работникът от своя страна е длъжен да
постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на трудовия договор и
уведомлението. С въвеждането на така описаните законови изисквания на практика
отпада възможността за възникване на трудово правоотношение без сключен между
работника/служителя и работодателя писмен трудов договор, който да е връчен на
работника/служителя, преди да започне да престира работната си сила.
Тъй като ответникът не представи регистрирания
в НАП трудов договор № 279 от 16.04.2018 г., сключен между ответното дружество
и ищеца нито в оригинал, нито в заверено копие, съдът, прилагайки последиците
по чл. 161 от ГПК, прие, че ищецът не е
подписвал трудов договор с ответното
дружество. Подписът обективира съгласие по клаузи в договора, а
работникът/служителят не е изразил такова. Наличието на писмена форма
на трудовия договор и наличието на подписи на страните са изискванията на
закона за действителност /валидност/ на трудовия договор съгласно разпоредбата
на чл. 62, ал.1 от КТ. След като ищецът не е подписвал трудов договор с
ответника, следователно страните не са уговаряли респ. не са постигнали
съгласие относно задължителните
реквизити от съдържанието на трудовия договор – основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане; размера на основния и удължения платен годишен отпуск;
продължителността на работния ден или седмица и др. В срока, визиран в чл.63,
ал.1 КТ, ответникът не е предоставил на ищеца съответните документи –
двустранно подписан трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3,
заверено от ТД на НАП. Тези пороци характеризират процесния трудов договор като
сключен в нарушение на императивни законови разпоредби, което е основание за
неговата недействителност, която следва да бъде прогласена.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да
заплати по сметка на Районен съд Луковит държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА, на основание чл.74, ал.1 от КТ недействителността на трудов договор
№ 279 от 16.04.2018 г., сключен между М.А.С., ЕГН ********** *** и „С.Б.Б.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „А.С.“ № ***,
представлявано от Г.П.Г..
ОСЪЖДА „С.Б.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „А.С.“ № ***, представлявано от Г.П.Г. да заплати по сметка на Районен
съд Луковит държавна такса в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: